№ 540
гр. София, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела Г. Шанова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело №
20231100111258 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Й. К. Ц. с предявен против
„Банка ДСК“ ЕАД иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за недължимост на сумата
от 77952,48 лв., представляваща остатък от задължение, обективирано в изпълнителен
лист от 31.10.2012г., издаден въз основа заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 38220/2012г. по описа на СРС, 60 състав, поради изтекла
погасителна давност и погасяване на вземанията на това основание.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Банка ДСК“ ЕАД, в
който последния изрично заявява, че признава предявения иск и моли за произнасяне
на решение по реда на чл. 237 ГПК.
Ответникът е признал иска. Признанието на иска представлява изявление на
ответника, че правното твърдение на ищеца отговаря на действителното правно
положение и по същество е отказ от защита срещу него, защото е основателен. На
основание чл.237, ал.4 ГПК то не може да бъде оттеглено. Признанието на иска води
до съвпадение в правните твърдения на страните, при което спорът може да бъде
разрешен с постановяване на решение по чл.237 ГПК, само ако ищецът е поискал това.
С молба от 16.01.2024г. ищецът, с оглед депозирания от ответника отговор на
исковата молба, заявява искане за постановяване на решение при признание на иска по
реда на чл. 237 ГПК. Моли да му се присъдят разноски по чл. 38 ЗАдв.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая са налице всички кумулативно
предвидени с чл. 237, ал. 1 от ГПК предпоставки за постановяване на решение при
1
признание на иска. Отсъстват пречките за постановяване на такова, предвидени с чл.
237, ал. 3 от ГПК. В тази ситуация и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът е
освободен от задължението да излага мотиви, като е достатъчно да се отбележи, че
исковете се уважават и решението се основава на признанието на иска.
По отговорността за разноските:
Всяка от страните е направила искане за присъждане на разноски, като спорът е
относно приложението на чл.78, ал.2 ГПК.
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, ако ответника с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата
е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната, срещу
която е постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен
ответника да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод
за образуване на делото.
Първата предпоставка ответникът да е признал иска е налице. По отношение
втората съдът взе предвид следното:
По въпроса относно отговорността на ответника за разноски по иск за
несъществуване на вземане, погасено поради изтекъл давностен срок, при заявено
признание на иска от ответника е формирана непротиворечива практика на ВКС по
постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения /напр. определение № 709 от
28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО; определение № 71 от
21.01.2014 г. по ч. т. д. № 17/2014 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО; определение № 242
от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО; определение №
95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО; определение
№ 474 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др./ .
Съгласно цитираната съдебна практика предпоставките за недължимост на
разноски по делото от ответника, когато иска е уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК
и са кумулативно изискуеми: ищецът да не е дал повод за завеждане на делото и да е
признал иска.
Със съдебната практика по определение № 709 от 28.12.2012 г. по ч. гр. д. №
592/2012 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, определение № 71 от 21.01.2014 г. по ч. т. д. №
17/2014 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д.
№ 2062/2018 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, е прието, че не е налице първата
предпоставка на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК в хипотеза, в която предявяването на
иска е условие за упражняване на субективните права на ищеца. При даване отговор на
въпроса с последните два съдебни акта е изтъкнато, че при наличие на изпълнителен
титул и изпълнителен процес, образуван въз основа на влязло в сила решение или
заповед за изпълнение, предявяването на иска по чл. 439 ГПК за оспорване на
изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на производството, в
2
което е издаден изпълнителния лист, и конкретно чрез позоваване на изтекъл
давностен срок, е единствената възможност за защита на длъжника, доколкото подобно
възражение длъжникът не може да направи пред съдебния изпълнител, а само пред съд
в исков процес.
В конкретния случай съдът намира, че ответника е станал причина за завеждане
на делото, доколкото разполага с изпълнителен титул срещу ищеца за вземането, който
може да послужи за образуване на ново изпълнително производство, в рамките на
което длъжника не би могъл да направи обвързващо кредитора или ЧСИ възражение за
погасяване на вземането по давност, и което да даде основание за прекратяване на
делото /в тази насока О № 242/31.05.2018г. по ч.гр.д. № 2062/2018г. пето гр.о на ВКС;
О № 513/24.11.2016г. по ч.гр.д. № 1660/2016г първо т.о. ВКС; О № 50010/23.03.2023г.
по ч.гр.д. № 3372/2022, четвърто г.о. ВКС/.
Ето защо, независимо от признанието на иска от страна на ответника, същият
доколкото с извънпроцесуалнот си поведение е станал причина за завеждане на
настоящото дело, следва да понесе разноските за производството.
От страна на процесуалния представител на ищеца се претендира адв.
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ при условията на чл. 38 ЗАдв. по
договор за правна защита от 05.10.2023г. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/
2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения в редакцията към датата на
сключване на договора за безплатна правна помощ, съдът определя адв.
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца в размер на 6886,20
лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК предвид основателността на претенцията и
факта, че ищеца е освободен от заплащане на дължимата за производството държавна
такса, същата в размер на 3118,10 лв. следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Й. К. Ц. с ЕГН
********** и съдебен адрес гр. София, ул. „**** I“ № **** – чрез адв. М., и „Банка
ДСК“ ЕАД с ЕИК ********* и адрес гр. София, ул. ****, че ищеца не дължи
изпълнение по изп. дело № 20218440402071 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на
КЧСИ - СГС, преобразувано в изп.дело № 20238830400475 по описа на ЧСИ П.И., рег.
№ 883 на КЧСИ, относно вземане, обективирано в изпълнителен лист от 31.10.2012г.,
издаден по ч.гр.д. № 38220/2012 г. по описа на СРС, 60 състав за сумата от 77952,48
лв., представляваща остатък от задължение, поради изтекла погасителна давност след
влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
3
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ********* и адрес гр. София, ул. ****, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
сумата от 3118,10 лв., представляваща дължима за настоящото производството
държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ********* и адрес гр. София, ул. ****, да
заплати на адв. М. К. М. – САК, с личен номер **** и адрес на упражняване на
дейност гр. София, ул. „**** I“ № ****, сумата от 6886,20 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4