Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 11.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №3470
по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Подадена
е искова молба от Х.Х.З., с ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника си – адвокат Л.И.К. от ПАК, със съдебен адрес: ***,
офис 13 против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Люлин-3“, ул.“Матей Преображенски“ бл.386, Секция-Б,
в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че срещу нея има заведено
изпълнително дело №20168850400708 по описа на ЧСИ - Г. С. , peг.№885, с район
на действие ОС-Пазарджик за заплащане на парично задължение, ведно със
законовата лихва, разноски по делото, юрисконсултско възнаграждение,
обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и неолихвяеми суми
като общото задължение, включително с разноските по изпълнителното дело
възлизат към дата - 16.08.2016 год. в общ размер на 8 344,80 лева в полза на
взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ " ЕАД, ЕИК *********, с адрес:
гр.София - 1336, ж.к.„Люлин – 3, ул."Матей Преображенски", бл.386,
Секция-Б.
В
законоустановения срок, на основание чл.439 ГПК, ищцата възразява срещу
предприетото принудително изпълнение. Твърди, че е налице новонастъпило
обстоятелство, а именно изтичане на предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна
давност по отношение на вземането на ответното дружество, след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Сочи, че законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание.
Твърди, че
от значение в случая е, че фактите са настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на ГПК
в сила от 01.03.2008год. заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет,
тъй като влизат в сила. По тези съображения разпоредбата на чл.439 ал.2 от ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че
съдебно дирене не се провежда.
Посочва,
че въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, PC-Пазарджик е образувал ч.гр.д. №108/2011г. и е издал заповед за
изпълнение №55/14.1.2011г. на парично задължение и изпълнителен лист от 28.03.2011 год.
в полза на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4" Бизнес парк
„София, сгр.14, съгласно предоставените и изискуемите от закона документи. Както
е описано в изпълнителния титул, длъжникът Х.Х.З. е осъдена да заплати на
кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с ЕИК ********* всички суми в
пълен размер, така както са претендирани, а именно: 3914.50 лв. – главница, 787.59
лв. - мораторна лихва от 19.09.2008 год. до 11.01.2011 год., законна лихва от
11.01.2011 год. до изплащане на вземането, 194.04 лв. - разноски по ЧГД.
Сочи, че по молба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, на 06.10.2011 год. е образувано изпълнително дело
№411/2011 год. по описа на СИС - ДСИ при Районен съд-Пазарджик, въз основа на
изпълнителния лист от 28.03.2011 год. издаден по ЧГД №108/2011 год. на
PC-Пазарджик, с взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,
представлявана от пълномощник.
Твърди, че по изпълнително дело
№411/2011 год. по описа на СИС при РС-Пазарджик, образувано на 06.10.2011 год.,
до длъжника Х.Х.З. е изпратена покана за доброволно изпълнение. Не ставало ясно
кога е получила или е отказала да получи ПДИ, видно и съгласно Удостоверение с
изх.№10023/12.09.2018 год., издадено от СИС при РС-Пазарджик. По това
изпълнително дело, чрез молба с вх.№1473/20.08.2015 год. е постъпило искане за
конституиране на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД. С постановление на
ДСИ от 28.10.2015 год. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433
ал.1, т.8 от ГПК, което е влязло в законна сила на 18.03.2016 год.
Сочи, че съгласно Удостоверение
/протокол/ с изх.№2873/20.08.2018 год. по изп. дело №20168850400708 по описа на
ЧСИ-Г. С. , с peг. №885, е видно, че визираното изпълнително дело е образувано
на 21.06.2016 год. със същия изпълнителен лист, издаден на 28.03.2011 год. по ч.гр.д. №108/2011 год. по описа на
РС-Пазарджик като с молбата за образуване на делото е поискано
насрочване на дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. До
длъжника Х.Х.З. е изпратена ПДИ с изходящ №6489/28.06.2016 год. като с нея в
случай на неизпълнение е насрочен опис на недвижими вещи, находящи се в дома на
длъжника на 01.09.2016 год. от 13.00 часа. ПДИ е получена лично от длъжника
чрез пощата, на 20.07.2016 год. Наложен е запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника, получавано от фирма „Р. П. " ЕООД, чрез запорно съобщение с
изх. №8332/16.08.2016 год., което е получено от работодателя по поща на
30.08.2016 год. По делото няма постъпил отговор от работодателя на запорното
съобщение.
Твърди, че на 14.03.2017 год. е
постъпила молба от взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ„ ЕАД за извършване
на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника Х.Х.З.. Описът е
насрочен за 29.05.2017г. от 13.00 часа с Призовка за принудително изпълнение с
изх.№2517/20.03.2017 год., но писмото до длъжника се е върнало с отбелязване
„непотърсено". На 16.05.2017 год. взискателят „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ„ ЕАД е подал молба за справка в регистъра на БНБ на името на длъжника за
наличие на банкови сметки и за налагане на запор върху тях. Наложен е запор
върху банковите сметки на длъжника, находящи се в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД,
чрез запорно съобщение с изх.№5783/07.06.2017 год. От банката /третото
задължено лице / е постъпил отговор с вх.№8777/16.06.2017 год., че е наложен
запор, но няма достатъчно авоари.
Твърди, че на 25.06.2018 год. е
постъпила нова молба от взискателя за насрочване на дата за опис, оценка и
публична продан на движими вещи, собственост на длъжника, находящ се на
домашния му адрес. Описът е насрочен за 30.08.2018 год. от 12.30 часа с
Призовка за принудително изпълнение с изх.№8345/25.07.2018 год., получена на
06.08.2018 год. от Е. Т. -майка на длъжника.
Относно наличието на правен
интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск сочи, че:
Ищецът има правен интерес да установи недължимостта на съществуващите в полза
на кредитора вземания, доколкото последният се е снабдил с изпълнителен лист и
би могъл във всеки един момент да инициира ново изпълнително производство срещу
длъжника. В този смисъл, правната сфера на ищцата се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Предявява настоящия
иск и на основание чл.113 от ГПК, във връзка с §13, т.1 от ДР на Закона за
защита на потребителите, в качеството
си на „потребител“ по смисълът му - „потребител“ е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършването на
търговска или професионална дейности, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговски или
професионална дейност“ и прави изрично
волеизявление настоящето делото да е подсъдно на РС-Пазарджик, т.е. избира
местната подсъдност по образуваното гражданско дело да бъде по постоянният й
адрес.
Сочи, че изброяването в чл.113 от ГПК относно понятието „потребител" не е легитимирано, а процестният иск е
предявен от ищцата като страна по договори за ипотечен кредит, потребителски
кредит и овърдрафт, т.е я легитимират като „потребител" по смисъла на
§13,т.1 на ДР от ЗЗП на банкови услуги, т.е. че се ползвам от правото на избор
на местна подсъдност по чл.113 от ГПК. Действително с разпоредбата на чл.113 от ГПК законодателят е предвидил възможност исковете на потребителя, в случая в
качеството й на ищец да бъдат предявени в съда по неговия настоящ или постоянен
адрес. Тази специална подсъдност обаче е избрана, като същата дерогира общата
подсъдност по чл.105 от ГПК и е предназначена в полза на определени лица, имащи
качеството на потребител, какъвто е настоящият случай. Сочи съдебна практика.
Сочи, че съгласно чл.508 ал.1 ГПК
третото задължено лице, каквото качество има работодателят, е длъжно в 3-дневен
срок от връчването на запорното съобщение да съобщи на съдебния изпълнител дали
признава за основателно вземането, върху което се налага запорът и готово ли е
да плати; дали има претенции от други лица върху същото вземане и наложен ли е
запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви причини.
Тези задължения са били съобщени на работодателят със запорното съобщение,
което той признава, че е получил на
30.08.2016 година. Сочи, че съгласно чл.508 от ГПК третото лице има
задължение да съобщи признава ли за основателно вземането, върху което се
налага запора, има ли претенции от други лица върху същото вземане, както и
наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане.
Действително съгласно чл.508 ал.1, т.1 от ГПК, третото задължено
лице-работодател има задължението в тридневен срок от получаване на запорното
съобщение да съобщи на ЧСИ, както е в настоящия случай, дали признава вземането
и готово ли е да го плати. Това задължение, видно от приложените към
изпълнителното дело документи, не е било изпълнено, поради което ЧСИ е имал
право да наложи глоба на основание чл.93 ал.1, т.3 от ГПК за неизпълнение на
неговото разпореждане, в частност на това, третото задължено лице да отговори в
тридневен срок, съгласно задължението му по чл.508 ал.1, т.1 от ГПК, което
разпореждане е отразено в запорното съобщение. Запорът върху вземане обезпечава изпълнението, като запазва
принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването
на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото
лице да пази запорираните суми (чл.507 ал.3 ГПК). Съгласно разпоредбите на
чл.450 ал.3 и чл.507 ГПК запорът
върху вземания на длъжника спрямо третото задължено лице, включително по сметка
в банка, се счита наложен
от деня, в който му е връчено запорното съобщение. От
този момент третото задължено лице има задълженията на пазач по отношение на
сумите, съгласно чл.507 ал.3 от ГПК. Единствената
дадена от закона /чл.508 ал.1 ГПК/ възможност на третото задължено лице е да
възрази срещу запора, поради отсъствието на материално право - вземане, което
длъжникът има спрямо него. Неизпълнението на това задължение е скрепено с
неблагоприятни последици за работодателя, изразяващи се във възникване на солидарна
отговорност спрямо взискателя за непреведените удръжки - чл.512 ал.4 ГПК.
Твърди, че в законния срок обаче
работодателят не е изпълнил задълженията си така, както му е било указано от
ЧСИ, съвсем видно е, че е бездействал и не е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. Съвсем наясно е, тъй като е необходимо да се
отбележи, че не работодателят налага запора, а ЧСИ. Задълженията на
работодателя като трето задължено към длъжника лице са ясно и точно разписани в
нормата на чл.508 ал.1 ГПК и те не са били изпълнени от него.
Сочи, че с разрешението, дадено в
т.10 от TP №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното
производство поради т.нар. "перемция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител с постановлението си само може да прогласи вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Неговият акт има констативен, но не и конститутивен
ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по право като новата
давност за вземането започва да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие. Разяснено е още, че каквото и да е основанието
за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните
действия, от извършването на които трети лица са придобили права/. Съществено
значение за правния спор по делото има и разяснението, дадено в същото
тълкувателно решение, че давността, съгласно чл.116 б."в" ЗЗД се
прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността -
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които
давността не се прекъсва - образуването на изпълнително дело, изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на
удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на
длъжника и други.
Твърди, че в настоящето дело,
съгласно Удостоверение с изх.№10023/12.09.2018г., издадено от СИС при
PC-Пазарджик, е видно, че срещу длъжника Х.Х.З. - по изпълнително дело
№411/2011г. липсват - няма извършвани - осъществявани изпълнителни действия,
поради което е абсолютно правилно и законосъобразно неговото прекратяване и
архивиране. Съгласно приложимата разпоредба на чл.439 ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК ( установява се, че заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника и срещу нея не е подадено възражение в срока по чл.414 ГПК). Установява
се от издаденото Удостоверение по ИД №411/2011 год. по описа на СИС при
РС-Пазарджик, че по молба на взискателят на 06.10.2011 год. е образувано
изпълнително дело срещу длъжника /ищеца/ въз основа на визирания изпълнителен
лист. След това ДСИ е извършил справки за имущественото състояние на длъжника,
като са изискани данни относно трудовата му ангажираност и адресната му
регистрация, връчена му е ПДИ. Не са поискани и не са извършвани - предприети
изпълнителни действия, които са годни и валидни да прекъснат давността.
Твърди, че длъжникът в
изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по
изпълнителен лист, тъй като с положително решение по отрицателен установителен
иск ще постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433
ал.1, т.7 от ГПК. Според нормата на чл.117 ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Твърди, че
в конкретната хипотеза-случай, вземанията не са установени със съдебно решение,
а за тях е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която поради липса на
подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК се е стабилизирала и въз основа
на нея е издаден изпълнителен лист. Действително в чл.416 ГПК законът използва
изразът „заповедта влиза в сила". Въпреки това обаче заповедта за
изпълнение не се ползва със сила на присъдено нещо подобно на съдебните
решения, а само с изпълнителна сила. Ако длъжникът не подаде възражение срещу
нея в срок, тя придобива характеристика на изпълнително основание, но с нея не
се разрешава спор между страните и вземанията не се установяват със сила на
присъдено нещо. Производството по чл.410 и следващите от ГПК има за цел да се
разреши принудителното изпълнение, а не да се разрешат спорове относно
граждански права. Съдът в това производство признава права, но това не става
въз основа на пълна проверка на фактическия състав, а само въз основа
твърденията на заявителя. Извод, основан на ограничената проверка по чл.411 ГПК
не може да се ползва със сила на присъдено нещо.
Сочи, че в TP №2/2013 год. на
ОСГТК на ВКС, т.10 и т.14 е прието, че подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, както и
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не
прекъсва давността. В последната хипотеза давността може да бъде прекъсната,
само ако е предявен установителен иск за вземанията, но в настоящия случай
такъв липсва. Спорният въпрос е - за вземанията, за които е издадена влязла в
сила заповед за изпълнение, приложима ли е давността по чл.117 ал.2 ЗЗД или е
приложима давността за самото вземане, като в случая за вземанията за лихви
това е тригодишната давност по чл.111, б."в" ЗЗД. Нормата на чл.117
ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание като при оспорването й от
длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането
съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато
възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за
изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда,
че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на присъдено
нещо.
Твърди, че следва да се съобрази
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата
на чл.414 ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила като се
получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание
чл.424 ГПК - при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства. Извън
иска по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на
заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. В действащия ГПК, с изтичане
на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение,
се получава крайният ефект - именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича
от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл.237 ГПК (отм.).
Сочи, че съгласно т.14 от TP
№2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422 ал.1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по
чл.415 ал.1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на
срока по чл.415 ал.1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването
на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на
нея се издава изпълнителен лист, съгласно нормата на чл.416 ГПК.
Твърди, че е налице новонастъпил
юридически факт - изтекла погасителна давност, считано от датата на издаване на
изпълнителния лист („титул“) на 28.3.2011г., в продължение на 5 години до 28.3.2016г., вземането на взискателя
се е погасило по давност или казано по друг начин, тъй като от този момент е
започнала да тече погасителната давност върху вземането - чл.114 ал.1 от ЗЗД.
Сочи, че дори да се приеме, че с
депозираната молба за образуване на ново изпълнително дело при ЧСИ-Г. С. , peг.№885,
с район на действие Окръжен съд-Пазарджик, в която са поискани извършване на
изпълнителни действия, то към момента на депозирането й давностният срок вече е
изтекъл, а изтеклата давност не може да бъде прекъсвана. Взискателят не е
предприел действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.116 б.„в"
от ЗЗД, поради което не е настъпил материалноправният ефект на последиците, с
които законът свързва прекъсването на давността. В хипотезата на прекратено по
право принудително изпълнение, всички предприети изпълнителни действия по него
се считат обезсилени, така че те също не са прекъснали давността, дори и да са
били от вида на посочените в чл.116 б.„в" ЗЗД, според задължителното за
прилагане и съобразяване TP №2/2013 год. на ОСГТК. Чрез издадените от ДСИ и ЧСИ
- Удостоверения, с отразени върху тях изходящи номера, представляващи официален
документ с изложените в тях релеватни факти и обстоятелства, свързани с
изпълнителното производство (чл.179 ал.1 от ГПК -официапен документ, издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство
за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия), се
ползват с доказателствена сила. След като за едно вземане не се търси защита в
продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният
интерес. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани като всички
други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи от извършването,
на които трети лица са придобили права (например купувачите от публична продан),
както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. /Вж.
мотивите по т.10 от TP №2/2013 год. на ОСГТК/. Причината за това е, че те се
обезсилват по право и губят с обратна сила своето процесуално и материално
значение.
Сочи, че изключение е създадено
единствено за изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи от
извършването, на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания - арг. от чл.433 ал.3 ГПК. Пример
за такива действия са влязлото в сила постановление за възлагане, от което
купувачът на публична продан на недвижим имот черпи своето право на собственост,
както и плащанията на работодателя, извършени на основание получено запорно
съобщение. /вж. Решение №285 от 06.10.2015г. по гр. д. №1953/2015г., IV г. о.
на ВКС/. Този съдебен акт доразвива вече посоченото заключение в т.10 от
Тълкувателното решение, че независимо от основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, то всички изпълнителни действия се обезсилват по
право. „В мотивите на решението е посочено, че каквото и да е основанието за
прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания). Обезсилването на изпълнителните действия е с обратна сила и те не се
считат произвели правно действие, така, както се счита за непостановен
обезсиленият съдебен акт. Поради това на поставения в настоящето производство
материалноправен въпрос следва да бъде даден отрицателен отговор: когато е
проведено принудително изпълнение въз основа на заповед за изпълнение и издаден
по нея изпълнителен лист, които впоследствие са обезсилени и изпълнителното
производство е прекратено, предприетите по него изпълнителни действия не са
прекъснали погасителната давност по смисъла на чл.116 б."в" ЗЗД. Тези
действия се обезсилват по право с прекратяването на принудителното изпълнение и
не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни последици"
(курс. мой - И. В.).
Твърди, че от основно значение за
преценката дали предприетите изпълнителни действия в рамките на изпълнителния
способ въобще са прекъсвали погасителната давност на основание чл.116,
б.„в" ЗЗД е задължителното условие за тяхната валидност. Ако изпълнителното
производство е прекратено поради перемпция на основание чл.433 ал.1, т.8 ГПК,
то това условие няма да е изпълнено и нито едно от предприетите изпълнителни
действия по прекратеното изпълнително производство няма да е валидно. Причината
за това е обезсилването им по право с обратна сила, т.е. предприетите
изпълнителни действия няма да се произвели процесуални и материални последици
относно погасителната давност между взискателя и длъжника. Прекратяването на
изпълнителното дело води, както до недопустимост да се извършват последващи
изпълнителни действия, така и до отпадане с обратна сила на извършените до този
момент изпълнителни действия, освен ако законодателят не е предвидил нещо
друго, както е сторил в разпоредбата на чл.433 ал.3 от ГПК. За да поддържа
висящността на изпълнителния процес взискателят трябва да внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ и да иска прилагането на нови
изпълнителни способи. Ако това не е направено по една или друга причина - например
защото взискателят не е внесъл разноските за извършването му или поради
бездействие на съдебния изпълнител, давността няма да се прекъсне, защото
взискателят е този, който трябва да поиска повтаряне на изпълнителното действие
или пристъпване към нов изпълнителен способ. Обратното би означавало давността
за вземането никога да не изтече, въпреки бездействието на взискателя. В този
смисъл е Решение №451 от 29.03.2016 год., постановено по гр.д. №2306/2015 год.
на ВКС, IV г.о, даващо отговор на правния въпрос изтекъл ли е двугодишният
преклузивен срок по чл.433 ал.1, т.8 ГПК и 5-годишната погасителна давност в
случаите, когато по искане на взискателя е образувано изпълнително дело и с
молбата за образуване е поискано извършване на определени изпълнителни
действия, но същите не са били извършени в тези срокове, поради бездействие на
съдия-изпълнителя и взискателя.
Твърди,
че съдът е длъжен да
счете, че новата 5-годишна погасителна давност за вземането на взискателя срещу
длъжника по делото е започнала да
тече от 28.3.2011 год. когато е издаден изпълнителния лист
(изпълнителния титул) и е
изтекла на 28.3.2016 год. Сочи, че в правната наука погасителната
давност се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните
норми, които я уреждат, са императивни. Чрез погасителната давност на кредитора
се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това
става след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд
правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това,
че то не е упражнено в определен от закона срок от време. След като за едно
вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се предполага,
че е отпаднал правният интерес.
Твърди, че с изтичане на
петгодишния период от време от издаването на ИЛ, тъй като липсват - не са
извършвани валидни изпълнителни действия, правото на вземане за главница е
погасено на основание чл.117 ал.2 ЗЗД, във връзка с чл.110 ЗЗД, а съгласно
чл.119 ЗЗД с погасяването на главното задължение се погасяват и произтичащите
от него акцесорни задължения за обезщетение за забава върху главницата и за
заплащане на извършени разноски във връзка с предприетите от кредитора действия
по присъждане на вземането му, поради което образуваното изпълнително дело
№20168850400708 по описа на ЧСИ Г. С. с
peг.№885, вземанията на взискателя изцяло погасени по давност, на която изрично
се позовава чрез възражение обективирано в т.н. отрицателен установителен иск,
но тъй като не се прилага служебно, е материалноправен въпрос, който се решава
по исков ред в гражданско производство.
Моли съда да установи със сила на
присъдено нещо, че длъжникът Х.Х.З., с ЕГН ********** не дължи парично
задължение - главница, просрочена лихва, такси и разноски на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, Бизнес център
„Люлин-6", ет.2, тъй като правото на взискателят да иска принудително
изпълнение на вземането си е погасено по давност.
Моли съда да осъди ответника да
заплати разноските в настоящето производство за държавна такса, включително и за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно чл.78 ал.4 от ГПК.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства, подробно описани и са направени доказателствени искания.
С допълнителна уточняваща молба вх.№21660/16.09.2019г. е формулиран следния петитум на исковата молба:
Ищецът моли съда да установи със
сила на присъдено нещо, че не дължи вземания, които са прехвърлени на ответника
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с договор за цесия от 15.05.2015г. следните
суми: сумата от 3914,50 лева, представляваща неплатена главница по договор за
потребителски паричен кредит PLUS-01217950/17.06.2008г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /с
предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл“ АД/, ведно с мораторна лихва
в размер на 787,59 лева, считано от 19.09.2008г. до 11.01.12011г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2011г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 194,04 лв. разноски по делото, поради изтекла
погасителна давност, за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.03.2011г.
от РС-Пазарджик по ч.гр.дело №108/2011г. предвид влязла в сила заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, Заповед за изпълнение №55/14.01.2011г. по ч.гр.дело
№108/2011г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №20168850400708
по описа на ЧСИ-Г. С. , рег.№885, с район на действие ОС-Пазарджик.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, с който е взето становище, че предявеният
отрицателно установителен иск е допустим,
но изцяло неоснователен.
Възразява, че са неправилни и
неоснователни твърденията на ищеца за погасяване на вземанията, описани в
исковата молба, по давност. В случая, относно оспореното задължение, счита, че
предвидената в чл.110 ЗЗД обща петгодишна давност, не е изтекла, както към момента на
образуване на изп. дело №411/2011г. по описа на ДСИ при РС-Пазарджик, така и
при образуване на новото изп. дело с №708/2016г. по описа на ЧСИ Г. С. .
Излага правни съображения, че твърденията
на ищеца почиват върху тълкувателната дейност на Върховния касационен съд, по
отношение на въпросите за прекъсване и спиране на погасителната давност в
изпълнителния процес, обективирана в т.10 на Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015г. на ВКС по т. д. №2/2013г., ОСГТК. Сочи, че ищецът правилно цитира
от мотивите на горепосоченото TP на ВКС кои процесуални действия не
представляват изпълнителни действия и нямат за последица прекъсване на
погасителната давност. Ищецът, обаче, не посочва, че със споменатото TP на ВКС
от 26.06.2015г. се отменя като загубило сила ППВС №3/18.11.1980г., постановено по чл.58, т.1 ЗУС (отм.), с
което е постановено, че образуването на
изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. Съществени в настоящия случай са въпросите
какво действие във времето имат тълкувателните актове на ВКС и в конкретика TP
на ВКС по т.д. №2/2013 г., ОСГТК, и кой тълкувателен акт следва пряко да се
приложи в настоящия казус. Дали тълкувателните актове действат ех tunc
или ех пипе и следователно дали следва да се приложи ППВС №3/18.11.1980г.
За действието във времето на тълкувателните актове липсва законова уредба,
следователно за решаването му следва да се приложи съдебната практика, като
източник на правото. По този въпрос има
постановена съдебна практика (решение №170 по реда на чл.290 ГПК,
постановено по гр. д. № 2382/2017г., IV ГО на ВКС).
Сочи,
че в мотивите на горецитираното съдебно решение, съдът подробно и мотивирано
посочва, че „с
тълкувателно решение, с което се обявява за загубило сила предшестващ
тълкувателен акт поражда действие от момента на постановяването на новото TP,
поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се
прилага. Ако преди постановяване на новото TP са се осъществили факти, които са
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или TP, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците“... обратното би
означавало да се предаде обратно действие на новото TP, което се предвижда само
по изключение, съгласно чл.14 от Закон за нормативните актове.
Сочи, че съгласно ППВС №3/18.11.1980г. образуването на
изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. Едва
от 26.06.2015г. с TP
№2/26.06.2015г. е дадено различно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение като от момента на същото започва да тече нова давност.
В същите мотиви на горепосоченото решение - Решение №170 по реда на чл.290 ГПК,
постановено по гр. д. №2382/2017г., IV ГО на ВКС, съдът категорично
посочва, че „извършената с т.10 от TP №2/26.06.2015г. постановена по
тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №3/18.11.1980г. поражда
действие от датата на обявяването на TP като даденото с т.10 от TP
№2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение
се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.“ Ако се приеме, че при образуван изпълнителен
процес, преди постановяването на TP №2/26.06.2015г., постановено по тълк. д.
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност тече, то може да се стигне до
това, че „давността ще се счита за изтекла със задна дата преди момента
на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент
ППВС".
Твърди, че въз основа на
гореизложеното може да се направи от правна страна извод, че по настоящия казус
от образуване на изпълнително дело №411/2011г. по описа на ДСИ при РС-Пазарджик
на 06.10.2011г. до 26.06.2015г. намира приложение ППВС №3/18.11.1980г. и
погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени
изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече погасителна
давност, е датата 26.06.2015г. - постановяване на TP №2/26.06.2015г. по тълк.
д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Следователно датата, на която вземането се
погасява по давност, би била 26.06.2020г. Обаче и в периода след 26.06.2015г.
има множество извършени изпълнителни действия, които прекъсват погасителния
давностен срок.
Твърди, че на 21.06.2016г. в
кантората на ЧСИ Г. С. е постъпила молба
от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД в качеството на частен правоприемник
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с универсален правоприемник „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България за образуване на изпълнително дело
въз основа на изпълнителен лист от 28.03.2011г., издаден по ЧГД 108/2011г. по
описа на PC-Пазарджик. В молбата за образуване на изпълнително дело е поискано
от кредитора насрочване на дата за извършване опис на движими вещи в дома на
длъжника, а също така и на основание чл.18 от Закона за частните съдебни
изпълнители е възложено да се извършат всички необходимия действия за нормалния
ход на изпълнителното производство. Както правилно е посочено от ищеца, ЧСИ Г. С.
е изпратил Покана за доброволно изпълнение с изх.№6489/28.06.2016г., с която
покана е насрочен и опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника, на
01.09.2016г. от 13:00 ч., която покана е получена лично от Х.З.. На следващо
място, на 16.08.2016г. от кантората на ЧСИ С. е изпратено запорно съобщение до
установения работодател на длъжника -“Р. П. " ЕООД, което действие, обаче,
не е произвело необходимия ефект или поне такива доводи са наведени от ищеца,
тъй като в законоустановения срок работодателят не е спазил изискванията на
закона за отговор и не е наложил запор. Счита, че това обстоятелство не
осуетява действието на запорното съобщение и същото е прекъснало давността,
имайки предвид, че дори в исковата молба е посочено, че изискванията в чл.508 ГПК и респективно последствията от неспазване на разпоредбата на чл.512 ГПК са
в тежест на работодателя. Още повече, в мотивите на т.10 от мотивите на TP
№2/2013г. изрично е посочено: „Искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение". В конкретния случай са налице кумулативно както искането
за извършване на горепосоченото изпълнително действие, така и уважаването и
предприемането му от съдебния изпълнител.
Твърди, че за пореден път,
петгодишният давностен срок е бил прекъснат с насрочения на 29.05.2017г. от
13:00ч. опис на движими вещи, находящи се в дома на Х.З.. Взискателят и
съдебният изпълнител не са бездействали като чрез запорно съобщение с
изх.№5783/07.06.2017г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника/ищец,
разкрити в „Уникредит Булбанк" АД. На 30.08.2018г. от 12:30ч. с призовка
за принудително изпълнение с изх.№8345/25.07.2018г. отново е била насрочена
дата за опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника. По делото
са извършвани множество справки с оглед проучване на имущественото състояние на
длъжника, видно от които взискателят не се е дезинтересирал от своето вземане.
Твърди, че предприемането на
действия за принудително изпълнение представляват самите искания (процесуални
изявления) на кредитора, отправени до компетентния орган за извършването им -
компетентният орган може да извърши или да не извърши изпълнителните действия.
Прекъсването на давността обаче, е свързано не с извършването на изпълнителните
действия от органа по изпълнението, а с искането на кредитора за извършването
им, защото санкцията на давността е не за органа, водещ производството, а за
кредитора. Следователно давностният срок е прекъснат с молбата за образуване на
изп. дело, получена в кантората на 21.06.2016г., в която е направено искане за
извършване на опис на движими вещи като от тогава е започнала да тече нова
погасителна давност. За прекъсване на погасителната давност от съществено
значение е дали са извършени действия от страна на кредитора, с които той
показва своята активност при защита на своето вземане и че е заинтересован от
събиране на вземането си. В случая не е необходимо предприетото действие от
съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително
успешно, за да се счита, че давността е прекъсната. Това следва от разпоредбата
на чл.116, б."в" от ЗЗД, в който законодателят използва думата
„предприемане" на изпълнителни действия, а не „извършване" или друга
подобна формулировка.
Сочи,
че съгласно цитираното от ищеца -
Решение №2/2013г. на ВКС от 26 юни 2015г. по Тълкувателно дело №2/2013г. - „При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи...".
Счита за необосновани твърденията
на ищеца за изтекла погасителна давност. От предприетите по инициатива на
взискателя и съдебния изпълнител изпълнителни действия е видно, че
погасителната давност се прекъсва многократно и следва да се направи изводът,
че противно на твърдението на ищцовата страна, общият давностен срок за
процесното вземане не е изтекъл и претенциите на Х.З. се явяват изцяло
неоснователни.
Сочи,
че в най-новата съдебна практика се наблюдава тенденция към преодоляване на
схващането, че заповедта за изпълнение няма силата на съдебно решение. В
подкрепа на това твърдение излага част от мотивите към Решение №231773 от 06.10.2017г. по гр. дело №22342/2017г., постановено
от СРС, 1-во ГО, 31-ви състав: „Влязлата в сила заповед поради нейното неоспорване от
длъжника в срока по чл.414 ал.1 ГПК прави вземането по заповедта безспорно. По
аргумент за противното от чл.424 ГПК тя се ползва със сила на пресъдено нещо.
Длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл.424 ал.1 ГПК може да оспори
изпълнението само въз основа на факти, настъпили след изтичане срока за
възражение по чл.414 ГПК - арг. чл.439 ал.2 ГПК. Това означава, че давността за
вземанията на основание чл.117 ал.2 ЗЗД е станала петгодишна, защото, макар да
не представлява съдебно решение, постановено в исков, когнитивен процес,
заповедта за изпълнение прави вземането безспорно. Именно защото тя се ползва с
такава правоустановителна сила, преклудирана е възможността длъжникът да
оспорва съществуването и изпълнимостта на вземанията по заповедта с аргументи,
черпени от възражения, които е могъл да изложи в срока за възражение по чл.414 ГПК. Съгласно чл.439 ал.2 ГПК той може да релевира само възражения за
осъществили се юридически факти след този момент. Аргумент за наличието на сила
на пресъдено нещо е и обстоятелството, че при влязла в сила заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК кредиторът не може да предяви положителен
установителен иск за съществуването на вземането по заповедта, за разлика от
кредитора, снабден с изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително
основание по ГПК (отм.). ...Процесуалната пречка е формираната сила на
пресъдено нещо." С оглед
изложеното до тук счита, че приложима относно
вземането е общата 5-годишна погасителна давност, която в процесния случай не е
изтекла, каквито неправилни твърдения навежда ищецът в депозираната искова
молба.
Твърди, че вземанията по договори
за заем не спадат към задълженията за периодично плащане (Решение №261 от 12.07.2011г. по гр.д.
№795/2010г., ГК, IV Г.O. и Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г.,
ГК, III Г.О., постановени по реда на чл.290 и сл. от ГПК; TP №3/2011, ОСГТК на
ВКС), поради което приложима е петгодишната погасителна давност.
Възнаградителната лихва (договорна) е уговорена като част от месечните вноски,
поради което не представлява задължение за периодични плащания по смисъла на
чл.111, б."в" ЗЗД, доколкото се касае за предварително фиксирано
окончателно оскъпяване на кредита под формата на възнаграждение за кредитора по
договора за заем, а не за периодична лихва, каквато има предвид законът в
посочената разпоредба.
Моли съда да постанови решение, с
което предявеният от ищцата Х.Х.З. иск да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен
и недоказан.
Моли да им бъдат присъдени направените
разноски, а именно: юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.78
ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от Закон за правната помощ, препращат към
чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ - в размер на 300.00 лв.
В условията на евентуалност, ако
съдът възложи разноските в производството в тежест на ответника, то моли да се
приложи и чл.78 ал.5 от ГПК и ако заплатеното от ответната страна
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, то съдът да приеме възражението на ответната
страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение като същото
бъде намалено.
Моли съда да окаже съдействие на
страните по спора като укаже на ищцовата страна да предостави банкова сметка, ***ите
разноски с оглед на евентуалния и неизвестен към днешна дата изход от спора. Счита,
че направеното искане е необходимо за обезпечаване упражняването на
процесуалните права на страните, съобразно тяхното законово предназначение и
уважаването му няма да попречи или затрудни нормалния ход на исковото
производство. Сочи банкова сметка ***.
Към писмения отговор са приложени писмени доказателства, подробно описани.
Предявеният
иск се поддържа от пълномощника на ищцата в проведеното по делото съдебно
заседание. Моли съда да го уважи като доказан и основателен. Претендира
разноските по делото по представения списък по чл.80 от ГПК. Подробни
съображения по същество са изложени в представената по делото писмени бележки.
Ответното дружество, редовно призовано,
не изпраща свои представител в съдебно заседание. С депозирана по делото
писмена молба поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли иска
с присъждане на разноските по делото. Представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
Съдът като
взе предвид твърденията на ищцата и възраженията на ответника и като прецени
събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението като ал.2 на същата разпоредба предвижда, че искът на длъжника
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Настоящият
съдебен състав счита, че предявеният иск по чл.439 ал.1 от ГПК, предмет на
разглеждане в настоящето производство, е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане, тъй като в исковата си молба ищцата - длъжник в изпълнителното производство се
позовава на факти, настъпили след приключване на заповедното производство, по
което е издадено изпълнителното основание, а именно на настъпила погасителна
давност. Приема, че именно чрез иска по чл.439 ал.1 от ГПК длъжникът може да
защити своите права. Неговата правна сфера е накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира
вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи. Налице са
надлежни доказателства за извършената цесия - прехвърляне на процесните
вземания от първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс„ ЕАД /като
цедент/ на ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ„ ЕАД /като
цесионер/, поради което искът правилно е насочен срещу настоящия взискател в
изпълнителното производство. Налице е и нарочен акт за конституирането на
дружеството-ответник като взискател в изпълнителното производство -
Постановление на ДСИ от 07.10.2015г. Така, че ответното дружество е надлежна
страна-ответник по предявения иск.
По съществото на
предявения иск, съдът приема следното:
От
представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, а и не е
спорно между страните, че трето неучастващо по делото лице - търговското дружество
„БНП Париба Пърсънъл Файненс„ ЕАД, е
депозирало молба с рег.№1524/04.08.2011г. до СИС при РС-Пазарджик, по която е образувано срещу ищцата Х.Х.З. изп. д. №411/2011г. по описа на ДСИ при Районен съд - Пазарджик, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №108/2011г. по описа на PC-Пазарджик
за сумите, както
следва: сумата от 3914,50 лева -
главница, сумата от
787,59 лева – мораторна лихва от 19.09.2008г. до
11.01.2011г. и законната лихва
от 11.01.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 194,04 лева – разноски по делото. Давността
е прекъсната от момента на образуване на изпълнителното дело, съгласно
постановките на Постановление №3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС, според което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността до момента на
висящността на изпълнителното дело.
С молбата
за образуване на изпълнителното дело е направено искане на основание чл.426 от ГПК да се предприемат от държавния съдебен изпълнител необходимите изпълнителни
действия срещу длъжника Х.Х.З. за принудително изпълнение на посочените
задължения, ведно с разноските по изпълнението.
По
изпълнителното дело са направени справки относно длъжника и й е изпратена
покана за доброволно изпълнение, връчена лично на Х.Х.З. на 29.11.2011г.
По молба
на дружеството-ответник „Кредит Инкасо Инвестментс БГ“ ЕАД с
вх.№1473/20.08.2015г. по изп.
д. №411/2011г. по
описа на ДСИ при РС-Пазарджик, с постановление от 07.10.2015г.,
на основание чл.429 ал.1 от ГПК, като взискател е конституирано ответното
дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ„ ЕАД. Видно от приложеното заверено
копие от изпълнителното дело е, че с Постановление от 28.10.2015г. ДСИ при ПРС
е прекратил производството по изп. дело №411/2011г., І район, на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, поради
това, че взискателят повече от две години не е поискал изпълнителни действия
спрямо длъжника.
В
действителност прекратяването на изпълнителното дело по перемпция е настъпило
не от датата на постановлението на ДСИ за неговото прекратяване, а считано от 06.10.2013г.,
на която дата е изтекъл двугодишния срок от образуването на изпълнителното
дело, предвид бездействието на взискателя, който в продължение на две години не
е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо длъжника.
С молба с
вх.№728/24.02.2016г., ответникът-взискател е поискал от ДСИ да му бъде върнат
изпълнителния лист, с оглед образуването на ново изпълнително производство.
Искането е уважено и изпълнителният лист е върнат на ответника на 08.06.2016г.,
срещу разписка.
По молба с
вх.№07388/21.06.2016г. на ответното дружество е образувано изпълнително дело
№20168850400708 по описа на ЧСИ Г. С. , въз основа на процесния изпълнителен
лист. С молбата за образуване на делото е поискано насрочване на дата за опис
на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. На основание чл.18 от Закона
за частните съдебни изпълнители е възложено на ЧСИ Г. С. да извърши всички необходими действия за
нормалния ход на изпълнителното производство. До ищцата-длъжник Х.Х.З. е
изпратена Покана за доброволно изпълнение с изходящ №6489/28.06.2016г. като с нея в
случай на непогасяване на задълженията в срока за доброволно изпълнение, по
искане на взискателя, е насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника на 01.09.2016 год. от 13.00 часа. ПДИ е получена лично от длъжника по
пощата, на датата 20.07.2016 год., видно от приложеното известие за доставяне.
С Постановление на ЧСИ от 16.08.2016г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя „Р. П. " ЕООД, с.Л.
. До дружеството е изпратено Запорно съобщение с изх.№8332/16.08.2016г. по пощата
и е получено на датата 30.08.2016 год.
С молба от 14.03.2017 год., взискателят
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ„ ЕАД е поискал от ЧСИ да бъде насрочена дата за
извършване на опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника Х.Х.З..
Описът е насрочен за 29.05.2017г. от 13.00 часа. До длъжника е изпратена Призовка
за принудително изпълнение с изх.№2517/20.03.2017г. и уведомление за опис като писмото
се е върнало с отбелязване „непотърсено".
На 16.05.2017 год. взискателят
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ„ ЕАД е подал молба до ЧСИ с искане за извършване
на справка в регистъра на БНБ на името на длъжника за наличие на банкови сметки
и за налагане на запор върху тях.
С Постановление от 07.06.2017г.
на ЧСИ е наложен запор върху всички налични и постъпващи суми по банковите
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление на длъжника Х.Х.З.,
находящи се в „Уникредит Булбанк“ АД. До банката е изпратено запорно съобщение
изх.№5783/07.06.2017г. От банката е постъпил отговор с вх.№08777/16.06.2017год.,
че е наложен запор на сметките на длъжника, но дължимите суми не могат да бъдат
преведени, поради липса на свободен авоар.
С молба с вх.№08763/25.06.2018
год. взискателят е поискал от ЧСИ да насрочи дата за опис, оценка и публична
продан на движими вещи, собственост на длъжника, находящ се на домашния му
адрес. Описът е насрочен за 30.08.2018 год. от 12.30 часа. До длъжника е
изпратена Призовка за принудително изпълнение с изх.№8345/25.07.2018 год.,
получена на 06.08.2018г. от Е. Т. -майка на длъжника.
При тези данни съдът приема
следното:
Спорният въпрос по делото касае
обстоятелството дали вземанията по изпълнителния лист от 28.03.2011г. срещу ищцата
са погасени по давност. В тази връзка следва да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД
с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за неустойки от неизпълнен договор и вземанията за лихви – съгласно
чл.111, б.б. и б.в от ЗЗД.
Съгласно задължителната съдебна практика
- Постановление на Пленума на ВС №3/1980г. и
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, което няма
обратно действие и следователно следва да се прилага само за
напред,
доколкото преурежда режима на погасителната давност в изпълнителния процес,
първоначално регламентиран в посоченото Постановление, в каквато
връзка и е Решение №170 от 17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на
ВКС, IV г.о., първоначалният режим на погасителната давност
в изпълнителното производство е бил приравен със статута на исковото
производство за установяване на вземането, съгласно чл.115 ал.1, буква „ж“, във връзка с
чл.116, б.„в“ и чл.117
от ЗЗД, тоест от момента на образуване на изпълнителното производство и докато
последното е висящо погасителна давност не тече. В конкретния случай този режим на
погасителната давност е бил в сила от образуването на
изпълнителното производство по изп. дело №411/2011г по описа на ДСИ при Районен
съд-Пазарджик на 06.10.2011г. и до прекратяването му по перемпция на 06.10.2013г.
като погасителна
давност реално не е течала.
След датата 26.06.2015г. /датата на постановяване на Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с
което се отменя като
загубило сила ППВС №3/18.11.1980г.,
постановено по чл.58, т.1 ЗУС (отм.)/, институтът на погасителната
давност е преуреден по нов начин като принципът е, че поначало
давността не спира да тече освен при поискано от взискателя или извършено от съдебния
изпълнител конкретно изпълнително действие, представляващ
конкретен изпълнителен способ, както и поискано
изпълнително действие, представляващо част от конкретен
изпълнителен способ. Т.е. след 26.06.2015г. значение за погасителната
давност има действието или бездействието на взискателя и неговата активна роля
за поискване и предприемане на конкретни
изпълнителни действия. При бездействие
на кредитора в рамките на 2г., в които ако не посочи
изпълнителен способ, изпълнението се прекратява по перемция. При общо
бездействие на взискателя дори да са образувани примерно последователно няколко
изпълнителни дела за едно и също вземане, след поредната перемция, но без
поискани или извършени каквито и да било изпълнителни действия, след изтичането
на срок от три години по чл.111 от ЗЗД се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания /б.„в“/, обезщетения
и неустойки от неизпълнен договор /б.“б“/, а след изтичането на 5г. срок се погасяват всички
останали вземания, за които не е предвиден друг срок. В този
смисъл Решение от 11.12.2019г. по в.гр. дело №745/2019г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд.
Настоящият съдебен състав приема, че началният момент, от който е започнала да тече погасителна давност е датата
06.10.2013г. - датата, на която е
прекратено по перемпция изп. дело №411/2011г. по описа на ДСИ. След тази дата,
обаче, включително и след датата 26.06.2015г. – датата на постановяване на TP
№2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС има множество извършени
изпълнителни действия, които прекъсват погасителния давностен срок.
На 21.06.2016г. при ЧСИ Г. С. е постъпила молбата на ответника „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД за образуване на изпълнително дело въз основа
на изпълнителния лист от 28.03.2011г., издаден по ч.гр.дело №108/2011г. по
описа на PC-Пазарджик, в която молба се съдържа и възлагане на ЧСИ по реда на чл.18
от Закона за частните съдебни изпълнители да извърши всички необходимия
действия за нормалния ход на изпълнителното производство. С Поканата за
доброволно изпълнение с изх.№6489/28.06.2016г., изпратена и връчена на
длъжника, е насрочен и опис на движимите вещи, находящи се в дома й, на датата 01.09.2016г.
На 16.08.2016г. от ЧСИ Г. С. /и по молба
на взискателя/ е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищцата-длъжник
- „Р. П. " ЕООД за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение. На
29.05.2017г. е насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника Х.Х.З..
Със запорно съобщение с изх.№5783/07.06.2017г. е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк" АД. На 30.08.2018г. е бил
насрочен опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника.
Всяко едно от гореопосочените
изпълнителни действия е прекъснало давността и е започнала да тече нова
давност.
При тези данни, съдът приема, че
в
случая, не е изтекъл срок по-дълъг от три години, нито срок по-дълъг
от пет
години за погасяване на вземанията на взискателя по давност. В този смисъл
следва да се приеме, че вземането на ответника-взискател по изпълнението не е
погасено по давност и ищцата Х.Х.З. на общо основание продължава да дължи
изпълнение на процесните суми, така както са отразени в издадения изпълнителен
лист,
въз основа на който е образувано изпълнителното дело.
Поради това и предявеният иск се
явява неоснователен и като такъв ще следва да се отхвърли изцяло.
С оглед
изхода на делото ищцата ще следва да заплати на ответника разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, съдът на основание разпоредбата на
чл.78 ал.8 от ГПК определя на сумата от 150 лева.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Х.З., с ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника си – адвокат Л.И.К. от ПАК, със съдебен адрес: ***,
офис 13 против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Люлин-3“, ул.“Матей Преображенски“ бл.386, Секция-Б
иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК – с искане да се установи със сила на
присъдено нещо, че ищцата Х.Х.З., с ЕГН ********** не дължи вземания, които са
прехвърлени на ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ********* с
договор за цесия от 15.05.2015г., а именно следните суми: сумата от 3914,50
лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски паричен
кредит PLUS-01217950/17.06.2008г., ведно с
мораторна лихва в размер на 787,59 лева, считано от 19.09.2008г. до
11.01.12011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.01.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 194,04 лв. разноски
по делото, поради изтекла погасителна давност, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 28.03.2011г. от РС-Пазарджик по ч.гр.дело №108/2011г., въз
основа на който е образувано изпълнително дело №20168850400708 по описа на ЧСИ-Г.
С. , рег.№885, с район на действие ОС-Пазарджик, като неоснователен.
ОСЪЖДА Х.Х.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник – адвокат Л.И.К. от
ПАК, със съдебен адрес: ***, офис 13 да заплати на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин-3“, ул.“Матей
Преображенски“ бл.386, Секция-Б разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: