Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 482 / 12,04,2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на тринадесети февруари 2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при
участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 3631/2014 г. и прие
следното:
Производство по реда
на чл. 258 – 273 вр. чл. 294 от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба от Х.Х. ***, ЕГН **********; и Х.К.Ч. ***, ЕГН **********;
против решение № 3208/101,08,2014 г., постановено по гр. д. № 2013/2012 г. на
РС Пловдив, ХVI гр. състав,
В ЧАСТТА, с която същите са осъдени да възстановят отварянето на входната врата
на имот с административен адрес: гр. П., ул. ***, като отстранят извършеното
заваряване на вратата и възстановят достъпа на А.Г.М., ЕГН: **********,***-
партер, до гаража му, находящ се в дъното на парцела.
Твърди се, че в посочената
част първоинстанционното решение е незаконосъобразно поради необоснованост и
противоречие с материалния закон, и на
това основание от въззивния съд се иска да го отмени в тази част и вместо това
да отхвърли предявените субективно съединени искове с правна квалификация чл.
109 от ЗС.
Ответникът А.Г.М. ***,
ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на първоинстанционното решение.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът
приема следното:
Производството е
образувано по субективно и обективно съединени искове с правна квалификация чл.
109 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД. Предявени от А.Г.М. ***, ЕГН **********; против Х.Х.
***, ЕГН **********; и Х.К.Ч. ***, ЕГН **********.
Твърди се, че ищецът
е собственик на жилище в сутеренния етаж от жилищната сграда, находяща се в гр.
П., ул. ***, както и на гараж, находящ се в същото дворно място. Правата си
ищецът твърди да е придобил въз основа на покупка с договор от 1962 г., а
като придобивно основание за праводателя
си сочи отстъпено право на строеж върху държавен имот. С писмено становище от
03,05,2012 г. (л. 75-78) ищецът сочи
като придобивно основание - при условията на евентуалност, давностно владение.
Твърди се, че през
2009 г. ответникът Х.Ч. е препятствал достъпа на автомобили до гаража на ищеца
като е заварил входната врата на двора и е преустановил възможността за
отварянето й. Въпреки отправените към тях покани, двамата ответници поддържали
създаденото от тях състояние и отказвали да възстановят отварянето на дворната
врата, с което препятствали ищеца да упражнява правото си на собственост като
ползва гаража по предназначение.
Така ищецът не могъл
да прибере в гаража си притежавания от него лек автомобил и от престоя си на
открито автомобилът се повредил до
степен да е негоден за употреба.
Въз основа на
изложеното от съда се иска да постанови решение, с което: 1/ да осъди
ответниците да възстановят отварянето на входната (дворната) врата на имот с
административен адрес: гр. П., ул. ***, като отстранят извършеното заваряване
на вратата и възстановят достъпа на ищеца до гаража му, находящ се в дъното на
парцела; 2/ да осъди ответниците да заплатят на ищеца сумата от 1250 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него вреди, изразяващи се в
стойността на повредения му автомобил.
Ответниците оспорват
исковете. Оспорват правото на собственост на ищеца върху процесната постройка;
оспорват същата да съставлява гараж; оспорват действията им да създават пречки
за ищеца, доколкото същият и понастоящем ползвал постройката.
С първоинстанционното
решение ответниците са осъдени да възстановят отварянето на дворната врата към
процесния имот и да осигурят достъп на ищеца до собствения му гараж, като са
отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди. В частта досежно обезщетението за вреди решението не е
обжалвано и е влязло в сила. Предмет на обжалване и на проверка пред настоящата
инстанция е решението в частта
Негаторният иск е
предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право за защита
на притежаваните от него вещни права от неоснователни посегателства, които, без
да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен
обем правомощието си да ползва собствения си имот.
За да се приеме искът
за основателен, ищецът следва да докаже:
- че е собственик на
имота или че притежава ограничено вещно право върху него;
- че ответниците са
осъществили посочените в исковата молба действия, както и че те са
неоснователни, противоправни и пречат на ищеца да ползва и владее собствения си
имот по предназначение. Тези действия трябва да продължават и към момента на
завеждане на делото, или, ако са преустановени, от тях следва да са останали
трайни последици или да съществува обоснована вероятност тези нарушения да
бъдат извършвани и занапред. Няма значение дали нарушението е извършено
виновно, стига да е противоправно.
Между страните не се
спори, че ищецът живее в жилището си на посочения адрес, както и че е построил
в дъното на парцела постройка, която използва и понастоящем. Същата, според
удостоверение на л. 25, представлява гараж и обектът е търпим по смисъла на
пар. 16 ал. 1 от ПЗВ на ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване.
Не се спори, че в
процесния гараж ищецът е помещавал автомобила си до 2009 г., както и че през м.
септември 2009 г. след пътуване извън града ищецът не могъл да достигне до
гаража с автомобила си, тъй като част от входната (дворната) врата била трайно
застопорена (със заварка). С влязла в сила присъда № 358/24,10,2012 г.,
постановена по НОХД 502/2012 г. на ПРС, ответникът Ч. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК. Приема се, че същият
самоволно, не по установения от закона ред, е осуетил достъпа на ищеца до
гаража му в дъното на двора, като е възложил на наети от него работници да
заварят резето на едното крило на пътната врата към земята.
Основният спорен
между страните въпрос е относно претендираното от ищеца право на собственост
върху гаража. Същото ищецът основава на покупка през 1962 г. и учредено в полза
на праводателя му право на строеж върху държавно дворно място.
В тази връзка по
делото се установява, че с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален
акт № 152/05,02,1962 г. (л. 4), ищецът е придобил от Х. Р. М. правото на
собственост върху жилище, находящо се на сутеренния етаж от жилищната сграда,
построена върху държавен парцел ХХIХ в кв. 113 – Л. в гр. П., ул. *** (не се спори,
установява се и от удостоверение на л. 16, че този парцел е идентичен с
процесния имот). Заедно с жилището, с цитирания договор в полза на ищеца се
прехвърля и: право „да строи и държи в своята реална част от двора като свои
собствени: навес, клозет и други като гараж и пр.“.
Праводателят на ищеца
се легитимира като собственик въз основа на отстъпено право на строеж върху
държавно място (с договор от 08,03,1957 г. – л. 12-14) и доброволна делба
(извършена с договор от 15,01,1962 г. – л. 17-19). Следователно правото си на
собственост върху обект от жилищната сграда ищецът е придобил от суперфициарен
собственик с отстъпено от държавата право на строеж по реда на чл. 15 от ЗС
(отм.), което към 1962 г. е реализирано с изграждане на жилищна сграда,
състояща се от сутерен, два етажа и таван (според описанието в договора за
доброволна делба от 1962 г.).
В обема на правото на
строеж на праводателя на ищеца – като суперфициар върху държавен имот, се
включва правото да се построи сграда върху земя, собственост на държавата,
построеното да бъде собственост на суперфициара, като се дерогира принципът на
приращението, и правото да се ползува незастроената част от терена на целия
държавен парцел. Правилото на чл. 15,
ал. 3 ЗС е приложимо при всички случаи на суперфициарна собственост на граждани
върху държавен терен, включително когато правото на строеж е придобито преди
изменението на чл. 15 ЗС в ДВ бр.
87/1974 г. С това изменение е установен нов режим за държавните имоти, върху
които е отстъпено право на строеж на граждани, като е разширен обемът на
правата им, включително и при вече придобито право на строеж. Изрично в този
смисъл е Решение № 946 от 11.IV. 1979 г. по гр. д. № 946/78 г. на I г. о. на
ВС.
Тези правомощия се
прехвърлят с прехвърляне правото на строеж в полза на трети лица. Според
съдебната практика, формирана с Решение № 675 от 26.01.2011 г. по гр. д. №
656/2009 г. на I г. о., Решение № 47 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 20/2012 г. на
II г. о., Решение № 40 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 2201/2017 г. на II г. о.,
правото на строеж е неделимо от правото на собственост върху постройката и се
съдържа в него. Сградата и правото на строеж, въз основа на което тя е
построена, представляват единен обект на разпореждане. Следователно като е
закупил собствеността върху част от построеното, ищецът е придобил и имплицитно
съдържащото се право на строеж, включващо в случая правото на ползване на
терена по смисъла на чл. 15 ал. 3 от ЗС (отм.).
Правата, включени в
обема на правото на строеж и придобити по време на действието на посочените
правни норми, не се прекратяват с отмяната на последните. Тези норми са
материалноправни и правните последици на сключения при действието им договор са
запазени и в полза на носителите на това ограничено вещно право – в този смисъл
изрично Решение № 294 от 21.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 62/2012 г., I г. о.,
ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева.
С изменението на чл.
131 от ЗТСУ в ред. от 1984 г., правото на строеж на жилище върху държавен
парцел включва и право да се построят и необходими второспетенни постройки,
както и гаражи, като изрично се предвижда действие на това правило и по
отношение на заварени случаи (в тази насока: Решение № 486 от 9.IV.1992 г. по
гр. д. № 71/92 г., IV г. о., докладчик член-съдията Благовест Пунев; Решение №
159 от 21.02.1992 г. по гр. д. № 1656/91 г., IV г. о., докладчик председателят
на отделение Благовест Пунев).
И с оглед
установеното (с удостоверение от 2006 г. – на л. 24) обстоятелство, че спорният
гараж е търпим по см. на пар. 16 ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и не подлежи на премахване
и забрана за ползване, следва да се приеме, че гаражът е реализиран в
изпълнение правото на ищеца по чл. 131 от ЗТСУ и на това основание ищецът е
негов собственик.
Безспорно
осъщественото от ответника Ч. трайно застопоряване (заваряване) на отваряемото
преди това крило на дворната врата, както и действията от страна на двамата
ответници по поддържане на това състояние, са неоснователни, противоправни и
пречат на ищеца да ползва и владее собствения си имот по предназначение.
Следователно
ответниците следва да бъдат осъдени да преустановят тези си противоправни
действия и да възстановят възможността имотът на ищеца да бъде ползван
съобразно предназначението му. Като е достигнал до същия краен извод, РС е
постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
На въззиваемия следва
да се присъдят сторените за настоящото производство разноски, които се
констатираха в размер на 650 лв.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 3208/101,08,2014 г., постановено по гр. д. № 2013/2012 г. на РС Пловдив, ХVI
гр. състав, В ЧАСТТА, с която Х.Х. ***, ЕГН **********; и Х.К.Ч. ***, ЕГН **********;
са осъдени да възстановят отварянето на входната врата на имот с
административен адрес: гр. П., ул. ***, като отстранят извършеното заваряване
на вратата и възстановят достъпа на А.Г.М. ***, ЕГН **********; до гаража му,
находящ се в дъното на парцела.
ОСЪЖДА Х.Х.
***, ЕГН **********; и Х.К.Ч. ***, ЕГН **********; да заплатят на А.Г.М. ***,
ЕГН **********; сумата от 650 лв. (шестотин и петдесет лева), представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му при предпоставките на
чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: