МОТИВИ
към Решение № 169/02.02.2018г. по АНД
№ 7783/2017 год. по описа на
ПРС, ХХІІ н.с.
Производството е по реда на
чл. 375 и сл. от НПК.
С постановление от 28.11.2017 год. Районна прокуратура гр. Пловдив
е внесла в ПРС материалите по досъдебно производство № 253/2017 год.
по описа на ІII РУ на ОДМВР – гр. Пловдив, водено срещу Н.М.Р. за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че на 28.03.2017
г. в гр. Пловдив е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в:
кръвонасядане в областта на дясната гръдна жлеза, довело до причиняване на
болка и страдание без разстройство на здравето, на медицински специалист – ***,
при изпълнение на службата му – Л.Е.А., ЕГН: ********** ***, с Предложение ПРС да освободи обвиняемата от
наказателна отговорност като й наложи административно наказание по смисъла на
чл. 78а от НК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура гр. Пловдив поддържа обвинението със същата правна квалификация
на деянието, като предлага на съда да признае обвиняемата за виновна, като с оглед
наличието на материално-правните предпоставки същата да бъде освободена от наказателна
отговорност и да й бъде наложено административно наказание по смисъла на чл. 78а
от НК, а именно глоба, в размер около средния, предвиден в закона.
Обвиняемата Н.М.Р., редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание, не признава вина, дава обяснения, отричайки съставомерните
фактически обстоятелства. Моли съда да я оправдае.
Сл.защитник на обвиняемата –
адв.Т., пледира подзащитната му да бъде призната за невиновна и оправдана, с
аргумент за недоказаност на деянието.
Съдът, въз основа на
събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемата Н.М.Р.
е
родена на ***г***, ..., българска гражданка, вдовица, с основно образование,
работеща, неосъждана, ЕГН **********.
Свидетелите
Л.Е.А., К.С.Г., Д.П.П. и Г.А.А. *** АД /бившата „Окръжна болница”/ в
гр.Пловдив, съответно като медицински специалист - ***, медицински специалист /***/
и ***в Спешно отделение на посоченото болнично заведение, а св.А. като ***в
същото. На 28.03.2017г. всички те били на работа, като след 19.30 часа отделението
било посетено от обв.Н.М.Р., с трима-четирима придружители, в това число и
внука й – св.Е.А.Р.. Обвиняемата страдала от болки в стомаха и потърсила лекарска
помощ в УМБАЛ „Пловдив” АД, тъй като тя била местната болница, която обв.Р.
обичайно – поне по 1-2 пъти месечно, посещавала по различни поводи, свързани с
нейното или със здравето на нейни близки и познати. Тъй като няколко години
по-рано в същата болница /в инвазивно отделение/ съпругът на обвиняемата починал,
то затова последната смятала, че ** А. има вина за това.
На
посочената дата на вратата на Спешно отделение се позвънило, което накарало св.А.
да се отзове, въпреки че по график Дежурна лечебно заведение, което следвало да
поеме пациентите била УМБАЛ „Св.Г.”***, находяща се на ул.”Пещерско шосе”. Св.А.
видяла обв.Р. и придружителите й, като обвиняемата поискала да бъде приета в
отделението заради оплакванията й от болките в стомаха и да й бъдат поставени
системи от разтвори за обезболяване. Св.А. й обяснила, че не може да я приеме,
тъй като не са дежурно лечебно заведение и следва да се обърне към спешен
кабинет в УМБАЛ „Св.Г.”***, където по същото време разполагат с дежурен хирург,
в чиято компетентност е отработването на състоянието на обвиняемата.
Последната, обаче се разгневила на отказа и настояла да бъде приета, като
започнала да крещи срещу ** А., наричала я „убиец”, държейки я отговорна за
смъртта на съпруга й, попитала я дали иска да й „извърти един шамар”. Близките
й също реагирали бурно на отказа, като заявили, че са близки с ръководството на
болницата и, че **ще бъде уволнена. Словесната агресия била съпроводена и с
физическа такава от страна на обв.Р. спрямо ** А., като обвиняемата
неколкократно нанесла удари с ръка и с пръста на дясната си ръка в дясната част
на гърдите на пострадалата. Нападението се изразило в целенасочени,
концентрирани в една и съща област, отривисти удари с ръка и пръст, които били
с достатъчна сила, че непосредствено след нанасянето им меките тъкани в
травмираната област се зачервили, а по-късно станали със синьозеленикав-жълт
цвят. Чувайки разправията, ***– св.Г.А., който също познавал обвиняемата от
честите й посещения в болницата, се намесил точно в момента, в който
обвиняемата размахвала бурно ръце пред пострадалата и я заплашвала, като
спомогнал групата посетители да бъде изведена от сградата. В основната си част
събития били възприети и от *** и ***– свидетелите К.Г. и Д.П., които в този
момент били наблизо в манипулационното помещение и кабинета, като те също
възприели обвиняемата, но не успели поради по-късната си поява в коридора да
забележат нанесените от обв.Р. удари, което се отнасяло и за охранителя. Св.Л.А.
веднага след това се оплакала на свидетелите Г. и П. от действията на обв.Р.,
като им показала следите от ударите по гърдите й, които св.Г. заснела с
телефонен апарат. На следващия ден пострадалата А., освен болезнеността в
областта на гърдите си, почувствала по-сериозно неразположение от преживения
стрес в резултат на нападението от страна на обвиняемата, развила херпес и
температура, като след възстановяването си – на 31.03.2017г., се
освидетелствала при съдебен ***.
Видно от
заключението на изготвената СМЕ по писмени данни № 148/17г. на пострадалата Л.Е.А.
при инцидента от 28.03.2017г. е било причинено кръвонасядане в областта на дясната
гръдна жлеза, като механизмът на причиняване на описаното травматично увреждане
е посочено, че същото е в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и
отговаря по време и начин да е причинено, както се съобщава в данните по ДП, а
същото е резултирало в болка и страдание.
Гореописаната фактическа обстановка се установи по безсъмнен
начин от следните събрани по делото доказателствени материали – от обясненията на
обвиняемата отчасти, от свидетелските показания на Л.Е.А., К.С.Г.,
Д.П.П., Г.А.А. и Е.А.Р. /частично/, дадени в хода на съдебното следствие, както и от писмените доказателства, събрани
на досъдебното производство – трудов договор, месечен график на работното
време, заключение на СМЕ, справка за съдимост и характеристична справка за обвиняемата.
От наличните по делото доказателствени
материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен
начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото производство, неговото време, място, механизъм
и начин на извършване, както и авторството.
Това е така тъй като
свидетелите Л.Е.А., К.С.Г., Д.П.П. и Г.А.А. подробно, безпристрастно и достоверно пресъздават всички
факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване в съответствие с
времето и мястото, на които същите са били очевидци, поради което и съдът кредитира
показанията им в цялост, като правдиви, подредени и детайлни. Действително
свидетелите Г., П. и А. по обективни причини не са били преки очевидци на
самото нанасяне на ударите, но същите са възприели в една или друга степен
събитията и ги описват по идентичен начин с така възпроизведения от страна на
пострадалата. В тази връзка св.А. е видял бурните ръкомахания на обв.Р. към ** А.
и агресивната й и нагласа, нетърпяща отказ, като единствено позицията на двете
спорещи е препятствала възможността на св.А. да възприеме ударите. Същевременно
свидетелите Г. и П. непосредствено след инцидента са възприели състоянието на пострадалата – тя е била
уплашена, възмутена, стресирана, оплакала се е от болка в гърдите, показала и е
нараняванията от ударите и дори те са възприели тяхната промяна във времето. Не
по този начин се ценят свидетелските показания на св.Е.Р. /внук на
обвиняемата/, в частта им досежно правнозначимите факти и обстоятелства, а
именно дали обв.Р. е нанесла ударите с ръка в областта на гърдите на
пострадалата, като относно тези обстоятелства показанията на св.Р. се
опровергават от останалите безпристрастни гласни доказателства, а и съдът ги
намира за заинтересовани от изхода на делото предвид родствената връзка на
свидетеля с обвиняемата.
По аналогичен начин се третират и обясненията на обв.Р.,
които съдът отчасти възприе, като не се доверява на онази част от тях, касаеща
обективния съставомерен признак, а именно причинената лека телесна повреда чрез
нанасянето на удари, довели до описания травматизъм. За тези обстоятелства обв.Р.
отрича да са осъществени, което Съдът намира за проява на защитна позиция, но
най-вече, понеже същите не намират опора в съвкупния доказателствен материал,
то и не могат да се ценят с нужното доверие.
Съдът възприе и кредитира
заключението на вещото лице като изготвено обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област. Същото не се оспори от
страните.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При тази фактическа
обстановка Съдът зае становище, че с деянието си обвиняемата е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4,
вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че на 28.03.2017 г. в гр. Пловдив е
причинила лека телесна повреда, изразяваща се в: кръвонасядане в областта на
дясната гръдна жлеза, довело до причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето, на медицински специалист – ***, при изпълнение на
службата му – Л.Е.А., ЕГН: ********** ***.
От обективна страна обв.Р. с
действията си е причинила на Л.Е.А. телесни увреждания на инкриминираната дата в гр. Пловдив,
вследствие на което са й били причинени болка и страдание, резултирали в лека
телесна повреда, тъй като обв.Р. е нападнала ** А., като й е нанесла удари с
ръка в областта на гърдите. Деянието е осъществено при наличието на по-тежко
квалифициращ признак, а именно телесната повреда е причинена на медицински специалист
– ***, по време на изпълнение на службата му, за чийто телесен интегритет
законодателят е предвидил по-тежка наказателна отговорност, държейки сметка за
статута на посоченото лице и неговата професионална роля в обществения живот за
опазване живота и здравето на гражданите.
От
субективна страна деянието, извършено от обвиняемата е осъществено при форма на
вина пряк умисъл с целени и настъпили вредни последици, като същата е съзнавала
общественоопасния му характер. С
поведението си обвиняемата е афиширала незачитане към личната неприкосновеност
и демонстрация на превъзходство над пострадалата. Умисълът е обективиран от
действията й, описани по-горе, и се доказва от показанията на свидетелите и
обсъдените писмени доказателства по делото.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Съобразно възприетата от съда
правна квалификация на осъщественото от обвиняемата престъпление, предвиденото
в особената част на НК наказание за същото е лишаване от свобода до три години.
Обвиняемата, която е пълнолетно лице, не е осъждана до момента за престъпление
от общ характер, както и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда
на раздел IV на гл. VIII от НК и от престъплението не са настъпили материални
щети, които да са съставомерни. Ето защо Съдът зае становище, че са налице основанията на чл. 78А
от НК, поради което освободи обвиняемата от наказателна отговорност като й
наложи административно наказание ГЛОБА. При обсъждане на размера на наложената
на обвиняемата глоба съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската
степен на обществена опасност на дееца и деянието, добрите характеристични
данни – работи, с чисто съдебно минало е, като същевременно не се установиха
отегчаващи отговорността обстоятелства. Съобразявайки посоченото дотук, както и
обстоятелствата, че се касае за човек, чийто семеен статус, сочи за затруднено
положение, с оглед факта, че същата е вдовица, като трудовата й ангажираност
намира своя финансов резултат в минимално възнаграждение, то Съдът счете, че целите
на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН и чл. 36, ал. 1 от НК биха могли да
се постигнат чрез определяне размера на глобата в минималния такъв, предвиден в чл. 78а от НК, при граници от 1000 лв. до 5000 лв., поради
което и й наложи „Глоба” в размер на 1000 лв.
Според преценката на Съда именно
това наказание се явява съответно на степента на обществена опасност на
деянието и дееца и изпълняващо целите на наказанието, поради което е и
справедливо.
Причините за извършване на престъплението са незачитането
на установения законов ред, занижен самоконтрол и ниска правна култура.
По делото няма приобщени
веществени доказателства.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът присъди обвиняемата Н.М.Р. да заплати в полза на Държавата по сметка
на ОД МВР гр.Пловдив направените по делото разноски в размер на 84,00 лв.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.К.