№ 312
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000500777 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното
решение е връчен редовно на 14.02.2022 г., а въззивната жалба е подадена по
пощата на 25.02.2022 г.) с въззивна жалба вх.№ 1090/01.03.2022 г. обжалва
Решение № 21/19.01.2022 г., постановено по гр.д. № 623/2020 г. по описа на
Пернишки окръжен съд в частта, с която съдът е отхвърлил исковата му
претенция за главница за горницата над 20 001,78 шв.фр. до 24 590,58
шв.франка.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Д.
М. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на
л.15 от делото на първоинстанционния съд. Дължимата държавна такса е
внесена с вносен документ от 22.03.2022 г.
С оглед на горното въззивната жалба е редовна.
Въззвникът-ищец поддържа, че не могат да бъдат споделени мотивите
на съда относно приложимия курс на швейцарския франк. Твърди се, че между
1
страните е договорен валутен курс и това е търговският курс на банката,
съответно „продава“ и „купува“ в зависимост от желаната от
кредитополучателя валутна операция. Поддържа се, че в този смисъл
неправилно е да се използва фиксингът на БНБ за определяне на приложимия
валутен курс. Поддържа се също така, че не могат да бъдат споделени и
мотивите на съда относно капитализацията, която неоснователно е наречена
анатоцизъм. Поддържа се, че практиката, която приема капитализацията за
недопустима, визира единствено и само капитализиране на лихви, но не и
други просрочения, както е възприел съда по обжалваното решение. Твърди
се, че съдът неправилно е приел, че уреденият начин на капитализиране в
Наредба № 9/03.04.2008 г. не следва да намери приложения в процесния
случай. Изводът на съда, че правилата за капитализиране се прилагат
единствено между търговци и неправилен. Твърди се, че с оглед
неправилното възприятие на фактите съдът е достигнал до грешни
изчисления, като не е уважил част от претендираната сума. Във връзка с всяко
въведено възражение с въззивната жалба, въззивникът е развил подробни
съображения по съществото на спора.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да присъди
претендираната главница в пълния й размер.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответната по жалбата страна-ответницата
А. И. С., не депозира отговор.
С влязло в сила на 19.03.2022 г. разпореждане № 212/23.02.2022 г.
въззивната жалба на ответницата С. е върната като просрочена, с оглед на
което Решение № 21/19.01.2022 г., постановено по гр.д. № 623/2020 г. по
описа на Пернишки окръжен съд в неговата осъдителна част за сумата от
20001,78 шв.фр., както и в частта, с която А. И. С. е осъдена да заплати
нотариални такси за периода от 03.10.2016 г. до 21.10.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба, е влязло в сила като
необжалваемо.
В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез своя процесуален
представител поддържа въззивната си жалба по съображенията изложени в
нея. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Възразява
срещу искането на ответната страна да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА, поради неявяването в нито едно от съдебните
2
заседания и незаинтересованост на процесуалния представител на
въззиваемата страна.
В открито съдебно заседание въззиваемата ответница, редовно
призована, не се явява, не изпраща представител. В дадения от съда срок за
писмени бележки, такива не са представени.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд-Перник е бил сезиран с предявен от „Юробанк България“
АД срещу А. И. С. иск с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл. 309а, ал.1, пр.2 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на
ответницата да заплати на ищеца част от общо дължимите суми по договор за
потребителски кредит № HL 36033/11.07.2008 г., ведно с прилежащите му
седем допълнителни споразумения, сключени съответно на 19.08.2009 г.,
03.02.2011 г., 15.03.2012 г., 13.02.2013 г., 26.02.2013 г., 03.10.2013 г. и
26.05.2014 г., в размер на 24 590,58 швейцарски франка, част от главницата
в общ размер 24 930,63 швейцарски франка за периода от 10.10.2015 г. до
21.10.2020 г. и 1 250,70 лв.-нотариални такси за периода от 03.10.2016 г. до
21.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, представляващи част от
общото задължение по договора за кредит.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
Страните не спорят, че на 11.07.2008 г. са сключили договор за
потребителски кредит № HL 36033/11.07.2008 г., по силата на който Банката
предоставя на ответницата – кредитополучател и на Р. С. С.-кредитополучател
потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 30 000 лв., по търговски курс
„купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България“
АД в деня на усвояване на кредита. Вземанията на Банката по кредита, са
обезпечени с учредена договорна ипотека върху имот, собственост на
длъжниците.
3
По силата на чл.3, ал.1 от договора, за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на сбора на
Базовия лихвен процент /БЛП/ на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за
жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 5.4 пункта, като
първоначално договореният лихвен процент по кредита е бил 10,40 % на
годишна база. Съобразно ал.5 на чл.3, действащият БЛП на Банката за
жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя
за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила,
чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените
надбавки не се променят. А съобразно свързаната с чл.3, ал.5 клауза на чл.6,
ал.3-в случай, че по време на действие на настоящия договор банката промени
БЛП на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни кредити, размерът на
погасителните вноски, определен в ал.1 се променя автоматично, в
съответствие с промяна, за което кредитополучателят с подписването на
договора, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.
С клаузата на чл.6, ал.2 от договора, страните са се договорили, че
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен
и усвоен-швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1,
но има средства в лева или евро по своите сметки в Банката, погасяването на
кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева
или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски
франкове по курс „продава“ на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за
швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с
подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно
съгласие и оправомощава Банката.
Не се спори, а и от представените пред първоинстанционния съд
оригинали на писмени доказателства-стр.288 до стр.291 от
първоинстанционното дело, се установява, че искане за усвояване на суми по
кредита в размер на сумата от 30 000 равностойността на лева в швейцарски
франкове в деня на усвояването на кредита, е подадено лично от ответницата и
не участващия в процеса съкредитоискател Р. С. С., на 21.03.2008 г., както и,
4
че искане за сключване на договор с гореописаните параметри е подадено
лично от ответницата кредитоискател и съкредитоискателя.
От заключението на приетата пред настоящата инстанция ССчЕ се
установява, че равностойността в швейцарски франкове на 30 000 лв. е 25 358
швейцарски франка, като тази равностойност е определена по обменен курс
„купува-безкасово“ на банката в деня на усвояване 22.07.2008 г.
Установява се от приложения договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 05.09.2008 г. и приложение към него, че банката е
прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД вземането си по процесния
договор за кредит, а с Договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит от 27.05.2015 г. и приложение към него „Бългериън Ритейл Сървисиз“
АД е прехвърлило обратно вземането по процесния договор за кредит на
банката. След първата цесия цесионерът „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и
длъжниците-кредитополучатели по кредита са сключили седем допълнителни
споразумения, съответно на 19.08.2009 г., 03.02.2011 г., 15.03.2012 г.,
13.02.2013 г., 26.02.2013 г., 03.10.2013 г. и 26.05.2014 г., по силата на които
страните са се споразумявали за преструктуриране на процесния кредит № HL
36033/11.07.2008 г., като е уговорено капитализиране на просрочена законова
лихва, както и други неплатени, но падежирали задължения по процесния
кредит. От текста и на шестте споразумения е видно, че същите са сключени
като неразделна част от процесния договор за кредит, сключен с банката.
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е посочен изрично в споразуменията като
кредитор по договора за кредит.
С допълнителното споразумение от 26.02.2013 г. страните са променили
крайния срок за погасяване на кредита, който считано от 10.02.2013 г. става
240 месеца.
На 25.08.2020 г. лично на ответницата А. С. е връчена покана, с която
Банката е обявила на основание чл.18 от договора кредитът за изцяло и
предсрочно изискуем, поради непогасяване на формираните просрочия към
04.06.2020 г. в размер на 20 234,93 швейцарски франка и неизпълнение на
условията по договор за потребителски кредит № HL 36033/11.07.2008 г.
С приетата пред първоинстанционния съд ССчЕ, заключението по която
е изготвено от вещото лице Р. Д. Л., се установява, че процесният кредит е
усвоен на 22.07.2008 г. в размер на сумата от 25 358 шв.фр. при курс CHF 1/
5
BGN-1.1831 Погасителните вноски по кредита са внасяни редовно до вноска
№ 32/22.03.2011 г. От тази вноска до падежната дата на вноска №
82/10.06.2015 г. е било налице частично изпълнение, забавено във времето на
дати, различни от уговорения падеж. Последното частично плащане със
забава по кредита е на 18.06.2015 г., като дължимият размер на вноската е
възлизал на сумата от 289,86 шв.фр., от която: лихва редовна главница 245,79
шв.фр., редовна главница 34,16 шв.фр и такса 0.04% върху остатък главница-
9,96 шв.фр. Извършено е плащане на каса 70 лв., равностойни на 36,89 шв.фр.
при курс CHF 1/ BGN-1.8973. След тази вноска кредитът не се обслужва и по
него няма други плащания. Установява се, че първоначално договорения
между страните лихвен процент от 10.40%, е променян до 11.40% и е
променян до по-ниски размери на основание подписаните между страните
допълнителни споразумения с оглед уговорките и в периодите на облекчено
погасяване на кредита. Установява се, че представената и приета по делото
методология за формулиране компонентите и алгоритъма за изчисления на
БЛП на ищцовата банка, съдържа определените елементи и фактори като
съставна част от БЛП, без да има формула отразяваща тежестта на отделните
величини. Извън едноличната преценка на Банката остават елементи от
трансферната цена на ресурса и непреките разходи на Банката, но поради
липса на алгоритъм за изчисление, не е ясна тяхната индивидуална тежест в
БЛП. От заключението на вещото лице Л. се установява още, че ответницата и
за периода от 18.08.2008 г. до 18.06.2015 г. е заплатила по процесния договор
за кредит общо сума в размер на 15 326,68 шв.фр. Фактически заплатената в
повече левова равностойност при усреднен курс на вноските, в резултат на
курсовите разлики, възлиза на сумата от 4 262,30 лв.
По въпроса за размера на дълга са приети и допълнително заключение на
вещото лице П. пред първоинстанционния съд и заключение на вещото лице
Х. пред въззивната инстанция, които ще бъдат обсъдени по-долу, при
определяне размера на претендираната главница.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел нищожност на клаузите на чл.3,
ал.1 и ал.5, чл.6, ал.2 от процесния договор за кредит, разглеждани във връзка
с чл.1, чл.2, чл.20, чл.21 и чл.23 от договора, поради което е определил
задължението на ответника като е взел предвид уговорените месечни вноски
към момента на усвояване на кредита по погасителния план, без да съобразява
6
настъпилите след този момент изменения, обективирани в допълнителните
споразумения, както и последващо едностранно изменение на главницата и на
БЛП. С оглед на горното е приел, че размерът на дължимата главница възлиза
на сумата от 20 001,78 шв.фр.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна - ищецът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Основанието на предявения иск е неизпълнение на ответницата в
качеството й на кредитополучател по договор за потребителски ипотечен
кредит, обявен изцяло за предсрочно изискуем от Банката-кредитор и намира
своето правно основание в чл.430, ал.1 ТЗ, във връзка с чл.432, ал.1 и ал.2 от
ТЗ. Ищецът претендира, че на 25.08.2020 г. е настъпила предсрочна
изискуемост на процесния кредит на основанието предвидено в чл.18 от
договора.
При предоставен кредит от банка приложение намират правилата на чл.
430 - 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ с този договор
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден,
консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по
кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на
вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за
отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена
разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за
7
усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски
сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е
заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по
кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на
кредитора.
Между страните не е спорно, че ищецът е изпълнил това свое
задължение по договора, а и се установява със заключението на ССчЕ,
изготвено от вещото лице Р. Д. Л., съобразно което кредитът е усвоен на
22.07.2008 г. в размер на сумата от 25 358 шв.фр.
Първият спорен въпрос, на който първоинстанционният съд не е дал
отговор с решението си е: налице ли е настъпила на 25.08.2020 г. предсрочна
изискуемост с оглед променения с клаузата на чл.13 от сключеното между
страните Допълнително споразумение от 26.02.2013 г., краен срок за
погасяване на кредита съгласно чл.5 от Договор HL36033 от 120 месеца (10
години), считано от деня, в който кредитът е усвоен – 22.07.2008 г., на 240
месеца (20 години), считано от 10.02.2013 г., т.е. до 10.02.2033 г.
Според настоящият въззивен състав клаузата на чл.13 от
допълнителното споразумение е нищожна на основание чл.366 от ЗЗД, поради
което следва да се счита, че между страните остава уговорката в чл.5 от
процесния договор относно крайния срок за погасяване на договора, а именно:
22.07.2018 г., който както към датата на подаване на исковата молба -
26.10.2020 г., така и към датата на която ищецът претендира да е настъпила
предсрочна изискуемост – 25.08.2020 г. вече е бил изтекъл, поради което и към
25.08.2020 г. не са били налице предпоставките за настъпване на предсрочна
изискуемост.
Недействителността на Допълнителното споразумение, в частност на
клаузата на чл.13, както и на останалите шест допълнителни споразумения,
всичките сключени към основния договор HL 36033/11.07.2008 г. и подписани
между ответницата и "Бългериън ритейл сървисиз" АД-дружество, на което
банката е прехвърлила вземането си към длъжниците, са сключени въз основа
на неравноправни клаузи, поради което самите те са нищожни.
Клаузите на чл.3, ал.5 и чл.12 от основния договор, с които е уговорено,
че действащият базов лихвен процент на банката за швейцарски франкове не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
8
страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на базовия
лихвен процент на швейцарски франкове и датата, на която той е в сила, чрез
обявяването му на видно място в банковите салони. Банката запазва правото
си по време на действие на договора да променя лихвите, приложими по
договора при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21. Измененията
влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са
задължителни за страните по договора, са недействителни.
По идентични казуси е налице богата съдебна практика във връзка с
недействителността на тези клаузи, формирана по реда на чл.290 от ГПК,
която се споделя напълно от настоящия съдебен състав и е посочена в
Решение № 60160 от 08.06.2021 г. по т.д. № 2751/2019 г., Т.К., І Т.О. на ВКС.
За изменението на цената, за която е отпуснат кредитът, липсват
разписани между страните ясни правила, по които тази цена се променя,
информация относно механизма, по който се определя основният базов лихвен
процент на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (преди това „Юробанк И Еф Джи
България“ АД) и факторите, които му влияят. По делото и с неоспореното от
страните заключение на вещото лице Л. се установява, че в договора за
потребителския ипотечен кредит не се съдържа регламентация на
методологията, по която се променя базовият лихвен процент, а представената
от ищеца методология за формулиране компонентите и алгоритъма за
изчисления на БЛП, съдържа определените елементи и фактори като съставна
част от БЛП, без да има формула отразяваща тежестта на отделните величини.
Не са предвидени условията за промяна на базовия лихвен процент,
съответно и не съдържат ясно и разбираемо за средния потребител описание
на начина, по който ще се формира новият базов лихвен процент, а оттук - и
лихвата по кредита. Липсата на указана в договора и в общите условия
конкретна методика за промяна на базовия лихвен процент, доведена до
знанието на кредитополучателя към момента на сключване на договора,
създава възможност банката - кредитор да променя лихвата по своя
субективна преценка съобразно собствените си вътрешни правила и нарушава
изискването за добросъвестност, както и равновесието между правата и
задълженията на кредитора (търговеца) и кредитополучателя (потребителя).
Освен това оспорените клаузи не предвиждат при настъпване на
обстоятелства, предпоставящи изменение на базовия лихвен процент, да
9
последва промяна в лихвата по кредита в посока намаляване, а не само
увеличаване, нито установяват право за кредитополучателя да се откаже от
договора в случай на несъгласие с извършеното от банката едностранно
изменение в размера на лихвата.
Т.е. не са изпълнени изискванията за прозрачност, въведени в чл. 58, ал.
1, т. 2 от Закона за кредитните институции /приложим за спора/, които
изискват банката да оповестява метода за изчисляване на лихвата и условията,
при които може да се променя размерът й до пълно погасяване на отпуснатия
кредит. Оттук следва и изводът, че клузите на чл. 3, ал.5 и чл.12 от договора са
недействителни, тъй като са неравноправни.
От доказателствата по делото се установява, че базовият лихвен процент
на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД за срока на договора е нараснал от 5 % през
юли 2008 г. до 10.50 % през ноември 2008 г.-Заседание № 94/17.10.2008 г. на
КУАП (увеличение с 220 базисни пункта). Промяната касае съществен
елемент от договора за кредит, тъй като с изменение на базовия лихвен
процент се променя и размера на договорната лихва, т. е. цената на кредита.
Неравноправни са и договорните клаузи на чл.6, ал.2 и чл.23 от
процесния договор. По този въпрос също е налице съдебна практика на ВКС,
обективирана в решения по чл.290 от ГПК, която се споделя от настоящия
съдебен състав. Така с Решение № 170/16.03.2021 г., постановено по т.д. №
1901/2019 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ отделение, съставът на ВКС, при
идентичен казус, е приел, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора се явява
проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на чл. 23, ал.1 от
договора валутен риск.
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП изисква клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен
начин, като съгласно ал. 2 при съмнение относно смисъла на определено
условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин. Процесната
договорна клауза на чл. 6, ал. 2 и относимата към нея клауза на чл. 23, ал. 1
относно превалутирането при погасяването на кредита по курс „продава“ на
банката за швейцарския франк към лева/еврото и поемането на валутния риск
от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към лева/еврото не отговарят на изискването за яснота и
разбираемост. По делото не са събрани и липсват доказателства, че банката е
10
представила на кредитополучателя-ответницата по делото подобна
информация и че й е разяснила реално икономическите аспекти и рискове на
превалутирането на кредита в швейцарски франкове, въз основа на които да
вземе решение, основано на добра информираност, и да направи разумна
преценка какъв договор за кредит да сключи - договор за кредит при по-нисък
лихвен процент и да носи валутния риск или договор за кредит при по-висока
лихва, но да не носи валутния риск. Предвид липсата на информация в
дългосрочен план за промяната в обменните курсове на швейцарския франк,
ответницата не е могла да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поема
със сключването на договора за кредит в чуждестранна валута, и се е
съгласила с установените предварително от търговеца /банката/ условия, без
да може да повлияе на съдържанието им, включително на изявленията в чл. 23
от договора, че е „запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.чл. 21-23 вкл. от договора“. По
този начин банката като икономически по-силна страна е нарушила принципа
на добросъвестност, като впоследствие след сключване на договора в хода на
неговото изпълнение клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 са довели до значителна
неравнопоставеност между страните. Уговорката на чл. 20 от договора не
може да обоснове различен извод, тъй като упражняването на правото на
превалутиране на кредита е предпоставено от съгласието на банката, която
има противоположни на кредитополучателя икономически интереси и би се
съгласила на превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за
кредитополучателя.
Поради това, че с посочените клаузи се прехвърля върху потребителя
изцяло валутния риск в негова вреда, то се създава значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора за кредит по смисъла
на чл. 143, т. 18 /ред. преди изм. с ДВ, бр. 57 от 2015г., т. е. към момента на
сключване на договора/. Предвид изложеното и на основание чл. 143 и чл.
146, ал. 1 ЗЗП клаузите на чл. 6, ал.2 и чл. 23 във връзка с прехвърляне на
валутния риск изцяло на кредитополучателя са неравноправни, тъй като не са
индивидуално договорени в договора за кредит в чуждестранна валута,
последиците от тях са цялостно прехвърляне на валутния риск върху
потребителя, същите не са съставени по прозрачен начин, така че
кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми
11
критерии икономическите последици от преминаване на валутния риск върху
него, сключени са в нарушение на принципа за добросъвестност и създават
във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора.
По делото и със заключението на вещото лице Л. безспорно е
установено, че разликата от увеличението на валутния курс за исковия период
в абсолютна сума възлиза на сумата 4 262,30 лв.
При безспорно установените недействителни клаузи от основния
договор, то подписаните между ответницата и "Бългериън ритейл сървисиз"
АД седем броя допълнителни споразумения към основния договор, са
сключени въз основа на неравноправни клаузи, поради което самите те са
нищожни. Отделно от това, в клаузите от седемте допълнителни споразумения
е уговорено, че кредитополучателите се съгласяват дължимата и неплатена
редовна лихва да бъде преоформяна чрез натрупване към редовна главница,
като заради това натрупване са уговаряни периоди на "облекчено погасяване
на общия дълг", т. е. натрупаната сума от главница и лихва се олихвява с нова
лихва, макар и в по - нисък размер. На самостоятелно основание цитираните
клаузи са недействителни, тъй като с тях на практика се уговаря анатоцизъм,
което е допустимо само при договори между търговци, предвид правилото на
чл. 294, ал. 1 ТЗ. Нищожността произтича от разпоредбата на чл. 26, ал. 1,
предл. I ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл е и формираната по реда на
чл. 290 ГПК казуална практика на ВКС, която настоящият състав напълно
споделя - решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на II ТО, решение
№ 30/20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г. на I ТО, решение № 118/11.12.2020 г.
по т. д. № 2278/2019 г. на I ТО, решение № 132/13.01.2021 г. по т. д. №
2195/2019 г. на I ТО.
Както е прието с Решение № 60224 от 12.01.2022 г. по гр.д. № 240/2021
г., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС: „С подписването на споразуменията се цели
задължението, формирано по неравноправните клаузи на първоначалния
договор, да се приеме от кредитополучателя и същото да се счита за
индивидуално уговорено. След като размерът на задължението е определен на
база на нищожната договорна клауза, независимо от приемането му от
кредитополучателя, то споразумението представлява спогодба по непозволен
договор, която е нищожна съгласно чл. 366 ЗЗД. Нищожността на
12
споразуменията има за последица прилагане в отношенията между страните
на първоначалния договор, който може да бъде изпълняван без
неравноправните клаузи за едностранно изменение, довело до нарастването на
дълга по главницата, вследствие от капитализираните към главницата
непогасени просрочени задължения за главница, лихви, такси и
застрахователни премийни вноски към датите на всяко от деветте
допълнителни споразумения, подписани между страните.
Промяната на крайния срок утежнява отговорността на длъжника, което
се вижда и от основното и допълнително заключение на приетата пред
настоящата въззивна инстанция ССчЕ.
При първоначално уговорените между страните параметри: главница -
25 358 шф.фр., срок за погасяване 120 месеца с краен срок -20.07.2018 г., ГЛП
– 10,40% (при просрочие на главница + 10 пункта), падежна дата-22-ро число
на месеца, месечна анюитетна вноска-340,75 с падеж 22.08.2008 г., месечна
такса за управление -0,04% върху остатъка от редовна главница, размерът на
непогасената падежирала главница възлиза на сумата от 18 365,91 шв.фр., а
падежиралите редовни лихви- 6 339,48 шв.фр. При същите параметри, но при
съобразяване новия краен срок за погасяване на кредита 10.02.2033 г., то към
25.08.2020 г. дългът по главницата възлиза на сумата от 22 609,76 шв.фр., а
размерът на падежиралите редовни лихви е 13 382,97 шв.фр.
Т.е. безспорно увеличаването на крайния срок, като мярка и част от
преструктурирането на дълга, формиран по неравноправните клаузи на
първоначалния договор, безспорно води до ново увеличение и нарастване на
дълга, което безспорно е във вреда на потребителя.
Ето защо и по тези съображения, въззивният съд намира, че клаузата на
чл.13 от Допълнителното споразумение от 26.02.2013 г. е нищожна, поради
което и крайният срок за погасяване на кредита е 22.07.2018 г., съобразно
уговореното в чл.5, ал.1 от основния договор.
Предвид горното то и размерът на дълга на ответницата следва да бъде
определен именно към датата 22.07.2018 г., без прилагане на неравноправните
клаузи.
Видно от основното заключение на приетата пред настоящия състав
ССчЕ, този размер възлиза на сумата от 18 365,91 щв.фр.-непогасена
падежирала главница, ведно със законната лихва от 22.07.2018 г., който размер
13
към датата на изготвяне на заключението-29.05.2024 г. възлиза на сумата от
11 626,44 шв.фр.
Т.е. размерът на дължимата главница е по-малък от присъдения от
първоинстанционния съд, но с оглед забраната за влошаване на положението
на жалбоподателя-чл.271, ал.1 , изр.2 от ГПК, при липса на жалба от другата
страна, въззивният съд не може да отмени първоинстанционното решение.
С оглед на горното въззивната жалба на ищеца се явява неоснователна,
поради което следва да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния
съд и поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, следва да
бъде потвърдено в обжалваната му част.
По отговорността на разноски:
С оглед изхода на производството на въззивника не се дължат разноски.
Съдът намира за основателно възражението на процесуалния
представител на въззивника относно искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА на процесуалния представител на
въззиваемата.
По делото не е подаден отговор на въззивната жалба. Процесуалният
представител на въззиваемата не се е явил в нито едно от насрочените открити
съдебни заседания, не е подал и писмена защита, въпреки предоставената му
от съда възможност за това.
Ето защо и при липсата на положен труд в рамките на настоящото
въззивно производство, то и на процесуалния представител на ответната
страна, не се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21/19.01.2022 г., постановено по гр.д. №
623/2020 г. по описа на Пернишки окръжен съд в частта, с която съдът е
отхвърлил исковата претенция за главница за горницата над 20 001,78 шв.фр.
до 24 590,58 шв.франка.
В останалата част Решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
14
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15