№ 358
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора Ст. Д. Д.
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20221100600019 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 18.12.2020 г., постановена по НОХД № 5509/2019 г. по
описа на СРС, НО, 13-ти състав, съдът е признал подсъдимия В. Й. Й., с ЕГН
**********, за невиновен в това, че: На 02.01.2018 год. около 18.00 часа, в
гр. София, в района на Северен парк, като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в
съучастие, като съизвършител с ЕМ. М. М. и трето неустановено лице, отнели
чужда движима вещ - мъжко шушляково яке, марка „Адидас“ на стойност
55,00 /петдесет и пет/ лева, от владението на Д.Т.И., с намерение
противозаконно да го присвоят, като употребили за това заплашване - Й. и М.
стояли заплашително с маски на лицата пред пострадалия ,а неизвестното
лице казало „Сваляй си якето за да не те започнем“ поради което и на
основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл.198, ал.1, пр. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК.
Със същата присъда подс. ЕМ. М. М., с ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че: На 02.01.2018 г. около 18.00 часа, в гр. София, в района на
Северен парк, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие, като
съизвършител с неустановено лице, отнели чужда движима вещ - мъжко
шушляково яке, марка „Адидас“ на стойност 55,00 /петдесет и пет/ лева, от
владението на Д.Т.И., с намерение противозаконно да го присвоят, като
1
употребили за това заплашване - М. стоял заплашително с маска на лице пред
пострадалия, а неизвестното лице казало „Сваляй си якето за да не те
започнем“, като с това е осъществил състава на престъпление по чл.198, ал.1,
пр. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание
чл.198, ал.1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, от НК, вр. чл 55, ал.1,
т.2, б.“б“, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК му е наложено наказание
„пробация“ със следните пробационни мерки:1/ на основание чл. 42а, ал. 2, т.
1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца, като на основание чл. 426, ал. 1 от НК се определя периодичност на
регистрацията - два пъти седмично; 2/ на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК -
Задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от шест
месеца.
Съдът е осъдил подсъдимия М. да заплати в полза на държавата по
сметка на СДВР сумата от 328. 44 лв. -разноски в досъдебното производство
и по 5 лв. за служебното издаване на изпълнителен лист. На основание чл.
190, ал.1 от НПК е постановил, че останалите разноски по делото остават за
сметка на държавата.
Срещу присъдата е депозиран протест, с доводи за
незаконосъобразност на оспорвания акт в частта, с която подсъдимият Й. е
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Отправя се
искане за отмяна на присъдата в посочената част и да се постанови нов акт, с
който подсъдимият Й. да бъде признат за виновен в осъществяване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Не се правят искания по
доказателствата.
Срещу присъдата в осъдителната й част е постъпила въззивна жалба от
защитника на подс. М.. Претендира се,че обвинението срещу него не е
доказано по несъмнен начин. Отправя се искане за оправдаването му. Не се
правят искания по доказателствата.
В проведеното закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимите, на свидетели и експерти пред настоящата инстанция,
както и ангажирането на нови доказателства.
В проведеното открито съдебно заседание на 01.04.2022г. прокурорът
от СГП не поддържа протеста на СРП относно постановената оправдателна
присъда спрямо Й., тъй като счита, че липсват преки или съвкупност от
косвени доказателства, които да обуславят извода за съставомерност на
деянието.
Защитникът на подс. М. поддържа жалбата. Счита, че от събраните в
съдебното производство не се установява той да е извършил деянието.
Твърди, че от показанията на разпитаните по делото по делото свидетели се
установява единствено факта, че подс. М. е присъствал на
местопроизшествието, но не и че е предприемал някакви действия. Моли да
бъде оправдан.
Адв. Л. счита, че постановената присъда в частта, с която подс. Й. е
оправдан следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият М. се явява лично и моли за справедливост.
Подсъдимия Й. се явява лично и моли присъдата да бъде потвърдена.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
2
доказателства, обжалвания съдебен акт, изложените твърдения във въззивната
жалба и протеста, както и доводите на страните от съдебното заседание и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение да извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. С оглед на което
въззивният съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния
съд факти, които се изразяват в следното:
Подсъдимият ЕМ. М. М., ЕГН **********, е роден на ******* в гр.
София, български гражданин, основно образование, не е женен, не е
осъждан, жив. в с. *******, ул. „*******, като към 2018 г. няма данни за
конфликтни ситуации в училище, основни грижи за възпитанието и
отглеждането му полага неговата майка.
Подсъдимият В. Й. Й., ЕГН **********, е роден на 01.05.2022г. в гр.
София, български гражданин, основно образование, не е женен, не е
осъждан, работи, жив. в с. Безден, общ. Костинброд, към 2018 г. не е имал
проблеми и конфликти в училище, основни грижи за отглеждането и
възпитанието му са полагани от баба му.
Подсъдимите са могли да разбират свойството и значението на
деянията си и да ръководят постъпките си.
На 02.01.2018 г. около 18,00 часа група приятели, сред които Д.И., Д.С.
и С.С. се били събрали около пейка в Северен парк, гр. София. Д.И. носел
шушляково яке "Адидас" на стойност 55 лв. По една от алеите на парка се
появила група от десетина човека, от която се отделили трима души и
тръгнали към пейката. Двама от тях били подсъдимите Й. и М., които били с
маски, закриващи лицата им. Подсъдимият Й. седнал на пейката до
съученичката си С., свалил маската си и започнал да разговаря с нея.
Междувременно подсъдимият М. и третото лице с неустановена по делото
самоличност застанали непосредствено пред Д.И., който стоял на около 2-3
метра встрани от пейката. Неизвестното лице попитало Д.И. дали знае какво
е рекет и му казало да си свали и да им даде якето си иначе ще „ го започнат“.
Д.И. съблякъл якето си и им го дал, като М. и неустановеното лице се
отдалечили, а Й. ги последвал.
Д.И. се прибрал и разказал на родителите си Т. И. и Е. И.а за станалото.
Д.И. разговарял със Ст.С., която му казала, че познава две от лицата, тъй като
са съученици, посочила имената им и Фейсбук профилите им. На следващия
ден Д.И. с баща си подал жалба във 02 РУ-СДВР. Подсъдимият М. се обадил
на Д.И. и му предложил да заплати якето, но И. отказал.
Гореизложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
установил след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства в
това число: показанията на свидетелите, дадени в рамките на съдебното
следствие и от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281 от
НПК - Д.И., Д.С., С.С., Т. И. и Е. И.а и Д.Т.; заключения на съдебно-
оценителна експертиза и комплексни съдебно-психологични и психиатрични
експертизи, писмените доказателства и доказателствени средства - протокол
за разпознаване, социални доклади и др.
3
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи въз основа на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред
първата съдебна инстанция, които в своята цялост формираха еднозначни
изводи по фактите.
В съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК в мотивите към
присъдата са изложени подробни съображения относно кредитирането на
едни и отхвърлянето на други доказателства. По отношение на тази част на
съдебния акт към първостепенния съд не могат да бъдат отправени упреци
във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като задълженията
му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и картината
на деянието е очертана в нужния обем. СГС напълно възприема
аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложени
в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на
разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях чрез използване
на правилата на формалната логика.
При така установената фактическа обстановка предходната инстанция
напълно обосновано от правна страна е приела, че подсъдимият М. е
осъществил с действията си обективните и субективните признаци на състава
на престъплението чл.198, ал.1, пр. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от
НК.
Настоящата инстанция не намери основание за различна позиция относно
съставомерността на действията на подсъдимия М. и авторството на
деянието, което е основен довод в жалбата на защитата на подс. М..
За да обоснове извода си, че подс. М. е осъществил състава на
престъпление по чл.198, ал.1, пр. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от
НК, СРС е разгледал подробно всеки от елементите на обективния и
субективния състав на престъплението, вкл. доказателствата относно
осъществяването му. Настоящата инстанция се присъединява към позицията
на районния съд да кредитира свидетелските показания на Ст. С., Д.С.,
досежно действията на подсъдимите лица на инкриминираното място и
време. От тях се установява, че подс. Й. е седнал до свид. С. и двамата са
разговаряли. В тази насока правилно, като изолирани са отчетени показанията
на свид. И., който е заявил, че и двамата подсъдими са го обградили. По
отношение деятелността на подс. М. правилно се кредитирани показанията
на свид. И., свид. С., С. и протокола за разпознаването му от страна на свид.
И., извършено в съответствие с НПК. Въззивният съд също цени
показанията на свидетелите Т. И. и Е. И.а относно отнетата от сина им вещ -
яке и че подс. М. е пожелал да заплати стойността му. Правилно СРС е
кредитирал показанията на свид. Д.Тодоров, чрез които са събрани
характеристични данни за подс. Й..
Настоящата инстанция също ползва с доверие експертните заключения
приети по делото - СОЕ и КСППЕ. Останалите писмени доказателства,
кредитирани по делото също способстват за изясняване обстоятелствата по
делото и разкриване на обективната истина.
Районният съд анализирайки доказателствата правилно е достигнал до
извод, че по делото липсват безспорни и несъмнени такива, сочещи че и
подс. Й. е съизвършител в това деяние.
В духа на горните разсъждения, императивната уредба на процесуалния
закон и константната съдебна практика е недопустимо постановяването на
4
осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретно лице
за конкретно престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен
начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на
предположение, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно
авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни
признаци. Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото
доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат
подсъдимият Й. за виновен в извършване на посоченото по-горе
престъпление и правилно е оправдан.
Въззивният съд прецени, че преходната инстанция е индивидуализирала
правилно наказанието на подсъдимия М., като е отчела, че са налице
законовите предпоставки за налагане на наказание при условията на чл. 55,
ал.1, т.2, б.“б“ НК, като определянето на наказание пробация при двете
задължителни пробационни мерки, с посочения срок и периодичност се явява
съответно на извършеното и справедливо от гледна точка на закона.
С оглед на което тази инстанция намира, че целите на чл. 36 от НК ще
бъдат постигнати с определеното наказание от контролираната инстанция и
липсват предпоставки за неговата промяна.
Предвид изхода на делото съдът е дал законосъобразен отговор и във
връзка с направените по делото разноски.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на
районния съд и на основата на така изяснената фактическа обстановка,
въззивният съд намира, че атакуваната присъда е правилна и
законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от
НПК , Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 18.12.2020 г. постановена по НОХД №
5509/2019г. по описа на СРС, НО, 13-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5