Присъда по дело №236/2023 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 38 |
| Дата: | 4 май 2023 г. (в сила от 20 май 2023 г.) |
| Съдия: | Снежана Стоянова |
| Дело: | 20235220200236 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 15 февруари 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия Б. Х. Ф. от град П. е за престъпление
по чл.209 ал.1 от НК за това, че на 31.03.2022 год. в гр. П., с цел да набави за
себе си имотна облага, е възбудил и до 22.05.2022 год. е поддържал
заблуждение у В. Х. П. от гр. П. че (В. П. предоставя на Б. Х. Ф. от гр. П.,
сумата от 3300 лв. (веднъж от 2800,00 лева, веднъж от 400,00 лева и веднъж
от 100,00 лева), както и електроуреди (аспиратор, микровълнова печка и
фурна за вграждане - всичко на стойност 1412,79 лева) - за изработка и
монтаж на кухня и с това е била причинена имотна вреда на В. Х. П. от гр. П.
- в размер общо на 4712, 79 лева
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура -гр.П.
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага съображения по
същество в хода на съдебните прения. Пледира за постановяването на
осъдителна присъда спрямо подсъдимия и налагане на наказание лишаване
от свобода с приложението на чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание. Декларативно
признава вината си, но дава обяснения по обвинението, в които твърди че не
е действал с изначален измамлив умисъл.
С протоколно определение на съда от 27.03.2023 год. бе приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от пострадалата В.
Х. П. против подсъдимия Б. Х. Ф. граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сума в
размер на 4 712,79 лева, представляващи обезщетение за причинените от
извършеното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането, до окончателното й изплащане, във връзка с което
пострадалата бе конституирана като граждански ищец. Същата пледира за
уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
В началото на м. март 2022 год. пострадалата свидетелка В. Х. П. имала
нужда от услугите на майстор, за да й изработи кухня. Нейна колежка й
препоръчала подс.Б. Ф., като предоставила на пострадалата и телефонния му
номер.
На 31.03.2022 год. свид.В. П. се свързала с подс. Ф. по мобилния
телефон и двамата се уговорили още същия ден той да отиде в дома й в гр. П.,
на ул. „Градинарска“ № 24, ет. 3, ап. 6, за да се запознае с разположението на
старата кухня и да вземе размери за новата. Няколко часа след разговора им
подс.Ф. отишъл в жилището на пострадалата. Докато се намирал там, свид. П.
го попитала за цената на изработката. Подсъдимият й отговорил - 4000 лева,
като поискал и капаро на стойност 70% от общата сума, което свид.П.
трябвало да му предостави кеш, за да започне той работа и да закупи
1
необходимите материали. Свид. П. се съгласила на тези условия и двамата се
уговорили да се срещнат в дома й след няколко дни, за да му даде поисканата
й от него парична сума.
На 04.04.2022 год. около 18, 00 часа, подс. Ф. отишъл в жилището на
свид.П.. Там се намирал и сина й свид. С. П., в присъствието на който свид.
П. дала на ръка на подс. Ф. сумата от 2 800 лева - 70% от общата стойност на
сумата за изработката, като двамата уговорили и краен срок за изпълнение на
поръчката - 22.05.2022 год.
Всъщност подсъдимият нямал намерение да изпълни поръчката.
Взетите пари възнамерявал да похарчи за себе си. Освен това той
възнамерявал да получи още пари от свид.П., посредством различни лъжливи
похвати. Така след няколко дни, на 08.04.2022 г., подс. Ф. се свързал със свид.
П. и й поискал още 400 лева, под претекст че материалите за поръчката
поскъпвали всеки ден. Въпреки че не се били уговорили предварително за
заплащането на тази сума и за свид.П. това бил непредвиден разход, тя се
съгласила да я даде на подсъдимия, към обещанието на който не изпитвала
никакви съмнения. Още същия ден подсъдимият отишъл в дома на свид.П. и
взел сумата от 400 лева.
Не минало много време от последната им среща и подс. Ф. заръчал на
свид. П. да закупи аспиратор, микровълнова за вграждане и фурна. Тя
изпълнила и това негово искане, като за покупката на въпросните уреди свид.
П. заплатила сумата от общо 1 412,79 лева. Непосредствено след това подс.
Ф. отишъл в дома на свид.П. и настоявал да вземе новозакупените уреди под
претекст, че същите му били необходими, за да установи точните размери на
кухненските шкафове, които щял да изработва. Освен това поискал от свид.
П. сумата от 100 лева за поставянето на ЛЕД осветление, която тя отново му
дала. В хода на тази тяхна среща подс.Ф. уверявал свид.П., че щял да завърши
в срок поръчката. След като получил каквото поискал, подсъдимият напуснал
дома на свид. П..
Няколко дни по – късно взетите от дома на свид.П. електроуреди подс.
Ф. продал на свид. А. Х. за сумата от 700 лева, като му обяснил, че били
върнати от клиент, тъй като цветовете не му харесали. Свид. Х., който се
занимавал с търговия на уреди втора употреба продал електроуредите на
свид.П. на неизвестно за него лице.
Тъй като крайния срок на поръчката наближавал, свид. П. се свързала с
подс. Ф., за да се информира дали щял да я изпълни в уговорения срок. В хода
на разговора им подсъдимият й казал, че кухнята била почти изработена и
скоро щял да я монтира, но така и не го направил. Последвали още няколко
обещания от негова страна, че щял да монтира кухнята преди крайния
уговорен срок, които така и не изпълнил. След това подсъдимият спрял да
отговаря на телефонните обаждания на свид. П.. При тази ситуация тя се
усъмнила, че подсъдимият я бил измамил. Въпреки това решила да изчака
крайния срок за изпълнението на поръчката - 22.05.2022 г., с надеждата, че
2
кухнята й щяла бъде монтирана, а уредите й - върнати.
След като настъпил крайният срок за монтирането на заплатеното от
свид. П. кухненско обзавеждане – 22.05.2022 г., същата заедно със сина й -
свид. С. П. отишли на работното място на подсъдимия, но не го намерили там.
Намерили работодателя му, който им казал, че подсъдимият е зависим от
хазарта. Имал дългове към много хора, включително и към него.
Непосредствено след това свидетелите В. П. и С. П. се насочили към дома на
подсъдимия, находящ се в гр. П., ул. „Ц., открили го там и провели разговор.
Първоначално той направил опит да продължи да поддържа заблуждение у
свид.П., че щял да изпълни уговореното между тях. Не след дълго обаче й
признал, че въобще не е започнал да изпълнява поръчката, похарчил дадената
му от нея парична сума, а взетите електроуреди - заложил. Обещал че след
два дни щял да й възстанови сумата от 5000 лева. До настоящия момент обаче
подс. Ф. нито изработил, нито монтирал заплатеното от свид.П. кухненско
обзавеждане, нито пък й върнал парите и електроуредите. След последната им
среща не отговарял и на обажданията й. По тази причина свид. П. била
принудена да потърси съдействието на правозащитните органи и подала
жалба в РП - гр. П.. По този повод било образувано настоящото наказателно
производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа
показанията на разпитаните свидетели – В. П., С. П. и А. Х., изцяло от
събраните по делото писмени доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК, частично от
обясненията на подсъдимия.
Съдът изцяло кредитира показанията на горепосочените свидетели, т.к.
същите са хронологично точни, взаимно допълващи се, както помежду си
така и с останалите писмени доказателства и доказателствени средства.
Подсъдимият Ф. признава, че е взел инкриминираните вещи – пари и
електроуреди и че не е върнал същите на свид.П.. Признава за уговорката
между тях да й изработи кухненско обзавеждане, която не изпълнил. Твърди
обаче, че изначално имал намерение да изпълни поетото задължение, но не го
е сторил, тъй като работата му „закъсала“. Точно тези обяснения на
подсъдимия се опровергават от останалия доказателствен материал.
Действията на подсъдимия водят на несъмнения извод, че още в самото
начало той не е имал намерение да изпълни поръчката. Ако това беше така,
подсъдимият при всички случаи би изработил поне част от поръчката, а самия
той признава че въобще не е започнал да я изпълнява. Измамливия умисъл на
подсъдимия явства от продажбата на електроуредите на свид. Х. и
обяснението, което дал на същия за техния произход.
При така установената и възприета фактическа обстановка съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият Б. Ф. е
осъществил престъпния състав на чл.209, ал.1 от НК, като на 31.03.2022 г. в
гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага в размер общо на 4712,79 лева
3
е възбудил и до 22.05.2022 год. е поддържал заблуждение у В. Х. П. от гр. П.,
че ще изработи и монтира кухненско обзавеждане в дома й и с това й е
причинил имотна вреда в горепосочения размер.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа и за всички
обективни елементи на престъплението. Също така е извършил деянието с
користна цел, а именно да набави имотна облага за себе си в размер на
поисканата сума.
Подсъдимият е предвиждал конкретно и е искал настъпването на
обществено опасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието – измама, което е тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел ІV-ти на глава V-та от НК
– „Престъпления против собствеността”. Конкретно извършеното от
подсъдимия деяние също е със завишена степен на обществена опасност
предвид размера на причинената имуществена вреда.
Подсъдимият е личност със сравнително висока степен на обществена
опасност. Осъждан е общо четири пъти, три от които за неплащане на
издръжка, както и за престъпление против собствеността - обсебване. За
миналите си осъждания подсъдимият е реабилитиран по реда на чл.88а от НК,
при което следва да се третира като неосъждан. Независимо от настъпилата
реабилитация обаче, миналите осъждания следва да се отчитат като
негативни характеристични данни за личността му. Характеристичната
справка за подсъдимия, изготвена от полицейски инспектор, отговарящ за
района, в който живее е позитивна. От устните доказателства обаче, събрани
в процеса – показанията на разпитаните свидетели В. П. и С. П., подсъдимият
бе охарактеризиран негативно като лице с некоректно отношение към
гражданите, предимно негови клиенти, вследствие на хазартно увлечение,
страстта към което заплаща с чужди парични средства. Ето защо съдът не
цени характеристичната справка със съдържанието, в което е изготвена.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на
подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред и в
желанието му да се облагодетелства по неправомерен, дори престъпен
начин.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за
подсъдимия съдът прецени чистото му съдебно минало. Отегчаващи
4
отговорността обстоятелства – негативните характеристични данни и
сравнително високия размер на сумата, с която подсъдимият се е обогатил по
престъпен начин.
С оглед горните съображения и като оцени относителната тежест на
горепосочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдът осъди
подс.Б. Ф. на една година лишаване от свобода, като намери, че с този размер
ще бъдат постигнати целите на наказанието.
Преценявайки основно чистото съдебно минало на подсъдимия съдът
намери, че за постигане на генералната и преди всичко специалната
превенция не се налага ефективно изтърпяване на така наложеното наказание
лишаване от свобода, а принудително - възпиращото и поправително -
превъзпитателно въздействие би могло да се постигне и с института на
условното осъждане. С оглед на това и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за максимално
възможния в случая изпитателен срок от четири години. При определяне
продължителността на изпитателния срок съдът отново съобрази степента на
обществена опасност на деянието и дееца.
Съдът намери, че за постигане в пълна степен на поправително –
превъзпитателен и принудително - възпиращ ефект спрямо подс.Б. Ф., както
и за катализиране на процеса за формиране на нова ценностна система у него,
целяща привързването му към обществено полезен начин на живот, е
необходимо в рамките на изпитателния срок да постанови изтърпяване и на
пробационна мярка.С оглед на това и на основание чл.67, ал.3 от НК съдът
постанови в рамките на изпитателния срок подс.Б. Ф. да изтърпи и
пробационната мярка по чл.42а ал.2, т.2 от НК, а именно задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
При този изход на делото и след преценка на събраните
доказателства, касаещи размера на предявения граждански иск по чл.45 от
ЗЗД, като взе предвид и факта, че до настоящия момент причинените на
пострадалата имуществени щети не са възстановени, съдът намери същия за
доказан по основание и размер и осъди подс. Б. Ф. да заплати на
гражданската ищца В. П. сума в размер на 4 712,79 лева, представляваща
обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 22.05.2022 год., до окончателното й
изплащане.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Б. Ф. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – П.
4 % държавна такса върху размера на уважения граждански иск, а именно
сума в размер на 188, 51 лева.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5