Р Е Ш Е Н И Е
№ 137 / 15.04.2022 г., гр. Добрич
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Добрич,
в публичното заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря
МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВА адм. дело №59/2022
г. на Административен съд – Добрич, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 38в, ал. 4 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, вр.чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба на Н.А.Н.
***, против Решение № ЛДЖ-21-8/30.06.2021 г. на инспектор в Инспекторат към Висшия съдебен
съвет /ИВСС/, с което на основание чл. 38в, ал. 4 от ЗЗЛД е отхвърлена жалбата
му вх. №8075/17.05.2021 г., вх. рег. № ЛДЖ-21-8/17.05.2021 г. по описа на ИВСС, срещу действията на Административен съд /АдмС/ - Варна като
администратор на лични данни, изразяващи се в изискване на експертно решение на
ТЕЛК №3038/150 от 23.11.2020 г. по адм. дело №167/2021 г. по описа на
АдмС-Варна.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска
отмяна на същото и налагане
на глоба на съда.Твърди,
че незаконосъобразно АдмС-Варна е изискал ТЕЛК решение от Агенция по социално
подпомагане. Сочи се, че не знае да е имало производство за налагане на глоба и
няма такова разпореждане на съда. Събирането служебно на ТЕЛК решението, според
Н. съдържа лични данни, които стават достояние и на другата страна в процеса.
В с.з. жалбоподателят или негов
процесуален представител не се явяват.
Ответната
страна, редовно призована на открито съдебно заседание, не се представлява, представя
присмено становище по същество на спора.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
Производството
пред ИВСС е започнало по жалба на Н.А.Н. с вх.рег. № ЛДЖ-21-8/17.05.2021 г., в която били изложени твърдения за извършено от
Административен
съд-Варна, като
администратор на лични данни, нарушение на правилата на защита на личните данни. В
жалбата се твърди, че Административен съд - Варна като администратор на лични
данни е допуснал нарушение на правилата за защита на личните данни на жалбоподателя
като страна по адм.д. №167/2021 г. по описа на съда при разглеждането на
молбите му за освобождаване от такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК
и за предоставяне на правна помощ на основание чл. 95, ал. 1 ГПК. Нарушенията,
според твърденията в жалбата, се изразяват в това, че по повод на посочените
молби за освобождаване от такси и разноски, и за предоставяне на правна помощ,
съдът е допуснал като доказателство по делото експертно решение на ТЕЛК,
отнасящо се до него. Експертното решение е изискано с писмо 726/2021 г. по
описа на съда. Жалбоподателят сочи, че приобщеното по делото експертно решение
на ТЕЛК не е относимо доказателство за фактите от предмета на двете молби, от
което прави извод, че съдържащите се в него лични данни са събрани от докладчика
„от интерес" в нарушение на правилата за защита на личните данни. На
следващо място, сочи, че след събирането им личните данни от експертното
решение са били разгласени от докладчика по делото.
Във връзка с постъпилата жалба с
писмо изх. №ЛДЖ-21- 8/01.06.2021 г. от АдмС - Варна е изискано становище по
жалбата, копия от писма per. №347/29.01.2021
г и per. №726/25.02.2021 г. на АС - Варна, както и от всички
искания на Н.Н., актовете на съда и постъпилите материали във връзка с молбата
за освобождаване от такси и разноски. С писмо вх.рег. №КЛДЖ-21-8/17.06.2021 г.
по описа на ИВСС от АС - Варна са постъпили справка за движението на адм.д.
№167/2021 г. по описа на съда, копия от материалите по делото и становище по
жалбата от административния ръководител на Административен съд - Варна. В
представеното становище се твърди, че експертното решение на ТЕЛК №3038/150 от
23.11.2020 г. е изискано от Агенция „Социално подпомагане"- Варна и е
прието по делото, но не като доказателство, че са изпълнени основанията за
освобождаване на жалбоподателя от заплащане на такси и разноски или за
предоставяне на правна помощ, а в изпълнение на разпореждане на съда
№2540/24.02.2021 г. Цитираното разпореждане е постановено по повод на молба от
жалбоподателя Н. вх. №2661/18.02.2021 г., с която се иска отвод на докладчика
по делото. Тъй като молбата съдържа множество обиди към съда, е прието, че са
налице предпоставките по чл. 143а, т. 3 АПК вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 91 от ГПК
за налагане на глоба, поради което експертното решение е изискано законоустановено
на всички обстоятелства относно естеството и тежестта на нарушението. С оглед
на посочените факти е направен извод, че личните данни на жалбоподателя Н. са
обработвани от съда правомерно, тъй като те са събрана по делото при изпълнение
на законово задължение, което се прилага спрямо администратора.
С Решение № ЛДЖ-21-8/30.06.2021 г. жалбата на Н. е отхвърлена като неоснователна.
Със същото е прието, че Административен съд-Варна е администратор на лични данни в качеството си
на публичен орган по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 26 април 2016 г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното
движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент
относно защитата на данните), който обработва самостоятелно лични данни за
целите на правораздавателната дейност, регламентирана в Конституцията на РБ,
Закона за съдебната власт, Гражданско-процесуалния кодекс и други нормативни
актове. По
същество е прието, че АдмС - Варна е събрал законосъобразно от Агенция по
социално подпомагане - Варна личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в
експертно решение на ТЕЖ №3038/150 от 23.11.2020 г.
По
делото като доказателство е приета цялата административна преписка и адм. дело
№ 167/2021 г. по описа на АдмС-Варна.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на
оспорване административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът констатира, че оспореното решение е постановено от компетентен орган -
инспектор в ИВСС, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 38в, ал. 1
и, ал. 4, вр.чл. 38б, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 94а, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 94б,
ал. 3 от Правилника за организацията на дейността на ИВСС и за дейността на
администрацията и на експертите, обн., ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г., в сила от
01.01.2017 г., в установената писмена форма - решение за отхвърляне на жалбата
по чл. 38в, ал. 4 от ЗЗЛД и съдържащо всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
в т.ч. фактически и правни изводи, поради което не се констатират пороци,
влечащи неговата нищожност.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е спазена
стриктно процедурата по чл. 38в от ЗЗЛД. Производството е започнало по жалба на
физическо лице, съдържаща оплакване за нарушаване на правата му по ЗЗЛД.
Жалбата е разгледана от инспектор, определен на принципа на случайния подбор от
главния инспектор, събрани са данни, относими към твърдяното нарушение,
включително информация от администратора на лични данни. Решението е
постановено след като е предоставена възможност на страните да изразят
становище и представят писмени доказателства съобразно чл. 36 от АПК.
Обжалваното решение е постановено и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон.
Не се спори, че Административен съд-Варна е администратор на лични данни съгласно чл. 4, т. 7 от Регламент
(ЕС) 2016/679, във вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД, поради което е адресат на
задълженията, предвидени в ЗЗЛД. Същият с Разпореждане №2540/2021 г., на съдия-докладчика по адм. дело № 167/2021 г.
с оглед, че са налице предпоставките за налагане на глоба на Н.Н. на
осн.чл.143а, ал.1, т.3 от АПК е изискал служебно да се приложи по делото ЕР на
ТЕЛК №3038/150 от 23.11.2020 г.
Спорът между страните е формиран по въпроса дали съдията има
право да изиска служебно решението на ТЕЛК в което се съдържат лични данни на
жалбоподателя и същото става известно и на другата страна по делото ОД на МВР
Варна, респ. извършено ли е от администратора на лични данни
нарушение на правилата за тяхната закрила по Регламент (ЕС) 2016/679 ?
За разрешаването на спора между страните, съдът съобрази
следното:
От съображения 1, 2 и 4 от Регламент (ЕС) 2016/679
следва, че защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични
данни е основно право. Член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на
Европейския съюз и член 16, параграф 1 от Договора за функционирането на
Европейския съюз предвиждат, че всеки има право на защита на личните му данни.
Принципите и правилата относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на личните им данни следва, независимо от тяхното гражданство или
местопребиваване, да са съобразени с техните основни права и свободи, и
по-конкретно — с правото на защита на личните им данни. Правото на защита на
личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с
функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права
съгласно принципа на пропорционалност.
Според съображение 26 към Регламент (ЕС) 2016/679,
принципите за защита на данните следва да се прилагат по отношение на всяка
информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да
бъде идентифицирано. Личните данни, които са били подложени на псевдонимизация,
които могат да бъдат свързани с дадено физическо лице чрез използването на
допълнителна информация, следва да се считат за информация, отнасяща се до физическо
лице, което може да бъде идентифицирано.
Според съображение 39 от Регламента, всяко обработване на
лични данни следва да бъде законосъобразно и добросъвестно […]. Личните данни
следва да се обработват по начин, който гарантира подходяща степен на сигурност
и поверителност на личните данни, включително за предотвратяване на непозволен
достъп до лични данни и до оборудване за тяхното обработване или за
предотвратяване на използването им
Съгласно чл. 4, т. 1) от Регламент (ЕС) 2016/679,
"лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано
физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано
("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално
чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение,
онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за
физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената,
икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.
Според дефиницията по чл. 4, т. 2) от Регламент (ЕС)
2016/679, "обработване" означава всяка операция или съвкупност от
операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични
или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране,
съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба,
разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните
стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или
унищожаване.
Съгласно чл. 5, § 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2016/679,
един от принципите, свързани с обработването на личните данни, е същите да се
обработват по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните
данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и
срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи
технически или организационни мерки ("цялостност и поверителност").
Съгласно чл. 6, § 1, букви а) - е) от Регламент (ЕС)
2016/679, обработването е законосъобразно само ако и доколкото е приложимо поне
едно от следните условия: а) субектът на данните е дал съгласие за обработване
на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо
за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна;
в)обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се
прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат
защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо
лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен
интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на
администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси
на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси
преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на
данните, които изискват защита на личните данни, по- специално когато субектът
на данните е дете.
В
случая настоящият съдебен състав намира, че е налице правно основание за
обработването на личните данни на жалбоподателя, което е приложимо по отношение
на събирането и съхраняването на данните. Съгласно разпоредбите на чл. 6, пap. 1, б.„в" и б. „д" от Регламент (ЕС)
2016/679 обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за
спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора, както
и когато се осъществява при упражняването на официални правомощия, които са
предоставени на администратора.
По
силата на чл. 143а, т. 3 АПК съдът е овластен да налага глоби за използване на
нецензурни думи, обиди и заплахи, насочени към съда. Глобата представлява
процесуална санкция, която е предназначена да дисциплинира участниците в
процеса и да ги мотивира към точно и добросъвестно изпълнение на задълженията
им. Глобата може да бъде налагана служебно от съда, когато са налице
предвидените в закона основания.
В
конкретния случай АдмС-Варна е приел, че в молбата на Н., вх. №2661/18.02.2021 г. съдържат недопустими
изрази, които са несъвместими със задължението на страните за добросъвестно
упражняване на процесуалните права по начин, който засяга авторитета на
съдебната институция като цяло. За да прецени естеството на тежестта на нарушението по 143 а, т. 3 АПК, съдът се
ръководи не само от естеството на нарушението (в какво се изразява то) но и от
конкретното поведение на нарушителя, неговата обща правна култура, процесуален
опит, здравословно състояние и др. С оглед на което и в своите правомощия,
съдът е събрал законосъобразно от Агенция по социално подпомагане - Варна
личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в експертно решение на ТЕЛК
№3038/150 от 23.11.2020 г. И това е така, защото на база здравословното
състояние на дадено лице може да се прецени дали да се наложи и в какъв размер
да се наложи глобата. Видно в настоящият казус, глоба на жалбоподателя не е
наложена по делото.
Гореизложените съображения мотивират съда, че липсват
нарушения от страна на Административен
съд-Варна в качеството й на администратор на лични данни, на
разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679 и респ. на Закона за защита на личните
данни. Извършените действия по обработване на личните данни на жалбоподателя са
в съответствие с правилата на АПК и ГПК, поради
което и оспорването на Н. Н. срещу Решение № ЛДЖ-21-8/30.06.2021 г. на инспектор в Инспектората към ВСС, следва да
бъде отхвърлено, като неоснователно.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да
обезщети ответната страна за сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С определение №2204 от 07.09.2021 г., постановено в производството по адм. д. № 1981/2021 г. по описа на Административен съд Варна,
жалбоподателят е бил освободен от задължението да заплаща разноски по делото,
поради което и искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2, предл. последно от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Н. ***, против Решение № ЛДЖ-21-8/30.06.2021 г. на инспектор в Инспекторат към Висшия съдебен
съвет /ИВСС/, с което на основание чл. 38в, ал. 4 от ЗЗЛД е отхвърлена жалбата
му вх. №8075/17.05.2021 г., вх. рег. № ЛДЖ-21-8/17.05.2021 г. по описа на ИВСС, срещу действията на Административен съд /АдмС/ - Варна като
администратор на лични данни, изразяващи се в изискване на експертно решение на
ТЕЛК №3038/150 от 23.11.2020 г. по адм. дело №167/2021 г. по описа на
АдмС-Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: