РЕШЕНИЕ
№ 10639
град, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110140571 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от фирма, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес,
представлявано от име, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответниците
С. Г. Н., ЕГН ********** и длъжникът Г. С. Б., ЕГН **********, двамата с адрес адрес, че
същите дължат на ищеца при квоти 1/4 за С. Г. Н. и 3/4 за Г. С. Б., следните суми: сумата от
979,88 лв.- главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се в адрес, отчитан
под абонатен № ******, сумата от 160,79 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода 15.09.2018 г. до 06.04.2021 г., както и законна лихва върху главницата от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 16.04.2021 г.
до окончателното плащане на дължимото, както и сумата за дялово разпределение, както
следва: 42,91 лв.- главница за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. и 7,11 лв.
обезщетение за забава за периода 01.05.2018 г. до 06.04.2021 г., ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 16.04.2021 г. до окончателното плащане на дължимото, като сумите
се разпределят както следва:
1. Ответника С. Г. Н. дължи сумата от 244,97 лв. - главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за горепосочения имот, аб. №
******, за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г., сумата от 40,19 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода 15.09.2018 г. до 06.04.2021 г., както и законна лихва
върху главницата от 16.04.2021 г. до окончателното плащане на дължимото, както и сумата
за дялово разпределение в размер на 10,72 лв. - главница за периода от 01.03.2018 г. до
30.04.2020 г., сумата от 1,77 лв. обезщетение за забава за периода от 01.05.2018 г. до
06.04.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от 16.04.2021 г. до окончателното
плащане на дължимото;
1
2. Ответника Г. С. Б. дължи сумата от 734,91 лв. - главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за горепосочения имот, аб. №
******, за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г., сумата от 120,59 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода 15.09.2018 г. до 06.04.2021 г., както и законна лихва
върху главницата от 16.04.2021 г. до окончателното плащане на дължимото, както и сумата
за дялово разпределение в размер на 32,18 лв.- главница за периода от 01.03.2018 г. до
30.04.2020 г., сумата от 5,33 лв. обезщетение за забава за периода от 01.05.2018 г. до
06.04.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от 16.04.2021 г. до окончателното
плащане на дължимото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че с Общите условия се въвежда
задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена
такава енергия в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от фирма, като начисляваните месечни суми са прогнозни и
едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален
отчет.
В срока за отговор, ответника С. Н., е депозирала писмен отговор, с който оспорва
исковете. Прави възаржение за погасителна давност на задължението.
Ответниика Г. Б. не е депозиралаписмен отговор.
С определение от 28.01.2022 г. е конституирано като трето лице помагач на страната
на ищеца фирма.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
Ответника С. Н. се представлява от адв. А., която поддържа писмения отговор и моли
съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Ответниика Г. Б., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 21975/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумите от 979,88 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г., за имот,
находящ се на адрес: адрес, инсталация **********/аб. № ******, ведно със законна лихва
от 16.04.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 160,79 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 06.04.2021 г., сумата от 42,91 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
от 16.04.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 7,11 лв. за периода от
01.05.2018 г. до 06.04.2021 г. С възражения от 10.06.2021 г. ответниците са оспорили
вземането с мотив, че не дължат.
Съгласно Договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 03.04.1990г. Г.
С. Б. и име Б.а, са закупили процесния недвижим имот, представляващ ап. 1, находящ се в
адрес. Съгласно справка НБДН по искане №4098/19.5.22г. име Б.а е починала на
23.09.1998г., омъжена за отв. Г. Б.. Съгласно справка НБДН по искане №3846/11.5.22г. отв.
С. Н. е единствена дъщеря на отв. Г. Б.. С Нотариален акт за учредяване на договорна
2
ипотека върху недвижим имот №120/03.12.2020г. на нотариус име, ответниците Г. Б. и С. Н.
са учредили в полза на трето лице договорна ипотека върху процесния недвижим имот-
тяхна собственост.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от фирма на клиентите в град, се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени протокол от ОС на ЕС от град, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл.
118, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили
дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от фирма и със същото да се сключи
договор. Такъв е сключен на 29.10.2001г. Представени са доказателства за наличие на
договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 29.07.2015г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил 2 бр. съобщения към фактури с № **********/31.07.2018г. и №
**********/31.07.2019г., дебитно известие №**********/31.08.2019г., съобщение към
фактура №**********/31.07.2020г., справка за задължения на абонатен № **********.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представените по делото Договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ
от 03.04.1990г. и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
№120/03.12.2020г., както и от извършените служебни справки, се установява, че отв. Г. С. Б.
и име Б.а са закупили процесния апартамент в режим на СИО. М. Б.а е починала на
23.09.1998г., като притежаваните от нея 1/ 2 ид.ч. е разпрелена по равно между нейните
наследници в лицето на съпруга й Г. Б. и дъщеря й отв. С. Н., като отв. Г. Б. е тснал
собственик на 3/ 4 ид.ч., а отв. С. Н. на останалата 1/ 4 ид.ч. С оглед на това по делото се
установява, че за процесния период ответниците са били съсобственици на процесния
недвижим имот при квоти и 3/4 за Г. Б. и 1/4 за С. Н.. В този смисъл по отношение на тях е
налице пасивна материална легитимация по иска съобразно дефиницията на чл.153 ЗЕ, като
собственици на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, съответно одобрените с Решение на КЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на град и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответниците
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.07.2017 г. до 30.04.2020 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
3
абонатния номер, под който се води партидата на процесния имот. Същите не са оспорени
от ответниците, поради което съдът ги кредитира при преценка на размера на предявените
искове.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.07.2017 г. до 30.04.2020 г., в процесния имот, е доставена и потребена топлинна енергия
на обща стойност от 1007,68 лв. /съобразно отразеното във фактури № №
**********/31.07.2018г. на стойност 344,40 лв. със срок за плащане 14.09.2018г., фактура №
**********/31.07.2019г. на стойност 406,86 лв. със срок за плащане 14.09.2019г. и
съобщение към фактура №**********/31.07.2020г., на стойност 256,42 лв. със срок за
плащане 14.09.2022г., приложени на л.24-27 от делото/. Съобразно притежаваните от
ответниците идеални части, сумата се разпределя, както следва: Г. Б. дължи сумата от 755,76
лв., а С. Н. дължи сумата от 251,92 лв.
Възражението на ответника С. Н. за погасяване на претендираната сума по давност,
съдът намира за неоснователно. Предявеният иск е за период от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 16.04.2021
г. С оглед на това и на предвидените в ОУ срокове за плащане, а и а именно 45-дни срок
след изтичане на периода, за който се отнасят / чл.33, ал.1/, следва да се приеме, че с
подаване на заявлението на 16.04.2021 г. и с предявяване на иска по чл. 422 ГПК., ищецът е
прекъснал течащата погасителна давност, като погасени по давност са всички негови
вземания за преди м.02.2018 г., а сумата по първата фактура, касаеща отчетен период
01.07.2017 г.-30.04.18г., находяща се на л. 24 от делото е със срок за плащане 14.09.2018г.
По арг. на чл.114 ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо, а това в случая е крайния момент на срока за плащане за начислените суми -
14.09.2018г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове за главница се явяват
основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат уважени изцяло.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди /чл.33, ал.1/
предвиждат срок за заплащане на дължимите суми, а именно 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неизпълнение на това за задължение в посочения срок,
е установена санкция – обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на топлинната енергия - чл.33, ал.5 от ОУ. В случая, следва да се
приеме, че падежът на задължението настъпва в деня на издаване на фактурата. Предвид
своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за
забава също се явява доказан за периода от 15.09.2018 г. /след датата на срока за плащане по
фактура № **********/31.07.2018г./ до 06.04.2021 г., която сума, съобразно служебните
изчисления на съда възлиза на сума в размер на 168,40 лв., (или сумата от 89,44 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.18г.-06.04.21 г. върху дължимата по
**********/31.07.2018г. главница от 344,40 лв., сумата от 64,43 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.19г.- 06.04.21г. върху дължимата по фактура №
**********/31.07.2019г. главница от 406,86 лв. и сумата от 14,53 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.20г.- 06.04.21 г. върху дължимата по фактура
№**********/31.07.2020г. главница от 256,42 лв..). Съобразно притежаваните от
ответниците идеални части, сумата се разпределя, както следва: Г. Б. дължи сумата от 126,30
лв., а С. Н. дължи сумата от 42,10 лв.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове се явяват основателни
и доказани, поради което същите следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 21975/2021 г. по описа на СРС, по което се е развило
заповедното производство между страните, съдът намира, че всеки от ответниците следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на по 275,00 лв., от които сумата от
200,00 лв. за внесена държавна такса и 75 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Г. Н., ЕГН **********, с
адрес адрес, че дължи на фирма, с ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: град,
адрес, представлявано от A.А., сумата от 244,97 лв. (двеста четиридесет и четири лева и 97
стотинки), представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: адрес,
абонатен № ******, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 16.04.2021 г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 40,19 лв. (четиридесет лева и 19
стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 06.04.2021
г., сумата от 10,72 лв. (десет лева и 72 стотинки), представляваща цена извършена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със лихва
върху главницата от 16.04.2021 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 1,77
лв. (един лев и 77 стотинки), обезщетение за забава за периода 01.05.2018 г. до 06.04.2021
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.04.2021 г. по ч.гр.д.
21975/2021 г. на СРС, 159 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. С. Б., ЕГН **********, с адрес
адрес, че дължи на фирма, с ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: град, адрес,
представлявано от A.А., сумата от 734,91 лв. (седемстотин тридесет и четири лева и 91
стотинки), представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: адрес,
абонатен № ******, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 16.04.2021 г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 120,59 лв. (сто и двадесет лева и 59
стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 06.04.2021
г., сумата от 32,18 лв. (тридесет и два лева и 18 стотинки), представляваща цена извършена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
лихва върху главницата от 16.04.2021 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата
от 5,33 лв. (пет лева и 33 стотинки), обезщетение за забава за периода 01.05.2018 г. до
06.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.04.2021
г. по ч.гр.д. 21975/2021 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА С. Г. Н., ЕГН **********, с адрес адрес, да заплати на фирма, с ЕИК
номер, със седалище и адрес на управление: град, адрес, представлявано от A.А., сумата от
275,00 лв. (двеста седемдесет и пет лева), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 21975/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА Г. С. Б., ЕГН **********, с адрес адрес, да заплати на фирма, с ЕИК
номер, със седалище и адрес на управление: град, адрес, представлявано от A.А., сумата от
275,00 лв. (двеста седемдесет и пет лева), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 21975/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 21975/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5