Определение по дело №232/2020 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 294

 

гр. Пловдив, 12.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ РАБЧЕВА 

                                                                           СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ 

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Узунов въззивно частно гражданско дело № 232 по описа на Окръжен съд - Пловдив за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Т.Н., пълномощник на М.Р. и И.Р., против определение № 12926/19.11.2019г., постановено по гр.д. № 15810/2018г. по описа на ПдРС. С обжалваното определение е било прекратено производството и изпратено делото по подсъдност на ОС-Пловдив на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК. В жалбата се сочи, че предявеният иск е за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, като цената на иска, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, е в размер на 44 222,40 лв., колкото е данъчната оценка на имота. Счита се, че приложима относно компетентността на съда е разпоредбата на чл. 104, т. 3 от ГПК, поради което компетентен е РС-Пловдив. Моли се да бъде отменено обжалваното определение и да се върне делото на РС-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от Ж.Г., в който се посочва, че същата е основателна. Счита се, че РС-Пловдив не се е съобразил с разпоредбата на чл. 104, т. 3 от ГПК. Моли се да бъде уважена частната жалба и да бъде отменено обжалваното определение, като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжен съд - Пловдив намира жалбата за допустима. Последната е подадена от легитимирано лице, с правен интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд, срещу акт, подлежащ на обжалване и същата е подадена в срок. В обжалваното определение районният съд неправилно е посочил, че същото подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен срок от съобщението, като в случая не е приложима разпоредбата на чл. 122 от ГПК, понеже към момента няма спор между съдилищата за подсъдността, който да бъде решен от по-горния по степен съд. Обжалва се определението по подсъдността от заинтересованата страна на основание чл. 121 от ГПК, като акта на районния съд следва да бъде контролиран от окръжния съд.

По същество жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д. №15810/2018г. по описа на РС-Пловдив е било образувано с искова молба с предявен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Размерът на цената на иска при този вид договори се определя съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4, предл. 3 от ГПК (иск за разваляне на договор) във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК – тъй като договорът има за предмет вещни права върху недвижим имот. Цената на иска е в размер на 44 222,40 лв. съгласно представеното удостоверение за данъчна оценка (л. 38 от първоинстанционното дело).

Искът за разваляне на договор е облигационен и подсъдността му се определя по чл. 104, т. 4 от ГПК. В тази връзка е обсъждано и в мотивите на т. 1, б. „Б“ от Тълкувателно решение №4/2014 от 14.03.2016г. на ОСГК на ВКС, че посочените в чл.69, ал.1, т.4 ГПК искове за установяване съществуването, унищожаването или развалянето на договор, имат за предмет облигационни, а не вещни права. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 104, т. 3 от ГПК, тъй като предявеният иск не е за собственост или за друго вещно право върху имот, а е облигационен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв. са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. В случая цената на иска е 44 222,40 лв. и надвишава 25 000 лв., поради което компетентен да разгледа делото по правилата за родовата компетентност е окръжен съд. В тази връзка правилно районният съд не е приключил с решение делото, защото в такъв случай би постановил един недопустим съдебен акт, който би подлежал на обезсилване от въззивната инстанция.

С оглед на изложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Доколкото делото е гражданско с цена на иска над 5000 лв., настоящото определение на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. ал. 4 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12926/19.11.2019г., постановено по гр.д. № 15810/2018г. по описа на РС-Пловдив.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

                                                                     

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                         

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                

                                                                                                           2.