Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Никопол, 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на девети март през двехиляди дваведесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
При
секретаря Поля Видолова, като разгледа докладваното от
ПРЕДСДЕАТЕЛЯ гр. дело № 424 по описа на съда за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Производството пред НРС е образувано по предявени от „Е.М.”
ЕООД срещу Г.Р.Х. *** искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи сумата от 2 025.66 лв., част от дължима
главница от общо дължимата в размер на
7 870.11 лв., сумата от 1 171,01
лв. , представляваща договорна лихва, както и сумата от 32.50лв.,
представляваща такса за поддръжка на договорна сметка, дължими по Договор за
потребителски кредит от 13.11.2009 г., както и законната лихва за забава върху
главницата от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.
д. № 248/2020 г. на НРС.
В исковата молбата ищецът твърди, че на
13.11.2009 г. е сключен Договор за потребителски кредит между „Юробанк и Еф Джи
България“ АД/ Пощенска Банка/, в качеството на кредитор, и Г.Р.Х. в качеството
на кредитополучател, по силата на който кредиторът отпуснал на длъжника кредит
в размер на 7 920 лв., със срок на издължаване 144 месечни вноски, с краен срок
13.11.2021г. Кредитът е усвоен в пълен размер на 13.11.2009г. След усвояване на
кредитния лимит, кредитополучателят е извършвал
плащания на част от месечните си вноски, след което е преустановил
плащанията си през м.февруари 2010г., поради което непогасеното задължение по
кредита е в общ размер на 9 073.62лв., от които 7 870.11лв. главница,
1 171.01лв., договорна лихва и 32.50лв., такса за поддържане на
разплащателна сметка. На 18.01.2016 г. е сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „Юробанк България“ АД и „Е.М." ЕООД, по
силата на който задължението, произтичащо от Договора за потребителски кредит
от 13.11.2009 г., е изкупено от „Е.М." ЕООД. В изпълнение на чл. 99 от ЗЗД
длъжникът е уведомен лично с писмо – уведомление на 20.04.2020г., за цедирането
на дълга му. На същата дата, ответника бил уведомен лично и за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането му по процесният договорв в пълен размер.
С
оглед неизпълнението на длъжника ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът е депозирал
възражение, поради което претендира за съдебно установяване на вземанията си.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответната страна. Същият
не прави възражения, и доказателствени искания.В с.з. несе явява и не се
представлява.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
За успешното провеждане на установителният
иск с правно основание чл. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.99, вр. чл.240, ал.1
и ал.2 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта, че е приобретател
по силата на договор за цесия на съществуващо и изискуемо вземане на цедента
срещу ответника, произтичащо от договор за заем, по което цедентът е изправна
страна.
В
разглеждания случай по делото безспорно се установява наличието
сключен между „Българска пощенска банка“ АД и Г.Р.Х. договор за
потребителски кредит № FL502990/13.11.2009 г., за
сумата от 7
920 лв., за текущи нужди; с годишна лихва в размер на 12 % през първата година,
а за всяка следваща година, плюс
договорна надбавка от 4.250 пункта; с годишен процент на разходите от 17.14 %,
за срок от 144 месеца и краен срок за погасяване на кредита – 13.11.2021г.
Формалната доказателствена сила на
представения договор не е оспорена, поради което следва да се приеме, че същият
е обвързващ за страните.
Фактът на усвояване на заемната сума от кредитополучателя е установен от
ССЕ.
От заключението на ВЛ се установява още, че
по процесният договор за извършени частични плащания, които след като се съобразят, се
установява, че неизплатения остатък по същият
е в размер на 7 870.11в.Установява се още, че размера на дължимата
договорна лихва по процесният договор е
в размер на 1 171.01лв., считано от
13.02.2010г. до датата на договора за цесия, както и че таксата за поддръжка на
разплащателната сметка е в размер на сумата от 32.50лв., за периода от 13.02.2010г. до 18.01.2016г.От изслушаното
заключение, се установява също и
наличието на обективна предпоставка за обявяване на договора за предсрочно
изискуем – кредитополучателят е заплатил само две вноски по
кредита.Волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника,
лично, преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.Между впрочем, този
факт не е и изрично оспорен от ответника.
Ответника не е възразил и за изтекла погасителна давност, поради което и съда не дължи произнасяне, въпреки изложените
в тази връзка от ищеца доводи.
От представения договор за прехвърляне на
вземания се установява, че процесното вземане е цедирано на 18.01.2016 г. от
„Юробанк България“ АД (като правоприемник на „Българска пощенска банка“ АД) на
ищеца „Е.М." ЕООД, както и че цедентът е упълномощил цесионера с правото
да уведоми длъжника за извършената цесия. Конкретните данни на вземането и
длъжника са описани в Приложение № 1 към потвърждение за извършената цесия,
представляващо неразделна част от договора за цесия от 18.01.2016 г. В
срока за отговор на исковата молба ответникът не е навел възражения относно
валидността или транслативния ефект на цесията, поради което следва да се
приеме, че ищецът се явява правоприемник на вземанията по процесния договор за
кредит.
Същевременно по делото се установи
надлежно съобщаване на цесията на ответника съобразно изискванията на чл.99
ал.4 ЗЗД. Съобразно предвиденото в чл.99 ал.4 ЗЗД съобщаването следва да бъде
извършено от цедента. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на
вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като
съобщаването е извършено от името на стария кредитор по изрично пряко упълномощаване
от цедента по силата на съдържащата се в договора упълномощителна клауза. Не се
касае до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се
осъществи от пълномощник. В случая ответникът не оспорва факта, че е получил
уведомлението за цесията, връчено на 20.04.2020г., видно от представеното
известие за доставяне.
В хода на съдебното дирене ответника не е
ангажирал доказателства, установяващи
факта на погасяване на задължението му по процесният договор в претендираният
размер, поради което иска като основателен и доказан следва да бъде уважен.
При този изход на делото, ответника дължи на
ищеца, сумата от 64.58 лв., представляваща направените разноски по
ч. гр. дело № 248/2020г. на НРС.
Съгласно
чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да заплати на ищеца и разноски в
размер на 129.90лв., заплатена д.т., и 250лв. заплатено възнаграждение за
ВЛ.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
между страните, че Г.Р.Х. с ЕГН **********, дължи на „Е.М.”
ЕООД гр. София, с ЕИК *********, следните
суми: сумата от 2 025.66 лв.,
част от дължима главница от общо дължимата
в размер на 7 870.11 лв.,
сумата от 1 171,01 лв., представляваща договорна лихва, както и сумата
от 32.50лв., представляваща такса за поддръжка на договорна сметка, дължими по
Договор за потребителски кредит № FL 502990/ 13.11.2009 г.,
както и законната лихва за забава върху главницата от подаването на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда - 16.07.2020г.,
до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 248/2020 г. на НРС.
ОСЪЖДА
Г.Р.Х. с ЕГН ********** да заплати
на “Е.М.” ЕООД, сумата от 64.58лв., разноски по ч. гр. дело №
248/2020г. на НРС, както и сумата от общо 379.90лв., представляваща
направените разноски по настоящото исково производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: