Р Е Ш Е Н И Е
№ 1075/24.6.2020г.
Град Пловдив, 24.06.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на десети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севделина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3963 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.
Образувано е по жалба на Е.Т.К. ***
против заповед № ДЗ-234 от 22.11.2019 г. на кмета на община Раковски, с която е
наредон премахването на незаконен строеж – плътна ограда на южната границата на
имот пл.№ 1640, УПИ ХІІ-1640,2407, кв.75 по плана на град Раковски, явяваща се
граница с ул. „Симеон І“, свързваща входната врата с постройката на допълващото
застрояване в югоизточната част на имота.
Според жалбоподателката оспорената
заповед е незаконосъобразна, алтернативно нищожна, защото е издадена в
противоречие с приложимите материалноправни норми и в нарушение на
административнопроцесуалните правила. Моли заповедта да се отмени като
незаконосъобразна или да се прогласи нищожността. Претендира присъждане на
разноските. Съображения по съществото на спора са изложени в представената на
22.06.2020 г. писмена защита.
Ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни
интереси неблагоприятно са засегнати от заповедта с оглед разпореденото
премахване на строеж, находящ се в имота на жалбоподателката. Жалбата е
подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, доколкото липсват категорични данни за
датата и начина на нейното съобщаване на жалбоподателката, и е срещу акт, който
по общото правило на чл.215, ал.1 ЗУТ подлежи на съдебен контрол. Следователно
жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
По повод постъпили
жалби в РДНСК Пловдив и недоволство от действията на общинската администрация в
град Раковски във връзка с извършеното незаконно строителство в УПИ XII-16401
2407, кв.75 по плана на кв. „Ген. Николаево“, град Раковски, от началника на
РДНСК Пловдив е разпоредено извършването на проверка на 26.09.2019 г. в
общинската администрация на град Раковски, като се представят заверени копия на
цялата административна преписка по процесното строителство и се осигури достъп
до строежа.
На 26.09.2019 г.
работна група от служители на община Раковски и представители на РДНСК Пловдив
е извършила проверка на обекта, за което е съставен констативен протокол № 158
от 26.09.2019 г. (л.37-38), обективиращ резултатите от проверката – налице е
отклонение от одобрения проект при изпълнение на строеж „Стая за охраната“, за
който е издадено разрешение за строеж № 98 от 28.11.2016 г., влязло в сила на
15.03.2019 г., и е изпълнена метална конструкция с термопанели и мрежа по
северната регулационна линия на **** с УПИ *** и УПИ ***,
за която не са представени строителни книжа и документи от администрацията на
община Раковски и от възложителя/собственика на имота. Строежът е квалифициран
в хипотезата на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ и б.“б“ ЗУТ, строеж пета категория.
Предвид тази констатация с писмо от 07.10.2019 г. (л.32-36) началникът на РДНСК
Пловдив е изпратил констативен протокол № 158 от 26.09.2019 г. на кмета на
община Раковски за предприемане на последващи действия по отношение на строежа.
На 26.09.2019 г. от
служителите на община Раковски също е извършена проверка в процесния имот на
строеж – ограда, граница на имот № 1640,2407 с улица „Симеон І“, за което е
съставен констативен акт № 7 от 25.10.2019 г. (л.25-27). Констатирано е, че за
процесния обект няма одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия, заповедна
книга, няма съгласуване с контролни органи. Констатирано е, че имотът, находящ
се на ул. „Симеон I“ № 39а, е собственост на Е.Т.К., съгласно нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том 120 от *** г., като обектът
на проверката представлява новоизградена плътна ограда със стоманобетонна
основа, колони и тухли, с височина 2,43 м, дължина 36 м, и широчина 25 см,
намираща се в южната част на имота, явяваща се граница с улица „Симеон І“ и
свързваща входната врата с постройката на допълващо застрояване в югоизточната
част на имота. Констатирано е също, че за така посторената ограда в община
Раковски не са постъпвали никакви строителни книжа, което е квалифицирано като
нарушение на чл.148 и чл.48, ал.7 ЗУТ и основание за започване на
административно производство по реда на чл.225а, във връзка с чл.225, ал.2, т.2,
във връзка с чл.148, ал.1 и чл.48, ал.7 ЗУТ.
Въз основа на
констативен акт № 7 от 25.10.2019 г. е издадена оспорената заповед № ДЗ-234 от
22.11.2019 г. на кмета на община Раковски – предмет на настоящото съдебно
производство.
В хода на съдебното
производство от жалбоподателката е представен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 19, том 99, дело № 22242 от 22.11.2019 г.
на Службата по вписванията Пловдив (л.66-67), с който жалбоподателката е
продала на Снежана К. процесния УПИ ***, образуван от ПИ № *** и ПИ ***, кв.75
по регулационния план на град Раковски, в който се намира строежът, разпореден
за премахване с оспорената заповед № ДЗ-234 от 22.11.2019 г. Прехвърлянето на
правото на собственост при завършено административно производство по издаване
на индивидуален административен акт (оспорената заповед също е издадена на
22.11.2019 г., когато е извършено и прехвърлянето на правото на собственост) не
влияе върху законосъобразността на акта, тъй като на административния орган не
е бил известен фактът на преминаване на правото на собственост у друго лице.
Жалбоподателката не е изпълнила задължението си за оказване на съдействие по
чл.36, ал.2 АПК. От друга страна, извършеното прехвърляне на правото на
собственост очевидно цели шиканиране на производството по издаване на акта,
така и създаване на затруднения във връзка с неговото бъдещо изпълнение. При
всички случаи предвид обстоятелството, че жалбоподателката е адресат на
оспорената заповед, само на нея принадлежи правото на жалба.
Представеното от
процесуалния представител на жалбоподателката в хода на съдебното производство геодезическо
заснемане не следва да се кредитира, защото то е направено за частни цели, не е
одобрено и не е отразено в действащия кадастрален план на град Раковски.
В хода на съдебното
производство е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и подкрепено от
събраните по делото писмени доказателства.
Не се кредитират и
представените снимки от интернет (л.84-87 и л.107), доколкото същите са от 2012
година и не показват настоящото състояние на оградата, а вещото лице
категорично заяви, че към момента на огледа оградата изглежда по съвсем
различен начин, по начина, по който е описана в заключението.
Вещото лице е
използвало всички приложени по делото документи, извършило е оглед от Google Earth
и Google Street View за бърза ориентация, както и оглед на място,
въз основа на което описва оградата в южната част на имота, на границата с ул.
„Симеон I“, свързваща входната врата с постройка на допълващото
застрояване в югоизточната част на имота, като плътна ограда, със
стоманобетонна основа, стоманобетонни колони и стоманобетонен пояс, между тях –
зидария с тухли. Според вещото лице размерите на оградата са: височина – 2,25-2,35
м, дължина – 36,37 м и широчина – 0,25 м. В момента оградата представлява това,
което е описала в заключението си, а не измазаната, която е показана на
снимките, представени днес от адв. И. (л.84-87 и л.107). Вещото лице лично е
извършило измерване от съществуващата на място тротоарна настилка, която е в завършен
вид и по цялото протежение на оградата, като само тук-там по тротоара е имало
натрупани строителни отпадъци. Вещото лице не се ангажира с отговор на въпроса
кога е построена оградата, защото една нова ограда може да бъде построена със
стари строителни материали, но тухлите на процесната ограда изглеждат нови.
Вещото лице посочва също, че двуетажната сграда от снимките (л.84-87 и л.107)
не съществува, по цялата дължина има ограда, някъде по средата на която има
единична врата, по-висока от нормалната височина, след нея следва портална
врата с навес за преминаване на МПС, вижда се покрив на едноетажна сграда и
следва пак ограда. Вещото лице също е изготвило снимки от огледа на място.
Съдът намира, че със
заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за правния
спор и за законосъобразността на оспорената заповед. Вещото лице единствено
потвърждава правилността на констатацията на контролните органи от общинската администрация
на град Раковски, че процесната ограда е с височина над 2,20 м – според
констативния акт и заповедта тя е с височина 2,43 м, а според вещото лице –
2,25-2,35 м, т.е., разликата е несъществена, но и в двата случая е над
максимално допустимата височина от 2,20 м над прилежащия терен съгласно чл.48,
ал.5 ЗУТ.
В хода на съдебното производство
са разпитани като свидетели К.Н.Ч.и П.И. Тачев.
От показанията на
свидетеля Ч. се установява, че той познава жалбоподателката от около 35 години
и също живее в град Раковски, познава имота й. От родителите си знае, че
оградата е построена някъде през петдесетте години, че постройките са били
държавни – на НАРКООП, консервна фабрика. Свидетелят твърди, че оградата никога
не е променяна през годините. Висока е около 3-3,50 м и промяна се извършила
около 2016-2017 г. Тогава бащата на жалбоподателката го попитал дали може да се
свали надолу оградата, съдействал му и довел бригада, която свалила оградата с
около метър, метър и петдесет. Отгоре имало бетонна шапка и колони, доколкото
си спомня. Свидетелят посочва, че оградата се намира на улица „Цар Симеон“ и не
помни да е имало сграда на тази улица. Твърди, че като са правили оградата, не
са събаряли сграда. Свидетелят посочва, че старите постройки били съборени, когато
се строила къщата на Е..
Съдът не кредитира
показанията на свидетеля, тъй като същите не могат да бъдат квалифицирани като
безпристрастни, обективни и непротиворечиви, част от тях не са възприети
непосредствено, а са възпроизведени спомени на родителите на свидетеля. Освен
това показанията на свидетеля противоречат на констативния акт, с който е
започнало настоящото производство и който е официален писмен документ, ползващ
се с материална доказателствена сила, и на заключението на вещото лице.
Свидетелят Т. посочва,
че от март 2019 г. работи като главен специалист в отдел „Контрол на
строителството, устройство на територията“ в община Раковски. Заедно с главния
архитект на общината и длъжностни лица от РДНСК Пловдив направили официална
проверка на 26.09.2019 г. на процесния имот, като казва, че и преди това също
били правени проверки. Според свидетеля оградата е правена, по видими белези,
една година преди датата на проверката. Впоследствие е гледал в Гугъл карти
имота, а и често минавал оттам, пътувайки от вкъщи за работа и обратно. Свидетелят
твърди, че сега оградата е съвсем различна от това, което е била преди. В
момента оградата е около 2,20 м или 2.40 м и е изградена от стандартни тухли
четворки, а преди това (което може да се види на Стрийт вю) са били тухли
единички, защото била разрушена една част от мазилката и имало видимост. Свидетелят
твърди също, че е имало сграда, която в момента не съществува. В момента има
само ограда.
Свидетелят посочва
също, след като му се представиха снимките на л.84-87 и л.107, че не е сигурен, че сега
строената ограда преповтаря оградата от снимките от 2012 г. Не може да кажа
дали е навътре или навън, може да каже само, че в момента съществуващата ограда
не отговаря на снимките.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля, като намира същите за логични, обективни и кореспондиращи
със събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице,
както и отговорите на вещото лице от разпита му в съдебното заседание. Не
трябва да се забравя факта, че свидетелят е участвал в извършената проверка на
процесния строеж и е един от издателите на констативен акт № 7 от 25.10.2019
г., поставил началото на административното производство по издаване на
оспорената заповед, т.е., обективно той преповтаря констатациите си от същия
този акт.
При тези факти съдът
намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за
нейната отмяна.
Правнорелевантните факти са установени по безспорен начин и
страните нямат спор по тях. Спорът е относно правилното приложение на закона и
спазването на административнопроизводствените правила.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.225а,
ал.1 ЗУТ – от кмета на общината, тъй като процесният строеж е VI категория
съгласно чл.137, ал.1, т.6 ЗУТ.
Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта по ал.1 (за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях) се издава въз основа на констативен акт,
съставен от служителите по чл.223, ал.2
и се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения
в 7-дневен срок.
В настоящия случай този ред е спазен. Оспорената заповед е
издадена въз основа на констативен акт, съставен от главния архитект на
общината и служител в отдел „Строителен контрол, устройство на територията“ на
община Раковски. Следователно в хода на административното производство по
издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са сами по себе си основание
за отмяна на заповедта, защото само съществените нарушения могат да доведат до
формиране на незаконосъобразно волеизявление или до нарушаване на правата на
заинтересованите лица.
Спазена е предвидената в чл.59 АПК
писмена форма и всички реквизити, включително изложение на фактическите
основания, обосноваващи издаването на оспорената заповед, са налице. Описаните
фактически основания кореспондират с посоченото правно основание за нейното
издаване – чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, съгласно който строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. Следва изрично да бъде подчертано, че жалбоподателката не
оспорва факта, че за процесната ограда не е било издадено разрешение за строеж,
което е задължително, защото оградата е плътна.
Съгласно чл.147, ал.1, т.7 ЗУТ не се
изисква одобряване на инвестиционен проект за издаване на разрешение за строеж
за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от
0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл.48, ал.9, какъвто не е настоящият
случай. Не се касае за ограда по индивидуален архитектурен проект, защото такъв
не е одобряван от главния архитект на общината.
Неоснователно и
некореспондиращо с правната теория е възражението, че оспорената заповед няма
ясен диспозитив. Вярно е, че разпоредения за премахване незаконен строеж е
описан само като плътна ограда, но е вярно също, че в обстоятелствената част на
заповедта, както и в констативен акт № 7 от 25.10.2019 г., въз основа на който
е издадена заповедта, незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна
степен, така че за нарушителя да е ясно какво изпълнение дължи. Т.е., не е
налице липса на волеизявление или толкова неясно, неточно волеизявление, че
неговият адресат да не може да разбере задълженията, които са му вменени. Затова
фактът, че описанието на незаконния строеж не е преповторено в диспозитива на
заповедта според настоящия състав не съставлява такова съществено нарушение на
формата, което да обосновава незаконосъобразност на административния акт само
на това основание.
Оспорената заповед е
издадена в съответствие с материалния закон. Безспорно се установи по делото,
че за процесната ограда липсват всякакви строителни книжа. Такива не са
представени и в хода на съдебното производство, а и жалбоподателката не оспорва
тази констатация за липса на разрешение за строеж с оглед на защитната си теза,
че не тя е извършител на строежа и че не се касае за нов строеж. Тези нейни
твърдения, обаче, не се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Както се каза
по-горе, констативен акт № 7 от 25.10.2019 г. представлява официален писмен
документ, който се ползва с материална доказателствена сила относно отразените
в него факти. В него е посочено, че се касае за новоизградена плътна ограда, а
разпитан като свидетел по делото П. Тачев, който е участвал в проверката на
място и в съставянето на констативния акт, казва, че по видими белези оградата
е изградена около една година преди проверката, т.е., следва да се приеме, че
оградата е строена през 2018 година. Вещото лице също посочва, че оградата е
строена с нови тухли, без да се ангажира с време на построяване.
Единствено свидетелят
К. Ч. посочва, че около 2016-2017 г. е направена промяна на съществуващата
ограда, която е свалена на височина около 2-2,50 м, но неговите показания са
изолирани и противоречащи с всички останали доказателства по делото, поради
което не следва да се кредитират. Съответно тези изолирани свидетелски
показания не могат да оборят материалната доказателствена сила на официалните
писмени документи.
Дори представените от
процесуалния представител на жалбоподателката снимки не могат да установят по
категоричен начин твърдението й за липса на нов строеж, доколкото и свидетелят
Тачев, и вещото лице посочват категорично, че в настоящия момент оградата
изглежда по съвсем различен начин, по начина, по който е описана в заключението
на вещото лице, съответно в констативен акт № 7 от 25.10.2019 г.
При всички случаи
следва да се приеме за безспорен факт, че процесната ограда е изградена след
2016 г., когато жалбоподателката е придобила имота, поради което правилен се
явява изводът на административния орган, че в случая е неприложим режимът на
търпимост и е невъзможно узаконяване на строежа по реда на § 127, ал.2 ПЗР ЗИД
ЗУТ. Следователно по безспорен начин са доказани всички предпоставки на
хипотезата на чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, поради което
кметът на общината, действайки в условията на задължителна администрация, е
изпълнил вмененото от закона задължение и е издал оспорената заповед.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на
ответника за присъждане на направените разноски същото като основателно и
доказано в размер на 600 лева (за адвокатско възнаграждение – л.81-82) следва
да бъде уважено и да бъде осъдена жалбоподателката да плати тази сума на община
Раковски
Затова и на основание
чл.172, ал.2 и чл.143, ал.4 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Т.К., ЕГН **********,***, против заповед № ДЗ-234 от 22.11.2019 г.
на кмета на община Раковски.
ОСЪЖДА Е.Т.К., ЕГН **********,***,
да заплати на община Раковски
сумата 600 (шестстотин) лева, разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването.
Административен съдия: