Решение по дело №131/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е №.......

                        

                                            град Ловеч, 27.08.2020 година

                                              

                                   В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на трети юли две хиляди и двадесета година в състав:   

                                    

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

 

при секретаря               ДАНИЕЛА КИРОВА               като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 131 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство по чл.226 от Кодекса за застраховане.

Съдът е сезиран с искова молба от адв. П.К. САК, пълномощник на П.Г.Ц., ЕГН **********, като майка и законен представител на Ц. Ц. Ц., ЕГН **********,***, адрес за призоваване : гр. *** против: ЗК „Лев Инс" АД гр. София, ***.

Посочва, че на 15.03.2019 г., около 12:00 ч., по ул. „Акад. Иван Урумов" в гр. Ловеч, се е движил лек автомобил марка „Мерцедес", модел „300Е" с per. № ********, управляван от Й. Ш., нарушила правилата за движение по пътищата, като не е пропуснала правилно пресичащия пешеходец, който пресича от ляво на дясно. Автомобилът е преминал през тялото на детето в областта на таза, в резултата на което са му причинени вреди.

Твърди, че по случая е образувано ДП № 139/2019 г. по описа на РПУ-Ловеч, пр.пр. № 588/2019 г. на РП Ловеч, прекратено с Постановление от 12.09.2019 г., с оглед заявеното от пострадалия наказателно производство да бъде прекратено (чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК), а по отношение на виновния водач Ш. да бъде реализирана административно-наказателна отговорност за нарушение на правилата на ЗДвП. В хода на наказателното производство е установено, че техническата причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на виновния водач Й. Ш., която не е възприела правилно пресичащия пешеходец. С оглед на изложеното в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача Ш. и настъпилите обществено-опасни последици - причинените телесни увреждания на доверителя ми Ц. Ц..

За увреждащия автомобил има сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответника, з.п. BG/22/118001955207 от дата 06.07.2018 г., със срок на валидност една година, считано от 06.07.2018 г. до 06.07.2019 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие -15.03.2019 г.  Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗК "Лев Инс" АД на 04.04.2019 г., като са били представили всички документи, с които разполага. По случая е заведена преписка, по която застрахователят е отказал заплащане на обезщетение.

В резултат на процесното ПТП пострадалият Ц. Ц. е получил следните травматични увреждания: фрактура на горно и долно рамо на лява пубисна кост с дислокация на фрагментите; охлузване по главата; оток, ограничени и болезнени движения в лява тазова половина. В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП Ц. Ц. Ц. търпи силни болки и много страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. За времето на възстановяването си е следвало да разчита на помощ от близките си. Преди процесното ПТП Ц. е бил в отлично здравословно състояние, бил е изключително жизнено и активно дете, спортувало е, не е имал здравословни оплаквания, но след инцидента животът му напълно се е променил. Изпитвал е цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, болки при провеждане на лечението, както и последващи болки, които продължават и към настоящия момент, за дълго време е бил на легло, напрегнат, с нарушения на съня, като не е в състояние да се натоварва психически и физически. Освен това детето дълго време не е било в състояние да посещава училище, да ходи на допълнителни дейности, на които е спортувал. Освен болките ищецът е изживял и силен стрес при процесния пътен инцидент, както и от последвалото болнично лечение, който ще остане за цял живот в неговото съзнание. При инцидента автомобила е преминал през тялото на детето в областта на таза, детето е останало между предни и задни колела, откъдето е извадено- стреса от този инцидент е непреодолим за детето.

Молят да бъде осъден ответникът ЗК "Лев Инс" АД, да заплати обезщетение на Ц. Ц. Ц. в размер на по 25 500 лева, частичен иск от 60 000 лева, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 22.03.2019 г.-датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, врс.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане. Молят да бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС. Приложени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил отговор на искова молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, представлявана заедно от Изпълнителните директори М.М. – Г. и П. Д., чрез пълномощника юрисконсулт Р.Ч..

Оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер. Посочва, че ищецът Ц. няма правен интерес от водене на исково производство, тъй като във връзка с претърпените вреди е отправил доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение - щета № 0000-1000-03-19-7275. Твърди, че за определяне за изплащане застрахователно обезщетение е указано да представи доказателства за конкретни обстоятелства, които и към момента не са представени. В този смисъл не е налице отказ от тяхна страна.

Оспорвам всички твърдения на ищеца, тъй като по делото не са представени доказателства в тяхна подкрепа. Изтъква, че поР. прекратяване на наказателното производство не са изследвани всички относими обстоятелства за настъпване на ПТП, поР. което и на основание чл. 300 от ГПК, оспорва твърдението, че вина за настъпилите увреждания от ПТП има единствено посоченият за водач на л.а."Мерцедес Е 270" с рег.№ ********, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното дружество. Не са изяснени обстоятелствата, причините и механизма, довели до настъпване на ПТП и оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП от 15.03.2019 г. Излагат се съображения за изключителна вина от страна на ищеца. На самостоятелно основание оспорва налично изпълнено задължение за надзор на непълнолетно дете на основание чл. 125, ал. 1 от Семеен кодекс, като считам че е налице принос за настъпване на застрахователното събитие, поР. неупражнен достатъчен родителски контрол. Счита, че всичко това ги освобождава от договорна отговорност по риска „Гражданска отговорност“.

В случай, че съдът не приеме, че пътно - транспортното произшествие е настъпило по изключителна вина на пешеходеца Ц., изтъква, че събитието е причинено при висока степен на съпричиняване по изложените по - горе съображения, поР. което, моли при условията на евентуалност да бъде съобразено поведението на пострадалия и степента на приноса му за настъпване на вредоносния резултат. В случай, че се установи наличие на съпричиняване от страна на ищцата, то същото е основание за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени преди на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.

Предвид изложените съображения, моли да бъде отхвърлен изцяло предявения иск за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан.

При условия на евентуалност, прави възражение за съпричиняване е намаляване размера на претендираните неимуществени вреди съобразно разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Твърди, че предявеният размер от 25 500 лв. като частичен от 60 000,00 лв. е изключително завишен и прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, с вида на описаните увреждания и техния медико- биологичен характер. На самостоятелно основание, с оглед наличието на съпричиняване за настъпилия вредоносен резултат от страна на ищеца в настоящото производство и на родителя му, на основание чл. 51 от ЗЗД, счита, че обезщетението следва да бъде съразмерно намалено.

Оспорва изпяло претенцията за присъждане на лихва като неоснователна. Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният такъв.

Отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност" на автомобилистите се поражда на договорно основание, и е функционална от отговорността на причинителя на вредите. Съгласно нормата на чл. 497 от Кодекса за застраховането/ДВ бр. 102/29.12.2015г/ застрахователят дължи законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, след изтичане на срока по чл. 496, респ. след представяне на всички относими и необходими доказателства, които в приложената и по делото претенция не са представени, с оглед на което лихва не се дължи. От друга страна изпадането в забава предполага делинквента, респ. неговия застраховател, предполага възникнало ликвидно и изискуемо вземане, т.е. установено по основание и размер.

В случай, че предявеният иск за неимуществени вреди бъде уважен, моли същият да бъде приет за изключително завишен и неотговарящ на вида на травмите, на принципите на справедливостта и на обществената практика за определяне на обезщетения при подобни случаи, като бъде взето предвид, че пострадалия се е възстановил, без допълнителни медицински състояния или усложнения на възстановителния процес. Претендира съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Изразяват становище по доказателствените искания на ищците, прилагат писмени доказателства и правят доказателствени искания.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищците. Считат за неоснователни изложените доводи за недопустимост на исковата молба, тъй като единственото условие за допустимост, което законодателят е въвел е в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след отправена към застрахователя писмена застрахователна претенция, което в случая е сторено, видно от заведената по случая преписка пред ответника. Във връзка с възражението на ответника за непредставяне на исканите от него документи, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от КЗ, дава право на застрахователя да получи необходимата информация, съхранявана от органите на МВР, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения и от лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелствата за установяване на застрахователното събитие и причините от него, както и да получава заверени преписи от документи. При предявяване на претенцията пред застрахователя ищецът е представил всички документи, с които разполага, а в случай че за произнасяне на ответника са му били нужни още документи, той е имал възможност да се снабди с тях и при желание да се произнесе по предявената претенция, като определи справедливо обезщетение.

Оспорва всички възражения относно основателността и размера на исковата претенция като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани. Развива съображения, че механизмът на настъпване на ПТП не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в настоящето производство. Счита, че от представените доказателства се установява механизма на ПТП. Изтъква, че съгласно чл. 45 от ЗЗД не се изисква вината да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело, а се презумира.

Относно твърдяното съпричиняване и неупражнен родителски контрол, счита, че същото е голословно и неоснователно, тъй като липсват доказателства в тази насока. Причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените на ищеца травматични увреждания се установяват от медицинските документи, като са направени и доказателствени искания - разпит на свидетели и назначаване по делото на СМЕ, с поставени към нея въпроси. Изтъква, че размерът на претендираните неимуществени вреди е съобразен с претърпените увреждания, лимита на отговорност на ответника за 2019 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Излагат се съображения за неоснователност на възражението за дължимост на претендираната лихва, като се позовава на разпоредбата на чл. 429, ал.3 КЗ. Изразено е становище по доказателствените искания на ответника. Прави възражение за недължимост на юрисконсултско / адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност на претендиралите от ответника разноски. Поддържа изцяло направените искания по доказателствата с исковата молба.

Подаден е допълнителен отговор от ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, в което заявяват, че поддържат подадения отговор на искова молба по аргументите, посочени в него, както и всички направени в него възражения.

В съдебно заседание малолетния ищец не се явява представител. Представена е писмена защита от адв. П.К., пълномощник на П.Г.Ц., като майка и законен представител на Ц. Ц. Ц.,  в която поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, така както са предявени. Претендира направените разноски по реда на чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата. Подробни съображения развива в писмено становище.

Ответното дружество ЗК "ЛЕВ ИНС" АД се представлява от юрисконсулт Р.Ч., която моли да бъде постановено справедливо решение, съобразно събраните по делото доказателства. Да бъде съобразен фактът, че ищецът е  възстановен напълно, няма дефицит на движенията, изключително бързо и без усложнения е протекло   възстановяването, с оглед на което моли да бъде присъден минимален размер, присъждан по сходни казуси за процесния период. Претендира разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

С молба вх. № 4187/ 02.07.2020 година адв. П.К. САК, като пълномощник на П.Г.Ц., ЕГН **********, като майка и законен представител на Ц. Ц. Ц., ЕГН **********,***, на основание чл. 214 от ГПК е направила увеличение на предявения като частичен иск до пълния размер от 60 000 лева.

 Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

         

 

 

 

 

 

 

 

Не се спори и относно факта, че пострадалият е отправил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по която е образувана щета № 0000-1000-03-19-7275, като твърдението на ищеца е, че е отказано обезщетение, а на ответника – че му е указано да представи още доказателства, което той не е сторил.

По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелката В. Г. С. и обясненията на майката и законен представител на ищеца П.Г.Ц. се установява, че на 15.03.2019 година детето било на училище, когато звъннали на майката, че е станал инцидент и било ударено от кола. С група деца след часовете и децата са отивали да си купят обяд, като с две от децата, от които и ищеца, на връщане от магазина става инцидента. Посочват, че детето било в шок, плачело имало нараняване по лицето, охлузвания, рани. От спешния център в Ловешката болница го транспортирали до Ортопедична клиника в град Плевен. Извършили преглед, скенер и други изследвания. Една нощ бил в реанимация със съмнения за мозъчна травма. След това на следващия ден с линейка били откарани в Ортопедична клиника, където бил два дни. Не му направили операция, тъй като лекарят преценил, че е малък и по-бързо ще зарасне без операция. Просто трябвало да лежи неподвижно. Два месеца лежал на легло, чувствал се в много голям шок, голям стрес, плачел, стряскал се, имал нощно напикаване. Твърдят, че и до ден днешен не може да го преодолее. Майката посочва, че не е правена консултация с психолог, тъй като детето заявило, че не му се говори по тази тема. Детето изпитвало болки, бил неподвижен, което допълнително го натоварвало, ползвали са подлога. Твърди се, че при смяна на времето споделял,  че го боли. След извършения контролен преглед след два месеца му разрешили да се изправя. Пътният инцидент се отразил и на психиката на детето. Изпитвало страх при пресичане, държи се за майка си, страх го е дори само като ходят по пътя. Спи все още с майка си от страх, нощно време реве, стряска се на сън. До края на учебната година до 30.05.2019 г. си бил в къщи и пропуснал учебните занятия. Наели му частен учител, за да навакса. Тренирал футбол, но прекрати, тъй като споделял, че като тича го боли.

Свидетелката В. С. (леля на ищеца) споделя, че била на работа, когато й звъннала майка му, че е блъснат. Разтревожила се и веднага отишла в болницата. Детето бил в спешния център и го видяла едва след транспортирането му в Ортопедичната клиника. Видимо бил много отслабнал, пребледнял, целият в охлузвания – лицето, бузките,  краченцата били охлузени. В резултат на ПТП имал счупена лява пубисна кост. След болницата в къщи два месеца лежал на легло неподвижен и тя ходила да го гледа, тъй като майката имала да оправя документи. Детето се страхувало, не можело да става и да извършва ежедневните си нужди. След това майка му го изнасяла на ръце навън След двата месеца при ходене си влачел крачето, не искал да го натоварва, все го било страх да стъпва върху него. Това продължило около месец. Посочва, че катастрофата му се отразила и психически, още го било страх да пресича сам, пресичал с някого, като го държал за ръка, не смеел да излиза навън сам. Счита, че към настоящия момент детето физическо се е възстановило, но психически не се е възстановил, „не може дете на неговата възраст да го е страх и да излиза с майка си при положение, че не е на 3-4-5 години“. Детето споделяло, че само при

промяна на времето, че го боли крачето.

            Представена е служебна бележка изх. № 277/ 12.05.2020 година от Директора на ОУ „Професор Димитър Димов“ – Ловеч, от която се установява, че детето на е посещавало учебни занятия след претърпяното ПТП до края на учебната година. Приложена е и психолого-педагогическа характеристика.

От назначената и неоспорена от страните  

 

 

 

автотехническа експертиза се установява, че на 15.03.19 г. около 12 часа в гр. Ловеч по ул. „Иван Урумов“ № 27 срещу ОУ „Професор Димитър Димов“ отляво надясно за посоката на движението на лек а-л марка „Мерцедес Е 300“, с рег. № ********, управляван от Й. Ш., удря с предната част на автомобил, детето Ц. Ц., вследствие на което то пада на пътното платно. Автомобилът е спрял след мястото на удара, като детето останало под автомобила.

Експерът посочва, че водачът на автомобила е можел  да възприеме движещия се по пътното платно пешеходец още към началния момент на навлизане на пътното платно, тъй като произшествието е протекло през светлата част на денонощието при неограничена видимост. В момента, когато пешеходецът е бил в близост до контейнера за строителни отпадъци водачът не е могъл да възприеме пешеходеца поР. по ниския му ръст /108см/ спрямо височината на натрупаните отпадъци в контейнера с височина около 1 .30м. Челната част на автомобила е била на 19.90м от мястото на удара, когато пешеходецът излиза зад контейнера. Необходимото разстояние за спиране (така наречената опасна зона) е 10.76 метра, поР. което водачът на л.а."Мерцедес Е 300" с рег.№ ОВ6128ВМ от техническа гледна точка, водачът на процесния автомобил е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, като извърши технически действия със спирачната уредба за намаляване на скоростта или спре преди мястото на удара, т.е. е закъснял с реакцията си. Пешеходецът е имал техническа възможност да възприеме автомобила движещ се по платното на ул. „Иван Урумов" №27 " да го пропусне да премине и след това да пресече улицата. При преминаване през кръстовище регулирано с пътни знаци и пешеходна пътека, участниците в движението се съобразяват с определени правила за движение.

Пътната маркировка и вертикалната сигнализация на участъка на пътя където е настъпило ПТП са отразени детайлно на приложената подробна мащабна скица на   ПТП, пешеходната пътека е била обозначена с пътен знак Д№17 /пешеходна пътека/ на десния тротоар от позицията на водача на МПС.    

От приложените писмени доказателства за здравословното състояние на ищцата след инцидента и от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че вследствие на претърпяното ПТП на ищцеца Ц. Ц. Ц. е причинено счупване с разместване на фрагментите на двете рамена на лявата срамна кост от тазовия пръстен, охлузвания по лицето и тялото. Описаните увреждания са резултат на тъпа травма със значителна сила. Според вида и разположението си, са причинени при падането на лявата страна на тялото след блъскане в дясната му половина от лекия автомобил, както съобщава пострадалият. Охлузванията могат да са причинени при тангенциално движение на увредените участъци от тялото и главата по асфалтовата настилка при попадането му под автомобила.

Счупването с разместване на двете рамена на лявата срамна кост са причинили трайно затруднение на движението на левия долен крайник за не по-малко от месец и половина при нормално протичане на оздравителния процес.

Охлузванията сами по себе си причиняват болки и страдания.

В УМБАЛ гр. Плевен е проведено клинично наблюдение, направени са изследвания, и е назначено консервативно лечение. Видно от проведените прегледи и два месеца след инцидента, пострадалият е чувствал болки и е било налице ограничение на обема на движение на крайника.

Според експерта, пострадалият е в добро общо състояние, напълно е възстановен от травмата и е без остатъчни явления и усложнения.

         

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е с пряк иск от увреденото лице Ц. Ц. Ц., ЕГН **********, като малолетен, чрез майка си и законен представител П.Г.Ц., ЕГН **********, двамата с адрес ***, адрес за призоваване: гр. ***, срещу застрахователя по чл. 432 от Кодекса за застраховането за обезщетение на неимуществени вреди, в размер на 60 000 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 22.03.2019 г.-датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, врс.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане. Молят да бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.  

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. При действието на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при наличието на валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на управлявания от причинителя на деликта автомобил, при спазване изискванията на чл. 380 – да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат установени и елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД по отношение на прекия причинител  на вредите.

В конкретния казус се установява, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”. По делото са представени доказателства, че е изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ, за което страните не спорят.

Съгласно разпоредбата на чл. 496 от КЗ срокът за произнасяне по претенцията е три месеца от нейното предявяване. Процесуална предпоставка увреденото лице да предяви претенцията си за плащане по съдебен ред е: застрахователят да не плати в срока по чл. 496; да откаже да плати обезщетение, или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението – чл. 498, ал. 3 от КЗ. В конкретния случай не се спори, че не е заплатено обезщетение.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по договор „Гражданска отговорност”, следва да се установят кумулативните предпоставки за наличие на деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД на застрахования -  противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка и вина. В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са установени от събраните по делото писмени доказателства, приложените към ДП 139/ 2019 година по описа на РУ на МВР - Ловеч, както и заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-автотехническата експертизи.

По делото не е спорно, че на 15.03.2019 година в срока на действие на застраховката на процесния лек автомобил, около 12 часа в гр. Ловеч по ул. „Иван Урумов“ № 27 срещу ОУ „Професор Димитър Димов“ е станало ПТП, с водач Й. Ш., вследствие на което е пострадал малолетния ищец От ответното дружество е направено възражение за съпричиняване, изразяващо се в нарушение на правилата за движение като пешеходец пресичане на пътното платно на необозначено за това място, както и неупражнен родителски контрол.

             

 

 

 

Причинната връзка между деянието и вредите се установяват от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, както и от събраните гласни доказателства. От заключението на експерта се установяват причинените на Ц. Ц. Ц., на 9 година към онзи момент, е причинено травматично счупване на счупване с разместване на фрагментите на двете рамена на лявата срамна кост от тазовия пръстен, охлузвания по лицето и тялото, което е обусловило затруднение движенията на снагата за два месеца. Съгласно заключението получените увреждания кореспондират с механизма на настъпване на ПТП и са в пряка причинна връзка.

В конкретния случай, вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие, ищецът е получила травматично счупване с разместване на фрагментите на двете рамена на лявата срамна кост от тазовия пръстен, охлузвания по лицето и тялото, което е обусловило затруднение движенията на снагата за два месеца. Претърпените болки са значителни по време на произшествието, като впоследствие са отшумявали и към настоящия момент няма такива. В съдебно заседание експертът посочва, че при прегледа няма оплаквания, като на се очакват такива при промяна на времето и при физическо натоварване. Неудобства – затруднени движения и болка, във връзка с травмата ищцата е изпитвала в продължение на два месеца, което се дължи на вида на увредата.

От показанията на майката и лелята на ищеца, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, и приложената психолого-педагогическа характеристика се установява, че детето е преживяло посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в страх от най-малкото движение, да не бъде ударено от съучениците си при игра, емоционална лабилност, нарушение на съня, страх да пресича улицата сам и обща промяна в поведението, водеща до нарушен ритъм на живот. Физическата травма променила начина на живот-престанал да спортува.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване вредоносния резултат от пострадалото дете, изразяващо се в това, че същото е нарушило правилата за движение, като не е пресякло на обозначеното да това място.  Съгласно практиката на ВКС съпричиняването, като принос на пострадалия за настъпването на общественоопасните последици, винаги има обективен характер, т.е. вината не е елемент от този принос. Приема се, че съпричиняване може да има, и от страна на малолетно дете или невменяемо лице, въпреки, че те не носят наказателна отговорност. (ТР № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС;  ППВС № 17/63 г.; решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 44 от 26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ т. о.; ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС. В конкретния случай, от заключението на САТЕ – изготвената схема на ПТП-то се установява, че детето е пресякло на необозначено за това място в нарушение на чл. 113 от Закона за движение по пътищата. 

Съдът, като съобрази механизма на настъпване на процесното ПТП съгласно приетата и неоспорена САТЕ, нарушението от страна на детето на чл. 113 от ЗДвП, както и установеното по силата на чл. 125, ал. 3 СК задължение на родителите да осигуряват постоянен надзор по отношение на своето малолетно дете, от една страна, а от друга задължението на водача на процесното МПС по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, счита, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е 1/5.

Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на законна лихва, претендирана от датата на изтичане на тримесечния срок от отправяне на претенцията до ответното дружество (04.04.2019 година), която лихва се дължи от застрахователя при действието на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.

            При този изход на  

 

 

 

             

 

 

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         

 

 

 

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“ град София, ***, на основание чл.432 от Кодекс за застраховането и чл.86 от ЗЗД, да заплати на Ц. Ц. Ц., ЕГН **********, чрез майка му и законен представител П.Г.Ц., ЕГН **********, сумата от 24 000 (двадесет и четири хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при настъпилото ПТП на 15.03.2019 година около 12 часа в гр. Ловеч по ул. „Иван Урумов“ № 27 срещу ОУ „Професор Димитър Димов“ с лек а-л марка „Мерцедес Е 300“, с рег. № ********, управляван от Й. Ш., ведно със законната лихва върху дължимата сума от 04.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът за сумата от 36 000 лева до пълния претендиран размер от сумата 60 000 лева, като неоснователен и недоказан отхвърля.

             

 

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: