Решение по дело №54950/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12568
Дата: 16 юли 2023 г.
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20221110154950
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12568
гр. София, 16.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110154950 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът „----“ ЕАД е предявило положителен установителен иск по реда на чл.422
ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът С. П. М. дължи сума в общ размер от
4026.86 лв., от която: сумата от 793.74 лв., представляваща неплатени абонаментни
такси за периода от 19.08.2021г. до 16.03.2022г. по сключен на 13.10.2018 г. договор за
мобилни услуги, предоставяни със системен № -, сумата от 1728.00 лв.,
представляваща незаплатена част от стойност на устройства по договор за продажба на
изплащане, сумата от 1505.12 лв., представляваща неустойка за невърнато оборудване,
ведно със законна лихва за период от 26.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
89,95 лв., представляваща мораторна лихва за период от 19.09.2021 г. до 25.04.2022 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 21940/2022 по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че на 13.10.2018 г. между „----“ ЕАД и ответника бил сключен
договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни
със системен № -, като част от рамков договор, идентифициран с уникален № -
/13.10.2018 г. Въз основа на договорите било извършено изпълнение от страна на
ищеца, но ответникът не заплатил задълженията, които се натрупали за периода от
16.07.2021г. до 15.01.2021г. в размер на 4026.86 лв., като същите включвали неплатени
суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на обща стойност
793.74 лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на
обща стойност 1728.00 лв., както и на основание чл.54.12 от ОУ, поради неплащане в
срок на задълженията по вина на ответника, начислил и договорна неустойка за
прекратяване на договорни абонаменти в размер на 1505.12 лв. Поради незаплащане в
срок на стойността на месечни такси и потребление на далекосъобщителни услуги по
договора за период от 19.08.2021 г. до 13.04.2022 г., за дружеството възникнали
вземания за лихва за забава в размер на 89,95 лв.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Оспорва страните да са обвързани от облигационно правоотношение, както и да е
приел общите условия относно предоставяне на далекосъобщителни услуги, а при
евентуалност- оспорва договорът за мобилни услуги да е валидно прекратен с
отправяне на едностранно писмено предизвестие до ответника, което да е достигнало
до ответника. Оспорва да е получавала устройства, стойността на която се претендира
в производството, така и да е налице основание за начисляване на неустойка с довод,
че клаузата относно дължимостта на неустойка е нищожна на основание чл. 143, т.5
ЗЗП и поради накърняване на добрите нрави. Оспорва претендирания размер на
неустойка като прекомерен с довод, че максималният размер на неустойката възлизал
на 63.6% от фиксираната цена на устройството към момента на сключване на договора.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 21940/2022г. по описа на СРС, 27 състав, се установява,
че по заявление вх.№ 82711/26.04.2022г. на „----“ ЕАД, на 11.05.2022г. е издадена
заповед по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата
4 026,86 лв., представляваща главница за неизпълнение на договорно задължение за
период от 19.08.2021 г. до 16.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от
26.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 89,95 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 19.09.2021 г. до 25.04.2022 г., както и държавна такса в размер на
82,34 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. В срока по чл.414
ГПК е подадено възражение, поради което съдът с разпореждане № 79320/29.08.2022г.
е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в изпълнение на които е предявен
в срок настоящия иск.
От страна на ответника не се поддържа заявеното с отговора оспорване на
представените от ищеца писмени доказателства: договор за електронни съобщителни
услуги и устройство на изплащане №- от 13.10.2018г. и приложенията към него;
договор за продажба на изплащане № - от дата 01.07.2021г. относно апарат iPhone 11 64
GBBla+Adapt, приложенията към него и приемо-предавателент протокол; договор за
продажба на изплащане № - от дата 01.07.2021г. относно слушалки Huawei FreeBuds 4i
white, приложенията към него и приемо-предавателен протокол, както и договор за
продажба на изплащане № - от дата 03.07.2020г., приложенията и анекс към него и
приемо- предавателен протокол, с оглед на което и от представените по делото
доказателства се установяват обстоятелствата, че между страните са сключени
посочените договори с предмет електронни съобщителни услуги, както и не е налице
спор, а това обстоятелство се установява и от приетите протоколи, че на ответницата са
предоставени посочените устройства.
От приетото по делото приложение № 1 към договор № - от 13.10.2018 г. със
системен партиден номер -, се установява, че са активирани услуги – мобилна услуга
Unlimited 32,99 и Unlimited Special 48, мобилен интернет сърф 14, мобилна услуга Al
Net Box 50, мобилна услуга А1 фиксиран телефон и пакет услуги домашен интернет
телевизия.
Приети са договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане,
идентифициран с неговия уникален номер - от 13.10.2018 г. със системен партиден
номер -, договор за продажба на изплащане № -/01.07.2021г. и приемно-предавателен
протокол от същата дата, по силата на които ищецът продава на изплащане и предава
2
фактическата власт върху вещ „апарат Apple iPhone 11 64GBBla+Adapt“ за обща сума
от 2444.98 лв., договор за продажба на изплащане № -/03.07.2020г. и приемо-
предавателен протокол от същата дата, по силата на които ищецът продава на
изплащане и предава фактическата власт върху вещ „апарат Samsung S10+128GB
Bla+WirCharger“ за обща сума от 1759.99 лв., договор за продажба на изплащане № -
/01.07.2021г. и приемно-предавателен протокол от същата дата, по силата на които
ищецът продава на изплащане и предава фактическата власт върху вещ „слушалки
Huawei FreeBuds 4i white“ за обща сума от 169.99 лв., като към договорите са
представени приложения за активиране на мобилни услуги.
От заключението на изготвеното от в.л. инж. Н. Х. заключение по съдебно-
техническа експертиза, неоспорена от страните и кредитирано от съда като
компетентно изготвено, се установява, че услугите за процесния период са
предоставяни посредством STB („Сет топ бокс“) приемник за цифрова телевизия, рутер
за фиксирания интернет. За услугата Net Box 50GB+50GB промо, предоставен
ZTE/Huawei рутер. Съобразно заключението, данните за трафика и услугите
използвани от клиентите, са необходими за съставяне на техните сметки. Записът на
тези данни и трансферът им между елементите на мрежата, се осъществява
посредством CDRs - detailed records. На базата на тези данни, се осъществява
остойностяване на услугите, което се отразява в крайната фактура на клиента.
Процесът по трансфер на трафичните данни между елементите на мрежата от
централите, до клиентските фактури, е осъществяван от екип „Билинг контрол и
обезпечаване на приходите“, като се използва софтуер, посредством който се следи за
целостта на трафичните данни при преноса им между мрежовите елементи. В билинг
се проверяват данните, която се включва в клиентските фактури. Съгласно
заключението процесът по изработването фактурите, обхваща дейности по
остойностяване на отделните разговори спрямо клиентския тарифен план и
предоставени отстъпки (рейтинг) и отразяването им в месечните фактури (билинг).
Използва се софтуер на трета, независима страна - Амдокс. Вещото лице псочова също,
че е извършил проверка в информационния одит на горепосочената билинг система,
относно технически записи и/или неточност при трансфера на данните при
осчетоводяване на клиентските фактури, при което не са установени грешки и/или
манипулации на процеса по остойностяване на съответните комуникационни услуги,
като към експертното заключение е представен и сертификат за сертифицирана и
одитирана система за билинг. Въз основа на приетото заключение се установява, че
процесните услуги за процесния период са предоставени в обема, в който са
фактурирани, като не са налице данни за несъответствие съобразно данните за CDRs и
пренос са им в билинг системата. Съвкупно от приетите по делото фактури за периода
от 19.08.2021г. до 16.03.2022г., както и от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира изцяло, се
установява, че данните от детайлните записи за разговорите като трафична
информация били коректно въведени и съответно остойностени като използвани
услуги в процесните фактури, така и че процесните мобилни комуникационни услуги
за процесния период били предоставени в обема, в който били фактурирани.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
3
За уважаването на иска по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.228 ЗЕС в тежест на ищеца е да
докаже съществуването на твърдяното правоотношение по договор за доставка на
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяне на услугите
по договора на ответника в твърдяното количество, както и цената на доставените
услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси и предаване на
вещите по договора за устройство на изплащане.
Съвкупно от приетия по делото доказателствен материал, съдът приема, че между
страните е доказано съществуване на твърдяното правоотношение по договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги с предмет активирани услуги –
мобилна услуга Unlimited 32,99 Unlimited Special 48, мобилен интернет сърф 14,
мобилна услуга A1 Net Box 50, мобилна услуга А1 фиксиран телефон и пакет услуги
домашен интернет телевизия. Доказано е предоставяне на услугите от ищеца на
ответника, съответното фактуриране на същите (с оглед приетите по делото фактури,
така и с оглед заключението на в.л.), поради което съдът приема за доказано, че за
процесния период ищецът е доказал предоставяне на услугите по договора на
ответника в твърдяното количество, както и цената на доставените услуги на
предварително уговорените абонаментни такси, съответно дължимата цена на
вноските на изплащане за закупени устройства на изплащане за процесния период.
Предоставените на ответника услуги и тяхната стойност са установени въз основа
на справки за общо потребление за мобилен фиксиран номер и данъчни фактури,
издадени от ищцовото дружество, което не се спори, че води редовно счетоводство. От
заключението се установява, че услугите, предоставяни от „----“ ЕАД, са фактурирани
в съответствие с предоставените услуги, че по процесните фактури са начислени
месечни абонаментни такси и стойност на услуги на обща стойност 793.74 лв.
Ответницата не твърди и не установява, че е заплатила стойността на ползваните от нея
през исковия период далекосъобщителни услуги. Поради тези съображения съдът
приема, че предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД са
основателни и следва да бъдат уважени в пълния претендиран размер от 793.74 лв.
Като законна последица от уважаването им и доколкото това е поискано изрично от
ищеца, върху сумата 793.74 лв. следва да бъде присъдена законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
21940/2022г., по описа на СРС, 27 състав – 26.04.2022г., до окончателното й
изплащане.
Въз основа на приетите по делото допълнителни споразумения към договорите за
мобилни услуги и приемо-предавателни протоколи се установява, че мобилният
оператор е предоставил на ответницата устройства на изплащане на преференциална
цена, като е посочена и стандартната цена на устройствата без абонамент и размерът
на отстъпката от пазарна цена на крайно устройство, закупено с абонамента. Съдът
приема за доказано предаване на вещите по договорите, с оглед изричното отбелязване
в протоколите към тях, че е удостоверено предоставянето на устройствата от ищеца на
ответницата. Установява, че ищецът като продавач е прехвърлил на ответника правото
на собственост върху описаните в приложенията към процесните договори вещи срещу
цена, която ответницата се е задължила да му заплати при условията на разсрочено
плащане, конкретно посочени в договора. Съгласно подписаното от страните
приложение № 1 към договора, предмет на продажбата на изплащане са апарат Apple
iPhone 11 64GBBla+Adapt, апарат Samsung S10+128GB Bla+WirCharger и слушалки
Huawei FreeBuds 4i white. Според клаузата на т. 8.2. от всеки от процесните договори,
договорената продажна цена на вещта е платима при първоначална вноска при
4
сключване на договора и на оставащи месечни вноски за период от 23 месеца, съгласно
представения погасителен план, като е уговорено стойността на месечните вноски да се
включва в издаваните месечни фактури по договора за мобилни услуги и да се дължи
заедно с тях. Ищецът е начислил сумата 1728 лв. за незаплатена част от стойност на
устройствата, както следва: за слушалки Huawei FreeBuds 4i white - 6 месечни вноски за
периода 16.07.2021г. - 15.01.2021 г. в размер на 39,00 лв. и предсрочно изискуеми
оставащи вноски начислени във фактура № ********* от 18.02.2022 г. в размер на -
104,00 лв., за апарат Samsung S10+128GB Bla+WirCharger - 6 месечни вноски за
периода 16.07.2021 г. - 15.01.2021 г. в размер на 258,00 лв. и предсрочно изискуеми
оставащи вноски начислени във фактура № ********* от 18.12.2022 г. в размер на -
172,00 лв. и за апарат Apple iPhone 11 64GBBla+Adapt - 6 месечни вноски за периода
16.07.2021 г. - 15.01.2021 г. в размер на 315,00 лв. и предсрочно изискуеми оставащи
вноски начислени във фактура № ********* от 13.09.2021 г. в размер на - 840,00 лв.
Доказателствата за плащане ответницата, която носи тежестта, не е ангажирала, поради
което, в приложение на доказателствената тежест, съдът приема този факт за
недоказан. С оглед горното, съдът намира иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.228 ЗЕС за изцяло основателен в претендирания размер от 1728.00 лв.,
представляваща незаплатена част от стойност на устройства по договорите за продажба
на изплащане.
По иска по чл.92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че има уговорена валидна
неустоечна клауза и настъпване на основанията за начисляване на неустойката, вкл.
размерът на същата.
Съгласно чл.54.12 от приетите по делото ОУ „Договорът на абоната/потребителя
се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането
на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена“. В
приложение № 1 към Договор № -/13.10.2018г., в т.7.1 е уговорено, че при виновно
неизпълнение на потребителят операторът има право да прекрати договора и/или да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими от датата н прекратяване до изтичане на определения срок за
ползване. В т.7.1 към Допълнение към Приложение № 1 към Договор № -/13.10.2018г.
е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на потребителя се начислява
неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента по
техния стандартен размер, без отстъпка, като ако абонатът е физическо лице –
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси.
Вземането за неустойка става изискуемо при виновно неизпълнение на договорно
задължение. В този смисъл на база договорното правоотношение се развива вторично
санкционно правоотношение. За да бъде основателна претенцията за заплащане на
неустойка, кредиторът следва да докаже само фактът на неизпълнението. Той не е
длъжен да доказва, че е претърпял вреди, нито техния размер, като такава се дължи и
без да са настъпили вреди. Това е така, защото посредством неустойката страните по
договора предварително определят размера на обезщетението за предполагаемите
вреди, които съобразно разпоредбата на чл.92 ЗЗД не е нужно да се доказват. В
исковата молба е посочено, че неустойките са начислени за едностранно прекратяване
на договора по вина на абоната поради допуснато просрочие на дължимите плащания.
От приетите по делото фактури, съответно от заключението на в.л. по ССчЕ се
установява, че същите не са били заплащани в съответните срокове, т.е. установява се,
че от началната забава по първата фактура е изтекъл предвидения в т.54.12 от ОУ срок,
5
следователно ищецът е доказал настъпване на основанията за начисляване на
неустойката.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.3 на ТР № 1/2009 г. по тълк.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката дали уговорена неустойка е нищожна от гледна точка на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в
зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за
всички случаи критерии, сред които: вида на неустойката (компенсаторна или
мораторна) и съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
вреди от неизпълнението.
На съда е служебно известно признание на ищеца за неравноправността на клаузи
за неустойки, което се съдържа и в постигнатата между него и Комисията за защита на
потребителите съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 21.04.2016 г.
по гр. д. № 12268 по описа за 2014 г. на СГС. Спогодбата е постигната в контекста на
заведен от КЗП колективен иск срещу ищеца за обявяването на клаузи за неустойки за
неравноправни. В резултат на спогодбата ищецът е поел ангажимент да измени
клаузите за неустойки в договорите за предоставяне на електронни съобщителни
услуги, считано от 01.07.2016 г. като се предвижда, наред с другото, и следното
ограничение по отношение на нейния размер: "Когато абонатът е физическо лице-
потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите, максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент
по техния стандартен размер без отстъпка".
Видно и от договорените в цитираните по-горе приложения, е съобразен
ангажиментът операторът да измени клаузите за неустойки в договорите за
предоставяне на електронни съобщителни услуги. В разглежданите договори размерът
на претендираните неустойки се равнява на месечните такси без уговорените отстъпки,
като в процесния случай е спазено изискването претендираната неустойка да не
надвишава трикратният размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Ето защо неустоечната клауза не
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. С
оглед на това не е налице нарушаване на добрите нрави и съответно не е налице
нищожност на неустоечните клаузи в разглежданите договори. Не се доказва плащане
на претендираното вземане за неустойка. Следователно, исковете се явяват изцяло
основателни за неустойка за сумата от 1505.12 лв.
Ответницата е изпаднала в забава по отношение задължението за заплащане на
главница, уговорено като срочно съобразно приложимите Общи условия, като забавата
е настъпила автоматично, без да е необходимо отправянето на покана до длъжника.
Процесният договор е такъв с продължаващо действие и периодично изпълнение по
смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС и се разваля с
действие занапред, поради което и съобразно Тълкувателно решение № 7/2013г. на
ОСГК на ВКС относно този вид договори, липсва правна пречка за начисляване на
обезщетение за забава върху падежиралите преди прекратяването на договора
вземания едновременно с неустойката за прекратяване на договора, обезщетяваща
вредите от преустановяване на договорната връзка преди изтичане на уговорения срок.
С оглед на горното, акцесорната претенция за обезщетение за забава е основателна в
пълния предявен размер от 89.95 лв. и за целия исков период от 19.09.2021 г. до
6
25.04.2022 г.
По разноските:
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно, като на основание
чл.78, ал.1 ГПК, разноските следва да бъдат присъдени в цялост съобразно списъка по
чл.80 ГПК. Дължимите за исковото производство разноски са в размер на 539.19 лв.,
включващи заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и заплатен
депозит за експертиза и по заповедното производство в размер на 132,34 лв., в общ
размер от 671.53 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.228 ЗЕС
и чл.92 ЗЗД от „----“ ЕАД, ЕИК: ---, със седалище и адрес на управление: гр.С-, че С. П.
М., ЕГН: **********, гр.С-, дължи сумата от 793.74 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси за периода от 16.07.2021г. до 15.01.2021г. по сключен на 13.10.2018
г. договор за мобилни услуги, предоставяни със системен № -, сумата от 1728.00 лв.,
представляваща незаплатена част от стойност на устройства по договори за продажба
на изплащане, сумата от 1505.12 лв., представляваща неустойка за стойност на
предоставени устройства и невърнато оборудване, ведно със законна лихва за период
от 26.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 89,95 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 19.09.2021 г. до 25.04.2022 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21940/2022
по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК С. П. М., ЕГН: **********, гр.С-,
да заплати на „----“ ЕАД, ЕИК: ---, със седалище и адрес на управление: гр.С-, разноски
по делото в размер на 671.53 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7