№ 16143
гр. София, 08.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110128218 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [*******], ЕИК [*******], срещу
[*******], с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
07.03.2023 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 7849/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на следния топлоснабдения имот,
находящ се в [*******], аб. № [*******], като за процесния период в същия е
доставена топлинна енергия, която ответникът не е заплатил, като по този начин се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца. С оглед изложеното в исковата молба
счита, че ответникът дължи да върне на ищеца онова, с което се е обогатил до размера
на обедняването. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане, доколкото самото дружество е извършвало услугата, без
ответникът да заплаща цената й. Моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез адв. Л. И. -., оспорва предявените искове, като счита, че
претенциите на ищеца са недоказани и неоснователни. Позовава се на признанието на
ищеца, че между страните през процесния период не е имало сключен договор. Счита
обаче, че не е налице и фактическият състав на неоснователното обогатяване,
доколкото собственият на ответника недвижим имот въобще не е бил присъединен към
топлопреносната мрежа, респ. към сградната инсталация. В тази връзка се сочи, че
магазинът разполага със самостоятелен вход откъм улицата, че няма монтирани
отоплителни тела, нито през него минават вертикални или хоризонтални щрангове, а
начинът на изграждане на сградата не позволявал преминаване на топлинна енергия
1
към процесното помещение. Същевременно общите части не се отоплявали, с оглед
което и ответникът не се явявал задължен за никаква част от стойността на топлинната
енергия, в т.ч. и такава, отдадена от сградната инсталация. Оспорва исковете за
акцесорните вземания. Моли за отхвърляне на предявените претенции и за присъждане
на разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявените установителни искове с правно основание с правна
квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД спорното
материално право се обуславя от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1)
наличие на обогатяване у ответника и обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ
факт, причиняващ едновременно обогатяването и обедняването, 3) липса на основание
(конкретен юридически факт) за едновременното настъпване на обедняването и
обогатяването и 4) правен интерес от предявяването на иска, обусловен от липса на
възможност за защита с друг иск. В конкретния случай посочените предпоставки водят
до извода, че в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59,
ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на
посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, ползвайки същата и
спестявайки дължимата за услугите цена. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца. В тежест на
ищеца по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи наличието на главни
задължения и изпадане на ответника в забава за плащане на същите.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със
Закона за енергетиката.
Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди. Съгласно §1, т.33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013г.) от ДР на
ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съдът приема, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да е сключен писмен
договор (за разликата от потребителите на топлинна енергия за битови нужди, при
които договорът за продажба на топлинна енергия е неформален).
По делото не е спорно между страните, че през процесния период ответникът е
бил собственик на процесното търговско помещение, че помежду им не е бил сключен
писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи
условия, с оглед което и дадената от съда правна квалификация е по чл.59 ЗЗД. Не е
спорно също и обстоятелството, че в сградата, в която се намира процесният магазин, е
в режим на етажна собственост, като общото събрание на етажните собственици е
взело решение за сключване на договор с ищеца за предоставяне на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по реда на чл. 139 и сл. ЗЕ. Ответникът не оспорва,
че тази услуга е била осъществявана от страна на ищеца. Тези изводи на съда се
потвърждават и от приетите писмени доказателства, представени от ищеца с исковата
молба.
2
При така очертаните като безспорни между страните обстоятелства, съдът
следва да даде отговор на въпроса основателни ли са предявените искове, с оглед
събраните в хода на съдебното дирене пред първата инстанция доказателства относно
ползването на топлинна енергия в процесния обект, доколкото възникването на
твърдяното от ищеца притезателно право е обусловено от ползване от страна на
ответника на доставена му от ищеца топлинна енергия, за която не е заплатил
дължимата цена, с което е причинил обедняване на ищеца, обогатявайки се със
спестените разходи.
По делото е приет като доказателство договор за наем от 01.11.2018 г., сключен
между ответника и трето за спора лице, по силата на който е предоставен за ползване
срещу заплащане на наемна цена процесният [*******], находящ се [*******].
Договорът е сключен за срок от 5 години, считано от датата на сключването му. Видно
е от съдържанието на клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора, че наемателят се е задължил
да заплаща всички консумативни разноски, свързани с ползването на имота, в т.ч. и
стойността на топлинната енергия. Не са налице данни по делото, а и такива твърдения
не са наведени от страните, договорът за наем да е бил предсрочно прекратен преди
настъпването на уговорения между страните по същия срок.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период за имота не е начислявана топлинна
енергия за отопление и за подгряване на вода. Не е начислявана ТЕ за общи части на
сградата, нито е начислявана такса мощност. Начислена е в съответствие с
нормативната уредба топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на база
кубатурата на имота – 236 куб.м. съгласно акт за разпределеление на кубатурата в
жилищната сграда, наличен по делото. След приключване на отоплителните сезони от
страна на ищеца са изготвяни изравнителни сметки. Дължимата сума за процесния
период съгласно СТЕ е в размер на 171,40 лева. През процесния период общият
топломер в абонатната станция е преминавал метрологични проверки, с оглед което
съдът приема, че е бил годно средство за търговско измерване. Вещото лице е
извършила оглед на имота, при който е установено, че процесният магазин има
самостоятелен вход откъм улицата. Визуално вещото лице не е установило наличие на
щрангове. които да преминават през имота. Общите части на сградата експертът е
посочил, че не се отопляват.
По възражението на ответника за неоснователност на иска:
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че негова е тежестта да установи
по делото, че през процесния период е доставил топлинна енергия в процесния
търговски обект, както и че ответникът е ползвател на същата. Тежестта за доказване
на правнорелевантните за спора факти е правилно разпределена, доколкото за да се е
обогатил ответникът за сметка на ищеца, по делото следва да бъде установено при
условията на главно доказване, че именно ответникът е бил ползвател на процесния
имот /и на услугите, доставяни от ищеца в същия/ през периода.
Настоящият състав на съда намира, че от страна на ищеца, чиято е била тежестта
за това в производството, не се установява правнорелевантният факт на ползване на
имота от ответника през периода. В тази връзка не са ангажирани доказателства от
ищцовата страна извън тези относно правото на собственост върху имота. Макар от
представените по делото писмени доказателства да се установява правото на
собственост върху процесния търговски обект на ответника, следва да се обърне
внимание, че искът е предявен от ищеца на основание чл. 59 ЗЗД с твърдения, че
3
ответникът не е потребител на топлинна енергия за стопански нужди поради липсата
на сключен писмен договор с последния и с оглед липсата на такова качество. Като не
е доказал по делото, че ответникът е ползвал имота през периода, с оглед което
ползване ищецът твърди ответникът да се е обогатил за негова сметка, то и не е
изпълнил възложената му с доклада по реда на чл. 154 ГПК доказателствена тежест.
В конкретния случай доказването на притежавано от ответника право на
собственост върху имота само по себе си не обуславя основателност на претенцията,
доколкото искът не е предявен на договорно основание, а се претендира вземане,
произтичащо от неоснователно обогатяване, поради ползване от ответника на
топлинна енергия на адреса на имота и незаплащане на цената за същата. Да се приеме,
че щом е собственик на имота, то е бил и ползвател на услуги, предоставяни от ищеца
през исковия период, би означавало съдът да се произнесе по различни, а не по
наведените с исковата молба фактически основания на предявения главен иск.
Обратно, по делото е представен договор за наем, сключен с трето за спора лице, по
силата на който имотът е бил отдаден за ползване срещу заплащане на наемна цена
през исковия период. Следователно не само ищецът не е доказал материалната
легитимация на ответника да отговаря по предявения иск, а самият ответник насрещно
е установил, че друг, а не той е бил ползвател на имота през периода. При тези изводи
на съда не следва да се анализират подробно изложените от страна на ответника
съображения за недължимост на стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, доколкото независимо от извода, до който съдът би достигнал,
това не би променило изхода от спора. Главният предявен иск за стойността на
топлинната енергия за сградната инсталация е неоснователен, с оглед което и
неоснователни се явяват и останалите претенции на ищеца, предвид обусловения
характер на същите.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква за ответника.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съгласно който се претендират разноски за
заплатени депозит за изготвяне на СТЕ в размер на 200 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева. Разноските са реално сторени, с оглед което и
следва да се възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [*******], ЕИК: [*******], със седалище и адрес
на управление: [*******], по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу [*******], ЕИК [*******], със съдебен адрес:
[*******], за признаване за установено, че [*******] дължи на [*******] сумата 216,33
лева (двеста и шестнадесет лева и 33 стотинки), представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 14.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 31,53 лева
(тридесет и един лева и 53 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
31.12.2020 г. до 06.02.2023 г., сумата 18,25 лева (осемнадесет лева и 25 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от
14.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 3,71 лева (три лева и 71 стотинки),
4
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2020 г. до 06.02.2023 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 07.03.2023 г. по
ч.гр.д. № 7849/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [*******] ЕИК: [*******], със
седалище и адрес на управление: [*******], да заплати на [*******], ЕИК [*******],
със съдебен адрес: [*******], сумата от 600 лева, представляваща разноски, сторени в
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5