Р Е
Ш Е Н И Е №316
гр. Перник, 02.05.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК,
десети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря А.В.,
като разгледа докладваното от съдията Златарева гр. дело № 4153 по описа за 2016 год.
на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, съединен с искане чл. 537,
ал. 2 от ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от А.В.С.,
А.В.Д. и Г.В.И.. - и трите чрез адв. К. Б.,
с която е предявен иск за
признаване за установено по отношение на ответниците З.А.С., С.М.С. и Н.М.С., че ищците са собственици на основание
наследствено правоприемство от В.С.С., почнал на 28.10.1982г., регулация и при условията на евентуалност - давностно
владение, на недвижим имот, находящ се в ***, представляващ поземлен имот с
идентификатор 55871.504.1173 по КККР на
гр. Перник, одобрени със заповед №РД-18-91 от 13.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 293 кв. м., с трайно предназначение на територията
– урбанизирана, с начин на трайно ползване –ниско застрояване, с номер на имота
по предходния план 1676, квартал 608, при граници/съседи: ПИ с
идентификатор 55871.504.1174, ПИ с
идентификатор 55871.504.1164, ПИ с
идентификатор 55871.504.555 и ПИ с
идентификатор 55871.504.1172, застроен
със сграда с идентификатор 55871.504.1173.ч с площ от 53 кв.м., брой етажи – 1,
предназначение – жилищна сграда-еднофамилна, който имот съгласно плана за регулация
и застрояване на гр. Перник, одобрен със Заповед № 276 от 16.12.2008г.
представлява имот с планоснимачен номер 1676, с площ от 293 кв.м., при граници
по скица – от две страни – улици, имот с пл. № 1675 и имот с пл. № 1677,
застроен с полумасивна едноетажна жилищна сграда с площ от 53 кв.м., който иск
е съединен с искане за отмяната на нотариален акт №*** т.I рег.№ *** дело №*** от 2016 г.
по описа на нотариус Р. *** действие Районен съд – Перник.
Ищците твърдят, че са наследници по закон – низходящи от първа степен, на В.С.С.,
починал на 28.10.1982г., а ответниците – на брат му М.С.С., починал на 22.11.2002г. Твърдят, че
по силата на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №101, том I, дело
№ 168/1957г. наследодателят им придобил правото на собственост върху
неурегулирано празно дворно място в местността „Бачачин дол“ в землището на гр.
Перник с площ от 500 кв.м., при граници: Д.С.Р., ж.п. линия, М.Б.П., ж.п. линия
и В.П.. След закупуване на имота наследодателят на ишците изградил в източната
му част жилищна сграда, състояща се от една стая. С договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 66, том I, дело
№ 162/1973г. наследодателят на ишците дарил на наследодателя на ответниците
правото на собственост върху ½ ид.ч. от същия имот, като заедно с това
страните се съгласили дарителят да ползва източната част от дворното място, а
надареният - западната. Твърдят, че всеки от братята оградил своята част от имота
и че всеки я ползвал със семейството си, съгласно разпределението. През 1977-1978г. в частта на наследодателя на
ищците се установил сина му П.В.С., който направил ремонт и укрепил постройката
в нея. През 1986г. имотът бил включен в регулация и обособен като самостоятелен
имот с пл. № 1676, записан на В.С.С.. През 1987г. П.В.С. пристроил
съществуващата стая, като изградил още една стая и коридор. С нотариално
заверена декларация от 18.06.1987г. наследодателят на ответниците, като
собственик на съседния имот, дал
съгласие на П.В.С. да направи надзид и покрив над собствената си къща, с което
според ищците признал извънсъдебно правото им на собственост. Твърдят, че след
смъртта на П.В.С. имотът се владял от майка му
и сестрите й, а от 2009г. в него се установила за постоянно ищцата А.В.С.,
която го оградила, извършила подобрения в жилищната сграда и пристроила помощни
постройки, владеейки имота лично за себе си и като държател на идеалните части
на другите двама ищци. Отвениците оспорили собствеността на А.В.С., за което с
влязло в законна сила решение по гр.д. № 3187/2014г. бил отхвърлен предявеният
от тях иск с правно основание чл. 108 ЗС. В хода на делото ответниците се
снабдили с нотариален акт за обстоятелствена проверка, от където ищците
извеждат правния си интерес от воденето на процесния установителен иск.
При така изложените фактически твърдения отправят искане към съда да
признае за установено спрямо ответниците правото им на собственост върху процесния
имот на основание наследство от В.С.С.,
починал на 28.10.1982г., регулация и давностно владение и да отмени издадения
нотариален акт за обстоятелствена проверка.
Ответниците оспорват
предявения иск като неоснователен. Навеждат конкретни съображения, че по
уговорка между наследодателя им и наследодателят на ищците, М.С. изплащал на В.С. на вноски покупна цена
за целия му имот, като към 1973г. бил изплатил половината, поради което
страните оформили по нотариален ред прехвърлянето на правото на собственост за
½ ид.ч. от имота с договор за дарение и си разпределили ползването му.
Твърдят, че постройката в източната част на имота била построена през 1958 г. от
техния наследодател и съпругата му. Твърдят, че до смъртта на В.С.С.
наследодателят им платил цената за цялото дворно място, но така и не се
стигнало до изповядване на сделката по нотариален ред. Правят възражение за
придобиване на имота по давност по силата на владение, упражнявано от
наследодателя им за времето от 1991г. до 22.11.2002г., към което присъединяват
и своето владение за периода от 1991г. до 2002г. В тази връзка поддържат, че
наследодателят им и З.А.С. владяли имота явно, непрекъснато и необезпокоявано
като свой за времето от 1973г. до 1982г.
Действително, през 1987г. П.С. бил в имота, но само за 2-3 месеца, през
които чичо му М.С. му разрешил да ремонтира постройката в източната част на
имота, защото нямало къде да отседне. След това до 2009г. ответниците отново
установили необезпокоявана фактическа власт върху целия имот, когато А.С. дошла
на гости, ответниците я настанили в постройката в източната част на имота, след
което тя отказала да си тръгне със съображението, че е собственик, поради което
и ответниците се снабдили с нотариален акт въз основа на обстоятелствена
проверка и едновременно с това предявили иск по чл. 108 ЗС. Отвениците твърдят,
че за времето, през което са ползвали имота, са го ремонтирали, правили са
подобрения и са му осигурявали захранване с ток и вода. При тези съображения искат съда да отхвърли
предявения срещу тях иск и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК. Претендират
разноски.
Пернишки районен съд, преценявайки събрани по
делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира
за установено от фактическа страна
следното:
Между
страните по делото е безспорно и от представения нотариален акт № 101, т. І, д. № 168/27.02.1957г. се установява, че със същия В.С.С. е придобил
на основание договор за покупко-продажба празно дворно неурегулирано място в м.
Бачачин дол, землището на гр. Димитрово с площ от 500 кв.м.
Безспорно е
също така, че с нотариален акт № 66, т. І, д. № 162/12.02.1973г. В.С.С. дарил
на брат си М.С.С. 1/2 ид.ч. от закупения имот, като с акта е извършено и
разпределение на ползването на имота, като дарителят В. С. си запазил правото
на ползване на източната част, а надареният М.С.С. – западната част на дворното
място.
За
установяване наследниците по закон на В.С.С. и М.С.С. по делото са представени
удостоверения за наследници.
Видно от приетото и
неоспорено Удостоверение за наследници № 1/19.08.2016г. издадено от Кметство с.
Ерул, В.С.С. с ЕГН ********** е починала на 28.10.1982г. и е оставил за наследници по закон съпруга – Ц.С.С.., починал на 12.10.2001г.,
три дъщери А.В.Д., Г.В.И.. и А.В.С., и син – П.В.С. /неженен/, починал на
14.03.2000г. / л. 13 от делото/.
Видно от приетото и неоспорено Удостоверение за
наследници № 9400-1108/11.04.2014г. издадено от Община Брезник, М.С.С. с ЕГН ********** е починал на
23.11.2002г. и е оставил за наследници по закон
съпруга – З.А.С., С.М.С. /дъщеря/ и Н.М.С. /син/ / на л. 14 от делото/.
С влязло в законна сила на 01.09.2016г. решение по гр.д. № 13/04.02.2015г. по гр.д. №
3187/2014г. на ПРС са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС от З.А.С., ЕГН ********** ***, Н.М.С.,***
и С.М.С., ЕГН ********** ***, срещу А.В.С.,***, за установяване, че ищците по
давностно владение в периода от 1991г. до 01.09.2009г. са собственици на ПИ
1676 в кв. 608 по действащия рег. план на гр. Перник от 1986г., кв. Рудничар,
утвърден със заповед № 1904/24.12.1986 г., съответно представляващ ПИ с ид.
55871.504.1173 по КККР на гр. Перник одобрени със заповед
РД-18-91/13.10.2008г., както и за осъждане на ответницата А.В.С.,*** да предаде
владението на имота на ищците, като неоснователни.
С нотариален акт №*** № ***, дело № *** на нотариус Р.М. на 18.03.2016г.
на основание постановление от 18.03.2016г., издадено въз основа на
обстоятелствена проверка, извършена по нотариалното дело нотариусът е признал З.А.С.,
С.М.С. и Н.М.С. за собственици по давностно владение и наследство на поземлен
имот с площ от 266 квадратни метра, равняващ се на 266/293 идеални части от
поземлен имот с идентификатор
55871.504.1173 по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед №РД-18-91 от
13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 293 кв. м., с адрес
на имота и находящ се в *** с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване –ниско застрояване, с номер на имота
по предходния план 1676, квартал 608, при граници/съседи: ПИ с
идентификатор 55871.504.1174, ПИ с
идентификатор 55871.504.1164, ПИ с
идентификатор 55871.504.555 и ПИ с
идентификатор 55871.504.1172.
С доклада по делото, приет без възражения от страните
в тази му част, съдът е посочил, че ответниците признават обстоятелството, че
процесният имот е идентичен с източната част на неурегулирано празно дворно
място в местността „Бачачин дол“ в землището на гр. Перник с площ от 500 кв.м.,
при граници: Д.С.Р., ж.п. линия, М.Б.П., ж.п. линия и В.П., която с
регулационния план от 1986г. е обособена в самостоятелен имот с пл. № 1676.
За доказване
на това обстоятелство наред с признанието по делото е прието удостоверевние с
изх. № 16/ТР 373/06.10.2016г., издадено от заместник-кмет „Строителство и
устройство на територията“ при Община Перник / на л. 12 от делото/ и са изслушани две заключения по изготвени
съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертиза.
От заключението
на съдебнотехническата ексепертиза с
вещо лице инж.Р.Н., се установява, че имот пл.№ 1676 е включен в
кадастралния и регулационен план на гр. Перник, кв. „Рудничар", утвърден
със Заповед № 1904 от 24.12.1986 г. В разписния лист към плана имотът е записан
на В.С.С.. Имот пл.№ 1677 е включен в кадастралния и регулационен план на гр.
Перник, кв. „Рудничар", утвърден със Заповед № 1904 от 24.12.1986 г. В
разписния лист към плана имотът е записан на М.С.С.. Според вещото лице за
имоти с пл.№ 1676 и пл.№ 1677 в кв. 608 по действащия регулационен план на гр.
Перник, кв. Рудничар не са изработвани подробни устройствени планове и не са
образувани парцели. На кадастралния план на гр. Перник, кв. „Рудничар",
утвърден със Заповед № 1904 от 24.12.1986г. в имот пл.№ 1676 е нанесена
полумасивна жилищна постройка в северната му част. Вещото лице е дало
заключение, че на кадастралния план на ***, утвърден със Заповед № 1904 от
24.12.1986г.г. в имот пл.№ 1677 е нанесена полумасивна жилищна сграда в
северната му част и полумасивна стопанска постройка южно от нея. Двете сгради
са в северната част на имота. По КККР на гр. Перник от 2008 г., двата имота -
имот пл.№ 1676 и имот пл.№ 1677 са нанесени като два самостоятелни имота. На
имот пл.№ 1676 отговаря имот с идентификатор 55871.504.1173, като собственик
първоначално е записан В.С.С., а към момента на изготвяне на заключението като
собственици са записани Н.М.С., З.А.С. и С.М.С. с по 1/3 ид. части. На имот
пл.№ 1677 отговаря имот с идентификатор 55871.504.1172, като собственици са
записани: Н.М.С. - 5/6 и н-ци на М.С.С. - 1/6. Вещото лице е посочило, че имотът
описан в нотариален акт № 66, том I, дело № 162/1973 г. е ½ ид. част от имота описан в нотариален акт №
101, том I, дело № 168/1957 г. Имот пл.№ 1676 по плана от 1986 г. на гр.
Перник, кв. „Рудничар" отговаря на поземлен имот с идентификатор
55871.504.1173 по КККР на гр. Перник от 2008 г. Според експертизата с данъчна
декларация № 2257 от 24.07.1998 г., наследницата на В.С.С. - А.В.С., е
декларирала имот с площ 250 кв. м и жилище със застроена площ 30 кв. м,
построено през 1966 г., с местонахождение: гр. Перник, ул. 13, № 15, кв.
Рудничар, при идеални части на съсобственици както следва :А.В.С. -1/10 идеална
част, Ц.С.С.. - 6/10 идеална част, А.В.Д. -1/10 идеална част, Г.В.И.. -1/10
идеална част, П.В.С. - 1/10 идеална част. Вещото лице е посочило, че А.В.С. е
подала коригираща декларация № **********/29.09.2016 г. за същия имот, в която
като съсобствениците са посочени А.В.С. - 1/3 идеална част, А.В.Д. – 1/3
идеална част и Г.В.И.. – 1/3 идеална част.
От заключението по допуснатата по делото повторно и допълнителна
съдебно-техническа експертиза с в.л. Р. М. Г., което съдът кредитира изцяло,
като пълно, обосновано, компетентно и изготвено от вещо лице с необходимите
специални знания, се потвърждават изводите на вещото лице по първоначалната
експертиза, че имот с пл. № 1676 е включен в кадастралния и регулационен план
на гр. Перник, кв. „Рудничар”, утвърден със Заповед № 1904 от 24.12.1986 г.
Площта на имота е 265 кв м. В разписния лист към плана имотът е записан на В.С.С..
Имот пл. № 1677 е включен в кадастралния и регулационен план на гр. Перник, кв.
„Рудничар”, утвърден със Заповед № 1904 от 24.12.1986 г. Площта на имота е 272
кв м. В разписния лист към плана имотът е записан на М.С.С..За имот пл.№ 1676 и
имот пл. № 1677 в кв. 608 по действащия регулационен план на гр. Перник, кв.
„Рудничар” не са изработвани подробни устройствени планове и не са образувани
урегулирани поземлени имоти.На кадастралния план на гр. Перник, кв. „Рудничар“,
утвърден със Заповед № 1904 от 24.12.1986г. в имот пл.№ 1676 е нанесена
полумасивна жилищна постройка в северната му част с площ 20 кв м. На
кадастралния план на гр. Перник, кв. „Рудничар“, утвърден със Заповед № 1904 от
24.12.1986г. в имот пл.№ 1677 е нанесена полумасивна жилищна сграда с площ 47
кв. м. в северната му част и полумасивна стопанска постройка с площ 15 кв. м.
южно от нея.Двете сгради са в северната част на имота. Потвърждава се и другия
извод на вещото лице по първоначално изслушваното заключение, а именно, че съгласно
данните от кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник.,
одобрена със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК - гр. София, двата имота - имот пл. № 1676 и имот пл. № 1677 са нанесени
като два самостоятелни имота. Имот пл. № 1676 е идентичен с поземлен имот с
идентификатор 55871.504.1173, като собственик първоначално е записан В.С.С., а към
момента на изготвяне на заключението имотът е записан на името на Н.М.С., З.А.С.
и С.М.С. на основание нотариален акт, вписан в службата по вписванията гр.
Перник под № 199, т. IV, д. 991/18.03.2016 г. Имот пл. № 1677 е идентичен с
поземлен имот с идентификатор 55871.504.1172, като собственици съгласно
нотариален акт, вписан в службата по вписванията гр. Перник под № 41, т. III,
д. 936/03.04.2012 г., са записани: Н.М.С. - 5/6 и н-ци на М.С.С. - 1/6, както и
З.А.С. с право на ползване. Вещото лице потвърждава и извода, че имотът, описан
в нотариален акт № 66, т. I, д. № 162/1973 г„ представлява 1/2
идеална неразделна част от западната част от имота, описан в нотариален акт
№ 101, т. I, д. № 168/1957 г., който имот е част от имот пл. № 796 от
кадастралната основа на гр. Перник от 1946 г. Идентичен е с имот пл. № 1677 по
кадастралния план на гр. Перник, кв. „Рудничар” от 1986 г. Според вещото лице Г.
източната половина от имота, описан в нотариален акт № 101, т. I, д. № 168/1957
г., е идентична с имот пл. № 1676 от същия план. Имот пл.№ 1676 по плана от
1986 г. на гр. Перник, кв. „Рудничар” е идентичен с поземлен имот с
идентификатор 55871.504.1173 по КККР на гр. Перник от 2008 г. Вещото лице сочи,
че с данъчна декларация № 2257 от 24.07.1998 г., наследницата на В.С.С. - А.В.С.,
е декларирала имот с площ 250 кв. м и жилище със застроена площ 30 кв. м,
построено предз 1966 г., с местонахождение: гр. Перник, ул. 13, № 15, кв.
Рудничар, при идеални части на съсобственици, както следва : А.В.С. - 1/10
идеална част, Ц.С.С.. - 6/10 идеална част, А.В.Д. -1/10 идеална част, Г.В.И..
-1/10 идеална част, П.В.С. -1/10 идеална част. Според справка експертът е
посочил, че А.В.С. е подала коригираща декларация № **********/29.09.2016 г. за
същия имот, в която като съсобствениците са посочени А.В.С. -1/3 идеална част, А.В.Д.
-1/3 идеална част и Г.В.И.. -1/3 идеална част. В отговор на поставената му допълнителна задача вещото
лице е дало заключение, че от извършените справки в Община Перник и в
службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Перник е установило
идентичност между имот пл. № 1676 по плана от 1986 г. и поземлен имот с
идентификатор 55871.504.1173 по КККР на гр. Перник. Посочило е, че разликата в
площите се дължи на графичното изчисление по скицата от кадастралния план от
1986 г.и от преките измервания за имота, заснет и нанесен на кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Перник през 2008 г. Конфигурацията на
поземлен имот с идентификатор 55871.504.1173 е заснета на място по видими
белези и реални граници на същия на място.
Видно от декларация със заверка на подписа от
18.06.1987г. със същата М.С.С., живущ ***7
е дал съгласие на съседа му П.В.С., живущ *** да направи надзид и покрив на собствената си
къща, находяща се на граничната линия между двата парцела.
По делото е представена още една декларация от М.С.С.
със заверка на подписа от 20.03.1973г. , в която е обективирано съгласие за
построяване на жилищна сградана граничната линия между имота на декларатора
и лицето Д.С.Р.. В декларацията си М.С.С.
е посочил изрично, че имотът му в кв. Рудничар граничи с В.С.С..
При формиране на изводите си за приетото за установено
по делото съдът не ползва представеното от ответника удостоверение, издадено от
кметския наместник на с. Ерул, общ. Трън /
на л. 59 от делото/, като намира същото за недопустимо. Издателят на
документа не разполага с удостоверителна компетентност относно фактите, които
са посочени в документа – че изброените в документа лица били жители на с.
Ерул, където живяли до края на живота си. Такъв документ по съдържанието си
обективира свидетелски показания, депозирани в писмен вид и не пред съд,
каквото е изискването на чл. 163, ал. 1 ГПК, което го рави недопустимо
доказателство съгласно приложимия процесуален закон.
Други
относими писмени доказателства не са ангажирани по делото.
От показанията на свидетеля М. Г.Г. / на л. 91 от делото/ се установява, че
всеки от двамата братя – В. М.С.С., в общ двор без междинна ограда, са имали
имоти, за което помежду им не е имало спорове. В имота, за който не се е
спорело, че е на В.М.С.., била издрадена едноетажна сграда, в която постоянно
живеел синът на В. – П. В частта, за която нямало спор, че е на М. и
наследниците му, имало триетажна къща и гараж. Свидетелят сочи, че доколкото
дворът е общ, ответниците са имали достъп до него, но не и до постройката.
Приживе П. укрепил и разширил постройката в своята част от имота, а след това
за него се грижели ищците А.С. и Г. И., които измазали една от стаите и
коридора, поставили дограма и започнали да правят топлоизолация на сградата.
Свидетелката З.Б.И. в разпита й / на л. 92 от делото/ заявява, че около 2004г. закарала ищцата А.С. до процесния имот в кв. Рудничар,
за да си полее градината. Свидетелката сочи, че и друг път е посещавала имота –
по покана на А.С. да й гостува. В
разпита си свидетелката описва подробно обстановката в имота, както и че е
давала семена за градината на ищцата и че същата е правила подобрения в имота,
за което е купувала строителни материали от брата й, който търгувал с такива.
От разпита на свидетеля В.П.И. се установява, че П.С.
живеел постоянно в къщичката в процесния имот, която била от баща му В. Свидетелят
заявява, че лично помагал на Пертър да подобрява къщата, като участвал при
изливане на плоча и лепене на тапети. Сочи, че направили и стопанска постройка
в имота, а ищцата А.С. поддържала градина в него. Свидетелят заявява, че всики
ремонти и подобрения в имота са извършвани посред бял ден, при което не са
идвали хора от съседната къща да спорят или да правят забележки. Свидетелят
сочи, че не е виждал ответниците в имота.
В разпита си свидетелката Р.Д.С. заявява, че е в лоши
отношения с ищцата А.С.. Сочи, че между двамата братя – В. и М. имало
разпределение на наследствените им имоти, като първият взел имотите в с. Ерул,
а втория – в кв. Рудничар. В тази връзка заявява, че пред нея се броила сума
пари от чичо й М. на чичо й В. за уравнение на дяловете им. Заявява, че П. –
синът на В. е идвал само на гости и за кратко в кв. Рудничар. Сочи, че той
пиел, поради което ответниците му измазали и пригодили за живот прпоцесната
постройка. Заявява, че ищцата А.С. също била идвала само на гости в имота, при
което отсядала в къщичката, но се къпела и вземала вода от съседи. Заявява, че
ответниците се грижели за цялото дворно място, косели го и го поддържали, а в
къщичката преди там да се настани А. си държали багаж.
Свидетелят Д.Г.П. заявява в разпита си, че процесният
имот се поддържал и ползвал от ответника Н.С., а ищцата А.С. дошла за първи път
там на гости през 2009г, при което роднините й я настанили за няколко дни в
процесната постройка, която свидетелят нарича «бараче». По това
време постройката имала един прозорец и една врата и се ползвала за склад.
Според свидетеля А. си приспособила бараката за живеене, изхвърлила багажа на
ответниците навън и отказвала да освободи имота, което наложило ответникът Н.С.
и сестра му да извикат полиция.
Съдът
кредитира показанията на разпитваните свидетели М. Г.Г., З.Б.И.
и В.П.И., като намира, че същите почиват на непосредствените им впечатления и са
логични и последоватлни, кореспондират както помежду си, така и на приетите писмени
доказателства – нотариални актове, обективиращи правни сделки, и декларации от
наследодателя на ответниците, в които същият посочва, че съседния имот е на П.В.С..
При
формиране на изводите си за приетото за установено по делото съдът не кредитира
показанията на свидетелите Р.Д.С. и Д.Г.П.. По отношение на първата с оглед на
изложеното в разпита й е налице основание за съмнение в заинтересованост от
изхода на делото по смисъла на чл. 172 ГПК. При внимателната преценка на
показанията на свидетелката съдът съобрази, че същите не почиват на преки
наблюдения, и противоречат на изложеното в разпита на свидетелите М. Г.Г., З.Б.И. и В.П.И.,
за които не са налице данни, които да обосновават извод за евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото, и които съдът кредитира като достоверни.
Наред с това, изложеното в разпита на свидетелката противоречи и на заявеното
от наследодателя на ответниците в съставените от него декларации, а именно – че
съседният имот е на П. В. С.. Не на последно място, ответниците по делото не
твърдят че между наследадателите на страните е извършвана делба и че са правени
плащания в уравнение на деловете им, а такава делба, както и договор за
покупко-продажбам, биха били и нищожна поради лиспата на предвидената в закона
форма за извършването й.
Съдът не кредитира и показанията на свидетеля Д.Г.П., поради противоречието им с показанията на свидетелите
М. Г.Г., З.Б.И. и В.П.И., които съдът намира за достоверни, както и
поради липсата на житейски, или какъвто и да било друг логичен мотив в
изложеното в разпита му- роднините на А. С. да я настанят като гост в необитаемата
постройка в двора им, в която си държали багаж.
Други
доказателства не са ангажирани по делото.
Така установеното от фактическа
страна, сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта: Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от
предявяване на положителен установителен
иск за собственост: ишците
претендират, че са собственици на процесните поземлен имот и сграда на
основание наследствено правоприемство, регулация и евентуално - давностно
владение, което право се оспорва от
ответниците, чрез завеждането на вещен иск и снабдяването им с нотариален акт
за собственост по давностно владение.
По основателността
на иска:
Основателността на установителното искане предполага
осъществяване в патримониума на ищеца на годен придобивен право на собственост
способ – чл.77 от ЗС – чрез правна сделка, по давност или по друг, определен в
закона начин.
Ищцците основават правото си на собственост върху
процесния имот на основание наследствено правоприемство от своя баща и
наследодател В.С.С.. Последният починала на
28.10.1982г. и е оставил като законни наследници съпруга – Ц.С.С..,
починал на 12.10.2001г., три дъщери – ищците А.В.Д., Г.В.И.. и А.В.С., и син – П.В.С.
/неженен/, починал на 14.03.2000г.
Наследяването е вторичен способ за придобиване на
субективни права, поради което се дължи доказване не само факта на родствена
връзка за наследяване по закон, но и че соченият като праводател е бил
собственик на вещта към момента на смъртта си.
Съвкупният анализ на приетите по делото писмени
доказателства / нотариален акт за покупко- продажба
№101, том І дело 168/1957г., нотариален
акт №66, том I, дело №162/1973г., и скици/ и заключенията на съдебно-техническата експертиза и допълнителната и
повторна съдебно-техническа експетизи сочи на извода, че наследодателят на ищците е придобил
собствеността върху неурегулирано празно дворно място в местността
„Бачачин дол“ в землището на гр. Перник с площ от 500 кв.м., при граници: Д.С.Р.,
ж.п. линия, М.Б.П., ж.п. линия и В.П.. По делото се установява, че след
закупуване на имота наследодателят на ишците изградил в източната му част
жилищна сграда, състояща се от една стая. С договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 66, том I, дело
№ 162/1973г. наследодателят на ишците дарил на наследодателя на ответниците
правото на собственост върху ½ ид.ч. от същия имот, като заедно с това
страните се съгласили дарителят да ползва източната част от дворното място, а
надареният - западната. Частта от имота, която е разпределена за ползване от В.С.
е заснета като самостоятелен имот с пл. № 1676, който по разписния лист по
плана е записан на наследниците на В.С. на основание нот. акт № 101, т. І, д. №
168/1957г., понастоящем ПИ с ид. 55871.504.1173 по КККР на гр. Перник,
съответно частта от имота, която е разпределена за ползване от М.С. е заснета
като самостоятелен имот с пл. № 1677, който по разписния лист по плана е
записан на М.С., понастоящем ПИ с ид. 55871.504.1172 по КККР на гр. Перник. Към
1986 г. имот № 1676 е бил застроен с полумасивна жилищна постройка, което се
установява и от скица на л. 10 от делото.
Предвид
изложеното съдът намира, че по делото се доказва, че фактическото разпределение
на ползването на неурегулирания имот по нот. акт № 66, т. І, д. № 162/12.02.1973г.,
съответно на равните квоти на двамата брата В.С. и М.С. в съсобствеността,
впоследствие по силата на действащия регулационен план от 1986 г. е
трансформирано правно в изключително
право на собственост на всеки от тях върху съответните реални части, намерило
отражение в заснемането на неурегулирания имот като два отделни урегулирани
имота – ПИ 1676 и ПИ 1677. След като В.С. е записан в разписния списък към
кадастралния план като собственик на пл. № 1676, съответно М.С. - като
собственик на пл. № 1677, то правото им на собственост върху съответния имот се
счита за установено по реда на чл. 13, ал. 2
ППЗТСУ (отм.) /записването, макар и да не е способ за прехвърляне на права,
има доказателствено значение за правото на собственост/. Следователно към 1986
г. В.С. и М.С., съответно техните наследници са били индивидуални собственици
на ПИ 1676, респ. ПИ 1677, като в случая ограниченията на чл.29 от ЗСГ /отм. -
1990 г./ не действат, тай като на първо място собствеността е придобита по
регулация – чл.110, ал. 1 от ЗТСУ /отм./, и на второ – налице е изключението по
чл. 15, ал. 1, т. 1, пр. последно ЗСГ /отм. - 1990 г./, защото предишният
собственик и владелецът са съсобственици.
След смъртта на наследодателя на ищците В.С.С. на
12.10.2001 год. процесните имоти са наследени от ищците А.В.С., А.В.Д. и Г.В.И.
Ответниците оспорват притежаването процесните имоти от
ищците, като противопоставят придобиването им
чрез оригинерен способ – давностно владение упражнявано от
наследодателя им, а след смъртта му от тях самите, за периода от 1991г. до
2009г..
С
решението по гр.дело № 3187/2014 г. са отхвърлени исковете по чл.108 на З.А.С.,Н.М.С.
и С.М.С. срещу А.В.С. за установяване, че ищците по давностно владение за
периода от 1991 г. до 2009 г. са собственици на ПИ 1676 в кв.608 по
действуващия регулационен план на гр.Перник, представляващ по КККР на гр.Перник
ПИ с идентификатор 55871.504.1173,както и за осъждане на А.В.С. да предаде
владението на имота. Решението е влязло в сила на 01.04. 2016 г.
Съгласно
чл.297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда,който го е
постановил и за всички съдилища,учреждения и общини в Република България.
Съгласно чл.298 от ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото
искане и на същото основание и е задължително за страните, техните наследници и
правоприемници.Тъй като диспозитивът на решението изрично отхвърля иска на З.А.С.,Н.М.С.
и С.М.С. срещу А.В.С. за установяване,че ищците по давностно владение за
периода от 1991 г. до 2009 г. са собственици на ПИ 1676 в кв.608 по
действуващия регулационен план на гр.Перник, представляващ по КККР на
гр.ПерникПИ с идентификатор 55871.504.1173,както и за осъждане на А.В.С. да
предаде владението на имота,то и същото решение е задължително за настоящия
съдебен състав по отношение на направеното в настоящето производство
възражение, че ответниците са собственици на процесния имот на основание
давностно владение за периода от 1991 г. до 2009г. по отношение на същата. Този
спор не може да бъде пререшаван в настоящето производство, тъй като решението е
постановено между същите страни, за същото нещо и на същото основание.Съгласно
решение № 55 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр.дело № 812/2011 г. на II ГО по
чл.290 от ГПК качеството „пресъдено нещо“ на решението по установителен иск
създава състояние на определеност и безспорност относно съществуването или
несъществуването на спорното право и има за последица непререшаемост на
разрешения правен спор. Отреченото с влязло в сила решение спорно право не може
да бъде предявявано в нов исков процес между същите страни,както чрез иск, така
и чрез възражение. Следователно когато дадено обстоятелство или правоотношение
е било включено в спорното право по отхвърлен установителен иск и е обхванато
от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение,то в последващ процес
между същите страни или техните правоприемници е недопустимо да се разглежда
отново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение. В този смисъл са и
Решение № 43 от 14.04.2014 г. на ВКС по гр.дело № 6421/2013 г. на II ГО и
Решение № 50 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр.дело № 6235/2013 г. на II ГО ,
Решение № 181 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр.дело № 1625/2014 г. на I ГО- и трите
постановено по реда на чл.290 от ГПК.
По делото от събраните доказателства не се установява
и реализирането на фактическия състав на твърдяното оригинерно придобивно
основание – давностно владение, по отношение на другите две ищци – А.В.Д. и Г.В.И..,
които не са страни по приложеното гр.д. № 3187/2014г. на ПРС, поради което и
постановеното по делото решение не се ползва с обвързваща сила спрямо тях.
Съдържанието на понятието владение е установено в
закона – упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя. За да добие статут на владелец, ответникът
трябва да докаже кумулативното наличие и на двата елемента от състава на чл. 68 ЗС
– упражняване на фактическа власт върху веща /корпус/ и намерение да се държи вещта като своя /анимус/.
По делото не са събрани доказателства, от които да се
установява упражняването на явно, трайно
и спокойно фактическо владение от страна на
ответниците, манифестирано по отношение на ищците А.В.Д. и Г.В.И.., с
ясно обективиране на намерение за своене на вещта, в период от време, годен да
направи владеещия оригинерен собственик – чл.68 от ЗС. Такива действия не са
нито косенето на тревата, нито държането на багаж в имота, дори и да приеме, че
същите са доказани по делото.
По така изложените съображения съдът намира, че
предявеният установителен иск е основателен, тъй като ответниците не ангажираха
доказателства, с които да преодолеят установеното от ищците деривативно
придобиване на процесния имот по силата на наследственото правоприемство и регулация
и на които придобивни способи не успяха успешно да противопоставят твърдението
си за първичното придобиване по давност на имотите.
Поради
основателността на установителния иск и като последица от уважаването му, по
аргумент на чл.537 , ал.2 от ГПК, нотариален акт №*** № ***, дело № *** на
нотариус Р.М. следва да се отмени.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищците разноски
по делото в общ размер на 1159,37лв., от които 144,93лв. за платена държавна
такса, 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение, 14,44 лв. за държавна
такса за вписване на исковата молба, и 500 лв. за възнаграждения на вещи лица
по изслушаните експертизи.
При този
изход на спора ответниците нямат право на разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от А.В.С. с ЕГН **********, А.В.Д. с ЕГН ********** и Г.В.И.. с ЕГН ********** срещу З.А.С. с ЕГН **********, С.М.С.
с ЕГН ********** и Н.М.С. с ЕГН **********, че ищците А.В.С. с ЕГН **********, А.В.Д. с ЕГН ********** и Г.В.И.. с ЕГН ********** са собственици по наследство и регулация на следния недвижим имот, находящ се в ***, па
именно поземлен имот с
идентификатор 55871.504.1173 по КККР
на гр. Перник, одобрени със заповед №РД-18-91 от 13.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 293 кв. м., с трайно предназначение на територията
– урбанизирана, с начин на трайно ползване –ниско застрояване, с номер на имота
по предходния план 1676, квартал 608, при граници/съседи: ПИ с
идентификатор 55871.504.1174, ПИ с
идентификатор 55871.504.1164, ПИ с
идентификатор 55871.504.555 и ПИ с
идентификатор 55871.504.1172, застроен
със сграда с идентификатор 55871.504.1173.1 с площ от 53 кв.м., брой етажи – 1,
предназначение – жилищна сграда-еднофамилна,
който имот съгласно плана за регулация и застрояване на гр. Перник, одобрен със
Заповед №276 от 16.12.2008г. представлява имот с планоснимачен номер 1676 с
площ от 293 кв.м., при граници /по скица/ - от две страни улица, имот пл. №
1675 и имот с пл. № 1677, застроен с полумасивна едноетажна жилищна сграда с
площ от 53 кв.м.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537 ал. 2 ГПК нотариален акт №*** № ***, дело № *** на
нотариус Р.М.
ОСЪЖДА З.А.С. с ЕГН **********, С.М.С. с ЕГН ********** и Н.М.С. с ЕГН ********** да заплатят на А.В.С. с ЕГН **********, А.В.Д. с ЕГН ********** и Г.В.И.. с ЕГН ********** сумата от 1159,37лв, за разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: