МОТИВИ към присъда по НОХД № 335 по описа на Карловския районен съд за 2017год.
Районна Прокуратура –
Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимия Д.Н.О. за това, че на 18.08.2016г.
в с.Д., обл.П., е отнел чужда движима вещ – 1бр.
електрически велосипед марка „Мадрид
24В“ на стойност 660,00лв. /шестстотин и шестдесет лева/ от владението на Т.Х.П.,
ЕГН: ********** ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да го
присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като
престъплението е извършено след като е бил ***** за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил *****
повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях наказанието не е отложено по чл.66 от НК -
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК.
Представителят на Районна
прокуратура – Карлово поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на
подсъдимия да се определи наказание за престъплението в размер на три години
лишаване от свобода, което да се търпи ефективно, като същото бъде редуцирано
по реда на чл. 58а от НК с една трета.
В наказателния процес не бяха
конституирани граждански ищци и частни обвинители.
Подсъдимият Д.Н.О. се е признал
за виновен по обвинението, като при условията на чл. 371 т. 2 от НПК изцяло е признал
фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил, че
не желае да се събират доказателства за тях. На основание чл. 372, ал. 4 от НПК
съдът е обявил, че така направеното самопризнание от подсъдимия ще се ползва
при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява пред съда
съжаление и критичност. Защитникът на подсъдимия – адвокат Ш. моли за наказание лишаване от
свобода за срок, като искания от прокурора.
Съдът като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК всички
събрани по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия, дадено в
съдебно заседание, подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на подсъдимия, свидетелите Т.Х.П. и Л.Д.Г., упътване,
фактура, справка за регистрация в ЦПР, справка от ГД „Изпълнение на
наказанията“, справка за лице АИС БДС, протокол за разпознаване от
16.05.2017г., ведно със снимков материал, справка за съдимост, ведно с
бюлетини, определение по чл. 25 от НК, справки от затвора П., С.З.,
характеристична справка, заключение на съдебно- оценъчна експертиза, изготвена
от вещото лице Р.М., намери за установено следното:
Подсъдимият Д.Н.О., ЕГН ********** е роден
на ***г***. *****, *****. Бил е ***** многократно, като от значение за
правната квалификация на процесното деяние са *****
по НОХД № 496/2010г. на РС Т. и НОХД № 1032/2010г. на РС Г., по които на основание
чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК му е определено
общо най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години и два
месеца месеца, за тежки умишлени престъпления от общ характер против
собствеността по чл. 196 ал. 1 т. 2 от НК. Така определеното общо най-тежко
наказание е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим и е изтърпяно
на 20.08.2012г. Доколкото срокът по чл. 30 от НК започва да тече от изтърпяване
на наказанието, то съвкупността по осъжданията обуславя квалификацията опасен рецидив по чл.
29 ал. 1 б. А от НК. *****ията по НОХД № 1518/2013г. по описа на РС Казанлък
и НОХД № 313/2014г. на РС Карлово, по които на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК на подсъдимия е определено общо
най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и девет месеца,
увеличено на основание чл. 24 от НК с три месеца, за тежки умишлени престъпления
от общ характер по чл. 196 ал. 1 т. 1 от НК, рецидивни
спрямо коментираните, изтърпяно е на 04.12.2015г. и обуславя само по себе си
квалификацията по смисъла на чл. 29 ал.
1 б. А от НК. Двете съвкупности обуславят и квалифициращия признак по чл. 29
ал. 1 б. Б от НК.
Подсъдимият О. на
17.08.2016г. се договорил да започне работа като пастир на кравите на свидетеля
Т.П., които последният отглеждал в с. Д., обл. П..
Уговорката била за всеки изработен ден Т.П. да дава на О. по 5 лв., една щафета
салам и един хляб. В края на деня подсъдимият О. останал да пренощува в обора,
който се намирал в бившия стопански двор на с.Д., обл.П..
През нощта О. размислил, че уговореното възнаграждение /5 лв., щафета салам и
един хляб/ е малко и поради тази причина решил, че повече няма да работи за П.,
а като се съмне да си тръгне. Преди да напусне района на обора – било вече
18.08.2016г. видял велосипед, облегнат на парапет и решил да го вземе, което и
сторил. Велосипедът бил електрически, взел го, качил се на него и потеглил. С
него стигнал до с. Гъбарево, общ. Павел Баня, където
непознат циганин го попитал дали не го продава. Подсъдимият О. се съгласил да
му го продаде за 20 лв. и след като непознатият му дал парите, той му предал
колелото. Отнетият велосипеда бил електрически велосипед марка „Мадрид 24В“.
Според заключението на стоково-оценъчната
експертиза, назначена в досъдебното производство, пазарната стойност на 1бр.
електрически велосипед марка „Мадрид 24В“ към датата на деянието –
18.08.2016г. е 660лв. Съотношението на
пазарната стойност на вещта към размера на минималната работна заплата за
страната (към дата 18.08.2016г. - 420лв. приета с ПМС №375/28.12.2015г.) е 1.5714.
Така
описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от
събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно
разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът
приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът
кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите Т.Х.П. и Л.Д.Г..
Показанията на тези свидетели съдът възприема като логични, последователни и в
съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства.
Съдът възприема обясненията на подсъдимия
от досъдебното производство, доколкото същите са в съответствие с кредитираните
от съдебния състав доказателства. В съдебно заседание прави пълно признание на
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е съответно на
цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на
процеса. Така признанието на подсъдимия намира опора, както в гласните доказателства,
така и в писмените доказателства, упътване, фактура, справка за регистрация в
ЦПР, справка от ГД „Изпълнение на наказанията“, справка за лице АИС БДС,
протокол за разпознаване от 16.05.2017г., ведно със снимков материал, справка
за съдимост, ведно с бюлетини, определение по чл. 25 от НК, справки от затвора
П., С.З., характеристична справка, заключение на съдебно- оценъчна експертиза,
изготвена от вещото лице Румен Минков, което заключение съдът намира за
изготвено с необходимите професионални знания и ги кредитира.
В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива
противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е
приет с внесения в съда обвинителен акт относно наличието на характеризиращите
деянието, за които е повдигнато обвинение, белези. Ето защо и съдебният състав напълно приема
фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни. При тези
доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият Д.Н.О. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196,
ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК. Същият на
18.08.2016г. в с.Д., обл.П., е отнел чужда, движима
вещ – 1бр. електрически велосипед марка
„Мадрид 24В“ на стойност 660,00лв. /шестстотин и шестдесет лева/ от владението
на Т.Х.П., ЕГН: ********** ***, без негово съгласие с намерение противозаконно
да го присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, тъй
като престъплението е извършено след като е бил ***** за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил
***** повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
Подсъдимият е извършил отнемане на вещ, върху която е установил своя трайна
фактическа власт, като е отнел
възможността на владелеца да се ползва от нея, отдалечавайки я от местопрестъплението, след
което я е продал.
Престъплението е
извършено умишлено, при форма на вина пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че
движимата вещ, която отнема е чужда, предвиждал е, че ще прекъсне фактическата
власт върху нея на лицето, което е оправомощено да я упражнява и че ще осъществи
своя такава и е целял този резултат. Налице е и квалификацията опасен рецидив
по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. А и б. Б от НК, обусловен от коментираните по -
горе *****ия на подсъдимия.
Налице е и особения
субективен елемент на деянието – намерението у подсъдимия да свои предмета на
престъплението. Той е искал да се разпореди с него в свой интерес.
Предвид изложените съображения съдът призна
подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.29,
ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК.
Относно определяне на
наказанието, съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и
предвид императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи същото
при условията на чл.58а ал. 1, вр с чл. 54 ал. 1 от НК. Досежно индивидуализацията на наказанието съдът
се съобрази с конкретно вмененото на подсъдимия деяние, за което законът
предвижда наказание лишаване от свобода в диапазона от две до десет години. При
индивидуализация на наказанието като смекчаващи обстоятелства съдът прецени
признанието на вината в досъдебното производство, съдействието за разкриване на
обективната истина по делото, изразената критичност, добросъвестното му
процесуално поведение, невисоката стойност на отнетата вещ. Същите съдът счита,
че не са многобройни или изключителни, като има предвид и, че се касае за
деяние с висока степен на обществена опасност, с такава е и самият деец, който
е ***** за престъпления против собствеността и извън тези, обуславящи
квалификацията опасен рецидив по настоящото производство.
Затова съдът за това
престъпление определи на подсъдимия наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, в размер близък до минималното предвидено на
престъплението, а именно три години лишаване от свобода. При приложението на
чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде извършено намаляване на наказанието с една
трета или полученото след редукцията наказание за подсъдимия се явява две
години лишаване от свобода.
Така определеното
наказание съдебният състав счита за справедливо и способстващо за изпълнение
целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК и по-специално ще се
въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия към извършване на
престъпни деяния в бъдеще.
По отношение
изтърпяването на така определеното
наказание съдебният състав е на становище, че следва да постанови реалното
изтърпяване за подсъдимия. Същият е бил *****
към момента на извършване на престъплението на лишаване от свобода, не са
налице формалните основания на чл. 66, ал.1 от НК, поради което съдът определи на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. Б от ЗИНЗС, подсъдимият да изтърпи така
определеното наказание лишаване от свобода за срок от две години при
първоначален строг режим, предвид, че към момента на извършване на деянието не
си били изминали повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено
наказание лишаване от свобода, което не е отложено по реда на чл. 66 от НК.
С оглед изхода на делото
и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Съдът
възложи направените по делото в хода на досъдебното производство разноски
в размер на 48.33 лева.
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.