РЕШЕНИЕ
№ 2030
гр. Пловдив, 16.11.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1953 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодек /АПК/, във връзка с чл. 27 от Закон за управление на средствата
от Европейските фондове за споделено управление /ЗУСЕФСУ/.
2. Образувано е по жалба на „Адвансър“ ЕООД, ЕИК ***,
адрес: гр. Пловдив, бул. „***“ № 221Б, представлявано от управителя – Е. В. М. ,
срещу Решение № РД-02-16-560/27.02.2023 г. на Ръководител на Управляващия орган
/УО/ на Оперативна програма /ОП/ „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020,
с което е прекратен административен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ № BG16RFOP002-2.024-0329-C01, сключен по процедура
BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството”, Оперативна програма
„иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, с бенефициент - „Адвансър“ ЕООД,
ЕИК ***, с цел отстраняване на установени в хода на производството тежки
последици за обществения интерес - изразходване на обществен финансов ресурс в
нарушение на правилата за предоставянето на помощта, на основание чл. 39, ал. 5
от АПК.
В
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представители – адв.
Каварджиков, жалбоподателя излага съображения за нищожност и незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Иска се неговата отмяна и присъждане на съдебни разноски. Поддържа се, че с оспорения административен
акт Ръководител на управляващия орган на ОП „Иновации и конкурентоспособност”
неправилно е интерпретирал разпоредбите на Закона, с цел да го заобикаля, като
е достигнал до погрешни правни изводи. Твърди се, че необосновано органът се е
позовал в мотивите си на предходен спор с жалбоподателя за отказана верификация
на разходите по последния представен Финален отчет на дружеството от
15.02.2021г. в размер на БФП от 45 641,52лева, за което е издадено Решение
РД-16-705/25.05.2021г. на Заместник-министър на икономиката и Ръководител на Управляващия
орган на ОП „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020, който е следствие от
първа писмена оценка № РД 15-557/ 12.04.2021г., изготвена във връзка със сигнал
за нередност 602, в която липсват констатации за нередности. Сочи се, че в това
решение са направени изводи и заключения от УО на
база Първа писмена оценка № РД 15-557/12.04.2021 г., като недопустими
направените разходи на дружеството включените във финалния отчет след
27.05.2020г., но същата не се явява нередност по силата на чл.3 пар. 36 на Регламент
1303/2013г. и не представлява нередност съгласно чл.14 от Наредбата за
администриране на нередности от Европейските структурни и инвестиционни фондове
/НАНЕСФ/, тъй като към датата на сключване на договора не са били налице данни
за допусната от бенефициента нередност свързана с изпълнението на АДБФП №
BG16RFOP002-2.024-0329-C01. Предвид горното, първа писмена оценка №
РД-16-557/12.04.2021г. на ръководителя на управляващия орган била със
заключение за липса на нередност по смисъла на пар. 1, т.2 от ДР на НАНЕСФ, според
която „върху направените разходи не е възможно да се отмени изцяло или частично
финансовата подкрепа от ЕСИФ“.
Поддържа
се, че въпреки мотивираното становище (изразеното в първата оценка) и в пълно
противоречие на гореизложеното Ръководителят на УО издал атакуваното решение, с
което незаконосъобразно приел, че разходите за реализиране на целия проект,
направени не само след 27.05.2020 г., който отказ от верификация бил потвърден с
решение № 2213/17.12.2021 г., по адм. дело № 536/2021 г. на Административен съд
- Благоевград, но и разходите от 10.06.2019г. - дата на подписване на договора,
се явяват недопустими за финансиране. В тази насока органът неправилно мотивирал решението си с
разпоредбата на „чл. 3.8.6. чл. 16 от Приложение II към общите условия от
настоящия договор.
Твърди
се, че обжалваният административен акт страда от порок, водещ до нищожност, тъй
като предходно издадените от Ръководителят на УО актове за одобрени разходи на
бенефициента по договора, в общ размер на 144 961,94 лв., не са отменени. Отделно
бил изтекъл и давностния срок по чл.102 от AПК за отмяна на влезлите в сила
административни актове.
Твърди
се, че с обжалваното решение в противоречие с разпоредбите на АПК, позовавайки
се на разпоредби в общите условия на договора, се цели бенефициента да
възстанови получени средства за БФП, които основателно са разходвани за реализиране
на проекта, били са предмет на анализ и оценка и съответно по отношение на тях
е влязъл в сила индивидуален административен акт. В решението липсват мотиви
относно основанието за прекратяване и кои са тежките последици за обществения
интерес, които ще настъпят, което прави оспорения административен акт
материално незаконосъобразен.
3. Ответникът – Ръководител на управляващия орган /УО/ на
Оперативна програма /ОП/ „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Д. , поддържа становище, че жалбата
е недопустима поради просрочие, а по същество неоснователна. Претендира се присъждане
на съдебни разноски и се възразява срещу размер на разноските на другата страна
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
4. Между
страните не се формира спор, че административното
производство е проведено чрез Информационната
система за управление и наблюдение на средствата от ЕФСУ /ИСУН/. Според
представената по преписката и неоспорена от страните извадка на кореспонденция
от ИСУН 2020, Решение № РД-02-16-560/27.02.2023 г. на Ръководител на
управляващия орган на Оперативна
програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014 – 2020, за прекратяване на административен договор
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.024-0329-C01, е
изпратено на бенефициента на дата 27.02.2023г. и отворено от бенефициента за
пръв път на дата 21.07.2023г.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗУСЕФСУ Информационната
система за управление и наблюдение на средствата от ЕФСУ се поддържа от
Централното координационно звено и осигурява електронния обмен на информация и
документи между него, органите за управление и контрол на средствата от ЕФСУ и
кандидатите и бенефициентите на финансова подкрепа. В ал. 2 е визирано, че
производства пред управляващите органи по този закон може да се провеждат и
посредством ИСУН при условия и по ред, определени с акта по чл. 23. Този акт е
Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на
Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и за провеждане на производства пред
управляващите органи посредством ИСУН, обн., ДВ, бр. 76 от 30.09.2016 г.
/Наредбата/. Съгласно чл. 13, ал. 5 от Наредбата Съгласието на
кандидатите/бенефициентите за приемане на електронни изявления и за приложимия
ред за съобщаване по ал. 3 и 4 се приема за дадено с подаването на формуляра за
кандидатстване посредством ИСУН. Съгласно чл. 22, ал. 3 ЗУСЕФСУ, когато
производствата пред управляващите органи по този закон се провеждат посредством
ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези
производства, се извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или
бенефициент, като към съобщението е прикачен съответния акт или в него се
препраща към публикувания в ИСУН акт. Актът се счита за връчен с изпращането на
съобщението в ИСУН. Съгласно чл. 13, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата
електронен документ и/или електронно изявление се счита за получено от
съответния управляващ орган/междинно звено, кандидат или бенефициент с
изпращането му в ИСУН. Кандидатите и бенефициентите получават всички изявления
от управляващия орган/междинните звена, свързани с производствата по чл. 2 само
посредством ИСУН. Съобщаването на електронни документи от управляващия орган/междинното
звено на кандидатите/бенефициентите се осъществява посредством ИСУН. Съгласието
на кандидатите/бенефициентите за приемане на електронни изявления и за
приложимия ред за съобщаване по ал. 3 и 4 се приема за дадено с подаването на
формуляра за кандидатстване посредством ИСУН.
При тази фактическа и правна
обстановка се обосновава извод, че релевантната дата, на която оспорваният административен
акт се счита надлежно съобщен и връчен на жалбоподателя е 27.02.2023г. Предвиденият в закона 14-дневният срок за
обжалване е изтекъл на 13.03.2023 г. В случая жалбата е подадена на 02.08.2023г.,
като оспорващият неоснователно поддържа, че е получил административният акт
чрез ИСУН, раздел „Кореспонденция“ на дата 21.07.2023г. Тоест жалбата, в частта
с която се претендира незаконосъобразност на Решение № РД-02-16-560/27.02.2023
г. на Ръководител на управляващия орган
на Оперативна програма „Иновации
и конкурентоспособност“ 2014 – 2020, се явява недопустим.
Съгласно чл. 19а, ал. 1 AПK
административните договори се сключват, когато това е предвидено в специален
закон, като същите са приравнени на издаден административен акт. Според чл. 19ж АПК споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на
административните договори се решават от компетентния административен съд по
реда на дял трети от АПК, като съгласно чл. 128, ал. 1, т, 1 и т. 3 АПК на
административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за:
издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни
актове и административни договори; изпълнение на административен договор,
доколкото не е предвидено друго в специален закон.
Договорът, с който е предоставена
безвъзмездната финансова помощ на жалбоподателя в случая, е административен
договор по смисъла на изричната разпоредба на чл. 24, ал. 1, изр. първо
ЗУСЕФСУ. В този смисъл оспореното решение представлява едностранно изявление от
страна на Ръководителя на УО на ОПИК за прекратяването на АДБФП и като такова
подлежи на оспорване по реда на АПК. Административните актове по глава трета, в
която попада и процесната хипотеза на прекратяване на административен договор,
се оспорват пред съда по реда на АПК, като административният договор се оспорва
по реда за оспорване на индивидуален административен акт, респективно и
прекратяването на административния договор следва да подлежи на оспорване по
този ред. Последното се налага и от нормата на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК, според
която на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за
издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни
актове и административни договори.
Оспорването, в частта с претенция
за нищожност на Решение № РД-02-16-560/27.02.2023 г. на Ръководител на
управляващия орган на Оперативна
програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014 – 2020, не е ограничено със срок, поради което като
подадено от лице с правен интерес срещу административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, се явява ДОПУСТИМО.
ІІІ. Фактите
по делото:
5. На 10.06.2019 г.
между „Адвансър” ЕООД и Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020 е подписан административен договор за
безвъзмездна финансова помощ (БФП) № BG16RFOP002-2.024-0329-C01 по процедура за
предоставяне на БФП № BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на
предприемачеството", въз основа на одобрен за финансиране проект „ADVANCER
- иновативен с приложение в сферата на
мениджмънта на човешките ресурси и пазара на труда“. Максималният размер на
безвъзмездната финансова помощ по проекта, съгласно одобрения бюджет, е 191
006,27 лв.
6. В изпълнение
чл. 2, т. 2.7 от Общите условия към финансираните по ОПИК договори за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ - Приложение № II към административния договор
за БФП, бенефициентът е представил два междинни отчета с искания за плащания.
По тях ръководителя на УО на ОПИК се е произнесъл съответно с писма с изх. №№
26-А-186/03.02.2020 г. и 26-Р-51/04.05.2020 г. и в тази връзка са извършени
плащания по договора в общ размер на 144 961,94 лв.
7. На 15.02.2021
г. е представено последно искане за плащане по договора за БФП, придружено с
финален технически и финансов отчет от бенефициента. Във връзка с
производството по верификация на включените в него разходи е извършена служебна
проверка за спазване на клаузите на чл. 3.8.6. от административен договор за
БФП № BG16RFOP002-2.024-0329-C01, гласящи:
„Чл.
3.8.6. Чл. 16 от Приложение II към настоящия договор се допълва, както следва: 16.12.
до приключване на изпълнението на проекта бенефициентът трябва да отговаря на
изискването да бъде независимо предприятие съгласно Закона за малките и средни
предприятия. При неспазване на изискването, получената безвъзмездна финансова
помощ подлежи на възстановяване от бенефициента по реда на чл. 5 на настоящия
договор; 16.14. до приключване на изпълнението на проекта предприемачът не
трябва да има участие в управлението и да притежава над 10% собственост в
капитала (да бъде съдружник или акционер) на друго юридическо лице или
едноличен търговец, регистрирани съгласно Търговския закон или Закона за
кооперациите, с изключение на юридически лица или еднолични търговци, които не
са осъществявали дейност през последните две приключени финансови години. При
неспазване на изискването, получената безвъзмездна финансова помощ подлежи на
възстановяване от бенефициента по реда на чл. 5 на настоящия договор.“ ;
съгласно дефиницията в Приложение II от Условията за кандидатстване по
процедура BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството” (Условията за
кандидатстване), за целите на настоящата процедура, под „предприемач” следва да
се разбира физическото лице, което притежава над 50% от собствеността на предприятието-кандидат.
По отношение на „Адвансър" ЕООД, това е управителят на дружеството Е. В.
М. (притежаваща 90 % от собствеността на
предприятието) - съгласно Декларация от физическото лице-предприемач
(Приложение IV към административния договор).
Спазването на изискванията на чл. 3.8.6. от
административен договор за БФП №BG16RFOP002-2.024-0329-C01 произтичат пряко от
условията на т. 11,1. Критерии за допустимост на кандидатите, т. 4) и т. 5) от
Условията за кандидатстване, а именно:
„4)
Допустими по настоящата процедура за подбор на проекти са само кандидати, които
са независими предприятия съгласно Закона за малките и средни предприятия”,
като под черта е пояснено, че „Кандидатът трябва да отговаря на посоченото
изискване в периода от подаване на проектното предложение до приключване на
изпълнението на проекта”, и
5)...„Важно":
Предприемачът не трябва да има участие в управлението и да притежава над 10%
собственост в капитала (да бъде съдружник или акционер) на друго юридическо
лице или едноличен търговец, регистрирани съгласно Търговския закон или Закона
за кооперациите, с изключение на юридически лица или еднолични търговци, които
не са осъществявали дейност през последните две приключени финансови години”,
както и:
„Важно”:
Предприемачът трябва да отговаря на изискването по т. 5), както и на
изискването в поле „Важно“ под т. 5), в периода от подаване на проектното
предложение до приключване на изпълнението на проекта. ... В случай че по време
на изпълнение на проекта се установи, че предприемачът не отговаря на
изискването по т. 5), както и на изискването в поле „Важно“ под т. 5),
получената безвъзмездна финансова помощ подлежи на възстановяване”.
В
резултат на направената служебна проверка в Търговския регистър и Регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел (ТР и РЮЛНЦ), към датата на приключване на проекта, за Е.
В. М. , предприемач по проекта и управител на бенефициента, е установено, че е
и:
1)
Управител на „Пийрпектин Интернешънъл” ООД и съдружник, притежаващ 50 % от
капитала на дружеството, като обстоятелствата са вписани в ТР и РЮЛНЦ към дата
06.04.2017 г. Дружеството не е извършвало дейност, видно от подадените
заявление Г2 за обявяване на Декларация за предприятията, които не са
осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството за 2017 г., както
и заявления ГЗ за обявяване на декларация за предприятията, които не са
осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството за 2018 и 2019 г.;
2)
Управител на „Глобал динамикс” ООД и съдружник, притежаващ 50 % от капитала на дружеството, като обстоятелствата
са вписани в ТР и РЮЛНЦ към дата 27.05.2020 г.;
3)
Управител на „Делмария” ООД и съдружник, притежаващ 93 % от капитала на
дружеството, като обстоятелствата са вписани в ТР и РЮЛНЦ към дата 07.07.2020
г.
Управляващият
орган не бил уведомен за описаните по-горе обстоятелства по т. 2. и т. 3, което
е задължение на бенефициента съгласно т. 3 от декларацията от физическото
лице-предприемач, приложение IV към административен договор за БФП №BG16RFOP002-2.024-0329-C01
от 10.06.2019 г.
8. Във връзка с
гореописаните обстоятелства в УО бил регистриран сигнал за нередност № 602.
Съгласно извършената проверка по сигнала и Първа писмена оценка № РД-16-557/12.О4.2О21 г. на Ръководителя на УО
на ОПИК било констатирано, че бенефициентът е нарушил чл. 3.8.6. от
административен договор за БФП №BG16RFOP002-2.024-0329-C01, във връзка с т.
16.14 от Общите условия на същия и т. 5 от 11.1 Критерии за допустимост на
кандидатите от Условията за кандидатстване, считано от 27.05.2020 г., от когато
предприемачът Е. В. М. е вписана в ТР и
РЮЛНЦ като притежател на над 10% собственост в капитала на друго юридическо
лице. Също така, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ (редакция преди
01.07.2022 г.), извършените разходи се считат за допустими, ако са налице
едновременно следните условия: разходите са за дейности, съответстващи на
критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти
съгласно съответната програма. Следователно, съгласно посочената разпоредба,
ако разходите се извършват от недопустими бенефициенти, то същите (разходите)
са недопустими.
С
оглед на гореизложено е установено нарушение на административен договор за БФП
BG16RFOP002-2.024-0329-C01, в резултат на което, считано от 27.05.2020 г.,
когато е възникнало най-ранното обстоятелство, обосноваващо недопустимост на
бенефициента, до приключването на проекта, всички направени разходи по проекта
са недопустими.
В
резултат на извършената проверка е издадено Решение № РД-16-705 от 25.05.2021
г. на ръководителя на УО на ОПИК, с което на „Адвансър“ ЕООД се отказва
верификацията на всички отчетени с финалния отчет разходи в общ размер на 57
051,88 лв., от които БФП в размер на 45 641,52 лв. Законосъобразността на
същото е било предмет на съдебен контрол по реда глава десета от
Административнопроцесуалния кодекс. Първоинстанционният съд по него се е
произнесъл с Решение № 2213 от 17.12.2021 г. , постановено по адм. дело № 536
по описа за 2021 г. на Административен съд - Благоевград, с което отхвърля
жалбата на „Адвансър" ЕООД и потвърждава оспорения административен акт.
Това решение било оставено в сила с решение № 8931 от 13.10.2022 г. ,
постановено по адм. дело № 3291 по описа за 2022 г. на Върховен административен
съд.
9. С писмо с изх.
№ 26-Б-159/27.01.2023 г. било инициирано производство за прекратяване на
административен договор за БФП №BG16RFOP0022.024-0329-СО1 на основание чл. 39,
ал. 5 от ЗУСЕФСУ. Със същото на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 3 от
Административно процесуалния кодекс бил определен седемдневен срок от
получаването му, в който бенефициентът може да изрази становище по
гореизложените факти и обстоятелства и/или да направи писмени искания и
възражения.
Писмото
е регистрирано в ИСУН 2020 с кореспонденция с рег. №
BG16RFOP0022.024-0329-С01-M067 от 30.01.2023 г., съгласно чл. 3, т. 3.6.1 от
административен договор за БФП № BG16RFOP002-2.024-0329-C01. В рамките на
определения в писмото срок бенефициентът не е представил възражение.
9. При тази
фактическа обстановка административният орган издал Решение №
РД-02-16-560/27.02.2023 г. за прекратяване на административен договор за БФП №BG16RFOP002-2.024-0329-C01,
на основание чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ. В мотивите си Ръководителят на УО се
позовал на установените обстоятелства в хода на производството по верификация
на разходите по представения от бенефициента финален технически и финансов
отчет като приел, че „Адвансър" ЕООД е недопустим за финансиране бенефициент, тъй
като не отговаря на изискването по процедура № BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване
на предприемачеството”, посочено в подт. т. 5) на т. 11.1. на „Критерии за
допустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване, доколкото това е
валидно не само към момента на подаване на документите за участие в процедурата,
съответно сключването на административния договор, а и до приключване
изпълнението на проекта.
Ответникът
посочил в мотивите си, че налице предпоставките за визираната в посочената
разпоредба специална цел - да се предотвратят или да се отстранят тежки
последици за обществения интерес. В тази връзка е отбелязано, че на основание
чл. 62 от ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на ОПИК е възстановил по предходно
представените две искания за плащане на бенефициента разходи в общ размер на
144 961,94 лв. Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в нарушение на
правилата за предоставянето на помощта (т. е. нарушение на посочения критерии
за допустимост на кандидатите, което засяга въобще правото тя да бъде получена)
само по себе си представлява и нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.
Разходването на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, с
които не се постигат целите на програмите по чл. 3, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, и при
условията, определени в тях, води до тежки последици за обществения интерес,
тъй като пряко рефлектира върху основни принципи приложими при управлението на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, съгласно чл. 2,
ал. 1 от ЗУСЕФСУ - законност, добро финансово управление и устойчиво развитие,
гарантиране на ефективност и ефикасност на разходите. Също така, имайки предвид
легалната дефиниция на „административен договор“ , дадена в 5 1, т. 1 от ДР на
ЗУСЕФСУ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в нарушение на
горепосочените разпореди влече тежки последици за обществения интерес,
доколкото и самото сключване на административен договор изисква наличието на
значим обществен интерес - чл. 19а, ал. 1 от АПК.
В
случай органът обосновал, че прекратяването е с цел отстраняване на тежки
последици за обществения интерес - възстановяване на основание чл. 3.8.6. от
административен договор за БФП № BG16RFOP002-2.024-0329-C01 на изразходвания
обществен финансов ресурс без постигане на конкретните цели на процедурата за
предоставяне на БФП и необосновано финансово облагодетелстване на един
недопустим за финансиране икономически субект.
Обжалваното
решение било подписано на 27.02.2023г. чрез квалифициран електронен подпис на
органа, за който се представя доказателство за валидност в периода от
16.03.2022г. до 15.03.2025г., с титуляр – И. Д. И. .
10. За удостоверяване материалната компетентност
на ответника да издава актове от категорията на процесния, по делото е
представена заповед № ФД-02-16-209/14.10.2022г. на министъра на иновациите и
растежа, с която на основание чл. 9, ал. 5, изр. 2 от ЗУСЕФСУ, длъжностното
лице И. Д. И. , главен директор на главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентоспособност“ 2014-2020, за лице, което да изпълнява функциите на
ръководител на Управляващия орган по
приоритетни оси 1, 2, 3, 4, 6 и 7 на Оперативна програма „иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020, с всички произтичащи от това права,
отговорности и задължения.
IV. От правна страна:
11. Процесният административен договор
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.024-0329-C01 е
сключен на основание чл. 37, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, поради което именно правилата на ЗУСЕФСУ
заг. изменено (глава трета, раздел I и ІІ) се явяват приложими. Според разпоредбата на чл. 27,
ал. 1 ЗУСЕФСУ, административният договор е приравнен на административен акт,
като същото се отнася и за изявленията, с
които административният договор се изменя, допълва и
прекратява. ЗУСЕФСУ урежда хипотезите, при които административният орган има
компетентност да прекрати едностранно АДБФП дадени в чл. 39, ал. 3, 4 и 5 от ЗУСЕФСУ. Според
ал. 5, ръководителят на управляващия орган може едностранно да прекрати
административния договор и за да предотврати или отстрани тежки последици за
обществения интерес.
Административнопроцесуалния кодекс не съдържа легално определение за
нищожност на административен акт, нито предвижда правни основания за обявяване
на нищожност на административните актове. В тази насока правната теория и
съдебната практика е възприет критерият за особено съществено нарушение на
всяко едно от петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК.
Некомпетентността на органа да издаде административен акт, независимо дали
е предметна, времева, териториална или по степен, винаги е основание за
неговата нищожност.
Порокът във формата е основание за нищожност само, когато е толкова
съществен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на
волеизявление. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания
за нищожност, само когато са толкова съществени, че имат за правна последица
липса на волеизявление.
Нарушенията на материалния закон принципно имат за последица унищожаемост
на административния акт. Нищожен поради материална незаконосъобразност е този
административен акт, който изцяло е лишен от нормативна основа, не е издаден
нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, т.е.
когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
нормативен акт и не намира никаква нормативна опора. Превратното упражняване на
власт също е порок, който принципно води до унищожаемост.
В случая оспореният административен акт е издаден от материално (предметно,
йерархически и териториално) компетентен орган в съответствие с изискванията за
писмена форма и съдържание, при спазване правилата на ЗУСЕФСУ.
На бенефициента е дадена възможност да вземе участие в производството.
Решението е издадено в
изискуемата от закона писмена форма и съдържа подробни фактическите и правните основания
за прекратяване на договора. Тоест не е налице нищожност на акта поради липса
на материална компетентност или липса на форма, която може да са приравни на
липса на волеизявление.
Не се установи и хипотезата, в която акт с такова съдържание да не може да
бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, нито е налице превратно
упражняване на власт, т.е административният орган да е целял, чрез
предоставената му компетентност да постигни забранени от закона цели. В тази
насока са неоснователни възраженията на оспорващия, че решението за
прекратяване на договора, с който му е предоставена БФП, е издадено при липсата
на правно основание. Наличието на актове, за влезли в сила разходи за
верификация на извършени по финансирания проект разходи, не изключва правната
възможност въобще за прекратяване на АДБФП при наличието на съответните
фактически и правни основания. Влезлите в сила решения за верификация са дали
съответното основание на органа да изплати договорената финансова помощ, но
действието им не се изразява и в преграждане на възможността тази помощ да бъде
изискана за възстановяване при наличие на предвидените в закона предпоставки.
Иначе казано верификацията на разходите никога не е имала и не може да има за
правен резултат неотменимост на изплатеното безвъзмездно подпомагане.
Въпреки, че възражението на оспорващия за липса на мотиви в акта, относно
хипотезата на чл. 39, ал. 5 ЗУСЕФСУ, се отнася до законосъобразността на
решението, който въпрос е извън предмета на настоящия съдебен контрол, съдът
намира за необходимо да отбележи, че генералната цел на ЗУСЕФСУ е средствата от ЕСИФ да се управляват
на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие,
за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство и
многостепенно управление, с цел намаляване на административната тежест за
бенефициера и при осигуряването на публичност и прозрачност (чл. 2, ал. 1 ЗУСЕФСУ).
Тази цел се постига със специалните разпоредби на ЗУСЕФСУ, правомощията по
които управляващите органи упражняват при обвързана компетентност. При
констатиране на нарушение с финансов ефект, единствената законосъобразна
възможност е органът да отмени финансовата подкрепа.
Нарушението
или обективния юридически факт, или неизпълнението на задължението по договора,
за да е с тежки последици за обществения интерес следва обективно да
рефлектират пряко върху основните ценности на Съюза или да представляват пречка
за изпълнение на целите на проекта. Прекратяването на договора на посоченото
основание се явява приложимо, когато от фактическа страна се доказва нарушаване
на правилата за предоставяне на помощта (т. е. нарушение, което засяга въобще
правото тя да бъде получена), или от нарушаване на правилата за нейната
разходване съобразно поставените цели на проекта.
В случая, след
като на недопустим за подпомогне бенефициент, който не е декларирал в срок пред
органа обстоятелства, от значение за отпускане на помощта, е получил подпомагане
и същото по смисъла на закона подлежи на възстановяване, без съмнение се
установява пряко негативно въздействие върху основните ценности на Съюза, с
което се обосновава и заложената в
правната норма цел - предотвратяване или отстраняване на тежки последици за
обществения интерес. Оспореният административен акт не се установява и в
нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото с
него не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от
необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на
административния орган.
Мотивиран от
горното при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, поради което жалба в допустимата й част се явява
неоснователна
V. По съдебните разноските.
12. Предвид изхода на ответника следва
да се присъдят разноски за осъществената защита от юрисконсулт. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият
състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на „Адвансър“
ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр. Пловдив, бул. „***“ № 221Б, представлявано от
управителя – Е. В. М. , в частта, с която се претендира незаконосъобразност
на Решение № РД-02-16-560/27.02.2023 г.
на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014 - 2020.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1953
по описа за 2023 г. на Административен съд – Пловдив, в частта, с
която, по жалбата на „Адвансър“ ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр.
Пловдив, бул. „***“ № 221Б, представлявано от управителя – Е. В. М. , се
претендира незаконосъобразност на
Решение № РД-02-16-560/27.02.2023 г. на Ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Адвансър“ ЕООД, ЕИК ***,
адрес: гр. Пловдив, бул. „***“ № 221Б, представлявано от управителя – Е. В. М. ,
в частта, с която се претендира нищожност на Решение № РД-02-16-560/27.02.2023
г. на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014 - 2020.
ОСЪЖДА „Адвансър“ ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр. Пловдив, бул. „***“ № 221Б, представлявано от управителя – Е. В. М. да заплати на Министерство на иновациите и растежа сумата от 100 /сто/ лева, представляващи съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
В
частта, с която производството е прекратено, решението с характер на
определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен
съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването на страните за
неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: