Р Е Ш Е Н И Е
№139 17.07.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и пети януари две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
Йорданка Майска
секретар Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от съдия Майска
Гражданско дело № 1025 по описа
за 2017г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
постъпила искова молба за делба от „Ю.2.“ ЕООД с ЕИК-********, седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя Ю.Б.Г., заявена чрез адв.И.П.Д.
***, с посочен съдебен адрес ***-адв.И.Д. против „П.В.“ АД с ЕИК-********,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Й.А.Д..
Моли се, да бъде допуснат до съдебна
делба на съсобствения между страните Поземлен имот с идентификатор
51500.505.270, находящ се в град Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-46/18.08.2006г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение със
заповед КД-14-02-724/28.05.2007г. на началника
на СК-Бургас, с адрес на поземления имот: гр. Несебър, п.к. 8230, к.к. Слънчев
бряг - изток, Ю., с площ 2886 кв.м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, с начин на трайно ползване - за курортен хотел, почивен дом, стар
идентификатор - няма, номер по предходен план - няма, при съседи: 51500.505.148;
51500.505.329; 51500.505.328, при следните
квоти: за „П.В.“ АД - 2416/2886 ид.ч. и
за „Ю.2.“ ЕООД - 470/2886 ид.ч..
Сочи доказателства.
В исковата молба се посочва,
че ищецът притежава правото на собственост върху
Сграда с идентификатор 51500.505.270.1 и Сграда с идентификатор
51500.505.270.2, като ответникът от своя страна е собственик на Сграда с
идентификатор 51500,505.270.3, които сгради са построени в съсобствения между
страните Поземлен имот с идентификатор 51500.505.270.
Желае се, да се извърши реална подялба на ПИ с
идентификатор 51500.505.270, с площ 2886 кв.м., като
действащият ПУП следва да бъде
изменен, така, че да бъдат обособени нови
УПИ за всеки от съсобствениците
така, че да обслужват сградите на съответния съсобственик- като за целта
се предприемат
действията, необходими за изпълнение на процедурата по чл. 201 от ЗУТ.
В месечния срок е постъпил отговор от ответната страна,
заявен чрез процесуалния представител
посочен и като съдебен адресат адв.Х.М. ***, с посочен съдебен адрес ***,
Бизнес център, офис 302, с който предявената претенция се счита за
неоснователна, поради недопустимост на делбата на процесния имот. В този смисъл
се потвърждава, че ПИ, чиято делба се
иска е действително съсобствен при посочените в исковата молба квоти между
страните, но същият представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, а
ал.3 от с.чл. сочи, че общите части не могат да се делят. По-нататък се
навежда, че имотът се намира в режим не етажна собственост, тъй като е застроен
с три сгради, за две от които /с идентификатор №№ 51500.505.270.1 и
51500.505.270.2 в исковата молба се твърди, че са собственост на ищеца, а
сграда с идентификатор 51500.505.270.3 в писмения отговор се твърди, че е
собственост на ответника. В зависимост от установяването или неустановяването
на собствеността върху сгради с идентификатор №№ 51500.505.270.1 и
51500.505.270.2 от страна на ищеца, ответникът навежда недопустимост на делбата
на поземления имот в първия случай поради наличие на хипотезата на т.1, б.“е“,
а във втория случай на т.1, б.д“ от ППВС № 2/1982г.. Следващото възражение по
исканото разделяне на делбения имот на два отделни урегулирани поземлени имота,
ответникът мотивира с разпоредбата на чл.201, ал.2 от ЗУТ. По отношение
наличните в поземления имот сгради, ответникът оспорва твърдението в исковата
молба, че сгради с идентификатор № 51500.505.270.1 и № 51500.505.270.2 са
индивидуална собственост на ищеца, с насрещно твърдение, че те са собственост
по силата на чл.92 от ЗС на собствениците на поземления имот, поради липса на
фактически твърдения, а и доказателства, че тези две сгради са индивидуална
собственост само на ищеца. В този смисъл ответникът се позовава на представените
с исковата молба нот.акт № 32/12.08.2003г., том ІХ/посочена е в отговора
идентификация на СВ при НРС, отговаряща на нот.акт № 30/12.08.2003г., том V,
рег.№ 3052, дело № 810/2003г. по описа на нотариус с рег.№ 110 за района на
НРС-вж.л.4 по дело/, по силата на който ищцовото дружество е придобило по
силата на покупко-продажба дворно место, съставляващо УПИ ІІІ, кв.30 по плана
на к.к.Слънчев бряг-изток, на площ от 361кв.м., ведно с построения в него
ресторант-първи етаж със застроена площ от 244кв.м., както и всички останали
подобрения. По-нататък, в отговора се сочи, че съгласно съдържанието на нот.акт
№ 53/30.01.2004г., том ІІ, рег. № 701, н.д. № 242/04г. на нотариус с рег.№ 208
на НК район на действие РС-Несебър, с който на ищеца е учредено право на надстрояване
на четириетажна сграда хотел-ресторант, като последната е в режим на
узаконяване при условията на пар.184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, като се навежда че
ищецът не представя доказателства за узаконяването на тази сграда и дали тя е
идентична със сграда с идентификатор № 51500.505.270.1, като липсват твърдения
и доказателства за собствеността на сграда с идентификатор № 51500.505.270.2.
Това са причините ответникът да се позове на разпоредбата на чл.92 от ЗС.
Представят се писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът прие
за установено следното от фактическа
страна:
Относно правото на собственост;
установяване на съсобственост, квоти, фактическо положение на имота:
С доклада на съда е прието, с оглед изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба и петитума, че се иска на осн. чл.34
от ЗС делба на ПИ с идентификатор 51500.505.270, като самостоятелен обект на
собственост отделно от построеното върху него.
За допускане на процесния ПИ до делба
съделителите добросъвестно представят доказателства относно следните релевантни
факти: на какво основание е възникнала съсобствеността между тях, какво е основанието на всеки от съделителите
за участието им в делбения процес, дадено е описание на вещта, чиято делба се иска и се
представят доказателства относно определяне размера на квотите на съсобственост. Съобразно
представените писмени доказателства, и заключенията по допуснатите и приети СТЕ
по силата на покупко-продажба, обективирана в нот.акт нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 30/12.08.2003г., том V peг. № 3052, дело 810/2003г. по описа на нотариус под
№110 в регистъра на НК и район на действие – РС-Несебър, ищецът е закупил дворно място в
к.к.Слънчев бряг - изток, община Несебър, съставляващ УПИ III, кв. 30 по плана
на к.к.Слънчев бряг - изток, с площ от 361 кв.м., при граници за УПИ: от две
страни улица и УПИ I, ведно с построения в УПИ III ресторант, както и всички
останали подобрения, намиращи се в имота. След сделката описаните по-горе УПИ
III и УПИ I от кв. 30 по плана
на к.к.Слънчев бряг - изток са били обединени в общ УПИ I, в който са включени
и имоти на други собственици. С нот.акт № 186/04.08.2003г., том ІV, рег.№ 2738, дело №
723/2003г. по описа на нотариус с рег.№ 110 на НК, район на действие
РС-Несебър/л.64,65 по дело/ „Слънчев бряг“ АД продава на „Пълдин Вакейшън“ ООД
УПИ І, в кв.30 на площ от 31239кв.м. по
плана на КК“Слънчев бряг“, одобрен със Заповед № 105/07.12.2000г. на Кмета на
Община Несебър. С нот.акт. № 7/30.12.2003г., том ІХ, рег.№ 5797, дело №
1492/2003г./л.66 по дело/ „Пълдин Вакейшън“ ООД продава на „АБВ“ ООД
собствените си 11239/31239кв.м./ид.ч. от УПИ І, в кв.30 на площ от 31239кв.м. по плана на КК“Слънчев
бряг“. С нот.акт № 66/02.02.2004г. „АБВ“ ООД продава
на„Пълдин Вакейшън“ ООД собствените си 8884/34155кв.м./ид.ч. от УПИ І в кв.30
по плана на ТК“Слънчев бряг“-изток/л.68,69 по дело/. С нотариален акт за учредяване на право на строеж № 53, том II, рeг.№701, дело 242/2004г. по описа на
нотариус Стоян Ангелов с per. № 208 на НК и район на действие
– РС-Несебър, съсобствениците на УПИ I от
кв. 30 по плана на к.к.Слънчев бряг - изток с площ от 34 155 кв.м., при граници на имота от всички
страни улици учредяват права на надстрояване
и пристрояване за изграждане на общо
3896кв.м. на „Ю. 2003“ ООД и на „АБВ“ ЕООД, подробно описани в т. 1.1 и 1.2 от
този нотариален акт/вж.л.7 по дело/, както и право на прокарване на отклонения
от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през УПИ I от кв.
30 по плана на к.к.Слънчев бряг - изток, общ.Несебър. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140/26.06.2007г., том IX, рeг.5205, дело № 1678/26.06.2007г. по описа на нотариус М. Бакърджиева/л.9-11 по
дело/, „Слънчев бряг“ АД е подало
668кв.м./ид.ч. от ПИ № 51500.505.270, целия на площ от 2886кв.м., както следва
на купувача „Ю.2.“ ЕООД 109/2886кв.м./ид.части, а на купувача „АББ“ООД съответно
559/2886кв.м./ид.ч. от правото на собственост върху Поземлен имот с
идентификатор 51500.505.270, находящ се в
град Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на
изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед КД-14-02-724/28.05.2007г.
на началника на СК-Бургас, с адрес на поземления имот: гр. Несебър, п.к. 8230,
к.к. Слънчев бряг – изток, Ю., целия с
площ 2886кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана,
с начин на трайно ползване - за курортен хотел, почивен дом, стар
идентификатор - няма, номер от
предходен план - няма, при съседи: 51500.505.148; 51500.505.329; 51500.505.328. С договор за доброволна делба на
недвижими имоти от 10.07.2007г. вписан под
№ 181, том II, вх. per. № 6179 от 11.07.2007г. на СВ/л.12-18 по дело/ е извършена делба между съсобствениците на Поземлени имоти с
идентификатори: 51500.505.148, 51500.505.270, 51500.505.401 и 51500.505.402,
находящи се в град Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006г. на
изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед
КД-14-02-724/28.05.2007г. на началника на СК-Бургас. При така извършената
делба, съсобственици на дял II - Поземлен имот е идентификатор 51500.505.270, находящ се в град Несебър, общ.
Несебър, обл. Бургас по кадастралната карта н кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-46/18.08.2006г. на изпълнителния директор на АК, последно
изменение със заповед КД-14-02-724/28.05.2007г.
па началника на СК-Бургас, с адрес на поземления имот: гр. Несебър, п.к. 8230,
к.к. Слънчев бряг - изток, Ю., с площ 2886 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за курортен хотел,
почивен дом. стар идентификатор - няма, номер по предходен план - няма, при
съседи: 5 1500.505.148;
51500.505.329; 51500.505.328, бивш УПИ III, кв. 30 стават „АББ“ ООД и „Ю.2.“
ЕООД, при следните квоти на собственост: за „АББ“ ООД- 2416/2886кв.м./ ид.ч. и за „Ю.2.“ ЕООД 470/2886 кв.м./ид.ч..С
нотариален акт № 119, том 37, per. 11009, дело 6898 от 30.11.2012 по
описа на Служба по впиванията Несебър, „П.В.“ АД, ЕИК ******** придобива
от продавача „АББ“ЕООД в собственост 2416/2886
ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 51500.505.270, находящ се в град Несебър, общ. Несебър, обл.
Бургас по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-46/18.08.2006г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение със
заповед КД-14-02-724/28.05.2007г. на началника
па СК-Бургас, с адрес на поземления имот: гр. Несебър, п.к. 8230, к.к.
Слънчев бряг - изток, Ю., с площ 2886 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за курортен хотел,
почивен дом, при съседи: 51500.505.148, 51500.505.329,
51500.505.328. С нот.акт № 74/01.04.2013г., том ІІ, рег.№ 1438, нот.дело №
239/2013г. По описа на нотариус с рег.№ 110, на НК, район на действие
РС-Несебър/л.83-87/ „Ю.2.“ ЕООД като собственик на 470/2883кв.м./ид.ч. учредява
безвъзмездно на „П.В.“ АД в качеството му на собственик на 2416/2886кв.м./ид.ч.
право на строеж в съсобствения между страните ПИ с идентификатор 51500.505.270
по КК и КР на гр.Несебър.
В резултат на горната поредица от
сделки ищецът и ответникът към настоящият момент се легитимират като
съсобственици на делбения ПИ с идентификатор 51500.505.270 по КК и КР на
гр.Несебър с адрес гр. Несебър, п.к. 8230, к.к. Слънчев бряг - изток, Ю., с
площ 2886 кв.м., при квоти на собственост: за „П.В.“ АД - 2416/2886 ид.ч. и за
„Ю.2.“ ЕООД - 470/2886 ид.ч., които не са и спорни между страните.
Фактическото положение на делбения ПИ
се установява от огледа и изследването вещите лица изготвили СТЕ по делото, а
именно същият е с идентификатор № 51500.505.270 по КК на гр.Несебър одобрена със Заповед № РД-18- 46/18.08.2006г.,
изменена със Заповед № КД-14-02-1359/25.07.2012 на Началника на СГКК - Бургас с площ
от 2886м , бивш УПИ III кв. 30 по плана на ТК „Слънчев бряг – изток“, с трайно предназначение -
за курортен хотел, почивен дом. В него експертизата е установила, че са изградени, както следва:
1.Сграда с идентификатор 51500.505.270.1 по кадастралната карта на гр. Несебър, със застроена площ от 267м2 на пет етажа, с предназначение - хотел. С нотариален акт №153, том 3, дело №719/2002г. Ю.Б.Г. и Недялко Генчев Генчев купуват дворно място с площ от 361м , представляващо УПИ III кв.30 по плана на ТК „Слънчев бряг - изток" и ресторант със ЗП от 244м2, етаж първи. На Ю.Б.Г. е дадено Разрешение за строеж №17 от 13.02.2003г. за изграждане на „Заведение за обществено хранене - ресторант за бързо хранене и кафе - аперитив" - I етап, в УПИ III кв.30 по плана на к.к. „Слънчев бряг – изток“. Обектът е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване №142/24.03.2003г. С нотариален акт №30, том V, рег.№3052, дело №810/12.08.2003 г. Ю.Б.Г. и Недялко Генчев Генчев, продават на „Ю. 2003“ ООД: дворно място с площ 361м2, представляващо УПИ III кв.30 по плана на ТК „Слънчев бряг“ - изток и построения в него ресторант със ЗП от 244м , етаж първи. С нотариален акт №140 том IX, рег.№5205, дело №1678/26.06.2007г., „Ю. 2003“ ООД, закупува от „Слънчев бряг“ АД - 109/2886м идеални части от поземлен имот 51500.505.270, а „АББ“ООД-559/2886кв.м./ид.ч.. С Договор за доброволна делба на недвижим имот от 10.07.2007г., вписан с №181, том II вх. рег.№6176/11.07.2007г. от УПИ 1 кв.30, са образувани четири дяла. Дял II представлява бивш УПИ III кв.30 сега ПИ с идентификатор 51500.505.270 по кадастралната карта на к.к. „Слънчев бряг – изток“ е съсобствен между „Ю. 2003“ ООД с площ 470/2886м идеални части и „АББ“ ООД - 2416/2886кв.м./ид.ч.. С нотариален акт №187, том X, рег.№9169, дело №1857/30.11.2012г. „АББ“ ЕООД продава на „Пълдин Вакейшън“ ООД 2416/2886кв.м./ид.ч..
С Разрешение за строеж №17/13.02.2003г. е изградено „Заведение за обществено хранене - ресторант за бързо хранене и кафе - аперитив -1 етап в УПИ III кв.ЗО по плана на к.к. „Слънчев бряг – изток“. Обектът е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване №142/24.03.2003г.. През 2003 - 2004г. ресторантът е надстроен с три хотелски етажа с площ по 357,40м на коти +3,60, +6,50, +9,40 и на кота +12,30 с площ от 90,80кв.м..
Надстрояването на три хотелски етажа над
ресторанта е извършено без строителни книжа, поради което експертизата е
установила че е извършена процедура по узаконяване, както следва: С Декларация
от 29.01.2004г., съсобствениците на дворно място в УПИ I кв.30 дават съгласие
да бъде узаконено извършеното строителство от „Ю. 2003“ ООД гр. Пловдив в
северната част на поземлен имот I кв.30 по плана на ТК „Слънчев бряг – изток“,
изразяващо се за четириетажна сграда, съдържаща: Заведение за обществено
хранене - ресторант за бързо хранене и кафе - аперитив /без Бистро/, хотелска
част от три типови етажа на коти +3,60; +6,50; +9,40; +12,30 с отстъп, без ЗОХ,
ресторант, за което е издадено Разрешение за ползване №142/24.03.2003г.. Акт за
узаконяване №12/13.03.2004 на името на „Ю. 2003“ ООД гр. Пловдив. Узаконен е
обект „Надстройка над строеж „Заведение за обществено хранене, като са
изградени три хотелски етажа в западната част и четири в източната част,
изпълнените ВиК и Ел. захранващи инсталации, изградени в УПИ I кв.30 по плана
на к.к. „Слънчев бряг – изток“. Заведение за обществено обслужване - БИСТРО е
въведено в експлоатация с Разрешение за ползване №142/24.03.2003г.. С Разрешение за строеж
№31/09.04.2004г. е надстроен четвърти хотелски етаж, въведен в експлоатация с
Удостоверение №238/22.07.2004г..
2. Сграда с идентификатор
51500.505.270.2 по КК
и КР на гр. Несебър, със
застроена площ от 72,0кв.м., на един етаж, с предназначение - постройка на
допълващо застрояване. Сградата е функционално свързана със ЗОХ - ресторант и
кафе - аперитив. Част от нея с площ от 24,0кв.м е изградена със ЗОХ - ресторант
- I етап, въведен в експлоатация с Разрешение за ползване №142/24,03.2003г.
3. Сграда с идентификатор
51500.505.207.3 по КК
и КР на гр. Несебър с
площ от 530,0кв.м. на седем етажа с
предназначение хотел. Строителството е реализирано на основание на одобрен
проект на 25.09.2013г. и разрешение за строеж №141/10.10.2013 от „П.В.“ АД ***.
Сградата е въведена в експлоатация с Разрешение за
ползване № СТ-05- 347/22.03.2018г..
4.
Сграда с идентификатор
51500.505.270.4 по КК и КР на гр.
Несебър, със застроена площ от 6,0кв.м на един етаж, с предназначение за
електропроизводство /ТП/. Сградата е изградена в северозападния край на парцела
на улица с идентификатор 51500.505.328.
На въпрос №
3 на съда съобразно одобрените строителни книжа, предвидено ли е свободно място
около сградите за мероприятия, свързани с обслужването на изградените в
делбения имот сгради – паркоместа, басейн, озеленяване и т.н. и върху каква
част от терена, както и какво е изпълнението, експертизата посочва, че няма данни
да е изработен проект по част вертикална планировка, в одобрените проекти за
заснемане и узаконяване на надстройка за четвърти хотелски етаж, но при огледа
е установено, че незастроеното дворно място се ползва, като частта зад сгради 1
и 2-които се полз0ват от ищеца в югозападния ъгъл се ползва като паркинг с
размери от 500кв.м., а частта зад сграда 3/която се ползва от ответника в
югоизточния ъгъл с площ от 300кв.м. е озеленена. От приетото допълнително
заключение към СТЕ в с.з. на 02.11.2018 г.
В отговор на въпрос 2/л.303 по дело/ се установява, че при оглед и
измерване на место разстоянието между сграда 1 и сграда 3 в най-близката им
част е 2,60м., а измерено между сграда 3 и архитектурен елемент на сграда
1/определен от вещите лица при изслушването им в с.з. като наподобяващ човка/ е
1,70метра/вж.скици на л.305 и скица на л.331-към второ доп.заключение на СТЕ,
допълващо и даващо пояснения за изградените по архитектурни проекти към сграда
3 снек бар и дървена обшивка, навес-определни в това заключение като строеж и
към сграда 1/.
При това положение съдът констатира, че в дворното място, чиято
делба се иска са изградени посочените по-горе масивни многоетажни сгради, които
принадлежат на различни собственици.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.38, ал.1 от Закона за собствеността общи части на сградата,
в която е създадена етажна собственост, са земята, върху която е построена
сградата, дворът и всичко друго, което по естеството си или по предназначение
служи за общо ползване. Земята, върху която е построена сградата винаги е обща
част, тъй като без нея сградата не може да съществува, а когато има пълно
съвпадение между етажните собственици и собствениците на дворното място,
какъвто е настоящия случай, преди всеки от тях – ищеца и ответника – да е
предприел отчуждаване на притежавани от тях самостоятелни обекти в собствената
си сграда ведно с идеални части от общите части и правото на строеж, дворът
също е обща част. В случая с построяването на сградите теренът е загубил своята
самостоятелност и се е превърнал в обслужваща обектите обща част и съответно
делбата му е недопустима, както поради предназначението му, така и поради
изричната разпоредба на чл.38, ал.3 от ЗС. (в този смисъл и съдебната практика,
обективирана в решения по чл.290 от ГПК, имащи задължителен характер за
настоящата инстанция: Решение № 242 от 20.12.2011г. на ВКС по гр.д.№
1459/2010г., ІІ г.о. на ВКС; Решение № 87 от 07.07.2011г. по гр.д.№
20.12.2011г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 99 от 24.02.2009г. по гр.д.№
1162/2008г. на ВКС, V г.о. и други, както и ППВС № 2/1982г.).
Следва
да се има предвид също, че законът не е предвидил изключения за този му статут
съобразно площта, разположението на сградите и достъпът до тях. Съсобствеността
върху поземления имот е неразривно свързана с индивидуалната собственост върху отделните сгради.
Този статут на поземления
имот се определя от факта на наличие на построените в него сгради, право на
собственост, чиито носители по силата на изброените по-горе в хронология
множество сделки са съсобствениците на поземления имот – страните по делото.
Това означава, че отношенията между собствениците на сградите се намират в
регулативна подчиненост на нормативния режим на етажната собственост (чл.37-47
от ЗС)/в случая така наречената хоризонтална ЕС/и следователно тази разделност
на титулярството на правото на собственост върху отделните сгради, при липса на
уговорено друго, определя застроената и незастроената част от поземления имот
(дворното място) положение, приравнено на такова да бъде обща част по
предназначение – чл.38, ал.1, предл.1-во и предл.2-ро от ЗС.
Както
бе посочено по-горе, дворът извън застроената му част е сред изрично изброените
в чл.38 от ЗС като обща част. Той обаче не е обща част по естеството си, а по
предназначение, защото етажната собственост може да съществува и без него. Като
обща част по предназначение, неговият статут би могъл да бъде променен по общо
съгласие на собствениците или по разпореждане на закона. Такава е хипотезата на
чл.63 от ЗС – когато сградата е построена въз основа на учредено право на
строеж или е прехвърлена отделно от земята или по друг способ е учредена
суперфициарна собственост. При липса на тези предпоставки (общо съгласие на
съсобствениците и суперфициарна собственост) мястото представлява обща
част. Обслужващото сградите предназначение на поземления имот не би
отпаднало с отчуждаването от съсобствениците му на притежавани от тях
самостоятелни обекти от сградата в режим на етажна собственост, в полза на
лица, които не притежават собственост в поземления
имот. Разбира се, нормалното използване на собствеността върху
дадена постройка не може да се осъществи без известно използване и на мястото
около нея в поземления имот. Разпоредбата на чл.64 от ЗС изрично установява
правото на собственика на постройката да ползва земята доколкото това е
необходимо за използване постройката според нейното предназначение. Поначало
това ползване се ограничава само до достъп до сградата, доколкото това е
необходимо за ползването й като елемент на преустройството с оглед техническите
й характеристики, а правата на собственика на земята трябва да се ограничават в
минимална степен. С оглед предназначението на обектите- два хотела със
заведения за обществено хранене в дворното място са предназначени и се
използват значителни територии за паркинг-500кв.м. и е извършено озеленяване –
300кв.м., съдът приема, че целият имот е предназначен да обслужва сградите, още
повече, че в противен случай те не биха могли да отговарят на съответните
изисквания за категоризация и да функционират като обекти предлагащи
туристическа услуга, а това означава, че страните са изразили воля поземления
имот да обслужва собствените им сгради.
Предвид обстоятелството, че съсобствеността върху общите части е
принудителна, то делбата им се явява недопустима, по аргумент на чл. 38, ал.3
от ЗС. В т.3 от Постановление № 4 от
Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове, поради което неспазването им и
несъобразяването с даденото в тях тълкуване представлява нарушаване на закона в
широк смисъл. Следователно процесният поземлен имот не подлежи на съдебна
делба, тъй като представлява обща част при етажната собственост. В този смисъл
е и практиката на ВС – Решение № 691/16.03.1978 г. по гр. д. № 3158/1977 г., І
ГО, както и на ВКС – Решение № 86/20.02.2006г.,гр.д.№730/2005г.,Іг.о..
След
като се установи че по волята на страните процесният поземлен имот е придобил
статут на обслужващ сградите, то делбата му се явява недопустима поради
естеството на правото (незастроената част) и по разпореждане на закона
(застроената част), а искът следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи плащане на
ответника на направените от последния разноски в производството за платен
депозит и доплащания за всички СТЕ в общ
размер от 573лв., съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК
както и плащане на държавна такса по с/ка на РС-Несебър в размер на 100лв.,
определена
съобразно чл.9 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Предвид
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Ю.2.“ ЕООД с ЕИК-********, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Ю.Б.Г., заявена чрез адв.И.П.Д. ***, с посочен
съдебен адрес ***-адв.И.Д. против „П.В.“ АД с ЕИК-********, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Й.А.Д., иск за съдебна делба на съсобствения между страните Поземлен имот
с идентификатор 51500.505.270, находящ се в град Несебър, общ. Несебър, обл.
Бургас по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-46/18.08.2006г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение със
заповед КД-14-02-724/28.05.2007г. на началника
на СК-Бургас, с адрес на поземления имот: гр. Несебър, п.к. 8230, к.к. Слънчев
бряг - изток, Ю., с площ 2886 кв.м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, с начин на трайно ползване - за курортен хотел, почивен дом, стар
идентификатор - няма, номер по предходен план - няма, при съседи: 51500.505.148;
51500.505.329; 51500.505.328, която да се
допусне и извърши при следните квоти от
правото на собственост между съделителите: за „П.В.“
АД - 2416/2886 ид.ч. и за „Ю.2.“ ЕООД -
470/2886 ид.ч., поради недопустимост на делбата поради естеството
на правото и по разпореждане на закона.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 от ГПК „Ю.2.“ ЕООД с ЕИК-******** да заплати
на „П.В.“ АД с ЕИК-******** сумата от 573лв., представляваща
сторените в производството съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Ю.2.“ ЕООД с ЕИК-******** да заплати
по с/ка на РС-Несебър държавна такса в размер на
100лв., определена съобразно чл.9 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: