№ 30
гр. Разград , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20203330200792 по описа за 2020 година
Постъпила е жалба от Б. Д. К. от гр. Разград срещу Наказателно постановление №1873-
15-292 от 12.08.2020г. на Директор на ОД на МВР Разград, с което на жалбоподателя на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето за нарушение на същия текст му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени изцяло.
В съдебното заседание на РРС повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
За ответната страна Областна Дирекция на МВР – Разград не се явява представител и не е
депозирано становище.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №1873-15-292 от 12.08.2020г. на Директор
на ОД на МВР Разград на жалбоподателя Б. Д. К. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето за нарушение на същия текст му е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лв. За соченото нарушение е съставен АУАН. Всъщност
административнонаказателното производство се е развило след постановление на
прокуратурата за отказ за образуване на наказателно производство /чл.36, ал.2 ЗАНН/. В НП
1
е отразено от фактическа страна, че на 19.04.2020г. около 19.40 ч., в гр. Разград, на
паркинга пред завод «Дружба» на ул. Тутракан е установен жалбоподателят Б. Д. К., без
поставена маска за лице или друго средство покриващо носа и устата му. Прието било, че е
нарушена т.I, подт.9 от Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. за допълнение на заповед №РД-
01-124/13.03.2020г на Министъра на здравеопазването. Посочената заповед налагала
изискване всички лица, които се намират на открити и закрити обществени места да имат
поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата.
Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител Д.А., който макар и да е
забравил някои обстоятелства, потвърждава в общи линии отразеното в НП. Съдът намира,
че констатациите на полицейските органи не са оборени и с оглед данните по делото
намира, че обстоятелствата по НП са доказани.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: Съдът
намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Действително към процесния период са действали изисквания към всички граждани да носят
защитни маски на лицето на открити и закрити места, с оглед съществуващата
епидемиологична обстановка. Впоследствие обаче тези изисквания, досежно открити
обществени места, са отпаднали и не са въведени отново и към момента, въпреки, че
епидемиологичната обстановка в страната, с оглед обявените данни, е дори по-тежка от
процесния период. Всъщност към процесния период тези изисквания са въвеждани за съвсем
кратък период и бързо са отменяни, като явно е преценявяно, че са погрешно наложени.
Това означава, че е прието, че тези изисквания, досежно открити места, са били явно
завишени и фактически дадена е явно една нова оценка на ситуацията, обуславяща извод за
липса на задължителност от носене на маски на открити обществени места. При това се
налага изводът, че деянието на жалбоподателят, с оглед оценката на ситуацията от днешна
гледна точка е явно маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактически само по
себе си не се свързва със значителни обществено опасни последици. При това съдът
намира, че деянието на жалбоподателят се явява маловажен случай и налага отмяна на
Наказателното постановление като незаконосъобразно.
В случая от страна на жалбоподателя се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН намира, че на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в претендирания и
доказан размер от 300 лв, която сума наказващия орган следва да бъде осъден да му заплати.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №1873-15-292 от 12.08.2020г. на Директор на
ОД на МВР Разград, с което на жалбоподателя Б. Д. К. от гр. Разград на основание чл.209а,
2
ал.1 от Закона за здравето за нарушение на същия текст му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв.
Осъжда Областна Дирекция на МВР гр. Разград да заплати на Б. Д. К. от гр. Разград ЕГН
********** сумата от 300 лв за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3