Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Кърджали, 22.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                        Председател: Дарина Байданова

 

при секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от съдията адм д. № 1089/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл.18ж, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, образувано по жалба от Т.Б.К. като наследник на К.А.К. срещу Решение по Протокол № 204/10.11.1993г. по преписка по заявление 3976/27.05.1992г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на К.А.К., б.ж. на гр.Хасково.

С жалбата се претендира прогласяване нищожността на посочения индивидуален административен акт или отмяната му и признаване за възстановено правото на собственост върху посочените в решението земеделски земи, поради нарушение на изискването за форма – липса на задължителен реквизит по чл.15, ал.2 , т.6, изр.2 от ЗАП /отм./ и по-конкретно, липса на подпис на секретар на комисията, което жалбоподателят счита за съществено нарушение на процесуалните правила, поради липса на валидно волеизявление на колективния административен орган и обосноваващо извод за нищожност на издаденият акт. Счита и че в случая не може да се направи извод и за формирано обикновено мнозинство, необходимо при постановяване на решението на колективния орган, тъй като от посочените в титулната част на обжалваното решение председател, секретар и седем членове, подписи са положили четирима от членовете, които не могат да формират обикновено мнозинство. На следващо място, сочи,че решението е нищожно, поради липса на мотиви, водещо също до нарушение на формата на административния акт съгласно чл.15,ал.1 от ЗАП /отм./, като изложените в същото мотиви са кратки и неясни и волята на органа не може да бъде изведена, а това затруднявало правото на защита и правело съдебния контрол невъзможен. Обжалва издаденото решение и като незаконосъобразно и необосновано,  т.к. със същото не са посочени конкретните правни и фактически основания на ЗСПЗЗ и ЗАП за издаването му и оспорва изложените фактически основания, както и съществуването на посочените в акта фактически основания за издаването му като непълни и неясни, за което излага съображения. Претендира разноски и представя списък на разноските по чл.80 от ГПК. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и моли съда с оглед признанието на ответника в съдебно заседание да прогласи нищожността на обжалваното решение или евентуално да отмени същото.

Ответникът по жалбата Общинска служба по земеделие – Кърджали /преди Поземлена комисия – Кърджали/  в срока по чл.131 от ГПК не депозира писмен отговор и не взема становище по жалбата, но представя преписката, съдържаща оспореното решение. В съдебно заседание чрез И.Д. Началник не оспорва жалбата и изложените в същата обстоятелства. Счита, че представената декларация не представлява доказателство за собственост на процесните земи.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванията в жалбата и доводите и възраженията на страните, намира следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е допустима. Жалбоподателят Т.Б.К. е законен наследник на К.А.К., по чието право на възстановяване собствеността на земи се е произнесла Поземлената комисия с атакуваното решение /удостоверения за наследници с изх. №1698/28.02.1992г., и №ГРАОН1-2333/29.09.2020г., издадени от община Хасково/. Не се установява обжалваният акт да е връчен на заинтересованите лица и такова твърдение не се противопоставя в производството, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от ГПК, а разгледана по същество е основателна.   

С Решение по Протокол № 204/10.11.1993г. на Поземлена комисия – Кърджали /сега Общинска служба по земеделие-Кърджали/ е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността на наследниците на К.А.К. по заявление вх.№ 3976/27.05.1992г. на осн. чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ и протоколи № 155/А/14.07.1993г. с план за земеразделяне на находящите се в землището на с.Рудина, общ.Кърджали имоти: ниви – 3,000дка в местност Край село, ниви – 3,000дка в местност Кара бунар, ниви – 3,000дка в местност Сулука, ниви – 3,000дка в местност Край село, ниви – 2,000дка в местност Бахчата и ниви – 3,000дка в местност Раман дере. Видно от съдържанието на обсъждания административен акт поземлената комисия е съставена от председател, секретар и 7 членове, от които подпис върху решението са положили председателят и трима от членовете на комисията и същото не е подписано от секретаря и останалите четирима от членовете, въпреки участието им в състава. Съгласно действащата към постановяването на обжалвания административен акт разпоредба на чл.60,ал.4, изр. 1 от ППЗСПЗЗ /редакция на ДВ, бр. 34 от 1992 г./ поземлените комисии се съставят от председател, секретар и нечетен брой членове. В случая не може да се обоснове извод, че решението е взето при мнозинство на списъчния състав. В тази връзка, за да е валидно такова решение, същото следва да е постановено от административен орган в състав и кворум, предвидени в закона. Както бе посочено, разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ /редакция на ДВ, бр. 34 от 1992 г./ определя щатния състав на поземлената комисия, но нито този текст, нито друга норма на ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение /до приемането на чл. 60а от ППЗСПЗЗ с изменението на закона с ДВ бр.31 от 2003г./ определят в какъв състав поземлената комисия следва да постановява решенията си и кой следва да подписва тези решения. Поради това за постановени до 2003г. решения на ПК следва да се приложат общите разпоредби на Закона за административното производство /отм./, съгласно чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2 от който административният орган взема решение с обикновено мнозинство от присъстващите, а административният акт се подписва само от председателя и секретаря. Изискването на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за състава на ПК е свързано с възможността за формиране на мнозинство при вземане на решенията. Когато това мнозинство е формирано, решението е валидно, независимо от това дали е взето при участието на четен или нечетен брой членове на комисията /в този смисъл са Решение № 237 от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 578 от 2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 750 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1794 от 2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 912 от 18.01.2011 г. по гр.д.№ 1753 от 2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 389 / 25.10.2011 г. по гр. д. № 1362/2010 г., I г.о., Решение № 193/17.08.2011 г. по гр. д. № 1068/2010 г. на ВКС, I г.о. /. Изложеното обуславя липса на валидно волеизявление на колективния административен орган при осъществяване на властническите му правомощия при изпълняване на функции на държавно управление, а констатираният порок толкова съществено засяга законността на административния акт, че води до неговата нищожност.

Съдът намира за основателен и довода, че изложените в протоколното решение на комисията мотиви не отговарят на изискванията на закона и са недостатъчни, тъй като от същите не става ясно какви декларации за членство в ТКЗС от 1958г. са налице, за какви площи и местности, което препятства осъществяването на ефективен контрол върху законосъобразността на направените констатации, а съгласно императивното изискване на разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му и липсата на такива е самостоятелно основание за отмяна на акта, като незаконосъобразен, тъй като, както беше посочено, препятства съдебния контрол. Липсата на мотиви винаги е съществено нарушение на административно- производствените правила, водещо до отмяна на административния акт на основание чл.146, т.3 от АПК само на това основание. Ето защо оспореният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени и на основание чл.173,ал.2 от АПК се върне за произнасяне от административния орган, който вземе предвид и следното:

От приложената по делото административна преписка се установява, че от Държавен архив са представени молби-декларации за членство в ТКЗС за землището на с.Рудина, в каквато връзка са и показанията на разпитания по делото св.С.Г.-един от председателите на ТКСЗ до 1970г., установяващ ,че наследодателят К.К., въпреки събраните от свидетеля  данни за наличие на земи в същото землище, отговарящи по площ и местност на претендираните, не е участвала в ТКЗС и не е била поименно записана в откритата в Окръжен архив тетрадка с участниците в ТКЗС, но земите й били обработвани от стопанството. 

По представената нотариално заверена на 25.05.1992г. декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ /отм./., на която жалбоподателят основава претенцията си, следва да се отбележи, че ЗСПЗЗ преди изменението му в ДВ,бр.13/2007г. допускаше при липса на писмени доказателства от вида на посочените в чл. 12, ал.2, заявителят да декларира писмено с декларация с нотариално заверен подпис и под страх от наказателна отговорност правото си на собственост, която възможност отпадна след отмяната на разпоредбата на чл. 12, ал.3 ЗСПЗЗ и установената след изменението на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ забрана за доказване на правото на собственост с писмени декларации следва да се разглежда във връзка с отмяната на ал.3 на чл. 12 /решение № 249/13.07.2010 г. по гражданско дело № 559/09 г., Първо Г.О. на ВКС/.

Съгласно т.4 от ТР № 2 от 25.06.1996 г. по гр. д. № 2/1996 г., ОСГК на ВС правото на собственост върху земеделските земи подлежи на доказване с посочените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ писмени доказателства. Поради трудността на доказването декларацията с нотариално заверен подпис по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ по изключение е допусната като самостоятелно доказателствено средство и тя трябва да се представи най-напред в производството пред общинската поземлена комисия по реда на чл. 13, ал. 2 ППЗСПЗЗ се приложи към заявлението за възстановяване правото на собственост. Когато липсват други писмени доказателства, ако декларацията с нотариално заверен подпис отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 3 ППЗСПЗЗ, общинската поземлена комисия /ОСЗ/ може да я приеме като единствено доказателство. При обсъждането й поземлената комисия трябва да се съобразява с разпоредбата на чл. 12, ал. 5 ЗСПЗЗ (ДВ., бр. 45/1995 г.) за проверка на посочените в декларацията данни от направената индивидуализация на имота съобразно всички доказателства, които съществуват за земите в землището и когато за част от имотите липсват други писмени доказателства, общинската служба трябва да цени декларациите с нотариална заверка на подписа като единствено доказателствено средство за тези имоти.

Ето защо, след отмяна на процесното решение и връщане на административния орган за ново произнасяне по заявление вх.№ 3976/27.05.1992г. ответникът ОСЗ-Кърджали следва да направи анализ на всички доказателства, за да установи съществува ли право на възстановяване на собственост върху спорната земеделска земя на наследниците на К.А.К., а също и да прецени дали не съществуват пречки за връщане на имотите.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК,а именно, за заплатено адвокатско възнаграждение  в размер на 500,00лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА за нищожно Решение по Протокол № 204/10.11.1993г. по преписка по заявление вх.№ 3976/27.05.1992г. на Общинска служба по земеделие – Кърджали /Поземлена комисия –Кърджали/ за признаване правото на възстановяване на собствеността на наследниците на К.А.К. с план за земеразделяне на имоти - земеделски земи в землището на с.Рудина, подробно описани в посоченото протоколно решение.

ИЗПРАЩА преписката на Общинска служба по земеделие  - Кърджали със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивната част на решението за ново произнасяне.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие – Кърджали да заплати на Т.Б.К.,с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 500,00лв.    

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Кърджали в 14-дневен срок от получаване на съобщението за обявяването му.

 

 

Съдия: