Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

19.04.2019 г.

номер ..................                                                                    град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 19 март

Тринадесети наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 344/2019 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на Д.И.Л., с ЕГН: **********, с адрес *** против наказателно постановление № 18-0938-005900 от 02.11.2018 г. на Началник С-Р “Пътна полиция” към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗдВП е наложил на Д.И.Л. административно наказание – глоба в размер на 100 лв. и на осн. чл. Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки.

В жалбата и в съдебно заседание се изтъкват доводи за процесуални нарушения, като се иска отмяна на НП, както и твърди ,че в конкретния случай няма навлизане в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба.         

Ответната страна по жалбата ОДМВР – Плевен, редовно призована,  представител не  изпраща.

Съдът, като съобрази доказателствата събрани по делото, както и предвид  становищата  на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено  следното:

 

Жалбата е подадена в срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице с правен интерес  и е допустима, а разгледана по същество  е   ОСНОВАТЕЛНА.

 

В Акт за установяване на административно нарушение Серия АА, с бланков № 075638 от 30.10.2018 г. е посочено, че на 30.10.2018 г. в 17:00 часа в гр. Плевен, ул. „Данаил Попов“.

При следните обстоятелства:

Гр. Плевен при движение по улица „Димитър Константинов управлява лек автомобил „***“, с рег. № ***, като преминава на неразрешаващ сигнал /червен/, на светофарната уредба, работеща в нормален режим – нарушение на чл. 6, т. 1 пр. 2 от ЗДвП.

 

Въз основа  на горепосоченият  Акт е издадено  Наказателно постановление  № 18-0938-005900 от 02.11.2018 год.  на   Началник ГРУПА към ОДМВР – Плевен, С-Р „Пътна Полиция“, с което на  жалбоподателя  е  наложено  наказание: “Глоба”   в   размер   на  100лв.   на  осн.  чл.183, ал.5, т.1 от  ЗДвП/

Според ”чл. 183.(5) Наказва се с глоба 100лв. водач, който:1. преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването;2. не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека.”/   за   извършено   нарушение  по чл.6 т.1 от  ЗДвП /”чл.6.Участниците в движението:1.съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;”/.

Жалбоподателя  се явява лично в съдебно заседание, като моли съда да отмени издаденото му наказателно постановление, тъй като не е извършил нарушението, за което му е издадено НП.

Свидетелите посочени в акта – М.П.Н. и С.Г.К. се   явяват в съдебно заседание, като поддържат АУАН и изложената в него фактическа обстановка, но нямат подробни спомени  относно фактическата обстановка.

При така  установената фактическа  обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Производството, предмет на настоящето разглеждане е от административно наказателен   характер при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение  по смисъла на чл.6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.

Задължително, комулативно условие е спазването на процесуалните правила по чл.42 от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не могат да се преодолеят по реда на чл.53 ал. 2 от ЗАНН/, както и правилата по чл.57 ал.1 ЗАНН, каквито в конкретния случай, процесуални нарушения по издаване на акта за административно нарушение и НП, водещи до съществено засягане правото на защита на жалбоподателя – не се установиха.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент  от  всяко административно  производство.

 Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи  в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.

Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган със съответния административно наказателен спор и се иска  от него да се произнесе по същия, като се  внася твърдение,  че е налице виновно  извършено административно нарушение от определен вид,  който по силата на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП  /конкретно касаещи ЗДвП/ е с меродавна доказателствена сила до доказване на противното.

Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно  и разбираемо, както  и  да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от  съответния нормативен акт.

Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.

Не на последно място, съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в  чл.42 от ЗАНН /”чл.42.Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:

1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;

2. датата на съставяне на акта;

3. датата и мястото на извършване на нарушението; 

4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; 

5. законните разпоредби, които са нарушени;

6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер;

7. имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер;

8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива;

9. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер;10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.”/.

Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо  да съдържа реквизитите, посочени в  чл.57 от ЗАНН/

 

Според”чл.57.(1)Наказателното постановление трябва да съдържа:

1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;

2. датата на издаването и номерата на постановлението;

3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;

4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер;

 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;

6.законните разпоредби, които са били нарушени виновно;

7. вида и размера на наказанието;

8. вещите, които се отнемат в полза на държавата;

9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;

10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд”/  и да бъде издадено от компетентен орган.

В съответствие с разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя, както и от  свидетеля по акта.

Предявен е на нарушителя  за запознаване с неговото съдържание.

В графата му, предоставяща  му  възможност  да даде обяснения по нарушението да изложи възражения, не се установиха конкретни такива.

 

Последващата втора възможност за излагане евентуални възражения, законодателя е предоставил на евентуалния нарушител в разпоредбата на чл.44 от ЗАНН /чл.44. (1) Освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. (2) Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно./ от  която същия НЕ  се е възползвал.          

При спазване на разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН  на нарушителя е връчен препис от акта срещу разписка.      

Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление  направи следните правни изводи:

 

Конкретно, относно процесното деяние за което в процесното НП е наложено наказание: “Глоба”   в   размер   на  100 лв. на  осн.  чл.183, ал.5,  т.1 от  ЗДвП /”чл. 183.(5) Наказва се с глоба 100 лв. водач, който:  1. преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването;2. не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека.”/  за   извършено   нарушение   по чл.6 т.1 от  ЗДвП /”чл.6.Участниците в движението:1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;”/ с изложена в АУАН фактическа обстановка е посочено :

“ в гр. Плевен при движение по улица „Димитър Константинов управлява лек автомобил „***“, с рег. № ***, като преминава на неразрешаващ сиграл/червен/, на светофарната уредба, работеща в нормален режим“, като по- нагоре в АУАН-а е записано – „на 30.10.2018 г. в 17:00 часа в гр. Плевен, бул. „Данаил Попов“.

 

 

Съдът счита, че така изложената фактическа обстановка е недоказана от наличния доказателствен материал по следните съображения:

Съобразно    ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ   § 6. По смисъла на този закон:   38. (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г.)

"Светлинен сигнал" е светлина с определен цвят, излъчвана от светещо поле с определени форма и размери.

От дадената дефиниция  следва, че да е налице работеща светофарна уредба е необходимо нейните светлини да работят и да излъчват светлина, обратното води или до не възприятие или до нарушаване последицата на указване респ. до НЕработеща в НОРМАЛЕН  режим  уредба.

Видно от горепосоченото в НП и АУАН е отразено “……неразрешаващ сигнал /червен/ на светофарна уредба, в работен режим.”.

От показанията  на  разпитания по делото свидетели е видно, че същите нямат подробни спомени по фактическата обстановка, макар и да поддържат изложеното в АУАН, като свидетелят С.Г.К. е свидетел единствено и само на съставения акт, но не и на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя !?!?!

Видно от направените възражения в процесната Жалба, жалбоподателя категорично заявява, че е навлязъл на “зелена”светлина/разрешаваща/, но тъй като движението е било интензивно, което категорично води до извода, че го е заварило в кръстовището на “жълта” светлина, като категорично заявява, че посоченото, че е навлязъл в кръстовището на “неразрешаващ сигнал/червен/” е невярно.

Задължението на водачите на пътни превозни средства да съобразяват поведението си със светлинните сигнали е регламентирано общо в чл. 6, т. 1 пр.второ от ЗДвП.

Конкретизация на това задължение е дадена в разпоредбите на чл. 12 от ЗДвП и Глава осма от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата (ЗЗДвП), които регламентират мястото на поставяне на светофарни уредби и значението на светлинните сигнали - немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят.

От анализа на нормативната уредба следва, че не разрешаващи преминаването са следните светлинни сигнали: червена светлина, едновременно светещи червена и жълта светлина и жълта светлина.

Значението на червената светлина на светофара е посочено в чл. 31, ал.7 т.1 от ППЗДвП като забраняваща на пътните превозни средства да преминават „стоп-линията" или, ако такава няма, да преминават линията, на която светофарът е поставен, а когато светофара се намира в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.

 

 

 

Едновременно светещите червена и жълта светлина са със значение: „Преминаването забранено!", а жълтата светлина е със значение „Внимание, спри!", който знак обаче не се отнася за онези водачи, които в момента на подаването на сигнала, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението.

При подаване на този сигнал на кръстовище, водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят (чл. 31, ал. 7, т.2 и 4 от ППЗДвП).

Следователно, при наличие на разнообразие от светофарни сигнали със значение неразрешаващо преминаването, необходимата конкретизация на деянието, в което се е изразило административното нарушение, би била постигната посредством подробно описание на местоположението на водача преди да предприеме маневрата, местоположението му спрямо светофара и кръстовището, евентуално и значението на маневрата с оглед безопасността на движението, в хипотезите, в които забраняващите преминаването светофарни светлини допускат изключения.

При това положение, възприемането на пестеливото фактическо описание на нарушението, дадено в АУАН, освен че съставлява нарушение на формалните изисквания към съдържанието на НП, съдържащи се в чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, навежда, че е допуснато и нарушение на чл.53 ал.2 , досежно изискването за безспорна установеност на нарушението, като една от предпоставките за издаване на наказателно постановление.

Действието или бездействието, чрез които се е изразило в обективната действителност нарушението е съществен негов признак. Липсата на яснота в какво се е изразило административното нарушение е в противоречие с изискването на чл.42, т.4 и съответно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и възпрепятства лицето, срещу което актът е съставен да узнае какво административно обвинение му е повдигнато и да организира защитата си адекватно, съобразно конкретните рамки на повдигнатото му обвинение, както и непосочването на съответните разпоредби от ППЗДВП, се преценяват от съда като нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН досежно непълната правна квалификация на деянието.

В АУАН-а актосъставителят е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, докато в издаденото наказателно постановление административно наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДВП.

Това противоречие констатирано от съда в АУАН-а и в НП-то, категорично води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като той е лишен от възможността да разбере за какво нарушение му се търси административно – наказателна отговорност.

 Посоченото процесуално нарушение е от категорията на съществените нарушения и не би могло да бъде санирано в последващ стадий на производството, включително чрез установяване на нарушението в съдебната фаза на производството.

Съдът, с оглед изложеното по-горе и невъзможността предвид принципа за непосредственост да провери отразените в АУАН фактически обстоятелства, както и че изложеното в АУАН няма безспорна доказателствена стойност предвид наличните възражения,намира за недоказано вмененото ”обвинение” от страна на административно наказващия орган по отношение жалбоподателя,поради което процесното НП следва да бъде отменено като недоказано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 18-0938-005900 от 02.11.2018 г. на Началник С-Р “Пътна полиция” към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗдВП е наложил на Д.И.Л., с ЕГН: **********, с адрес *** административно наказание – глоба в размер на 100 лв. и на осн. чл. Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки, като НЕДОКАЗАНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: