Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Нова Загора, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря: Валентина Колева
и в присъствието на прокурора: разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ Гр. дело № 364 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.
Ищецът
посочва, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК пред Районен съд - Нова Загора за вземанията си към Р.Х.М.. По
входираните документи било образувано ч.гр.д. № 1790/2018 г. и била издадена
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК и в срока по чл. 415,
ал.4 от
ГПК, ищцовото дружество, чрез юрисконсулт К.А. е депозирало искова молба на 20.03.2019 г. с вх.
№ 1485.
Ищецът сочи, че „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, продавало електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008
г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия
същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани
на сайта на дружеството http://www.evn.bg/Chastni
klienti/Elektricheska-energia/normativni-dokumenti-(1).aspx
Твърди,
че по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество било поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 2230972,
находящ се в с. Богданово.
За
Р.Х.М. бил открит клиентски номер **********, в качеството му на собственик на
посочения имот, видно и от извършена справка в Служба по вписванията гр. Нова
Загора.
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите
условия, се бил задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Посочва също, че съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при
неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден.
Ищеца твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД било доставило на обекта на Р.Х.М. за
периода 11.11.2017 г. - 10.04.2018 г. електроенергия на обща стойност 544.46
лв., която до този момент не била заплатена.
Твърди, че поради забава в заплащането на горепосочената главница,
ответникът дължал законна лихва в общ размер от 37.63 лв. за периода 29.12.2017
г. - 13.11.2018 г. Законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура
отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на
настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.
Моли
съдът с оглед на гореизложеното да установи със сила на присъдено нещо,
съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към Р.Х.М.,
както следва:
- 544.46 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода 11.11.2017 г. - 10.04.2018 г.
- 37.63 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
29.12.2017 г. -13.11.2018 г.
- законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 14.11.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Моли съдът на основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. Дело № 4/201З г. т.12, да осъди Р.Х.М., да заплати на ищеца присъдените
в заповедта за изпълнение по ЧГД 1790/2018г. по описа на Районен съд Нова
Загора разноски.
Моли
в тежест на ответника да бъдат присъдени и направените по делото разноски, а
именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника
адв. Д.С.И. ***, с който се
поддържа, че предявения иск е недопустим и неоснователен.
Претендира
съдебните разноски по делото.
Счита
иска за недопустим, като посочва мотиви:
След
като се е запознала с исковата молба адв. Д.С. счита, че поради връчването на
ответника на издадената в заповедното производство Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1790/2018 г. по описа на РС Нова Загора при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, същият не бил получил лично или чрез допустимите от закона начин и лица,
необходимите документи и в двете производства, като в първото, заповедното, ако
лицето не бъде намерено на посочения адрес, уведомяването ставало след
залепване на уведомление на входната врата по местоживеенето на лицето. Твърди,
че същото се отнасяло и за настоящото производство, тъй като според нея нямало лично уведомление, това
ставало чрез определянето на особен представител. Ответника изобщо не бил
уведомяван за делото, защото не е имало на адреса му никой, който да получи
тези съобщения. Твърди, че тази процедура се използвала при безспорни вземания,
при които длъжниците просто нямат възможност да платят, но в нашата страна се
използвала за злоупотреби, дори при спорни вземания.
Твърди също, че според закона заповедното производство не се
прилагало за лица, които живеят постоянно в чужбина.
Особеният представител сочи, че
след внимателно разглеждане на делото, както и чрез справка в устна форма е
установила, че лицето трайно пребивава в друга държава.
Твърди,
че въпреки че не са подсъдни на съдилищата в България, съобразно регламент
1215/2012 г., според който исковете срещу потребител се предявяват в държавата,
където обичайно лицето живее, а също и че по делото нямало доказателства, от
които да е видно, че ищецът бил направил всичко възможно, за да установи
обичайното местоживеене на ответника, в случая извън пределите на Р България. Според
нея, справка в кметството на с. Богданово, общ. Нова Загора, последвана от
необходимите официални документи, би била напълно достатъчна.
Посочва,
че в регламент 1215/2012 г. на ЕС е указано, че подобни искове трябва да се
гледат в страната, в която живее потребителят. В чл.17, ал.1 от същия
регламент, се казва, „че по отношение на дело във връзка с договор, сключен от
лице - потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата
търговска дейност или професия, компетентността се определя от настоящия
раздел". Според следващия текст, чл.18 ал.2 на този регламент „ другата
страна по договора сключен с потребител, може да предяви иск срещу потребител
само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят, а
под местоживеене по смисъла не европейския регламент, се разбира „ мястото,
където лицето фактически живее, без значение дали е извършена административна
регистрация или не ,„ което е в съответствие с КМЧП.
Счита
също, че искът е неоснователен, предвид следните съображенията:
По
делото ищецът бил представил фактури - пет броя за посочените в исковата молба
месеци. От тях можел да се види размерът на неплатената главница, размерът на
дължимата лихва. Не било ясно в тази сума калкулирана ли е таксата за достъп на
обекта до електропроводимата мрежа. В случая цените за достъп до
електропреносната и електроразпределителната мрежа не били сведени до знанието
на потребителя. От друга страна тези цени били определени едностранно, което е
в противоречие с разпоредбите на ЗЗП. Поради това счита, че правилата за
ценообразуване, съответно посочените цени, въз основа на които ищецът
претендирал своите вземания, били недействителни.
Моли съдът да остави без уважение исковата молба, като счита
същата за недопустима и неоснователна по посочените по горе съображения.
На
20.09.2019 г. в РС Нова Загора е постъпила молба с вх. № 4834 от ищцовото
дружество, чрез юрк. К.А., с която същият моли съдът да назначи съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи, които да отговорят на въпросите:
За
процесния период има ли доставена ел. енергия до процесния обект и в какви
количества?
Как е
бил отчитан електромерът и какви показания са отчетени, съвпадат ли отчетенит
еколичества ел. енергия с фактурираните такива?
Поставеният
електромер на обекта през процесния период преминал ли е изискуемите проверки,
съгласно Закона за измерванията и има ли необходимите стикери, пломби и знаци
за това?
Съответно:
Осчетоводени
ли са редовно, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите
счетоводни стандарти, процесните фактури, кога по коя счетоводна сметка и
партида?
Правилно
ли са изчислени дължимата цена за консумираната
ел. енергия и достъп до мрежата по процесните фактури, съгласно решенията на
КЕВР за всеки отделен ценови период?
Какъв е
размерът на претендираното по делото обезщетение за забава за процесния период?
На
22.10.2019 г. в РС Нова Загора е постъпила молба с вх. № 5578 от адв. М.П., с
която е посочил, че е преупълномощен от адв. Д.С. да поеме защитата на ответника
по това дело, тъй като същата е в продължителен отпуск по болест.
Съдът е
назначил изготвянето на съдебно-техническа експертиза на вещо лице доц. д-р
инж. С.Х.Б. и съдебно-счетоводна експертизи на вещо лице С.К.С..
Заключението
по съдебно-счетоводна експертиза е представено на 01.11.2019 г. с вх. № 5800, а
по съдебно-техническа експертиза на 12.11.2019 г. с вх. № 5970.
На
19.11.2019 г. с вх. № 6094 в РС Нова Загора е получено становище от ищцовото
дружество, с което ищецът моли заключенията по изготвените експертизи да бъдат
приети от съда, като доказателства по делото. Посочва, че поддържа иска и
претендира разноските в настоящото и заповедното производство.
Адв.М. П.
в с.з. от 21.11.2019г. заявява, че поддържа депозирания от адв. Д. С. писмен
отговор.
След
преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
материалите по приложеното ч.гр.д. № 1790/2018
год. по описа на НЗРС, на 14.11.2018 г. пред
съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
гр. Пловдив, за сумите от 544.46
лв. – главница и 37.63 лв. – обезщетение за забавено плащане
на главницата, в размер на законната лихва за периода от 29.12.2017
г. до 13.11.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда, до пълното ѝ изплащане.
Като основание
за вземането заявителят – ищецът е
посочил, че претендираната главница представлява неизпълнението на задължението
за заплащане стойността на електрическата енергия, доставена за периода от 11.11.2017
г. до 10.04.2018
г. от „ЕВН „България Електроснабдяване” ЕАД по
партидата на ответника Р.Х.М., с кл. № 1001351680,
отнасяща се за обект на потребление: с. Богданово, обл.Сливен, ул. 0 *216, ИТН 2230972.
Заповедният съд
е уважил това искане, като е издал заповед № 1332/21.11.2018
г. за претендираните по заявлението суми. Със същата заповед, заповедният съд е
разпоредил длъжника-ответник да заплати на заявителя - ищец и сторените по
делото от последния разноски в размер на 75.00 лв.
Заповедта по
чл.410 ГПК е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
С оглед
условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на
основание чл.415, ал.2 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване
съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение,
който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване
на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал писмени
доказателства: Копие от
справка в Служба по вписвания гр. Нова Загора; Препис - извлечение от
клиентската сметка на ответника; Фактури; Пълномощно; Копие от платежно
нареждане за внесена държавна такса.
Съдът приема представените писмени доказателства.
В
хода на производството са назначени и изготвени съдебно-счетоводна и съдебно-
техническа експертизи, които съдът приема.
В
нарочно становище на 19.11.2019 г. с вх. № 6094 ищеца посочва, че приема
заключенията по изготвените експертизи и заявява, че е съгласен да се даде ход
на делото без участието на негов представител.
В
отритото съдебно заседание на 21.11.2019 г. особения представител на ответника
адв. М.П. също приема заключенията по експертизите. Това стори и настоящия съд, като убеден в
безпристрастността и обективността на вещите лица.
Съгласно
заключението на назначеното по делото вещо лице С.К.С. по съдебно-счетоводната експертиза:
- Процесните фактури са редовно
осчетоводени съгласно изискванията на Закона за енергетиката, Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти по с-ка 411 „КЛИЕНТИ”, като
при осчетоводяването е спазена хронологията на тяхното издаване. Осчетоводени
са по партидата на Ответника по делото - Р.Х.М. с клиентски номер - **********
и обект на потребление -,,ИТН 2230972 с. Богданово, обл. Сливен.”.
- Дължимите цени на консумираната
ел.енергия и достъп до мрежата са изчислени и фактурирани правилно съгласно
РЕШЕНИЕ № Ц-19/01.07. 2017 г. на КЕВР.
- Размерът на претендираното по
делото обезщетение за забава плащането на главницата за процесния период - от
датата на възникване на задължението до 13.11. 2018 г. - датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК е в размер на 37.63 лв.
Съгласно
заключението на назначеното по делото вещо лице доц. д-р инж. С.Х.Б. по съдебно-техническата експертиза:
- За процесния
период 11.11.2017 г. - 10.04.2018 г. до процесния обект е доставена ел.енергия
в пресметнати по месеци количества както следва:
|
ИТН 2230972 |
||||
|
дата |
дневна тарифа |
дневна тарифа |
нощна тарифа |
нощна тарифа |
|
|
показания |
пресметнато к-во |
показания |
пресметнато к-во |
|
2017г. |
|
[kWh] |
|
[kWh] |
|
10.11. |
22375 |
|
10050 |
|
|
10.12. |
22560 |
185 |
10108 |
58 |
|
2018 |
|
|
|
|
|
10.01. |
22923 |
363 |
10309 |
201 |
|
10.02.* |
22923 |
0 |
10309 |
0 |
|
11.02.* |
22923 |
0 |
10309 |
0 |
|
10.03 |
23889 |
966 |
10843 |
534 |
|
10.04 |
24079 |
190 |
10913 |
70 |
|
ВСИЧКО |
|
1704 |
|
863 |
Общото количество доставена електрическа енергия за процесният период е
в размер на 2567 kWh, от
които 1704 kWh по
дневна тарифа и 863 kWh по
нощна тарифа.
- Електромерът с фабричен номер № *********,
който е монтиран в измервателна точка номер № 2230972 и отчитащ потребената ел.
енергия от клиентски номер ********** на потребител Р.Х.М. с адрес ****216 е с отчитане на място посредством отчетник.
Отчетените показания и пресметнати количества ел. енергия съвпадат с
фактурираните такива.
Подробна разбивка е показана като приложение
към настоящата експертиза.
- От проучената документация се
установява, че електромерът е монтиран в обекта на потребление на ел. енергия
през 2014. Предвиден е за последваща проверка през 2020г.
От извършеният на място оглед се констатира, че СТИ
е монтиран в имота. Достъп до средството за измерване няма, тъй като имота е
заключен.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79
ал.1 от ЗЗД.
Иска
се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на консумираната от обекта на ответника
ел.енергия, доставена за периода от 11.11.2017 г. до 10.04.2018 г. на основание
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД и чл.98а от Закона за енергетиката. Електрическата енергия е доставена по
партидата на Р.Х.М., с клиентски № ********** и се отнася за обект на
потребление: с. Богданово, обл. Сливен, ул.0 *2156, ИТН:2230972, собственост на
ответника, видно от справката на Службата по вписвания.
По
силата на чл.7, т.1 от общите условия, ищцовото дружество поело задължение да
снабдява с електрическа енергия обект на потребление, а именно жилището на
ответника и е било коректно в изпълнение на задължението си.
Ответникът
от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се е задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2, но
последният не изпълнявал задължението си заплащане на доставената му ел.
енергия и се явява неизправната страна в спора.
Събраха
се доказателства, от които може да се направи извода, че предявеният иск е
основателен и доказан, а именно: Копие
от справка в Служба по вписвания гр. Нова Загора; Препис - извлечение от клиентската
сметка на ответника; Фактури; Пълномощно; Копие от платежно нареждане за
внесена държавна такса.
Съдът
счита възраженията на особения представител за неоснователни и недоказани.
Относно връчването на ответника на издадената в заповедното
производство Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1790/2018 г. по описа на РС
Нова Загора при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, а не чрез лично уведомление, съдът смята,
че адв. Д.С. не е представила на съда доказателство в подкрепа на твърдението
си, че ответника живее постоянно в чужбина, докато от справка по ч.гр.д.№
1790/2018 г. е видно, че Р.Х.М. с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес:
***. Освен това в Закона за гражданската регистрация ясно са посочени
изискванията, относно условия и срокове за адресна регистрация в страната и
чужбина, а именно чл.93, ал.1, ал.2, ал.5, чл.94, ал.3, чл.96, ал.1, чл.99,
ал.1 и ал.2.
Съдът
кредитира заключенията по изготвените и изслушани съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертизи, като неоспорени и приети от страните и изготвени от вещи лица, в
чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява. Със същите бяха доказани размера и основателността на
предявения иск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.
Това право принадлежи само на изправната страна по договора.
Предвид гореизложеното предявеният иск по отношение на главницата
следва да бъде уважен изцяло.
Предвид
основателността на главния иск, следва да се уважи и претенцията за заплащане
на обезщетение, поради забава в заплащането на
консумираната ел. енергия, като ответникът дължи законна лихва в общ размер от 37.63 лв. за периода от 29.12.2017 г. до 13.11.2018 г.
В случая към 14.11.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил
процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за
сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1790/2018
г. по описа на РС – Нова Загора.
Предвид
гореизложеното съдът
счита, че предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да
бъдат изцяло уважени.
Ищцовото
дружество е направило искане за присъждане на разноски и с оглед изхода на
спора, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, следва да му бъдат присъдени
такива в размер на 1075.00 лв., които да бъдат в тежест на
ответника, както и направените в заповедното производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 ГПК,
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД по отношение
на Р.Х.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов” № 37, със законен представител М.М.М.-Д. и Ж.П.С., СРЕЩУ НЕГО за сумата от: 544.46 лв. /петстотин четиридесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки/ – главница, представляваща стойността
на доставена и консумирана електрическа енергия за периода 11.11.2017 г. до 10.04.2018 г.; 37.63 лв. /тридесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/ – обезщетение за
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 29.12.2017 г. до 13.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано
от 14.11.2018 г. – датата на
подаване на заявлението в съда до пълното ѝ изплащане, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Р.Х.М.,
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК: *********, направените разноски по ч.гр.д. № 1790/2018г.
по описа на РС – Нова Загора, в размер на 75.00 лв./седемдесет и пет лева/, от
които: 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ платена държавна такса и 50.00 лв.
/петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.Х.М.,
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК: *********, направените по делото разноски в
размер на 1075.00 лв. /хиляда
седемдесет и пет лева/ от които: 75.00
лв. /седемдесет и пет лева/ платена държавна такса, 300.00
лв. /триста лева/
депозит за особен представител, 400 лв. /четиристотин лева/ депозит за съдебно -
техническа и съдебно - счетоводна експертизи и 300.00 лв. /триста лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: