РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Горна Оряховица, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Златина Пл. Личева-Денева
при участието на секретаря Радославка Ст. Андреева
като разгледа докладваното от Златина Пл. Личева-Денева Административно
наказателно дело № 20224120200122 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. от
АПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – В. ИВ. П., действащ лично и със съгласието
на майка си – Р. М. П., чрез пълномощник адв. К.П., обжалва Заповед за
задържане на лице № 350зз-4 от 13.02.2022 г., издадена от мл. ПИ Д.Д.Ф. при
РУ – Стражица.
Моли атакуваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, с
подробно развити доводи в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа
жалбата, на основание доводите изложени в нея.
ОТВЕТНИКЪТ - мл. ПИ Д.Д.Ф. при РУ – Стражица, в качеството му
на полицейски орган по задържането, предложи на съда жалбата да бъде
оставена без уважение, тъй като атакуваната заповед била издадена поради
обстоятелството, че В.П. бил установен на местопрестъплението. В хода на
проведена беседа с него, непълнолетният направил самопризнания във връзка
с извършеното деяние.
1
Районна прокуратура Велико Търново, ТО – Горна Оряховица – редовно
призована - не се представляваше.
Заинтересованото лице - Р. М. П. – майка на непълнолетния
жалбоподател изрази становище, че задържането на сина е
незаконосъобразно, предвид на това, че той не е осъществил деянието,
описано в атакуваната заповед.
Съдът, след като обсъди, събраните по делото доказателства и
основанията, изложени в жалбата, приема за установено следното:
От служител при РУ-Стражица- мл. ПИ Д.Д.Ф. е издадена Заповед за
задържане рег. № № 350зз-4 от 13.02.2022 г., според съдържанието на която в
00:30 часа на 13.02.2022 г. е задържано, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, лицето В. ИВ. П., ЕГН **********. Заповедта е връчена на П. в 00:30
часа (л.14), който попълнил и подписал декларация, при задържането. В
02:00 часа е попълнена и подписана от П. декларация, с която удостоверил, че
е запознат с правата си и е отказал адвокатска защита. Заявил е, че желае да
се свърже със своят майка – Р.П.. Жалбоподателят е задържан, предвид
налични данни за извършено престъпление по чл.346 ал. 1 НК, изразяващо се
в това, че на 12.02.2022 г., в гр. Стражица, противозаконно отнел л.а.
„Фолксваген Голф“, рег. № ***, от владението на другиго, без негово
съгласие да го ползва, в която връзка е започнало ДП № 42/22 г. по описа на
РУ Стражица. В заповедта е описано, че лицето не е привеждано в помещение
за временно задържане и е освободено в 03:50 часа(л.10 отзад), когато е
попълнена декларация за освобождаване(л. 15), а преди това в 03:40 часа П.
като непълнолетен, е предаден на майка си – Р.П. от ИДПС П.С.(л. 16).
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок за обжалване. Заповедта е връчена на 13.02.2022 г. , а
жалбата е депозирана на 25.02.2022 г., видно от пощенско клеймо(л.22).
Депозирана е от надлежната страна – лицето спрямо което е постановена
атакуваната заповед за задържане, което предвид непълнолетието си е
осъществило процесуалните действия лично и със съгласието на своята
майка – Р.П., като за депозиране на жалбата и осъществяване на
процесуалното представителство е упълномощена адв. П.. Атакуван е
подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, по
смисъла на чл. 145 ал. 2 т. 1 АПК.
2
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Издадената от мл. ПИ при РУ - Стражица Д.Д.Ф. заповед за задържане
на лице за срок до 24 часа въплъщава в себе си принудителна
административна мярка, законността на която подлежи на съдебен контрол,
съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, по отношение на всички основания за
оспорване на административните актове, регламентирани в разпоредбата
на чл. 146 от АПК.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен полицейски орган по
смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, тъй като е установено, че издателят на
заповедта - Д.Д.Ф. заема длъжността младши полицейски инспектор, младши
експерт в РУ – Стражица (л.8). В тази връзка е съставил и докладна записка
до началника на РУ – Стражица, с която последният е уведомен за извършено
престъпление на 12.02.2022 г., съпричастните към това престъпление лица и
задържането на жалбоподателя.
Формата на обжалваната заповед е уредена в разпоредбата на чл. 74, ал.
2 от ЗМВР, която в случая се явява специална разпоредба спрямо общата
такава на чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което първата представлява
приложимото към случая право. Заповедта съдържа всички изброени в чл. 74,
ал. 2 от ЗМВР реквизити, включително спорните такива относно основанието
за задържането – последното е посочено като чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Като
правно основание за задържането е вписана и разпоредбата на чл. 346 ал. 1
НК. Като фактическо основание за задържането е посочено, че на 12.02.2022
г., в гр. Стражица, П. противозаконно отнел л.а. „Фолксваген Голф“, рег. №
***, от владението на другиго, без негово съгласие да го ползва, в която
връзка е започнало ДП № 42/22 г. на РУ – Стражица. Настоящият съдебен
състав счита, че фактическите и правни основания за задържането са
изчерпателно посочени по такъв начин, че да стане ясно заради извършването
на какво престъпление е задържан П., на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР.
Отделно от това в изготвената докладна записка от 13.02.2022 г. подробно са
описани действията, извършени от полицейските служители, предхождащи
установяването на противозаконно отнетата вещ и евентуалните извършители
на деянието(л.8). Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР има предвид
наличието на данни за извършено престъпление, като в тази връзка заповедта
3
посочва престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. Спорният в тази връзка въпрос
е дали изискванията за форма в частта им относно основанието за
задържането предполагат пълно фактическо описание в заповедта на данните
за престъплението по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Изхождайки от
константната съдебна практика, чието начало е дадено с тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, споделена по – късно в редица
решения на ВАС – напр. решение № 1824/10.02.2014 г. по адм. дело №
5608/2013 г., V отд. на ВАС, настоящият съдебен състав приема, че е
допустимо фактическите съображения да бъдат изложени в отделни
съдържащи се в преписката документи, каквито органите на МВР съставят и
изготвят съобразно установените техни вътрешни правила, а именно
докладни записки. Именно такъв документ е докладната записка на мл. ПИ
Ф.. По тези съображения съдът счита, че не са налице нарушения относно
формата на оспорения административен акт.
На следващо място, съдът намира, че не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила – спазени са
изискванията на чл. 74, ал. 6 от ЗМВР и заповедта е връчена на задържаното
лице, чийто права са подробно и пълно разяснени с попълнената и подписана
от него декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР. Заповедта е връчена незабавно
на лицето, веднага след изготвянето , доказателство за което е декларация
при задържане (л.14), в която връзка П. е бил запознат с основанието за
своето задържане, а именно – престъпление по чл. 346 ал. 1 НК. Заедно с това
задържаният жалбоподател е бил информиран и за правата си с декларация
към самата заповед за задържане(л.11), вкл. и с правото си да ползва
адвокатска защита, като е отказал такава. Волята на П. е била да се обади на
майка си – Р.П., каквато възможност му е била осигурена. Видно е от
разписка от 13.02.2022 г., че непълнолетният след освобождаването си е бил
предаден на Р.П. като негов родител. Що се касае до възражението, че П. не
е можел ефективно да оспори задържането си по съдебен ред, същото е
неоснователно, тъй като в срока за обжалване по АПК, П. е реализирал
процесуалните си права пред съда, чрез пълномощник – адв. П.. С
обжалваната заповед е ограничено правото на придвижване на непълнолетно
лице, което е допустимо, тъй като П. към датата на задържането е
наказателноотговорно лице(навършил 14 години).
Относно приложението на материалния закон – в случая това е
4
разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, то съдебната практика е
категорична за смисъла на понятието "данни за извършено престъпление" –
приема се, че същото не е идентично с понятието по НПК за наличието на
достатъчно данни за извършено престъпление, т. е. в сравнение с второто,
първото има значително по-ограничен обхват, който придава
законосъобразност на издадената на това основание заповед за задържане,
включително когато наличните данни за престъпление не са достатъчни за
образуване на наказателно производство. В тази връзка, след като се
установява наличието на образувано досъдебно производство относно
деянието, описано в заповедта(л.10), то очевидно за издаването на последната
са били налице данни за престъпление по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР. Въпросът, дали тези данни са достоверни и дали на тях им е дадена
правилна правна квалификация, остава извън кръга на подлежащата на
съдебен контрол от районния съд законосъобразност на заповедта за
задържане. За материалната законосъобразност на оспорения акт е достатъчно
същият да е основан на данни за възможно по НК престъпление – в случая
това изискване за материална законосъобразност е изпълнено с посочването
състава на престъпление по чл. 346 ал. 1 НК. Въпреки това съдът приема, че
дадената правна квалификация е съответна на описаните действия.
На последно място, обжалваната заповед е издадена при пълно
съответствие с целта на закона – принудителната административна мярка е
послужила за преустановяване на деянието, за което впоследствие е било
образувано досъдебно производство и след като е изпълнила своята цел
задържаното лице е било освободено преди да изтече 24-часовия срок.
Поради изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, като при този изход от делето, разноски в полза на
жалбоподателя не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. ИВ. П., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на майка си Р. М. П., двамата с адрес ****,
депозирана чрез пълномощник – адв. К.П. от ВТАК, съдебен адрес ***
против Заповед за задържане рег. № 350зз-4/13.02.2022 г.,издадена от Д.Д.Ф.,
5
мл. ПИ в РУ гр. Стражица, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд – Велико Търново.
Препис от решението да се връчи на жалбоподателя чрез пълномощника,
заинтересованото лице, РП - Велико Търново, ТО – Горна Оряховица и мл.
ПИ при РУ – Стражица – Д. Ф..
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6