ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……………..
07.07.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в закрито
заседание на седми юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Йорданова гр.дело № 4976 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба от 17.03.2020 г., подадена от трето
за изпълнението лице - „Х.Б.“ ЕООД чрез
адв. П. срещу действия на ДСИ по изп.дело №643/2020
г. по описа на СИС при СРС – изземване на лек автомобил марка „Ролс Ройс“,
модел „Фантом“, с рег. № 00001 и
предаване на същия за съхранение на служител на К. за п. на к. и о. на н. п. и.
/КПКОНПИ/ комисията/. Иска се и да бъде указано на ДСИ да предаде посоченото
МПС на жалбоподателя - „Х.Б.“ ЕООД.
Жалбоподателят иска отмяна на посочените действия.
Поддържа се, че запорираният и иззет лек автомобил не е собственост на
посоченото в протокола за опис на движимо имущество лице „Х.К.Л.“, а е придобит
и е собственост на жалбоподателя „Х.Б.“ ЕООД, като към жалбата са приложени
писмени доказателства – фактура, договор за покупко-продажба на МПС и
свидетелство за регистрация, т.е. предмет на изпълнителните действия е
имущество на трето за изпълнението лице, поради което са незаконосъобразни. Незаконосъобразността
на действията се аргументира и с липсата на изложени в протокола за опис
фактически и правни съображения на ДСИ за нуждата за предаване на автомобила на
пазач-представител на взискателя, които да аргументират преценката на ДСИ по
чл.470 ГПК.
Всискателят КПКОНПИ е депозирал становище по подадената жалба, в което поддържа, че същата е
неоснователна. Сочи се, че извършените от ДСИ действия за правилни и съобразени
с чл. 122, ал.3 ЗПКОНПИ. Излага се, че действията се основават на наложена
обезпечителна мярка „запор“ върху посочения автомобил по обезпечителна заповед,
издадена от СГС. Излага се, че КПКОНПИ е поискала налагане на запор върху процесния
автомобил във връзка с проверка срещу лицата М.Л.А. и В.К.А., за които са
събрани данни, че са реалните собственици на „Х.К.Л.“ – офшорно дружество,
регистрирано в Британските Вирджински острови, което е едноличен собственик на
капитала на „Х.Б.“ ЕООД. Срещу посочените физически лица е внесен обвинителен
акт за престъпления по чл.321, ал.3,
пр.2 и пр.3, т.2 вр. ал.2, по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.
26, ал.1, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1, чл. 255 ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр.
чл.20, ал.3, вр. ал.1, по чл. 256, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 16, ал.1 вр. чл.20,
алл.3 вр. ал.1 и по чл. 253, ал.4, вр. ал.2 пр.1 и пр.3, вр. ал.1 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 чрез дружествата „Захарен комбинат Пловдив“ АД и „В.груп К.“ АД. Изложените
са доводи, че от фактите установено при проверката на КПКОНПИ е направен извод,
че А.са придобили процесния автомобил, чрез средства с незаконен произход чрез
трето лице „Х.К.Л.“, а то от своя страна чрез „Х.Б.“ ЕООД с цел прикриване на
произхода и действителните права върху него, поради което превозното средство
подлежи на отнемане в полза на държавата. Иска се оставянето на жалбата без
уважение.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Сочи, че автомобилът е иззет и предаден на КПКОНПИ на основание чл.122, ал.3 от ЗПКОНПИ, като органът по изпълнението не е излязъл от рамките на законовите си
правомощия. Излага, че действията на ДСИ са обвързани с допуснатото обезпечение
на бъдещия иск на КПКОНПИ – обезпечителна заповед на СГС, ГО, II-Г въззивен състав, издадена на 03.10.2019 г.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените
от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
От представените от съдебния изпълнител материали по
изп. д. № 643 по описа на
СИС при СРС, се установява, че по отношения на лек автомобил марка
„Ролс Ройс“, модел „Фантом“, рег. №С000001, рама SCA1S68055UX00528, двигател N73B68A61123506
от КПКОНПИ с молба от 04.03.2020 г. е поискано изпращане на образуваното при
СИС при РС- Пловдив изпълнително дело по компетентност в гр. София, тъй като
автомобилът е предаден на лицето П.Б.В., адресна регистрация в гр. София. С
постановление от 05.03.2020 г. изпълнителното дело в гр. Пловдив е прекратено и
същото е изпратено по компетентност в гр. София.
Изпълнителното
производство спрямо индивидуализирания автомобил е образувано вследствие на
обезпечителна заповед от 03.10.2019 г., издадена от СГС, II-Г въззивен състав, съгласно определение от
03.10.2019 г. по гр.д. № С-64/2019 г. на
основание чл.116 ЗПКОНПИ вр. чл.390 ГПК, с която е допуснато обезпечение на
бъдещ иск с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ предявим от комисията срещу посочените
в заповедта лица, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху същия.
С
разпореждане от 06.03.2020 г. ДСИ от СИС при СРС е разпоредил извършването на
действия по опис, оценка и предаване на посочения лек автомобил, като описът е
насрочен за 09.03.2020 г.
От
протокола за опис на движимо имущество от 09.03.2020 г. се установява, че на
основание посочената обезпечителна заповед, чл.467 ГПК и чл.122, ал.3 ЗКПКОНПИ,
в присъствието на представител на КПКОНПИ и вещо лице е извършен опис на
представения от лицето П.В.лек автомобил /предаден му от специализираната
прокуратура/, назначена е оценителна експертиза и същият е предаден за
съхранение на взискателя КПКОНПИ чрез старши инспектор М.Т.. Протоколът е
подписан от ДСИ Д.И., М.Т.- за взискателя, лицето П.В., като длъжник и вещото
лице К.. Съставен е протокол, от който е видно, че П.В.е предал на ст.
инспектор М.Т. 1бр. ключ за автомобила, малък и копие от големия талон,
удостоверение за техническа изправност.
Посочените
действия по опис, изземване и предаване на представител на взискателя на процесния
автомобил са предмет на обжалване в настоящото производство.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Настоящият състав намира, че жалбата се явява
процесуално недопустима поради липса на основание за обжалване по чл. 435, ал.
2 от ГПК.
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 435, ал. 4 ГПК трето
лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението
е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако
се отнася за движима вещ се намират във владение на това лице. Жалбата не се
уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на
запора или възбраната.
В
конкретния случай, предмет на постъпилата жалба са действия по чл. 122, ал.3 ЗПКОНПИ,
съгласно който по искане на органите по чл. 16, ал. 1 / органи на Комисията са
директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тях/ съдебният изпълнител извършва опис, оценка и
предаване на вещта за пазене на ответника по обезпечението или на трето лице
или изземва вещта и я предава за съхранение на органите по чл. 16, ал. 1 ЗПКОНПИ. С оглед така изложеното се
извежда законовата възможност на съдебния изпълнител да предостави на КПКОНПИ
пазенето на имуществото върху което е наложено обезпечението само по направено
искане от страна на комисията без изричното решение на съда. За този акт на
съдебния изпълнител не е предвидено изрично обжалване, включително и по чл. 160 ЗПКОНПИ, предвиждащ специален ред за управление на имуществото, върху което КПКОНПИ е наложила обезпечителни мерки / в този смисъл
Определение № 196 от 23.01.2020 г. на САС по в. ч. гр. д. № 222/2020 г. Въпреки,
че съдът не отрича възможността действията на съдебния изпълнител дори в
обезпечителния процес да подлежат на обжалване, то следва да се има предвид
обаче, че действията на съдебния изпълнител подлежат на обжалване единствено в
изрично и лимитативно изброените в процесуалния закон случаи, какъвто
настоящият не е.
По
отношение на доводите в жалбата, че жалбоподателя е трето за изпълнението лице
и запорираният автомобил е негова собственост, съдът намира, че следва да
отбележи, че запорът върху МПС-то е наложен
в изпълнение на представената обезпечителна заповед. Действията на ДСИ не представляват същински изпълнителни
действия насочени към реализиране на вземане и поради това не подлежат на
обжалване по реда на чл. 435 ГПК. Следва да се разграничава налагането на
обезпечителни мерки, допуснати от съда и такива, наложени от съдебен изпълнител
за реализиране на вземане по изпълнително дело и пределите на компетентност на
съдебния изпълнител по първия вид. Съдебният изпълнител е длъжен да зачете
обезпечителната заповед, издадена от съда по реда на чл. 389 и сл. ГПК и да я
изпълни, съгласно нейното съдържание. Третото лице, чието имущество е засегнато
от допуснатото съдебно обезпечение, разполага с възможността да обжалва
определението на съда по реда на чл. 396 ГПК, но не е легитимирано да обжалва
налагането на обезпечителните мерки, допуснати от съда и изпълнени от съдебния изпълнител.
При
изложеното, депозираната от третото за изпълнението лице „Х.Б.“ ЕООД жалба се
явява недопустима, като насочена срещу действия на ДСИ, които не подлежат на
обжалване по чл.435 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 6834/17.03.2020 г.
по рег. на СИС при СРС, депозирана от „Х.Б.“ ЕООД чрез адв. П. срещу
действия на ДСИ по изп. дело №643/2020 г. по
описа на СИС при СРС по изземване на лек автомобил марка „Ролс Ройс“, модел
„Фантом“, с рег. № 00001, рама SCA1S68055UX00528, двигател N73B68A61123506
и предаване на същия за съхранение на служител на К. за п. на к. и о. на н. п.
и..
Определението може да се обжалва пред САС с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.