Определение по дело №67134/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21495
Дата: 19 юни 2023 г. (в сила от 19 юни 2023 г.)
Съдия: Иванка Петкова Болгурова
Дело: 20221110167134
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21495
гр. София, 19.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110167134 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на В. О. Н. – В. срещу Решение №
679/19.09.2022г. на МС на Република България и издадената въз основа на
него Заповед № КВ-780/20.09.2022г. на министър-председателя на Република
България, с която моли съда да прогласи нищожността на посочените актове,
като издадени от некомпетентен орган, при условията на евентуалност
същите да бъдат отменени, поради тяхната незаконосъобразност –
противоречие с материалноправни разпоредби и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, както и поради неспазване на
установената в закона форма. Моли съда да извърши цялостна проверка за
законосъобразност на оспорените актове на всички основания, посочени в чл.
146 АПК.
Жалбата е подадена във ВАС и по нея е образувано адм.д. №10736/2022г.,
V отделение. С определение № 10970 от 30.11.2022г. съдът е прекратил
производството и е изпратил делото на СРС, като е приел, че
правоотношението на жалбоподателя е възникнало по силата на законовата
норма на чл.19а, ал.1 ЗА и следва да се характеризира като трудово,
независимо, че при осъществяването на част от възложената работа спрямо
трети лица упражнява правомощия на административен орган. Прието е, че
оспорените актове имат за последица прекратяване на трудовото
правоотношение с жалбоподателя, съответно нямат административноправен
характер, поради което е налице трудовоправен спор, който следва да бъде
разгледан от СРС.
1
Настоящият състав счита, че ВАС незаконосъобразно се е десезирал от
разглеждането на спора, изпращайки го по подсъдност на СРС.
Съгласно чл.165, ал.1 ЗЗП Комисията за защита на потребителите е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Тя е
колегиален орган към министъра на икономиката и индустрията с регионални
звена на територията на страната, а съгласно чл.19, ал.2, т.4 ЗА за органи на
изпълнителната власт се считат и държавните комисии, каквато е и
Комисията за защита на потребителите.
Основната функция на Комисията за защита на потребителите е контролна
относно нелоялни търговки практики и за безопасност на стоките и услугите,
както и да осъществява колективна защита на потребителите. Комисията се
състои се от трима членове, в т.ч. председател, които се определят за срок 5
години с решение на МС и се назначават от министър-председателя. ЗЗП
урежда единствено правомощията на председателя на Комисията за защита на
потребителите, но не и на членовете, какъвто член в случая твърди да е била
жалбоподателят В.
Съгласно чл. 165, ал. 4 ЗЗП председателя на Комисията за защита на
потребителите: 1. представлява комисията и упълномощава лица, които да я
представляват; 2. ръководи заседанията на комисията; 3. организира и
ръководи дейността на комисията; 4. упражнява функциите на орган по
назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по
отношение на служителите, работещи по трудови правоотношения; 5.
сключва договори, необходими за дейността на комисията и на нейната
администрация, или оправомощава лица за тяхното сключване; 6. издава
индивидуални административни актове, наказателни постановления и налага
принудителни административни мерки и оправомощава длъжностни лица за
издаването на наказателни постановления в предвидените в нормативни
актове случаи. Същите правомощия са посочени и доразвити в чл. 8 от
Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към
министъра на икономиката и на нейната администрация, съгласно който
председателят организира и ръководи дейността на комисията и я
представлява в страната и в чужбина, ръководи заседанията на комисията;
организира провеждането на информационната политика на комисията, като
осигурява публичност и прозрачност на дейността ; утвърждава структурата
2
на административните звена и длъжностното разписание на служителите в
администрацията; утвърждава правила за вътрешния ред, за работната заплата
и наградите в администрацията на комисията, както и други вътрешни
правила, предвидени с нормативен акт; упражнява функциите на орган по
назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по
отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение; разрешава
и прекратява отпуските и командирова служителите и членовете на
комисията; сключва договори, необходими за дейността на комисията и на
нейната администрация; в изпълнение на правомощията си издава
индивидуални административни актове, наказателни постановления и
оправомощава длъжностни лица за издаване на наказателни постановления в
предвидените в нормативен акт случаи; уведомява министъра на туризма и
кметовете на общините в предвидените от Закона за туризма случаи на
извършени нарушения; осъществява и други функции, предвидени в
нормативен акт. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба функциите на
председателя в негово отсъствие се изпълняват от определен от него с
писмена заповед член на комисията, а в ал. 4 е предвидена възможност
председателят да упълномощава членове на комисията и служители на
администрацията на комисията да я представляват по отделни въпроси, както
и служители на ръководна длъжност да сключват от нейно име определени
договори.
От цитираните разпоредби може да се направи еднозначен извод, че
държавните комисии, в т.ч. и Комисията за защита на потребителите, са
органи на държавна власт и осъществяват властнически функции чрез своите
ръководни органи, каквито се явяват председателите и техните членове, които
изпълняват функциите на председател при неговото отсъствие или
делегирани от него правомощия по отделни въпроси. На същите въз основа на
административен акт, каквато в заповедта за на министър-председателя за
назначаването им, са делегирани правомощия относно организацията и
контрола на дейностите в определен сектор – в случая в този, касаещ защита
на потребителите. В този смисъл са и неизчерпателно посочените в ЗЗП и в
Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към
министъра на икономиката и на нейната администрация права и задължения
на председателя на Комисията за защита на потребителите, съответно на
членовете, като е предвидена възможност да издават индивидуални
3
административни актове, наказателни постановления и оправомощават
длъжностни лица за издаване на наказателни постановления в предвидените в
нормативен акт случаи и упражняват функциите на орган по назначаването по
отношение на държавните служители. Посочените функции при
осъществяване на правомощията им налага извода, че председателят и
членовете на Комисията за защита на потребителите действат като орган на
власт при осъществяване на правомощията им, поради което отношенията,
възникнали във връзка с решаване на спор относно възникването,
изпълнението и прекратяването на властническото им правоотношение, се
регулира от нормите на административното право, съответно компетентен да
се произнесе по спора е административният съд. Действително, съгласно
чл.19а, ал.1 ЗА Министър-председателят, заместник министър-
председателите, министрите, заместник-министрите, посочените в чл. 19, ал.
4 еднолични органи и техните заместници и членове на колегиални органи,
областните управители, заместник областните управители, кметовете на
общини, на райони и на кметства, кметските наместници, заместник-
кметовете на общини и на райони имат всички права по трудово
правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с
тяхното правно положение, но посочената норма не означава, че
възникналото правоотношение на лицата е идентично с трудовото. За тези
лица са налице специални правила, касаещи възникването, изпълнението и
прекратяването на съответните правоотношения, които правила са абсолютно
несъвместими с общите правила за възникване и прекратяване на трудовите
правоотношения, лимитивно посочени в КТ. Ето защо и по отношение на
самото възникване и прекратяване на правоотношенията на лицата по чл.19а,
ал.1 ЗА, не могат да намерят приложение правилата на КТ и такъв спор не е
трудово-правен. КТ намира субсидиарно приложение само по отношение на
въпросите, които са не са уредени в специалния закон – например заплащане
на възнаграждението, ползването на различните видове отпуски и др.
Оспорените актове представляват административни актове, издадени /приети/
от органи на изпълнителната власт в рамките на техните правомощия във
връзка с конституирането на други органи на изпълнителната власт по
специално предвиден в ЗА ред, поради което и тяхното действие съвсем не се
изчерпва с гражданско-правните последици от възникването или
прекратяване на съответното правоотношение. Гражданско-правното
4
действие на тези актове е само последица на административния акт, издаден
във връзка с упражняване властнически правомощия по отношение попълване
състава на съответните органи.
По изложените съображения съдът намира, че следва да бъде повдигнат
спор за подсъдност, който в случая следва да се разреши от смесен състав на
ВКС и ВАС, включващ трима представители на ВКС и двама представители
на ВАС /чл.135, ал.5 АПК/.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 67134/2022г. по описа на СРС,
77-ми състав.
ПОВДИГА пред смесен състав на ВКС и ВАС, включващ трима
представители на ВКС и двама представители на ВАС спор за подсъдност с
Върховен административен съд относно съда, на който е подсъдно
разглеждането на гр.д.№ 67134/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав.
ДЕЛОТО да се изпрати на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5