№ 20958
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110150007 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано е по искова молба на „..“ ЕАД срещу ответницата А. К. Г..
Ищецът „..“ ЕАД твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо
топлоснабдения имот .., находящ се в .., през периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2018 г.
Поддържа, че ответницата е потребявала доставяната топлинна енергия през
съответния период, но не я е заплатила. Намира, че е налице облигационно отношение
с нея като собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на срока, за който се отнасят. Като не е
сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи обезщетения за
забава върху главниците в посочените в исковата молба размери. Поддържа, че
съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сградата-
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Заявява, че в
настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се
извършва от „..“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за
топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Иска от съда
да осъди ответницата да му заплати стойността на доставената топлинна енергия,
стойността на услугата дялово разпределение и обезщетения за забава за първите две
стойности. Претендира разноски.
Ответникът приема предявените искове за процесуално допустими, но
неоснователни и недоказани. Оспорва да е собственица или носител на вещно право на
1
ползване за част или за целия процесен имот, като твърди, че меродавно за наличието
на облигационно отношение с ищеца е последното сключване на договор с него.
Твърди, че такъв договор е бил сключен с трето неучастващо по делото лице. Отрича
да е изпадала в забава за заплащането на претендираните обезщетения, като развИ.
доводи за необходимостта да й бъде отправена покана и отрича да е получавала такава.
Намира, че ищецът не е активно процесуално легитимиран да претендира главница за
стойността на извършената услуга „дялово разпределение“. Оспорва иска и за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение с доводи, че
общите условия не предвиждат обезщетение за забава за заплащането на тази услуга,
както и че съобразно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е трябвало да бъде отправена покана. Прави
евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва и представените с
исковата молба доказателства. Иска от съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена
държавна такса в необходимия размер. Следва да бъде обърнато специално внимание,
че предмет на настоящото дело са осъдителни искове, а не установителни искове,
предявени по реда на чл. 415 ГПК. Това е така, защото от приложеното заповедно дело
(ч. гр. дело № 50507 по описа на Софийския районен съд, 85-и състав, за 2021 г.) е
видно, че ищецът първоначално е предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответницата и трето за настоящия исков процес лице. Заповедният
съд е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредил ответницата в настоящия
исков процес да заплати на ищеца парични задължения, свързани с доставянето на
топлинна енергия. Срещу така издадената заповед за изпълнение ответницата
(длъжница в съответното заповедно производство) е подала само частично възражение
по чл. 414 ГПК. Тук следва да се отбележи, че подаването на възражение срещу част от
паричните задължения по издадената заповед за изпълнение означава, че в
неоспорената част тя е влязла в сила, установила е съществуването на неоспорените
части от паричните задължения и подлежи на изпълнение. При това положение
заповедният съд е дал указания на заявителя в заповедното производство за
предявяването на искове за установяването на съществуването на оспорените парични
задължения. Понеже обаче заявителят пропуснал законоустановения едномесечен срок
за изпълнението на указанията, заповедният съд с разпореждане от 21. 01. 2022 г.
обезсилил заповедта за изпълнение в частта относно оспорените от длъжницата-
ответница парични задължения. Тъкмо поради тази причина и предвид липсата на
оспорена или влязла в сила заповед за изпълнение за тях заявителят е предявил с
настоящата искова молба осъдителни искове. При това положение предявените
осъдителни искове са процесуално допустими.
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. четири кумулативно съединени
осъдителни иска за парични задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия.
По исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ е
в тежест на ищеца да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответницата, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и на съответната стойност спрямо процесния топлоснабден
имот, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение.
2
Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било
автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или
вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежда – било при условията на
пряко договаряне на облигационен ползувател на топлоснабдения имот с
топлопреносното предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето
на топлинна енергия.
В настоящия случай ищецът не доказва възникването на облигационно
отношение с ответницата въз основа на нито едно от двете основания.
По делото е представена молба-декларация от страна на Ю.Л.М., трето лице за
настоящото исково производство, с която е пожелала да й бъде открита партида на
адреса на процесния топлоснабден имот, като е посочила, че семейството й се състои
от 3 члена. От предоставеното удостоверение за наследници на Костадин Георгиев
Маджиров се установява, че негови наследници са Ю.Л.М. и ответницата в настоящото
исково производство А. К. С.. Въпреки това по делото не са събрани други
доказателства, от които да може да се установи, че ответницата А. К. С. е собственик
или вещен ползвател на процесния недвижим имот, нито че нейният наследодател
Костадин Георгиев Маджиров е бил собственик. С писмо от Столичната община
представени доказателства във връзка с различен имот от процесния, а именно ..,
находящ се в .., а не за процесния имот .., находящ се в ...
Ответницата А. К. С. действително не е възразила срещу част от задълженията
си към ищеца за доставена топлинна енергия по образуваното срещу нея ч. гр. дело №
50507/2021 г. по описа на 85-и състав, поради което за влязлата в сила част от
заповедта за изпълнение между страните е установено наличието на облигационно
отношение. За тази влязла в сила част длъжницата-ответница изрично е признала
наличието на валидно облигационно отношение за съответния период. Това обаче не
изключва необходимостта от провеждането на пълно и главно доказване в рамките на
настоящия исков процес, защото предметите на двете дела са различни – парични
задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия през различни периоди.
Извънсъдебното признание на факт все пак трябва да бъде подкрепено с доказателства
(чл. 175 ГПК). Освен това следва да бъде разграничено, че признанието е за наличие на
валидно облигационно отношение за период, различен от процесния. Следва да се
отбележи, че както в отговора на исковата молба, така и в писмените бележки
ответницата изрично оспорва да е в облигационни отношения с ответника в рамките на
периода, предмет на настоящото производство. В разглеждания случай липсват преки
доказателства, че ответницата е собственик или вещен ползувател на процесния имот в
този период. Съдът е разпределил доказателствената тежест като е указал на ищеца, че
следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че следва установи
възникването на облигационно отношение между него и ответницата. Поради горното
съдът счита, че същият факт не е доказан, поради което предявения иск подлежи на
отхвърляне.
Освен всичко изложено, ищецът претендира заплащане на цена топлинна
енергия за периода 01. 05. 2017 г. до 30. 04. 2018 г. С отговора на исковата молба
ответницата е възразила, че вземанията на ищеца са погасени по давност. Вземанията
за топлинна енергия са периодични, поради което се погасяват със специалната
тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД (в този смисъл са разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС).
Това важи както за месечните дължими суми, така и за вземането за изравняване, ако
3
резултатът от отчетния период е бил положителен („за доплащане“). Към процесния
период са приложими приетите като доказателство по делото общи условия на ищеца
за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от град София от
2016 г., които предвиждат 45-дневен срок за заплащането както на дължимите месечни
суми (чл. 33, ал. 1), така и на положителния резултат в края на отчетния период (чл. 33,
ал. 2). Срокът започва да тече от изтичането на периода, за който се отнасят
съответните вземания за топлинна енергия. Исковата молба е подадена на 14. 09. 2022
г. С оглед на това погасени по давност са всички вземания възникнали преди
30.07.2019 г., с оглед на което дори и възникването на твърдените задължения да беше
доказано, те щяха все пак да се окажат погасени по давност.
Поради неоснователността на иска за присъждането на стойността на
доставената топлинна енергия всички останали съединени с него осъдителни искове
трябва също да бъдат приети за неоснователни.
По разноските.
При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 3 право на разноски има
единствено ответницата. От нея лично не са сторени разноски по делото, но такИ. се
претендират от процесуалния й представител за оказана безплатна правна помощ.
Представен е договор за правна помощ, сключен между ответницата и адвокат Н. И. И.,
както и е представен списък по чл. 80 ГПК, съгласно който процесуалният
представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение по 400,00 лв. за всеки
един от исковете или общо възнаграждение в размер на 1 600,00 лв.
Настоящият състав счита, че интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички
искове – в този смисъл определение № 29 от 20. 01. 2020 г., по ч. т. дело № 2982/2019 г.
по описа на ВКС. Още повече, че с определение № 603 от 11. 10. 2021 г., постановено
по ч. гр. дело № 3103/2021 г. по описа на ВКС и определение № 10 от 13. 01. 2020 г.
постановено по ч. гр. дело № 4908/2021 г. по описа на ВКС се възприема становище, че
адвокатското възнаграждение принципно следва да се определя върху общия
материален интерес по делото, а не за всеки иск поотделно. Освен това съобразно
практиката на СЕС следва да бъдат възстаноявани единствено на „разумни“ съдебни
разноски с оглед на легитимни цели. В настоящия случай общият размер на четирите
иска на ответника е 319,44 лв., поради което присъждането на разноски в
неколкократно по-голям размер – 1 600,00 лв. – е непропорционално и не преследва
легитимни цели. Освен това, макар и формално юридически да са налице четири
различни иска, защитата по тях е идентична. С оглед на това съдът счита, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено на база на цената на всички
искове и следва да бъде присъдено в размер на 400 лв.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „..“ ЕАД с ЕИК .., седалище и адрес на управление .., с
правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите
във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите срещу ответницата А. К. Г. с ЕГН **********, адрес .., за
присъждането на сумата в размер на 251,10 лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2018 г. за
4
топлоснабдения имот .., находящ се в .., сумата 64,38 лв., представляваща мораторна
лихва за топлинната енергия за забава за периода 15. 09. 2018 г. до 18. 08. 2021 г., както
и главница за услугата дялово разпределение в размер на 2,52 лв. за периода 01. 07.
2018 г. до 31. 08. 2018 г. и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
в размер на 1,44 лв., начислена за периода от 31. 08. 2018 г. до 18. 08. 2021 г.
ОСЪЖДА „..“ ЕАД с ЕИК .., адрес .., да заплати на адв. Н. И. И. с ЕГН
********** на основание чл. 38 ЗАдв сумата от 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на
ответницата в производството.
Решението е постановено при участието на „..“ ООД, ЕИК .., като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5