Р Е Ш
Е Н И Е №1189
гр. Бургас, 26 юни 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно
заседание на дванадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар С. АТАНАСОВА,
като разгледа докладваното от съдия
ГАЛИНА РАДИКОВА АД № 843 по описа за 2019
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на
чл.118 КСО във вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба, подадена от С.Т.Л., ЕГН ********** ***, чрез
процесуален представител адв. И.И.
против Решение № 1012-02-29#1/25.03.2019г., издадено от Директора на ТП на
НОИ – Бургас.
С решението е потвърдено разпореждане
№ 1019-02-957#1/12.02.2019г., издадено от ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Бургас, с което е отказано изменение на
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.Т.Л..
Жалбоподателката иска отмяна на акта. Счита, че
е постановен при неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат И.
поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски. Позицията си аргументира в
писмено становище.
Ответникът по оспорването, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Ч., намира оспорването за неоснователно. Намира, че предпоставките,
посочени в нормата на чл.99, ал.1, т.1, б“а“ от КСО не са доказани.
Жалбата е допустима. Подадена
е от лице, с доказан правен интерес от оспорването - адресат на акта и в
предвидения от закона, срок.
І. ФАКТИТЕ:
На 5.12.2018г. С.Т.Л. подала до директора на ТП на НОИ гр.Бургас
заявление вх.№ 1019-02-957, с което поискала добавка от учителския пенсионен
фонд към настоящата й пенсия при зачитане на трудов стаж от 4 години 10 месеца
и 23 дни, реализиран на длъжността „дружинен ръководител“, като учителски.
Със заявлението представила
удостоверения обр. УП-3, издадени от СУ“Юрий Гагарин“
гр.Бургас- № 500/14.11.2018г. и ОУ „Христо Ботев“ гр. Ахелой- № 30/03.12.2018г.
(л.51,52).
Според първото
удостоверение, Л. заемала длъжността
дружинен ръководител в училището през периода 10.10.1977г.-
31.08.1980г. (2 години, 10 месеца и 21 дни осигурителен стаж, изчислен по реда
на чл.38 и чл.39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж), при изпълнена
пълна норма за задължителна преподавателска работа, отговаряща на изискванията
за заеманата длъжност Учител и внесени 12,5%, 20%, 30% ДОО.
Според второто удостоверение, Л.
заемала длъжността дружинен ръководител в училището през периода 07.10.1975г.-
09.10.1977г. (2 години, и 2 дни осигурителен стаж, изчислен по реда на чл.38 и
чл.39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж), при изпълнена пълна норма
за задължителна преподавателска работа, отговаряща на изискванията за заеманата
длъжност Учител.
Представила и удостоверение обр.УП- 30 № ДД 91-0007/26.09.2000г., издадено от Община
Бургас. Документът сочи, че жалбоподателката е
работила като инструктор, дружинен ръководител в ОК на ДКМС през периода
16.06.1970г.- 31.08.1980г. (10 години, 2 месеца
и 15 дни трудов стаж, начислен по реда на §96,97 или 98 от ППЗП).
На същата дата- 5.12.2018г. Л. подала до директора на ТП на НОИ гр.Бургас и заявление
вх.№ 2122-02-9125, с което на осн. чл.102 от КСО във вр. с чл.21, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж, поискала да й бъде зачетен допълнително придобит след пенсионирането
осигурителен стаж от 5 месеца и 3 дни. За последният факт представила
удостоверения обр. УП-3 № ЛС-10-64/8.11.2018г.,
издадено от ОУ“Найден Геров“ гр. Бургас (л.48).
На 4.01.2019г. директорът на
ТП на НОИ гр.Бургас изпратил до жалбоподателката
писмо изх. №1029-02-126 (л.43), с което я уведомил, че с констативен протокол
от 18.12.2000г. на финансов ревизор при ТП на НОИ гр.Бургас (л.45,46), изготвен
въз основа на проверка на архивите на Община Бургас за правилността на издаване
на удостоверения УП.30 на дружинните ръководители, на осигурителя са дадени
предписания, издадените до този момент 21бр. удостоверения (вкл. нейното) да бъдат
анулирани и занапред да се издават образци, отговарящи на наличните данни в
разплащателните ведомости.
С констативен протокол от
18.12.2000г. на финансов ревизор при ТП на НОИ гр.Бургас било установено, че не
съществува документ, указващ дали е изпълнена пълната норма задължителна
преподавателска работа от дружинните ръководители и не следва да се поставя
заверка с такъв текст.
На 14.01.2019г. началник
сектор „Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ гр.Бургас поискал от началника на
отдел КПК при ТП на НОИ гр.Бургас извършване на проверка на удостоверения обр. УП-3, издадени от СУ “Юрий Гагарин“ гр.Бургас- №
500/14.11.2018г. и ОУ „Христо Ботев“ гр. Ахелой- № 30/03.12.2018г., с цел
изясняване по какъв предмет е преподавала Л. и по колко часа в месеца. В искането
е посочено, че през периода 16.06.1970г.- 31.08.1980г. последната е на трудов
договор в ОК на ДКМС и е открита във ведомостите, съхранявани в ТП на НОИ
гр.Бургас.
По това искане били извършени
проверки по разходите на ДОО на ОУ „Христо Ботев“ гр. Ахелой и СУ “Юрий
Гагарин“ гр.Бургас, резултатите от които били отразени в констативни протоколи
от 17.01.2019г.- № КП-5-02-00513520 и № КП-5-02-00513587 (л.38-39; 40-41 ).
Според констативен протокол №
КП-5-02-00513520, в архива на училището (ОУ „Христо Ботев“ гр. Ахелой) нямало
съхранени разчетно-платежни ведомости за
1975г.-1077г. Такива не били съхранени и в кметството на гр. Ахелой и в Община
Поморие. Най- старите съхранени в архива материални книги били от 1984г.
Единственият съхранен документ, в който фигурира Л. под името „Ковачева“ бил
летописната книга на училището, в която е вписана като дружинен ръководител за
1975/76 учебна година и като щатен дружинен ръководител за 1976/77 учебна
година. Удостоверението обр.УП-3 било издадено въз
основа на представени лични данни и трудова книжка, екземпляр от която не се
съхранявал от осигурителя.
В № КП-5-02-00513587 било
отразено, че в разчетно- платежните ведомости за
периода, вписан в обр. УП-3, издадени от СУ “Юрий
Гагарин“ гр.Бургас- № 500/14.11.2018г., не са били намерени записи с името на С.Л.,
включително при отчитане на вероятността за промяна на фамилията. Нямало данни
за полаган от нея труд в училището или за изплатено трудово възнаграждение.
Удостоверението обр.УП-3 било издадено въз основа на
представени лични данни и трудова книжка.
Въз основа на изложените
факти, на 12.02.2019г. ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ –
Бургас издал разпореждане № 1019-02-957#1/12.02.2019г. по
заявление вх.№ 1019-02-957/5.12.2018г.,
с което на осн. чл.69в, ал.3 и чл.68, ал.1-2 от КСО
отказал да измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.Т.Л..
Издателят на акта приел, че
заверките за изпълнена пълна норма задължителна преподавателска работа в
удостоверение обр. УП-3 № 500/14.11.2018г. , издадено от СУ “Юрий
Гагарин“ гр.Бургас и № 30/03.12.2018г., издадено от ОУ „Христо Ботев“ гр.
Ахелой са недоказани и не могат да бъдат взети предвид при определяне на общия
учителски стаж на С.Т.Л..
На 27.02.2019г.,
разпореждането е било обжалвано пред директора на ТП на НОИ Бургас (л.12). С
жалбата е поискана отмяна на разпореждането и уважаване на искането за
изменение на личната пенсия поради наличие на учителски стаж над изискуемия от
закона такъв от 25 години.
С жалбата били представени
копия от архивни учебни планове за учебни години 1975/76г. и 1976/77г., в които
жалбоподателката фигурирала с предбрачната
си фамилия Ковачева; извадка- копие от трудовата книжка; удостоверение за
сключен граждански брак и копие от удостоверение втори клас- квалификация,
издадено от ИПКУ „д-р Петър Берон“ гр.Варна.
С оспореното решение, директорът
на ТП на НОИ Бургас оставил в сила
разпореждане № 1019-02-957#1/12.02.2019г., като намерил обаче, че посочените
в него правни основания са неприложими в случая.
Приел, че заявление вх.№ 1019-02-957/5.12.2018г. представлява
искане за изменение на влязлото в сила разпореждане за пенсия на осн. чл.99, ал.1, т.1 ,б.“а“ от КСО. Посочил, че неточното
посочване на правното основание не представлява порок, предпоставящ
отмята, тъй като административният орган е изследвал предпоставките на чл.99, ал.1, т.1 ,б.“а“ от КСО. Изложил
съображения и че удостоверение обр. УП-3 № 500/14.11.2018г. , издадено от СУ “Юрий
Гагарин“ гр.Бургас и № 30/03.12.2018г., издадено от ОУ „Христо Ботев“ гр.
Ахелой не представляват нови доказателства, тъй като удостоверените с тях факти
били включени в удостоверение обр.УП- 30 № ДД
91-0007/26.09.2000г., издадено от Община Бургас, представено от Л. с подаването
на заявление обр. УП-1 за отпускане на пенсия на
03.02.2006г., а удостоверения с последното стаж е бил зачетен при отпускането
на пенсия като общ, а не учителски. Разпореждането, с което през 2006г. е
отпусната пенсия не е било обжалвано и е влязло в сила.
По делото са представени единадесетдесет предходни разпореждания за изменение на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, издадени през периода 2006г.- 2019г.,
които са влезли в сила. Според тях, пенсията на жалбоподателката е преизчислявана многократно, включително
въз основа на представени доказателства за придобит осигурителен стаж и доход
след пенсионирането ѝ- последното от 14.02.2019г.
Представено е свидетелство за полувисше образование и
учителска правоспособност, издадено от ИНУ „Христо Ботев“ гр.Бургас.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни
доказателства.
Разпитаната в
качеството на свидетел Е. Т. В. заявява, че
в периода 1978-1979
г. е работила като дружинен ръководител в сегашното СУ „Димчо Дебелянов – гр.
Бургас, което училище към онзи момент е използвало съвместно сграда със СУ „Юрий
Гагарин“. По същото време С.Л. била дружинен ръководител в спортното училище „Юрий
Гагарин“. В. при постъпването си на работа я заварила там. Понеже била млада и
това било първото й работно място непрекъснато контактувала с Л.. Искала от нея
съвети защото била с повече опит. Заявява, че всички дружинни се водели на щат
в Комсомола и от там ги разпределяли по училищата. Почти цялата извънкласна
дейност я организирали дружинните ръководители, включително клубове по
интереси, водене на децата на състезания, плътно с класните ръководите.
Организирали и осъществявали изцяло извънкласна дейност. Твърди, че й се
налагало да извършва и преподавателска работа при необходимост от заместване на
отсъстващ учител. Л. изпълнявала същата дейност в другото училище. Случвало се
дори да водят заедно учениците на състезания. Понякога работели и събота, и
неделя, от сутрин до вечер. Водели се на ненормиран работен ден и били на
разположение тогава, когато имало необходимост от присъствието им. Почти
непрекъснато били в училище.
В идентичен смисъл
са и показанията на свидетелката М.М.В., която през
1976 г. продължила да работи в училище „Христо Ботев“ – с. Ахелой като учител
по математика, след приключване на отпуск, до 1981г. Свидетелката заявява, че Л.
дошла в като дружинен ръководител в училище „Христо Ботев“ през 1976 г. Работата
на дружинния ръководител била изцяло с деца от начален курс – от първи до
четвърти клас, и от пети до осми клас. Дружинният ръководител идвал сутринта и
си отивал след обед, защото трябвало да работи в двете смени задължително.
Дружинните
ръководители се назначавали от Бургас от Комсомола получавали заплата от
Комсомола, но работата била в училище. Задачите се поставяли директно от
директора на дружинните ръководители и на учители. Когато отсъствал някой
учител, дружинният ръководител замествал от първи до 4 клас, може и в горния
курс.
ІІ.ПРАВОТО:
Оспореното решение
е издадено от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от
закона писмена форма, и съдържа всички предвидени в чл. 59 ал. 2 от АПК, вр. чл. 117 ал. 5 от КСО реквизити, вкл. изрични правни и
фактически основания.
Съществени
нарушения на процесуалните правила не са допуснати.
Материалният закон
е приложен правилно.
Предвид наличните
доказателства решаващият орган точно е посочил хипотезата, при която е
проведено административното производство- чл.99, ал.1, т.1 ,б.“а“ от КСО.
Със
заявление вх.№ 1019-02-957/5.12.2018г. С.Т.Л.
е поискала добавка от учителския пенсионен фонд към настоящата й пенсия
при зачитане на трудов стаж от 4 години 10 месеца и 23 дни, реализиран на
длъжността „дружинен ръководител“, като учителски. В подкрепа на искането си
представила две удостоверения обр. УП-3, издадени от
№ 500/14.11.2018г. , издадено от СУ “Юрий Гагарин“ гр.Бургас и №
30/03.12.2018г., издадено от ОУ „Христо Ботев“ гр. Ахелой. Т.е. представила е нови,
според нея, доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход,
придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17.
В чл.99,
ал.1, т.1 и 2 от КСО, законът предвижда специален процесуален ред за изменение
на влязлото в сила разпореждане по чл.98 КСО, с което пенсията е отпусната,
изменена, осъвременена, спряна, възобновена, прекратена или възстановена. Това
производство може да се инициира, както служебно, така и по искане на
пенсионера.
Компетентността за
изменение на влязло в сила разпореждане по чл.98 от КСО принадлежи на органа,
който го е издал.
В случая,
производството по чл.99 от КСО е започнало по инициатива на жалбоподателката, с подаване на искане за изменение размера на отпуснатата
ѝ ЛПОСВ с разпореждане № **********/08.02.2006г.
(л.54).
Съдът отбелязва, че последното
не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Влязлото в сила разпореждане,
означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на
органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение. Именно, преклудиране правомощието на административния орган да
въздейства, върху разрешения по вече приключилото производство въпрос,
осигурява формалната законна сила на индивидуалния административен акт, каквото
безспорно е разпореждането за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране,
възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии. Ето защо, влезлият в
сила административен акт, гарантира на адресата си реализиране на разрешения с
него материалноправен проблем така, както е
установено в акта, освен в случаите при които е реализирана някоя от
хипотезите, регламентирани с нормата на чл.99, ал.1, т.1 и 2 от КСО.
Ал.1, т.1, б“а“ на
посочената норма предвижда възможност за изменение на влязло в сила
разпореждане, тогава когато бъдат представени нови доказателства.
Доказателствата са
нови, когато удостоверяват факти, които не са били известни на административния
орган при издаване на разпореждането.
В случая,
представените две
удостоверения обр. УП-3 не представляват нови
доказателства.
От една страна защото, са издадени от лице,
което няма и не е имало качеството на работодател по отношение на жалбоподателката и от друга, защото посочените в тези
документи факти, са били предмет на обсъждане и в този смисъл известни на
органа при издаване на разпореждане № **********/08.02.2006г.
Същите са били удостоверени
преди датата на издаване на последното, с представянето на удостоверение обр.УП- 30 № ДД 91-0007/26.09.2000г., издадено от Община
Бургас и трудова книжка на С.Л.. Именно по повод това удостоверение и преди
датата на подаване на искане за отпускане на пенсия от Л., пенсионният орган е
извършил проверка на посочените в него факти (л.45). Въз основа на тази проверка
ги е приел за недоказани и времето през което жалбоподателката
е упражнявала дейността „дружинен ръководител“, е било отчетено като общ
осигурителен стаж, а не като учителски.
При положение, че не е била
съгласна с констатациите и изводите на органа Л. е разполагала с процесуалната
възможност да оспори разпореждане № **********/08.02.2006г., с доказателствените
средства, използвани в настоящото производство, но не го е сторила.
Затова с оспореният акт
правилно е отказано изменение на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
За яснота съдът отбелязва, че
в случая не са налице и предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 99,
ал.1, т.2 ,б.“г“ от КСО.
На първо място,
защото до изследване на предвидените с тази норма предпоставки се пристъпва
само по инициатива на органа.
На следващо,
защото липсват доказателства, въз основа на които да е възможно да се направи
преценка за неправилно отпускане на пенсията
Воден от горното и на
основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЯ жалбата на С.Т.Л., ЕГН ********** ***,
чрез процесуален представител адв. И.И. против Решение № 1012-02-29#1/25.03.2019г., издадено от
Директора на ТП на НОИ – Бургас.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен
съд гр. София, в 14 дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: