Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 736
гр.Русе, 15.06.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Х-ти граждански състав в публично заседание на 15-ти май през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря Ш. С.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 158 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявените
от ищците искове са за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука и са с правно основание чл.200 от КТ.
Ищците
твърдят, че са в родствена връзка с лицето П.П.Г.,
съответно техен баща и син – баща на ищеца Н.П.Г. и син на ищцата П.Р.П.. Същият работел
по трудов договор с ответника на
длъжност „инженер енергетик“. Трудовите му задължения
включвали ремонт и профилактика на различни технически съоръжения. Със заповед
от 15.09.2015 г. на изпълнителния директор на ответника била назначена
профилактика на електрически съоръжения на дружеството, която да се извърши на 04.10.2015 г. при пълно изключване на
напрежението. Със заповед от 30.09.2015 г. било разпоредено инж. П.Г. да е
ръководител на профилактиката. По време на същата около 9.15 часа на 04.1.2015
г. при изключено напрежение при смяна на повреден изолатор внезапно се появило
електрическо напрежение и Г. бил поразен от възникнала волтова дъга, в резултат на което
починал. С влязло в сила разпореждане на ТП на НОИ – Русе злополуката била
приета за трудова. В резултат на смъртта на своя родственик ищците претърпели болки и страдания, тъй като били в много близки отношения със своя
родственик. Ищецът бил единствен син на починалия. Макар и на 20 години продължавал да живее с родителите си. Загубил
баща си твърде млад по внезапен и неочакван начин. Изживявал трудно и
психо-емоционално преживяното. Освен това бил редовен студент. Не бил подготвен
да се издържа сам, а след загубата на баща му издръжката била поета изцяло от
майка му. За ищцата
П.Р.П. се твърди, че била в близки отношения със сина и снаха си. Починалият се грижел за
покойния си баща през последните му години. Подпомагал и нея. Винаги се интересувал от
нуждите й.
Контактували често. Посещавал я и й се обаждал по телефона. Починалият и съпругата му полагали грижи за здравословното състояние на ищцата, но след
смъртта му тя
изживяла силен емоционален стрес. Сринала се психически и емоционално, влошило
се здравословното й състояние, задълбочили се сърдечните й проблеми, което наложило сестра и, която живее в
гр. София да остане при нея в продължение на седмица след погребението на сина й. В резултат на изложеното ищецът Н.Г. твърди и счита, че
е претърпял неимуществени вреди на стойност 150 000 лв., а ищцата на стойност 50 000 лв., които претендират за заплащане от
ответника на осн. чл. 200 от КТ. Претендират да се присъди и законна
лихва върху сумите от датата на увреждането и разноските по делото.
Ответникът
”РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА ЗАПАД“АД-Русе, ЕИК ********* /в производство по
несъстоятелност/ чрез процесуалния си представител – адв. Д. Р. ***,
оспорва исковете. Счита, че разпореждането на ТП на НОИ – Русе се
ползва с обвързваща сила единствено относно това, че злополуката е трудова, но
не и за механизма и причините за настъпването й и това дали следва да се
ангажира отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ. В случай, че изобщо се
носи такава, то същата следва да се съобрази с това, че не е налице хипотезата
на умишлено причиняване на злополуката от пострадалия, но е налице такава на
груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Счита се, че е налице
такава, защото починалият бил длъжен да съобрази действията си с вменената му
длъжностна характеристика, като и задълженията му по Наредба № 7/23.09.2009 г.
и Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи. В случая е
трябвало най-напред електропроводната линия да се изключи от всички страни, от
които може да бъде подадено напрежение с помощта на прекъсвачи и линейни
разединители /отделители. Това е следвало да стане така, че уредбата/мрежата,
по която ще се работи да е сигурно отделена от всички страни, откъдето може да
се подаде напрежение, включително и от обратно трансформирани. В случая
пострадалият въпреки професионализма и богатия си опит е подходил небрежно и не
е осигурил такова всестранно изключване на електропроводната линия по специален
начин. Счита, че проявената от него небрежност е груба и е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което ответникът прави
възражение за съпричиняване, предвид което евентуално определеното обезщетение
да бъде намалено поне със 60 процента. Отделно от това счита, че при
съобразяване на принципа на справедливост за определяне размера на
обезщетенията съдебната практика и конкретно тази в съдебния район е за определяне на
обезщетения в по – нисък размер. Изложени са и доводи, че ответното дружество е
с богата история, но има финансови затруднения. Тези съображения и възражения
на ответника са изложени и в двата отговора на исковете по делото, като по
отношение на иска на ищцата П.Р.П. е изложено и допълнително възражение, като
се оспорва качеството й на наследник, респективно правото й да получи
обезщетение за настъпилата трудова злополука, довела до смъртта на работника. Ответникът
счита, че дори тя да е в родствена
връзка с починалия и да е негова майка няма право на обезщетение, тай като има
наследници от по-преден ред, а именно преживяла съпруга и деца.
За да се произнесе съдът
съобрази следното:
Исковете
за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от трудова злополука се
основават на разпоредбата на чл.200 от КТ. Съгласно цитираната законова
разпоредба:
(1) За вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и
когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод
изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и
без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка,
прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване.
(4) Дължимото обезщетение по
ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите.
Следователно,
за да се уважат исковете следва да е налице трудова злополука, която да е
довела до смърт на родственика на ищците. Размерът на неимуществените вреди
следва да се определи от съда по справедливост/в този смисъл е константната
съдебна практика - виж решенията на ВКС
по по гр. д. № 1134/92 г., IV г. о., докладчик председателят на отделение
Благовест Пунев, по гр.д. № 1729/2006 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Светла Цачева, по гр.д. № 1575/2003 г., III гр. о., докладчик председателят
Таня Митова/.
В
настоящия случай от представения по делото писмени доказателства – преписи от
протокол за разследване на злополука и разпореждане на ТП на НОИ-Русе е видно,
че на 04.10.2015 г.по време на работа в ответното дружество в резултата на
злополука е починал П.П.Г. като злополуката е приета за трудова злополука по
чл.55, ал.1 от КСО. Същата е настъпила около 9,10 часа при работа в главната
ел. подстанция на предприятието, осъществява в рамките на планова профилактика
на ел. съоръженията на дружеството като по време на работа за подмяна на
повреден изолатор на шинен разединител се е появило електрическо напрежение,
образувала се е силна волтова дъга, която е поразила Г. и той е починал. С
оглед на това съдът счита, че е доказан право-пораждащият факт за правото на
ищците на обезщетение за претърпените вреди. Това е така, защото кръгът на
лицата, които имат право на неимуществени вреди следва да се определи от съда
по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и
съпруга /Постановление №4 от 25.05.1961 г.
на Пленума на ВС/. Възприетото от съдебната практика решение относно
определяне на кръга от лица, които имат право на обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане, довело до смърт изхожда от принципа за справедливостта
и последователно е прилаган и в случаите, когато увреждането е резултат от
трудова злополука – в този смисъл Определение № 1024 от 15.08.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 246/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова, Определение
№ 604 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1278/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Албена Бонева, Определение № 229 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1203/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова. Поради това
ищците, които са син и майка на починалия /видно от у-ние за наследници в
препис на л.3 от делото и у-ние за съпруга и родствени връзки в препис на л.266
от делото/ са лица, които имат право на обезщетение за вредите от настъпилата
при трудова злополука смърт на свой близък. Техните права произтичат не от
наследствени правоотношения, а от претърпяната болка от смъртта своя родственик
като негови най-близки лица и поради това такова право имат родители,
независимо дали са призовани да наследят починалия, както и лицето, с което
пострадалият е живял на съпружески начала. Тази специфика е детайлно разяснена
и мотивирана в горепосочената съдебна практика, включително задължителната по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – напр.
Р-183-2011-IV ГО ВКС, постановено по гр. дело № 719/2010 г., Р-499-2012-IV ГО
по гр. д. № 1577/2010 г. При това положение следва да се прецени какви са
претърпените от правоимащите ищци вреди и какво обезщетение се следва за тях, а
след определяне на размерите да се разгледа и възражението на ответника по
чл.201, ал.2 от КТ. Конкретното съдържание на отношенията между починалия и
ищците и това какви болки и страдания са претърпели в резултат на смъртта му са
от значение за размера на обезщетенията и представляват обстоятелствата, които
съдът следва да вземе предвид при определянето им по справедливост съгласно
изискването на чл.52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при причиняването на смърт са възрастта на починалия, трудоспособността
му, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който
търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица друго
обстоятелства /проявили се във всеки конкретен случай/, които съдът е длъжен да
обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. В настоящото производство са разпитаните свидетели, които установяват, че
ищците са преживяли изключително тежко загубата на своя син и баща както
предвид възраст, така и предвид обстоятелствата, при които е настъпила. По
отношение на майката П.П. се установи, че в изпаднала в шок, приемала и
продължава да приема лекарства за
успокоение, не можела да се грижи сама за себе си, което наложило сестра й /св.П./
да дойде от София за да я гледа. Още преди загубата на сина си имала
сърдечно-съдови заболявания и била прекарала инфаркт, а след това състоянието й
се влошило и често вдигала кръвно до високи стойности. Имала силна нужда от
психологическа подкрепа, т.к. се затворила, в началото почти не можела да води
диалог с близките си, мислено говорела със загиналия си син. Опитите на сина й
– св.Г., и на други близки да й помогнат до някаква степен да преодолее мъката
си били безрезултатни. Приживе починалият бил в много добри отношения с нея, а
така също я подпомагал материално, т.к.
била вдовица от около 15 години. По отношение на ищеца се установи, че
той е единствено дете на починалия. Двамата имали силна емоционална връзка.
Първоначално дори не можел да повярва, че се е случила злополука и баща му е
починал. Двамата прекарвали много време заедно и имали общи хобита и интереси.
Към момента на смъртта на баща си ищецът е бил на 20 години и започващ висшето
си образование. Само два месеца след това му се наложило да започне работа,
т.к. преди това издръжката му било осигурена от баща му. Емоционално изживял
тежко загубата на баща си. Затворил се. Тъжал за това, чене е могъл да се
подготви и раздели с баща си, че той няма да е със него при важните и хубави
моменти в живота, които до тогава са споделяли. Към момента на смъртта на Г.
той е бил на 51 г., трудоспособен и в добро здравословно състояние. Починал е
ненадейно, в резултат на тежка трудова злополука, което се е отразило
имущественото, емоционално и здравословно състояние на близките му. Отчитайки изложените
по-горе съображения, съдът счита че причинените на ищците вреди от смърт на техния
син и баща при трудова злополука подлежат на обезщетяване с парично обезщетение
в размер на 50 000 лв. за ищцата и 100 000 лв. за ищеца. Последният въпрос
от значение по делото е налице ли са обстоятелства, които да изключват
дължимостта на обезщетението /виновно причиняване от пострадалия – чл.201,
алл.1 от КТ/ или да дават основание за намаляването на размера му /груба
небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ/. По делото няма твърдения и
доказателства за умишлено причиняване на вредата от пострадалия. Ответникът
обаче е направил възражение по чл.201, ал.2 от КТ – „Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност“. В
негова тежест е да докаже същото. От събраните по делото доказателства
действително се установява, че при изпълнение на служебните си задължения той е
проявил небрежност. Това е така, т. к. със заповед на изп. директор на ответника е определено той да е
ръководител на провежданата планова профилактика на ел.съоръжения, а не лично
да осъществява действия в рамките на същата. Съгласно заповедта на изп.
директор на ответника контролът по изпълнение на заповедта е възложен на
ръководител на отдел „Техническа поддръжка“ – св.Ц.. Същият е издал
разпореждане /в препис на л.14 от делото/, с което е определил състава на
лицата, които следва да са на работа в деня на профилактиката, който по
целесъобразност е определен в почивен ден/неделя/ и също е наредил ръководител
на профилактиката за бъде инж.Г. и е определил същия за отговорник по
спазването на безопасните и здравословни условия на труд. По делото няма данни
тези два акта да са били връчени срещу подпис на Г., но от показанията на
разпитаните свидетели Т.М. и Ц.Ц. е видно, че е бил запознат с тяхното
съдържание и е предприел действия по организация на профилактиката,
разпределяне на задачите и даване на указания – „…Аз не съм присъствал на даването на указания към неговите специалисти,
но на нас вече обясни, че ще бъде спряно цялото захранване в определения час -
8 часа и аз бях свидетел понеже той разпредели групите за тази специално
профилактика ме определи да работя лично с него в подстанцията и бях свидетел
как той получи потвърждение по телефона, не помня дали СМС, че е прекъснато захранването и видимо прекъсна
захранването. Потвърждението получи от Енерго Про – доставчика, и тогава той
даде команда на групите, които бяха по 3 - ма човека - един специалист и двама
спомагателни да отиват по трафопостовете,
а ние двамата започваме преглед на съоръженията в техническата
подстанция….“ – показанията на св.М. и „….Като
отидох там на практика установих, че вече всички се бяха събрали и изчакваха да
започне П.Г.. П.Г. като начало на мероприятието започва първоначален инструктаж
на място. Бяха с Пламен, бяха 11 човека общо. С тези хора той започна
инструктажа им, тъй като трябва да бъдат инструктирани и да бъдат разпределени
задачите и да бъдат оформени групите, тъй както той намери за добре….“ –
показанията на св.Ц.. Същевременно от длъжностната характеристика на заеманата
от него длъжност е видно, че той е притежавал най-високата пета квалификационна
група по електробезопасност, познава детайлно нормативната уредба и правилата
за безопасност, следва да организира и контролира тяхното спазване, вкл. и да
издава наряди, прави инструктаж. Прави впечатление, че са му вменени
изключително ръководни и организационни правомощия/задължения и не са възложени
задължения по пряко осъществяване на ремонтна дейност, а само по дефектовка/установяване и
диагностициране на повреди или неизправности/ по предстоящи текущи и основни
ремонти – чл.2.4 от длъжностната х-ка. По делото са представени и писмени
доказателства, от които е видно, че при предходни ремонтни дейности в
предприятието той е издавал наряди и провеждал инструктажи на работниците по
същите, въпреки че в организацията на работа при ответника е имало пропуски и
работодателят не е бил издал заповед, с която да определи лицата, които могат
да издават наряд. Няма спор обаче, че в длъжностната х-ка на починалия той е
определен като такова лице, а с оглед обстоятелството, че и преди е издавал
наряди, както и че в рамките на плановата профилактика на 04.10.2015 г. е
определен за ръководител на същата съдът приема, че е бил наясно с това си
задължение. Обстоятелството, че йерархически е подчинен на св.Ц., на когото са
възложени контролни функции спрямо дейността на Г., не го освобождава от
задължението да проведе инструктаж и да издаде наряд, които са част от
ръководните и организационни негови задължения по длъжностна х-ка и са в
съответствие с актовете на работодателя и прекия му началник, които са го
определили за ръководител на профилактиката. Действително следва да се вземе
предвид протокол №16/26.10.2016 г. на ТП на НОИ-Русе, който правилно посочва
наличието на нарушения на чл.53, ал.1, чл.65, ал.1, чл.140, чл.142 и чл.145 от
Правилника за безопасност и здраве при работа в ел. уредби и ел. и
топлофикационни не са посочи лицата допуснали нарушенията/каквото лице не може
да бъде дружеството, което е юридическо лице/. Изложеното по-горе обаче сочи,
че той е задълженото лице, а прекият му ръководител е в нарушение само и доколкото
е следвало да осъществява контрол. Както от горепосочения протокол, така и от
заключението на приетата по делото техническа е-за се установява, че при работа
в главната ел. подстанция на ответника е допуснато нарушение на чл.142, т.1 и
чл.145, ал.1 от горепосочения правилник и електропроводната линия не е била
изключена от всички страни, от които може да бъде подаден напрежение, вкл. и от
обратно трансформиране. От заключението на вещото лице е видно, че злополуката
е настъпила именно в резултат на обратно напрежение при неизключен линеен
разединител (черен лост) и при невключени заземителни ножове (червен лост) на първия етаж на съответните изводни клетки (килии), както и че при
извършването на тези действия злополуката не би настъпила без значене на наличието
на каквито и да било други обстоятелства, в т. ч. източник на обратно
напрежение извън главната ел. подстанция и неизключено захранване на страна
ниско напрежение в някой от трансформаторните постове. Изложеното сочи, че характерът
на неосъществените от пострадалия действия е такъв, че същите следва да се
определят като груба небрежност по смисъла на закона. Съгласно константната
практика на ВКС груба небрежност при трудова злополука е налице когато
пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е
надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати, като се приема, че
грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че
пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен
човек, поставен в същата обстановка не би могъл да допусне. Такова поведение е
правно укоримо защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако
беше положил дължимата грижа. Именно поради факта, че пострадалият участва в
увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на
дължимото се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за
настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното
обезщетяване. В случая е налице нарушение на основни правила за безопасност, с
които пострадалият не само е запознат, но за спазването на които е следвало да
обучава, изпитва и контролира. Затова при съобразяване на квалификацията, опита
и възложените му ръководни функции както по длъжностна х-ка, така и при
конкретната планова профилактика, следва извода, че преценявайки сам да
осъществява част от ремонтните дейности по същата и то при неспазване на
основни правила за осигуряване на надеждно изключване на ел. напрежение той е
допуснал груба небрежност. Поради това размерът на дължимите от работодателя
обезщетения за вредите от трудовата злополука следва да бъдат намалени с 50%, с
какъвто процент настоящият състав намира че пострадалият е допринесъл за
вредоносния резултат. С оглед на това исковете следва да се уважат до размер от
25 000 лв. и 50 000 лв., а за горниците до 50 000 лв. и до 100 000
лв. да се отхвърлят.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ”РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА ЗАПАД“АД-Русе, ЕИК
********* /в производство по несъстоятелност/ да заплати на Н.П.Г., ЕГН:**********
сумата в размер на 50 000 лв. – обезщетение по чл.200 от КТ за смъртта на баща
му П.П.Г., настъпила при трудова злополука на 04.10.2015 г., ведно със законната
лихва върху сумите от 04.10.2015 г. до окончателното изплащане, както и 2 500
лв. – разноски за адв. възнаграждение по делото и ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 150 000 лв.
ОСЪЖДА ”РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА ЗАПАД“АД-Русе, ЕИК ********* /в производство
по несъстоятелност/ да заплати на П.Р.П., ЕГН:********** сумата в размер на 25
000 лв. – обезщетение по чл.200 от КТ за смъртта на сина й П.П.Г., настъпила
при трудова злополука на 04.10.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите
от 04.10.2015 г. до окончателното изплащане, както и 1015 лв. – разноски за
адв. възнаграждение по делото и ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до 50 000 лв.
ОСЪЖДА Н.П.Г., ЕГН:********** да заплати на ”РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА ЗАПАД“АД-Русе,
ЕИК ********* /в производство по несъстоятелност/ сумата в размер на 75 лв. –
разноски за експертиза по делото.
ОСЪЖДА П.Р.П., ЕГН:********** да заплати на
”РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА ЗАПАД“АД-Русе, ЕИК ********* /в
производство по несъстоятелност/ сумата в размер на 37,50 лв. – разноски за
експертиза по делото.
ОСЪЖДА ”РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА ЗАПАД“АД-Русе, ЕИК ********* /в производство по несъстоятелност/ да плати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 3000 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд в 2-седмичен срок от
връчването на препис на страните.
Районен съдия: