Р Е
Ш Е Н
И Е
№
214
01.03.2023 година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри
административен състав,
На двадесет
и първи февруари две
хиляди двадесет и трета година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело №2182 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния
служител /ЗДСл/.
Делото е
образувано по жалба от С.М.К. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. П.В. – БАК, против Заповед № ЧР - 327/12.12.2022 г. на изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури /ИАРА/, с която на основание чл.
107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е
прекратено служебното правоотношение на С.М.К., на длъжност: Главен секретар в
Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури – гр. Бургас, категория
ръководители в администрацията, с ранг: ІII старши, считано от 12.12.2022 г.
С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.
Изложени са съображения, че същата не съдържа фактически основания, което
лишава жалбоподателя от възможността да разбере мотивите за издаването й.
Наведени са доводи, че не е дадена възможност на жалбоподателя да участва в
производството по издаване на заповедта, административният орган не е изпълнил
задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, с
което е допуснал нарушение на чл.35 от АПК. Претендира се присъждане на
направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адвокат В.,
която поддържа депозираната жалба, съобразно изложените в нея основания и аргументи.
Ангажира доказателства. Поддържа искането за присъждане на разноски като
представя списък на същите.
Ответникът -Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури не се явява в съдебно
заседание. Представя писмено становище, в което оспорва жалбата, счита че следва да бъде
отхвърлена, тъй като заповедта е законосъобразна, съдържа правни и фактически
основания. Не претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От административната преписка се
установява, че със Заповед № РД -15-663/19.08.2008 година на министъра на
земеделието и храните жалбоподателят К. е назначен с ранг ІІ /втори/ младши за
държавен служител на длъжността „държавен експерт”, в отдел „Поземлени
отношения и комасация”, Дирекция „Поземлени отношения“ при Министерството на
земеделието и храните, считано от 20.08.2008 година /л.423 от адм.д. №730/2017г
/. Със Заповед № РД-15-792/01.09.2008 г. /л.421 от адм.д. №730/2017г / К. е
преназначен на длъжност „държавен инспектор“ в отдел „Оперативен контрол”,
Инспекторат при Министерството на земеделието и храните, считано от 01.09.2008
г.
Със Заповед № ЧР-21/19.01.2012
година на изпълнителния директор на ИАРА жалбоподателят е преназначен от
Директор Дирекция "Правно – административно обслужване, обществени
поръчки, човешки ресурси и протокол" на длъжност главен секретар, с ранг V
старши, длъжностно ниво от ЕКДА А4 /л.302 от адм.д. №730/2017г /, считано от
20.01.2012 год. В длъжностната характеристика за цитираната длъжност е
посочено, длъжностно ниво – 3, наименование на длъжностното ниво, съгласно
Класификатор на длъжностите в администрацията /КДА/- ръководно ниво 3А,
минимален ранг за заеманата длъжност- V /старши/ /л. 298-301 от адм.д.
№730/2017г./.
Със Заповед № ЧР -24/28.03.2016
г. жалбоподателят е повишен от V старши ранг в ІV старши ранг, считано от
28.03.2016 г. /л. 108 от адм.д. №730/2017г./
Със Заповед № ЧР-83 от 13.03.2017
година на изпълнителния директор на ИАРА, считано от датата на връчване на
заповедта, е прекратено служебното правоотношение на С.К. като Главен секретар
на изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Заповедта е издадена на основание чл.107, ал.1, т. 5 и т.7 във връзка с
чл.7, ал.1, т.6 ЗДСл, „обективна невъзможност държавният служител да изпълнява
служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал.1, т.3 от ЗДСл“ и „ неспазване на условията по чл. 7 и нарушението
съществува и към момента на прекратяване на правоотношението“
С решение № 2000 от 24.11.2017г.
по адм.д. №730/2017г. по описа на Административен съд-Бургас е отменена Заповед
№ ЧР-83 от 13.03.2017 година на изпълнителния директор на ИАРА.
Със заповед № 7/29.01.2018 г. на
изпълнителния директор на ИАРА, издадена на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в
изпълнение на влязлото в сила решение жалбоподателят К. бил възстановен на
длъжността „Главен секретар“, считано от 01.02.2018 г.
Със Заповед № ЧР - 39/24.02.2022
г. на изпълнителния директор ИАРА, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2
от ЗДСл, поради „Съкращаване на длъжността“ е прекратено
служебното правоотношение на С.М.К., заемащ длъжността: Главен секретар в
Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури – гр. Бургас, считано от
25.02.2022 г.
Заповедта е оспорена, образувано
е адм.д. № 388/2022г., по което е постановено решение № 638 от 12.05.2022г.,
оставено в сила с решение № 10884/29.11.2022 г. по адм. дело № 6508/2022 г. по
описа на Върховния административен съд. С посоченото решение е отменена Заповед
№ ЧР - 39/24.02.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
рибарство и аквакултури /ИАРА/.
Със заповед № ЧР-326/12.12.2022
г. на изпълнителния директор на ИАРА, издадена на основание чл. 122, ал. 1 от
ЗДСл, в изпълнение на влязло в сила решение № 10884/29.11.2022 г. по адм. дело
№ 6508/2022 г. по описа на Върховния административен съд, жалбоподателят К. бил
възстановен на длъжността „Главен секретар“, ръководно ниво 3а, ранг IІІ старши
в ИАРА /л. 6 от делото/, считано от
12.12.2022 г.
Със Заповед № ЧР - 327/12.12.2022
г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури
/ИАРА/, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния
служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение на С.М.К., на длъжност:
Главен секретар в Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури – гр. Бургас,
категория ръководители в администрацията, с ранг: ІII старши, считано от
12.12.2022 г.
В административната преписка са
приложени заповед № ЧР-326/12.12.2022 г. на
изпълнителния директор на ИАРА, Заповед № ЧР - 327/12.12.2022 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури /ИАРА/,
длъжностна характеристика за длъжността „главен секретар“ от 24.08.2020г. и
длъжностна характеристика за длъжността „главен секретар“ от 29.04.2022г., ведно
с поименното разписание на длъжностите на ИАРА от 16.12.2022г. и 21.11.2022г..
Приложено е адм.дело № 730/2017г. по описа на Административен съд-Бургас, в което
се съдържа пълното служебно досие на служителя, включващо копие от болнични
листи, експертни решения на лекарска комисия, кадрова справка от Регионална
гранична служба – Драгоман при Главна дирекция „Гранична полиция“ – София до 2017г.
Допълнително по настоящото дело е представена частта от служебното досие от
2018г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 12.12.2022г., а жалбата е
подадена на 22.12.2022г.
Разгледана по същество същата се
явява основателна поради следните
съображения:
В резултат на служебния и
цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява
най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в
административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9
от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза,
водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се
ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от
закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.
168 от АПК, съдът приема следното:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Заповед № ЧР - 327/12.12.2022 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури /ИАРА/, с която на
основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено
служебното правоотношение на С.М.К., на длъжност: Главен секретар в
Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури – гр. Бургас, категория
ръководители в администрацията, с ранг: ІII старши, считано от 12.12.2022 г.
Органът по назначаването е
посочил, че държавният служител е назначен при спазване на условията по чл.7,
ал.1, т.6 от ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на
правотноошението.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган-органът по назначаването по смисъла на чл. 106 от ЗДСл, който
е Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури.
По отношение на изискването за
форма. Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от
органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма
и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба. В настоящия случай не са посочени
фактическите основания за издаване на заповедта, но в нормата на чл.108 от ЗДСл
няма изискване за посочване на фактическите основания и тъй като е специална по
отношение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК се налага изводът, че не е допуснато
нарушение на изискването за форма.
Заповедта е в предвидената от
закона писмена форма и при издаването й
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По отношение на материалната
законосъобразност.
В оспорената заповед правното
основание за прекратяване на служебното правоотношение е чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, съгласно която
държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7, ал.1, т.6
и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението.
По делото не е спорно, че към датата на
назначаването на процесната длъжността „Главен секретар“ жалбоподателят е имал
придобита образователна степен „магистър“, но е бил с ранг I младши, професионален опит
6 години, 7 месеца и 14 дни.
Към датата на назначаване на жалбоподателя
на длъжността „Главен секретар“ са действали Единен класификатор на длъжностите
в администрацията (Приет с ПМС № 47 от 1.03.2004 г., обн., ДВ, бр. 18 от
5.03.2004 г., в сила от 5.03.2004 г.,) и
Наредба за прилагането му (Приета
с ПМС № 47 от 1.03.2004 г., обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г., в сила от
5.03.2004 г.).
Съгласно Единният класификатор за
длъжностите в администрацията нормативните
изисквания за длъжността „Главен секретар“ са били седем години професионален
опит, V старши ранг и образователна степен магистър.
Видно от Заповед №
ЧР-21/19.01.2012 година на изпълнителния директор на ИАРА, с която
жалбоподателят е преназначен на длъжност главен секретар е посочен ранг V
старши. В длъжностната характеристика за цитираната длъжност е посочено,
длъжностно ниво – 3, наименование на длъжностното ниво, съгласно Класификатор
на длъжностите в администрацията /КДА/- ръководно ниво 3А, минимален ранг за
заеманата длъжност- V /старши/, професионален опит-7 години, образователна степен
магистър, с предпочитани специалности в областта на икономическите, инженерните науки и други. /л. 298-301 от от адм.д. №730/2017г./
Към датата на назначаването на
длъжността „Главен секретар“, както бе отбелязано по-горе, жалбоподателят е бил
с ранг I младши, а не с изискуемия V старши, но е бил повишен в този ранг със
Заповед № ЧР-21/19.01.2012 година, считано от 20.01.2012 г., следователно към
датата на прекратяване на служебното правоотношение е спазено изискването.
По отношение на изискуемия професионален опит-7 години. В решение № 2000 от 24.11.2017г. по адм. дело
№730/2017г. по описа на Административен съд-Бургас по отношение на същия
жалбоподател и длъжността „главен секретар“ в ИАРА е разгледано наличието на
професионален опит от 7 години. Явно спорът за наличие на предпоставките е
предмет и на настоящото дело, поради което настоящият съдебен състав намира за
необходимо да повтори същите мотиви, които възприема изцяло. Съгласно чл. 2,
ал.2 от Наредбата за прилагане на единният класификатор за длъжностите в
администрацията минималният професионален опит, необходим за заемане на
длъжността включва времето, през което служителят е извършвал дейност или дейности в област или
области, които са свързани с функциите определени в длъжностната характеристика
за съответната длъжност. Според данните по делото към датата на преназначаване
на жалбоподателя на длъжността “Главен
секретар“-19.01.2012г. е имал професионален
опит 6 години, 7 месеца и 14 дни. За периода от назначаването му на държавна
служба със МЗ № УК-0615/20.08.1994 г в системата на МВР, до 20.01.2012 г. –
датата на назначаване на длъжността
„Главен секретар“ при ИАРА, същият е изпълнявал длъжностите „Началник на
Граничен подучастък Годешево“ от ГПУ – Доспат ОЗДГ при РГС Г. Делчев от 25.01.1999
г. до 16.09.1999 г. /7 месеца и 21 дни/, „Началник на Граничен подучастък
Црънча“ от ГПУ – Доспат ОЗДГ при РГС Г. Делчев от 16.09.1999 г. до 12.12.2000
г. /1 години, 2 месеца и 27 дни/; „Началник на Граничен подучастък Калотина“ от
ГПУ – Калотина ОДГ при РГС Г. Драгоман от 12.12.2000 г. до 22.04.2002 г. /1
години, 4 месеца и 10 дни/, заместник – началник на Граничен полицейски участък
І степен Калотина при РГС Драгоман от 02.03.2006 г. до 07.01.2008 г. - л. 420
/1 години, 10 месеца и 5 дни/, Директор на дирекция „Правно-административно
обслужване и човешки ресурси“ при ИАРА от 20.12.2008 г. до 08.06.2010 год. /1
години, 5 месеца и 18 дни/ и от 27.12.2011 год. до 20.01.2012 г. /23 дни/.
Времето през периода 08.06.2010 год. до 27.12.2011
год., през който е било прекратено служебното правоотношение до
възстановяването му на работа след отмяна на административния акт, не следва да
се зачита за професионален опит. В този период лицето не осъществява дейност,
водеща до увеличаването на професионалния му опит, въпреки че на основание чл.
118, ал. 1, т. 4 ЗДСл се зачита за служебен стаж. Аргумент за този извод е
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата, изискваща дейност в област или области, свързани с
функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност,
което не е било налице.
При тези данни към момента на назначаването на
длъжността професионалният опит на жалбоподателя е бил 6 години, 7 месеца и 14
дни, но към момента на издаване на настоящата заповед е имал много повече от 7
години професионален опит и следователно е отговарял на това изискване.
По отношение на изискването за образование. Съгласно
Единният класификатор за длъжностите в администрацията, действащ към момента на
заемане на длъжността, нормативното изискване за длъжността „Главен секретар“ е
образователна степен магистър. Същото изискване за образование е предвидено в
Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 129 от 26.06.2012
г., Обн. ДВ, бр. 49/29.06.2012 г.. Следователно към датата на заемане на
длъжността и прекратяване на служебното правоотношение жалбоподателят е
отговарял на изискванията за образователна степен. В длъжностната
характеристика, относима към заемане на длъжността -19.01.2012г., изискването е
образователна степен магистър, с предпочитани специалности в областта на
икономическите, инженерните науки и
други. Видно от приложената диплома за завършено образование жалбоподателят е
завършил висше образование, образователна степен магистър, в областта на
инженерните науки –специалност „двигатели с вътрешно горене“. Длъжностната
характеристика за длъжността „главен секретар“ от 22.04.2022г., действала към
момента на възстановяване на жалбоподателя на длъжността е с изисквания за
образование: висше юридическо, икономическо, публична администрация, електронно
управление, минимална образователно-квалификационна степен: магистър, при
предпочитани специалности: право, икономика и управление, маркетинг, публична
администрация. Тази длъжностна характеристика е
въведена след прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя с
отменена Заповед № ЧР - 39/24.02.2022 г. на изпълнителния директор ИАРА.
Относимата разпоредба на чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл изисква кумулативното наличие на
"неспазване на условията по чл. 7", както към момента на назначаване,
така и към момента на прекратяване на правоотношението. Поради отмяна на
заповедите, с които е прекратявано служебното правоотношение от момента на
назначаване на длъжността до издаване на оспорения акт за прекратяване на
правоотношението служебното правоотношение не е прекъсвано. След отмяната на
заповед №ЧР-39 от 24.02.2022г. със Заповед №ЧР-326/12.12.2022г. жалбоподателят
е възстановен на длъжността, с което не е
възникнало ново правоотношение, а съществувалото преди издаването на
заповедта се запазва. При тези съображения, съдът намира, че органът по
назначаване в нарушение на чл. 107, ал.
1, т. 7 ЗДСл е прекратил със своя Заповед № ЧР - 327/12.12.2022 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури /ИАРА/, служебното
правоотношение на К., позовавайки се на условия по чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл и в
частност на изискванията за образование с конкретна насоченост, които условия
не са съществували към момента на заемането на длъжността „главен секретар“ на 19.01.2012
г. В този смисъл, изискванията на длъжностната характеристика, приета към 24.02.2022
г., са ирелевантни в случая спрямо правилното приложение на нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл. От гореизложеното
следва, че оспореният административен акт е издаден при нарушение на
материалния закон основание за оспорване по чл.146, т.4 от АПК
Съдът счита, че издаденият административен акт не е
съобразен и с целта на закона. Целта на прекратяване на служебното
правоотношение на посоченото основание е съответствието на служебното
правоотношение с нормативните изисквания, а в случая целта е била различна и тя
е промяна на изискването за образование, което да даде основание за
прекратяване на служебно правоотношение на точно определен служител от
заеманата от него длъжност. Преследването на друга цел се установява от
представената по делото длъжностната характеристика, с която са въведени допълнителни изисквания по
отношение на специалността на завършено висше образование, за да не отговаря
жалбоподателя на тях, както и последователните Заповеди за прекратяване на
служебното правоотношение поради съкращаване на щата или несъответствие с
изискуемите за длъжността изисквания. В подкрепа този извод е и липсата на
промяна в длъжностното разписание, с която длъжността „главен секретар“ следва
да е освободена преди назначаването на настоящия жалбоподател, както и след
възстановяването му да бъде отразено заемането на длъжността от него, което не
е сторено от административния орган. Явно целта не е била реално възстановяване
на длъжността, а отново незабавно прекратяване на служебното правоотношение.
Оспореният административен акт в конкретния казус е издаден с цел, различна от
целите на приложими нормативни актове и при превратно упражняване на
властнически правомощия, което е основание за оспорване по чл.146, т. 5 от АПК.
От гореизложеното следва, че
оспореният административен акт е издаден при нарушение на материалния закон и
неговата цел, основание за оспорване по чл.146, т.4,5 от АПК, поради което
същият следва да бъде отменен .
При този изход на делото и
съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена
държавна такса и изплатено възнаграждение на адвокат, общо в размер на 810.00
лева.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ ЧР - 327/12.12.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
рибарство и аквакултури, с която на основание чл. 107, ал.
1, т. 7 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното
правоотношение на С.М.К., на длъжност: Главен секретар в Изпълнителна агенция
рибарство и аквакултури – гр. Бургас, категория ръководители в администрацията,
с ранг: ІII старши, считано от 12.12.2022 г.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ – ГР. БУРГАС да заплати на С.М.К. ЕГН **********,
с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 810.00 /осемстотин и
десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: