ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260318 02.11.2020 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
Окръжен съдия Иван Воденичаров
като разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 291 по описа за 2020 година, на основание чл.374 във
връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на „ДК – Домостроене“ АД с ЕИК
*********, представлявано от Н. Георгиев чрез адв. М.В. – БАК, съд. адрес ***
против „АКЗ – БУРГАС“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Артем Сахаров
чрез адв. Г.Н. ***, офис 318.
На ответника е
редовно връчен препис от исковата молба и приложенията както на вписания адрес,
така и на посочен с нарочна молба от управителя. В законоустановения срок е
постъпил отговор.
Отговорът е връчен
на ищеца, който е депозирал допълнителна искова молба.
Допълнителната
искова молба е връчена на ответника, който е депозирал допълнителен отговор.
Съдът намира, че
съдебните книжа са надлежно разменени.
Проект за
доклад:
Обстоятелства,
на които ищецът основава претендираните права и предявените искове :
Ищецът твърди, че с ответника са в дългогодишни
търговски правоотношения по договори за продажба на бетон, като ищецът продава,
а ответника купува бетон. На 01.10.2019 г. страните договорили продажба на
бетон за два обекта: „търговско-обслужваща сграда с апартамент и туристически
комплекс в жк Братя Миладинови –Бургас, УПИ Х-14“ и %СМР за привеждане на
пирсове 1,2 и 3 на ПТ „Росенец“ към нормативните изисквания и добрите
европейски практики – Етап 1 и ВРУ Етап2“. Договорено било видовете бетон и по
желание на купувача-ответник бетоновите разтвори да се приготвят с автоматично
дозиране на добавки за водоплътност, бързо набиране на якост, лятно и зимно бетониране,
което ще се заплаща допълнително. На 29.10.2019 г. ищецът изплатил на ответника
договорите за съгласуване и подписване, като ответника върнал подписан договора само за първия обект. Предвид
добрите търговски отношения ищецът продължил доставките и за втория обект. За
времето от месец октомври 2019 г. до юни 2020 г страните сключили множество
договори за продажба на бетон по схемата : купувача изпраща заявка чрез e-mail, а продавача потвърждава поръчката. На 04.03.2020 г.
ответника уточнил количество бетон в
посочени параметри необходим за втория обект. На 27.04.2020 г. ищецът
поискал изрично ответника да потвърди точното количество бетонови разтвори - време на полагане и добавки. На същата дата
ответника потвърдил заявката си за количеството бетон – 1671 куб. м. и
необходимите добавки с посочена дата на бетониране – 20.05.2020 г. Ищецът изпълнил заявката – осигурил стоката и
поканил ответника да я получи и заплати. На 26.05-.2020 г. ищецът изпратил
напомнително до ответника да изпълни задълженията си. В отговор ответника
поискал доставката за 29.05.2020 г., но без добавката. На 16.06.2020 г. ищецът
изпратил на ответника фактура № 23498/16.06.2020 г. за сумата от 37 858, 18 лв. за
микросилициев прах, каквато е цената на закупената от ищеца добавка. Ответникът
отказал да плати с мотива, че няма сключен договори че стоката не е необходима.
Въпреки многократни покани задължението по издадената фактура не била
заплатено.
Ищецът отправя
искането: да бъде
осъден ответника да заплати сумата от 37 858, 18 лв., представляваща
неизпълнено задължение за доставка на бетон по издадена фактура №
23498/16.06.2020 г., ведно със законна лихва от датата на иска до изплащането.
Претендират се и
разноски.
Правна
квалификация на искането: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.318 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Обстоятелства въведени от ответника в отговора:
Не признава част
от изложената в иска фактическа обстановка. Не признава сключването на договора
от 01.10.2019 г. От тази дата има договор единствено за доставка на бетон за
първия обект, но не и за втория, като за него договор никога не е сключван. По
отношение на втория обект не са били уточнявани цени и обеми на бетон с
добавки. Такива договорки имало само и единствено за първия обект. Признава
факта за закупен бетон и за втория обект, но всички доставки били заплатени.
Признава факта на
уточнено количество бетон от 03.04.2020 г. – 1671 куб. м. с микросилициев прах
с дата на бетониране 20.05.2020 г., като с писмото е изпратена и рецептата за
приготвяне на бетоновата смес. Но по тази заявка на посочената дата ищецът не е
доставил каквито и да било количества бетон. Поради това на 26.05.2020 г.
ответника направил изрична заявка за доставка на 29.05.2020 г., но и на тази
дата не бил доставен никакъв бетон, поради което ответника преустановил работа.
Бетон не бил доставян въобще, което принудило ответника да се обърне към друг
доставчик.
Ответникът
заявява, че не дължи заплащане по издадената фактура с мотива – няма сключен
договор за продажба на микросилициев прах, не е заявявана такава доставка и не
е получавана такава стока.
Твърди, че
търговските отношения между страните са касаели винаги бетон произведен от
ответника, като не са били заявявани за покупка отделните компоненти, от които
се правят бетоновите разтвори – цимент, чакъл, пясък, вода и добавки.
В допълнителна искова молба ищецът:
Уточнява, че
втория обект се изпълнява от консорциум от две фирми: „ДЖ ПИ ГРУП“ АД и
ответника. На този обект се полагат няколко вида марки бетон. Един от видовете
е специално подготвена бетонова смес по
изискванията на проектанта на обекта инж. Ефремов, с добавка микросилициев
прах. Ищецът доставял бетон и на двете фирми от консорциума, при необходимост и
с добавки. Със съгласието на проектанта микросилициевия прах винаги бил
доставка от BASE. Съгласно договорка силициевия
прах винаги се добавял ръчно към
бетоновите разтвори от работници на тези
фирми, поради което фирмите винаги са знаели, че е доставен бетон с добавка на BASE.
Именно на
26.05.2020 г. ищецът изпратил покана за плащане на задълженията по поръчаната
добавка, като в отговор ответника поискал бетона, но без добавката.
Предложението било добавката да се ползва от другата фирма от консорциума,
което е некоректно, тъй като за нуждите на другата фирма ищецът вече е направил
необходимите доставки. Докато заявеното от ответника количество с добавка било
вече поръчано и заплатено от ищеца.
В началото на
месец юни 2020 г. ответника поискал 1 000 кг микросилициев прах и получен
от базата на ответника с нтехен транспортв почивен ден. В началото на октомври
2020 г. ищецът отново поискал да си уредят отношенията с ответника по повод
микросилициевия прах, но от обекта съобщили за изготвяне на фактура само за
1000 кг получено количество силициев прах.
Ищецът твърди, че
тази добавка е специфична и не може да
се използва от други клиенти. Това е добавка към бетона, която е скъпа и се
поставя в редки и определени случаи. Тя не е като цимента, водата и пясъка,
които се влагат във всеки бетон. Добавката е заявена като част от рецептата на
инж. Ефремов, произвежда се извън България и въпреки усложнената международна
обстановка ищецът веднага поръчал микросилициевия прах за да е налична при заливане на бетона. При
последващ отказ на ответника да я получи ищецът няма къде да я вложи.
В допълнителен отговор ответника поддържа, че стоката чието заплащане се
иска никога не е била доставяна или
получавана от него. Имало е уговорка за полагане на такъв вид бетон за
20.05.2020 г. ; на 26.05.2020 г. ответника е направил заявка за необходимостта от процесната бетонова смес
– 780 куб. м. за 29.05.2020 г., но не е получен какъвто и да е бетон. Не
отговаря на действителното положение, че ответника е имал заявка за 29.05.2020
г. за бетон без тази добавка. Именно поради неизпълнението на поръчката за
29.05.2020 г. за бетонов разтвор по посочена рецепта ответника е преустановил
поръчките.
Издадената фактура
23844/30.09.2020 г. за получено 1 000 кг микросилициев прах е заплатена на
08.10.2020 г.
Твърди, че
доставената добавка не е същата – поръчана е добавка микросилициев прах – MEYCO MS 610 – производство на фирма „Degussa“, а ищецът по свой почин е закупил и доставил сходна
добавка от друг производител.
Договор за
доставка само на мискросилициев прах страните нямат, ищецът не е продавал такъв
извън фактура от 30.09.2020 г., която е заплатена. Процесната стока не е
получавана и физически.
По
доказателствените искания: Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които са допустими. По
всички останали искания съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след
изслушване на страните и, отделяне на спорно от безспорно, уточнение на
въпросите към свидетели и експертизата.
По
доказателствената тежест: По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на
чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът
следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна
е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти. В случая ищецът доказва
наличието на твърдяното материално правоотношение с ответника и изпълнение на
задълженията си по него. Ответникът следва да установява изпълнение на
задължението си по договора, както и възраженията си.
Мотивиран от
горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото на 11.02.2021 от 11.00 часа.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от допълнителния
отговор.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по
делото.
ДОПУСКА приложените писмени
доказателства.
ОБЯВЯВА произнасяне по други искания в съдебно засдание.
УКАЗВА на страните доказателствената тежест според мотивната
част на определението.
УКАЗВА на страните, че всяка от тях е
длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ
: