№ 6137
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110101285 по описа за 2023 година
Производството е исково по исковата молба на „Е..“ ЕООД, ЕИК ..,
представляван от Р.И.М.Т., гр.С... против С. Б. М., ЕГН **********, гр. С...
чрез адв. Б. Д. за постановяване на решение, с което бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5000 лв. като частично
заявена от сумата в размер на 23945.45 лева за вземане за вноски с настъпил
падеж към датата – 15.08.2022г. ( датата на сезиране на съда ) по Договор за
банков кредит от 27.01.2016г., сключен между трето по делото лице – П. АД
и ответника С., вземанията по който банката е цедирала с договор за цесия от
19.12.2019г. на С.Г. Груп ЕАД, което пък дружество ги е прехвърлило на
ищеца Е.. ЕООД с Договор за цесия от 11.12.2020г. и за които суми е
издадена заповед по чл. 410 от ГПК от 19.08.2022г. по ч.гр.дело с № 43918/
2022г. по описа на СРС, оспорена в срок. Сумата се претендира ведно със
законната лихва за забава от датата на подаването на заявлението –
15.08.2022г. до окончателното й изплащане.
Излага се, че на 27.01.2016г. е сключен договор за банков кредит между
„П... и ответника, по който банката като кредитор е предоставила на
кредитополучателя заем в размер на 24 553,81 лв. при годишна лихва в
размер на 14% за периода от 27.01.2016г. до 25.01.2019г., а за периода след
това при ГЛП в размер на лихвения процент, базиран на спестяванията (СЛП)
1
на банката за лева в размер на 1,91%, увеличен с надбавка от 12,09%.
Излага се, че кредитополучателят се е задължил да погаси задължението
си на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в общ
размер на 383,92 лв. всяка, считано от 25.02.2016г. с краен падеж -
25.01.2026г.
Твърди се, че на 19.12.2019г. е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания между банката кредитодател и трето по делото лице
- „С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК *********, по който цесионерът е придобил
вземането спрямо длъжника.
Сочи се, че на 17.03.2021г. пък е сключен анекс/протокол към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 11.12.2020г., по който ищецът „Е.."
ЕООД е придобил вземането спрямо длъжника от С.. ЕАД.
Излага се, че са изпълнени задълженията за уведомяване на длъжника с
писмо от 22.12.2021г. и предоставен едноседмичен срок за доброволно
изпълнение. При липсата на такова и с горните твърдения се твърди, че
сумите са били потърсени по реда на заповедното производство, по което е
издадена и оспорена заповед с № 23719/ 19.08.2022г. по описа на СРС, която
сума се търси по настоящото дело. Като се ангажират доказателства и се
претендират разноски се желае решение в този смисъл.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който искът се оспорва като
неоснователен – не е налице договор между цедента и кредитоплучателя,
оспорва се действието на двата договора за цесия спрямо длъжника при
липсата на доказателства за нейното възникване и уведомяване на длъжника.
Оспорва се договора за кредит като нищожен – наличие на клауза за
анатоцизъм, което е договорка, възникнала при заобикаляне на закона – чл.26,
ал.1, предл. второ от ЗЗД и отделно от това се навежда давност. Не се оспорва
сключване на договора за заем и анекс към него, като се навежда, че сумите
по него са били отпуснати за рефинансиране на задължения по стар договор
за заем между страните – от 29.11.2006г.
При тез твърдения и като се ангажират доказателства се желае решение
за отхвърляне на исковата молба.
Искът е с правно основание по чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД,
чл.240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, както и по чл.86 от ЗЗД.
2
Съдът като взе в предвид наведените от страните твърдения, събраните
по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа
обстановка намира следното:
От договор с № 000Ld- R-026469/ 27.01.2016г. се установява, че трето
по делото лице – П. АД е сключила с ответника С. Б. М., ЕГН **********
договор за банков кредит за сумата от 24 553.81 лева, която е била
предоставена по сметка на кредитополучателя и със срок на усвояване на
сумата в заем до 07.02.2016г. Срокът за погасяване на вземането към банката
по смисъла на чл.1, т.3 от Договора е бил 25.01.2026г. Уговорени са клаузи за
лихва, годишна такава в размер на 14 %, за периода от датата на отпускане на
сумата в заем до 25.01.2019г., а след този период до остатъчния срок на
договора лихвата е уговорена в размер на ГЛП на база спестяванията на
банката за лева, увеличен с надбавка от 12.09 пункта. Страните са се
съгласили по силата на раздел втори, т.4,2 от Договора Методиката за
определяне на РЛП да е неразделна част от договорките между страните.
Самата вноска за лихва е част от погасителния план към договора и е
изчислена на база действащия към датата на сключване на договора СЛП,
увеличен с надбавка по т.,4,1. За просрочие над 30 дни е дадена възможност
на банката да увеличи ГЛП с два пункта. Размерът на годишния процент на
разходите е от 15.19 % като така общата, дължима сума е от 46 095.63 лева.
Начислени са и такси по откриване и обслужване на кредита по Тарифа на
банката, както и еднократна такава от 25 лева за разглеждане на искането за
отпускане на кредита.
Ответникът представя Договор с № 79 КР–АА-0689/ 29.11.2006г. и
анекс към него, от който се установява, че той и трето лице по делото „П.“
АД са се съгласили банката да предостави в заем на С. сумата от 20 000 лева
за ремонт и погасяване на съществуващи задължения. Срокът за усвояване на
сумата е от 22.12.2006г., а крайният срок за погасяване на задълженията към
кредитодателя е 22.11.2014г.
От допусната и назначена ССчЕ, чието заключение съдът е приел без
възражение, се установява следното:
Вещото лице сочи, че сумата от кредита по Договора от 27.01.2016г.
между „П.“АД, и С. съгласно извлечение от сметката на усвояване на сумата с
№ BG76FINV915010FIBANKBG, е усвоена в размер на 24 553,81 лв. от С. на
3
27.01.2016г. Излага Вещото лице, че с усвоената сума в размер на 24 553,81
лв. са погасени задължения по договор за кредит № 79КР-АА-0689/
29.11.2006г„ представен от ответника, както следва - за главница в размер на
12 963,10 лв., лихва от 6 258,80 лв., лихва просрочена главница в размер на 5
331.91 лв. или общо е платена сума от 24 553.81 лева.
На задачи към вещото лице за това дали са извършвани
погасявания/вноски по договора за кредит към първоначалния кредитор, в
какъв размер и какво е погасено с тях, то вещото лице сочи, че за извършени
плащания от С. по Договор за банков кредит № 000LD-R-026469/27.01.2016г.
са в общо в размер на 2 601,27 лв. в т.ч. като са дадени в табличен вид по дати
и суми. С тези плащания от 2 601.27 лева са погасени задължения за главница
от 608,36 лв., договорна лихва от 1 989,41 лв. и наказателна лихва от 3.50 лв.
Вещото лице дава и размер на дължимите суми по Договор за банков
кредит № 000LD-R-026469/ 27.01.2016г. съгласно погасителен план след
плащанията от С. по Договор за банков кредит № 000LD-R-
026469/27.01.2016г., както и размерът на оставащото задължение по Договор
за банков кредит № 000LD-R- 026469/ 27.01.2016г. или размерът на дължимия
остатък по Договора за банков кредит с № 000LD-R-026469/27.01.2016г. е
общо 43 662,23 лв., в т.ч за главница - 23 945,45 лв. (24 553,81 лв. -608,36 лв.),
договорна лихва- 19 527,68 лв. (21517,09 лв. - 1 989,41 лв.), наказателна
лихва - 189,10 лв. (192.60лв. - 3,50 лв.) или целият остатъчен дълг е от 43
662,23 лева.
Вещото лице отговаря и за това, че по договора за цесия от 19.12.2019г.
между „П.“АД, и трето по делото „С..‘ ЕАД, банката е прехвърлила на С..
ЕАД съгласно приложение №1 вземания към С. Б. М. по Договор № 000LD-R-
026469/27.01.2016r. за банков кредит в размер общо на 31 893,55 лв., в т.ч.,
от които главница за сумата от 23 945,45 лв. и лихва от 7 948,10 лв. или
общо сумата от 31 893,55 лв.
Според вещото лице на 11.12.2020г. между „С..“ЕАД, и „Е..“ ООД, е
сключен Договор за прехвърляне на вземания, по който С.. ЕАД е прехвърлил
на Е.. ООД всички вземания, произтичащи от договори за кредит в размер,
посочен в Приложение №1 и съгласно Приложение №1 към Договор за
прехвърляне на вземания между „С..“ЕАД и „Е.. ООД от 11.12.2020г. или
всичко към 11.12.2020г. е от 31 893,55 лв.
4
След датата на цесията и до датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, както и след предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК, няма
извършени плащания и погасявания от С. Б. М. по Договор № 000LD-R-
026469/27.01.2016г.
Отделно е дало и заключение за това, че няма данни за това С. да е бил
кредитополучател по други договори с „П.“АД като последното плащане от
С. по Договор за кредит № 000LD-R- 026469/27.01.2016г. е на 09.09.2016г. за
сума в размер на 295,01 лв., а датата на последната непълно платена вноска за
м.08.2016г. (която е била в размер на 383,92 лв.) от него по Договор за кредит
№ 000LD-R-026469/27.01.2016г. е била дължима на 25.08.2016г.
Няма спор и се установява от рамков договор за цесия от 19.12.2019г.,
сключен между П. АД и третото по делото лице – С.. ЕАД, че банката като
цедент и като притежател на пакет от вземания от Договори за кредит, е
възнемерявала да прехвърли на С.. ЕАД съобразно договорки по последващи
договори за цесия този свой пакет. Приложено е потвърждение за цесия от
цедента от 20.12.2019г., от което се установява, че П. АД е потвърдила
прехвърлянето на всички вземания по Рамковия договор от 19.12.2019г. и по
Договори за цесия с № 1, № 2 и 3 към него като със същото Цедентът е
потвърдил получаване на цесионната цена.
Приложени са и приложения към Рамковия договор – л. 97 и 98 от
делото, от които се установява, че Банката е прехвърлила на С.. ЕАД вкл. и
такова в размер от общ размер на 31 893.55 лева към С..
От уведомление от цесионера по договора за Цесия от 19.12.2019г. до
длъжника С. на л. 18 от делото се установява, че С.. ЕАД е изпратило
уведомление до С. за това, че на основание Договор за цесия между С.. ЕАД и
Е.. ЕООД от 17.03.2021г. следва да плати дълга си по Договора за
потребителски кредит с ПИБ АД от 27.01.2016г. към Е.. ЕООД – ищеца като
изискуем. Няма данни и доказателства по делото това уведомление да е било
връчено на С. М. преди сезиране на съда.
Представен и приет като доказателство е и Договор за прехвърляне на
вземания от 11.12.2020г. между С.. ЕАД и „Е..“ ЕООД, на основание който от
датата на влизане на договора в сила С.. ЕАД като продавач прехвърля на Е..
ЕООД като купувач всички вземания или това са по смисъла на т.1.15 от
Договора всички вземания, които са били прехвърлени от първоначалния
5
кредитор по Договори за кредит съгласно приложение 1 към цесията,
неразделена част от нея – чл. 1.17 и чл.2, ал.1 и ал. 2 от Договора.
От приложение № 1- л. 131 до л.132 от делото се установява, че на
позиция 956 от Приложението фигурира и ответника с дълг към 10.12.2020г. в
общ размер на 31. 893.55 лева. Няма спор и това се установява от
потвърждение за извършена цесия на парични вземания на основание чл. 99
от ЗЗД, че вземанията по приложение 1 от Договора за цесия от 11.12.2020г.
са прехвърлени на ЕОС Матриск ЕООД от страна на С.. ЕАД.
От уведомление към исковата молба – л.18 от делото от Е.. ЕООД до С.
М., се установява, че с връчване на книжата към исковата молба за отговор,
както и самата искова молба, е било изготвено и връчено с исковата молба
уведомление за Договора за цесия от 17.03.2021г.
При така установените факти, относими към спора и от правна страна,
съдът намира следното:
Договорът за заем е реален такъв като заемното правоотношение
възниква в момента, в който заемополучателят получи в заем уговорената
между страните сума. Безспорно се установи от заключението на вещото лице
по ССчЕ, както и от самия договор за кредит, че сумата от 24 553.81 лева
като банков кредит по Договор за кредит от 27.10.2016г е била предоставена и
получена от ответника С., което дава основание на съда приеме, че между
банката – цедент по първоначалния договор за цесия и ответника е
възникнало заемно правоотношение. Наведеното от ответната страна
възражение за нищожност на това правоотношение на основание чл.26, ал.1
от ЗЗД – заобикаляне на закона чрез начисляване на лихви върху лихви чрез
рефинансиране на задължения на длъжника чрез исковия договор за заем
съдът намира за неоснователно. Безспорно от заключението на вещото лице
по ССчЕ се доказа, че съгласно извлечението на банката, което не е оспорено,
на 27.01.2016г. – датата на сключване на договора - ответникът е усвоил 24
553.81 лева, отпуснати в заем по този договор, с които е погасил задължения
по стар договор от 29.11.2006 в размер на 12 963.10 лева за главница, 6 258.80
лева за лихва и 5 331.91 лева за лихва за просрочена главница. Безспорно се
доказа от това заключение, че към датата на първата Цесия банката не е
преобразувала вземания за лихви и неустойки по първия договор за заем от
29.11.2006г. между нея и С. в такива за главница, като вещото лице сочи, че
6
получената сума за рефинансиране на дълга по стария договор за заем е
погасила и вземания за главница, и вземания за лихва. Това дава основание на
съда да приеме, че заемното правоотношение по Договора за заем от 2016г. е
действително при липса на поведение на кредитора, заобикалящо забраната за
начисляване на лихва върху лихва.
А досежно възражението за давност съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. в от ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Задълженията за главница по договор за кредит не попадат в
хипотезата на "други периодични плащания", с оглед задължителните
разяснения в ТР 3/2011 на ОСГТК на ВКС относно съдържанието на
понятието "периодични плащания", където е прието, че вземанията макар и
породени от един и същ факт, за да са периодични трябва да са с относителна
самостоятелност т.е по отношение на договора за кредит това изискване не е
налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на
уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането, е
повтарящо се ( виж Решение 38 от 26.12.2019 на ВКС по т. д. № 1157/2018
г.), а и от изричното тълкуване в ТР № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019
г. на ОСГТК на ВКС, според което "Трайно установена е практиката на ВКС,
че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е
еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не е за периодични
плащания по смисъла на чл. 111, а е цяло такова, но погасявано на части по
съгласие на страните.
С оглед гореизложеното, приложима към задължението за главница по
договор за кредит е общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, а за лихвите
тази по чл. 111, б.в от ЗЗД - тригодишната такава.
Началният момент, от който започва да тече давностният срок за
вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е
моментът на изискуемостта на съответната вноска - виж Решение №
45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. по описа на ВКС или според
настоящия състав и с оглед приложимата 5 г. давност за вземанията за
главница, 3 г. за вземанията за лихва, то подлежи на изследване дали и кои
вноски са с настъпил падеж, съответно е изтекла необходимата давност към
7
15.08.2022г. – датата на сезиране на съда със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в полза на Е.. ЕООД. Видно от представеното и прието
заключение по ССчЕ, покрити с давност за главницата ще бъдат всички
вноски с падеж преди 25.08.2017г. или за периода от 25.02.2016г. до
25.08.2017г.
За лихвата сумите, които ще бъдат покрити с давност са тези за
период три години назад от датата на сезиране на съда – или до 25.08.2019г.
Или погасени по давност са вноски за главница в размер на 2 000. 49 лева и
лихва в общ размер на 9288.95 лева или обща сума от 11 289.44 лева.
Претенцията на ищеца обаче е само за главница като падежирали вноски по
Договора за кредит към датата на сезиране на съда – 15.08.2022г.
Или съдът намира, че сумата от 2000.49 лева като сбор от
падежирали вноски за главница по Договора за кредит от 27.01.2016г за
периода от 25.02.2016г. до 25.08.2017г. към датата на сезиране на съда със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е била
погасена с давност и за тази част заявеният в условията на частичен иск
следва да бъде отхвърлен, а за разликата до 5000 лева като част от цялата
главница за падежирали вноски към датата 15.08.2022г. искът е основателен и
следва да бъде уважен.
Съобразно изложеното по–горе и като съобрази разпоредбата на чл.99,
ал.1 от ЗЗД, съгласно която кредиторът на едно вземане може да го прехвърли
на друго лице, стига естеството на вземането да позволява, като действието, с
което е извършено това прехвърляне, за да обвърже длъжника, следва да е
надлежно съобщено на длъжника при спазване императива на чл.99, ал.4 от
ЗЗД, както и според практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – виж Решение №
3/16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, длъжникът следва и
се счита редовно уведомен от цедента, в случай че към исковата молба на
цесионера е приложено такова уведомление за извършено прехвърляне на
вземания като в тази хипотеза цесията поражда действие от датата на
подаване на исковата молба – т.е. 09.01.2023г. Съдът не приема стореното от
ответната страна чрез неговия пълномощник възражение, че цесията не е
породила действие, тъй като не е бил уведомен. С връчване на книжата по
исковото производство вкл. и с уведомлението за извършената между С.. ЕАД
и Е.. ЕООД цесия ответникът – длъжник е уведомен за възникналите две
8
поредни цесии между неговия кредитор Банката, трето по делото лице – С..
ЕАД и ищеца – заявител Е.. ЕООД тъй като цесията може да се извърши и в
хода на съдебното производство и да бъде съобразено на основание чл.235,
ал.3 от ГПК от съда (в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о; Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, I т. о. Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т.
о.). Уведомлението е представено в приложенията към исковата молба, а
връчването на всички книжа на ответника е надлежно и се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици (в този смисъл Решение №
198/18.01.2019 г. по т. д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС) вкл. и
обстоятелството, че длъжникът следва да се счита за уведомен за
извършената цесия с връчването на книжата по делото с исковата молба.
При горните мотиви искът за главница в размер за разликата от 2000.49
лева до пълния размер на заявения като частичен иск от 5000 лева следва да
бъде уважен.
При този изход на спора и на основание и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК
и вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да
присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в
тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото и
заповедното производства съобразно уважената част от исковите претенции
или сумата от 480 лева като редуциран сбор от разноски за държавна такса
по ч.гр.дело № 43918/2012г. в размер на 100 лева и по гр.дело № 1285/2013г.
от 120 лев, възнаграждение за адвокат по исковото дело от 180 лева и такова
за вещо лице от 400 лева.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на
разноски по исковото дело и заповедното такова съобразно уважената част от
исковете или в общ размер на 320 лева.
Мотивиран от горното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 от ГПК във
вр. чл.79 от ЗЗД, чл.240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, както и по чл.86 от ЗЗД по
отношение на С. Б. М., ЕГН **********, гр. С... чрез адв. Б. Д., че в полза на
9
„Е..“ ЕООД, ЕИК .., представляван от Р.И.М.Т., гр.С... съществува вземане
за падежирали към 15.08.2022г. вноски за главница по Договор за банков
кредит от 27.01.2016г., сключен между трето по делото лице – „П.“ АД и
ответника С. М., вземанията по който банката е цедирала с договор за цесия
от 19.12.2019г. на „С.Г. Груп“ ЕАД, което пък дружество ги е прехвърлило на
ищеца „Е.. ЕООД“ с Договор за цесия от 11.12.2020г., в размер на 2999.51
лева и за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК с № 23719/
19.08.2022г. по ч.гр.дело с № 43918/ 2022г. по описа на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния размер до 5000 лева, за заявен като частичен
иск от цялата сума за главница от 23 945.45 лева или за сумата от 2000.49
лева като сбор на покрити с давност падежирали вноски за главница по
Договора за периода от 25.02.2016г. до 25.08.2017г. и
ОСЪЖДА С. Б. М., ЕГН **********, гр. С... чрез адв. Б. Д. на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на „Е..“ ЕООД, ЕИК ..,
представляван от Р.И.М.Т., гр.С... съдебно - деловодни разноски по ч.гр.дело
№ 43918/2022г. и по гр.дело № 1285/2023г. по описа на СРС в общ размер на
480 лева и
ОСЪЖДА „Е..“ ЕООД, ЕИК .. , представляван от Р.И.М.Т., гр.С... да
заплати на С. Б. М., ЕГН **********, гр. С... чрез адв.Б. Д. на основание
чл.78, ал.3 от ГПК съдебно-деловодни разноски по ч.гр.дело № 43918/2022г.
и гр.дело № 1285/2023г. по описа на СРС в общ размер на 320 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10