№ 1291
гр. Перник, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Д.М.М.
при участието на секретаря И.К.И.
като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20231720103850
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК .
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.С.,
срещу Е. Д. Й. ЕГН ********** гр.****** ул.****** бл.** * ап.** с Абонатен
№**********
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от общо 189.17 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент , находящ
се в гр. Перник,горепосочения административен адрес, от които-
главница173.40лв. за периода 01.11.2021 г. - 30.04.2020 г. вкл.,
и сумата 15.77 лева – обезщетение за забава за периода 08.01.2022 г. до
06.03.2023 г. вкл.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 1678/2023 г. на
ПРС – 20.04.2023 г. до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
1
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези
аргументи се иска уважаване на исковите претенции.
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка и
копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
В хода на производството по делото са представени и приети: копие от
НА 156 том 1 рег.№ 3660 дело № 149 от 2018г. на нотариус Р.М. – по силата
на който ответницата е купувач на апартамента от 03.04.2018г. т.е. за
процесния период е собственик
Препис от исковата молба е връчен на ответника лично.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е депозиран писмен
отговор, в който исковете се оспорват като като неоснователни.
По отношение на основателността се твърди, че общите условия на
дружеството уреждали незаконна и непоискана доставка на топлинна
енергия. Оспорва се възникването на облигационно отношение по силата на
тези общи условия. Излагат се подробни доводи, че твърдяната доставка на
топлинна енергия била фиктивна и нереална. Излагат се и подробни доводи за
противоречие на общите условия на дружеството с редица международни
правни документи и законодателството на ЕС.
Представят копие от документ на фирмата за дялово разпределение –
НЕЛБО АД, с актуални показания НУЛА
В тази връзка са поискани съдебно-техническа и съдебно-икономическа
експертизи.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземания, които са предмет на настоящото производство.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
944/ 21.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1678/2023 г. по описа на РС Перник.
Постъпило е възражение по чл.414 ГПК в срока, което е наложило
воденето на настоящия установителен иск от ищцовата страна.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в
един местен ежедневник.
Страните не спорят, а и от представено по делото копие от
Нотариален акт / посочен по-горе/ се установява, че имота е придобит от
ответницата чрез покупка на 03.04.2018 г.
От служебно изисканата от съда справка за постоянен и настоящ адрес
2
на ответника от Национална база данни „Население” по ч.гр.д. № 3585/2022 г.
по описа на РС Перник се установява, че ответницата е адресно регистрирана
на друг адрес – гр. ******, ул. **** ***** № ** * ет.* ап.** от 2009 г. като
настоящ адрес и като постоянен адрес.
Т.е. процесното топлофицирано жилище е нейно второ, което евентуално
не обитава / както и твърди, съгласно писмените доказателства – с актуални
показания НУЛА /
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза.
От същата се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда, където е въведена улугата „дялово разпределение” –
осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Нелбо“ ЕАД.
Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната
собственост /СЕС/ , от когато и вещото лице счита, че е налице договор
между СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за дялово
разпределение през процесния период.
Налице е договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово
разпределение, с клауза за безсрочно продължение при липса на възражения.
По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че
през процесния период топломерът е преминал задължителните
метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва
за търговски измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни.
Тази констатация се отнася до топломера в абонатната станция на СЕС /не за
индивидуални уреди в дома на ответника/.
Отразено е, че количеството на топлинна енергия за СЕС е определено
правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно
нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи
на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално
отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди.
От експертизата се установява, че:
Начислената сума е от „сградна инсталация“, която задължително се
заплаща, независимо че в имота не се живее и показателите са нула,както и за
лира-баня, като разхода за подгряване топла вода е отчетена по водомер.
В този смисъл , фирмата за дялово разпределение е отчела нула активно
потребление, но горепосочените пера са задължителни за плащане от
абонатите вкл. и при неконсумирана топлоенергия в самото жилище.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз
основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
3
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия.
По делото е приета и съдебно - икономическа експертиза, съгласно която
:
сумата от общо 189.17 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент , находящ
се в гр. Перник,горепосочения административен адрес, от които-
главница173.40лв. за периода 01.11.2021 г. - 30.04.2020 г. вкл.,
и сумата 15.77 лева – обезщетение за забава за периода 08.01.2022 г. до
06.03.2023 г. вкл., се дължи така, както е предявена, поради факта, че е имало
само две плащания през ИЗИ ПЕЙ в общ размер 14.47лв., които са отразени
от дружеството, преди подаване на иска и са въведени в счетоводството
им.Няма задължения, погасени по давност.
Следователно, сумите се дължат, както са предявени,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 1678/2023 г. на
ПРС – 20.04.2023 г. до окончателното плащане на сумата.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед на
Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим
като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на
вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на
потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР.
Облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване
качеството потребител.
Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази
4
разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество
възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е
необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства, както и ОУ на ищцовото дружество следва извод, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е
собственик на процесния имот.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит
чрез покупко-продажба от страна на ответника .В тази връзка между
ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно
отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се
урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и
одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че същата е собственик на
топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от
топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени
конкретни възражения. Не бяха въведени и други възражения въобще за
промени във вещноправния статут на имота след придобиването му.
По делото се установи и че общите условия на дружеството са валидни
и действащи в процесния период – доколкото на съда е ноторно известно, че
същите са публикувани в централен и местен ежедневник - в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. и в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г.
В тази връзка ответникът следва да отговаря за пълния размер на
задълженията за имота.
Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е
извършено законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
видно от изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение е налице валиден договор за услугата
„дялово разпределение“.
От експертното изследване е видно и че сумите за топлинна енергия са
начислявани правилно съгласно утвърдената методика, а монтираните
измервателни уреди са били в изправност в процесния период.
5
Освен това при положение, че между ФДР и СЕС също е налице
договор за извършване на услугата дялово разпределение, то сградата е
топлофицирана. Това се потвърждава и от факта, че ответникът сам твърди,
че ползва топла вода и топлинна енергия за отопление /макар доставката да
била непоискана/, което се установява и от експертизата.
В тази връзка съдът отбелязва, че ответникът следва да дължи суми за
отопление сградна инсталация.
В тази връзка следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Действително ответникът наведе данни, че ИРУ в имота показват
НУЛА, но съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок,
след изтичане на периода, за който се отнасят.
В тази връзка, както се отбеляза и по-горе, дружеството следва да
установи и размера на претендираната сума.
Съобразно така разпределената доказателствена тежест по делото се
изслуша заключение на вещо лице, въз основа на което съдът прие за
установено, че стойността на потребената топлинна енергия за периода е
коректно начислена /формирана за БГВ, дялово разпределение и отопление на
сградна инсталация /.
В тази връзка и исковата претенция за посочения период е основателна
и следва да бъде уважена в пълен размер.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия
месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния.
В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни
вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, настоящият състав намира, че обезщетението за
забава е в размер на посоченото от вещото лице, за която сума искът следва
да бъде уважен. Сумата, платена по ИЗИ ПЕЙ, отново както се отбеляза и по-
горе, е съобразена за периода.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
6
обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенции за основателни и доказани в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила ищцовата страна:
По разноските в заповедното производство: ищцовото дружество
претендира разноски 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат
присъдени изцяло.
По разноските в исковото производство: общо 825лв. които също се
дължат
Ответната страна не претендира разноски и не представя доказателства
да е извършила такива.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. Д. Й. ЕГН **********
гр.****** ул.****** бл.** * ап.** с Абонатен №********** дължи на
Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“
сумата от общо 189.17 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент , находящ
се в гр. Перник,горепосочения административен адрес, от които-
главница173.40лв. за периода 01.11.2021 г. - 30.04.2020 г. вкл.,
и сумата 15.77 лева – обезщетение за забава за периода 08.01.2022 г. до
06.03.2023 г. вкл.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 1678/2023 г. на
ПРС – 20.04.2023 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Е. Д. Й. ЕГН ********** гр.****** ул.****** бл.** * ап.**
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“ разноските в заповедното производство: 25 лева
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение разноските в
исковото производство: общо 825лв. по списък по чл.80 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д
на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8