№ 1721
гр. София, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20231100107892 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД, съединен
с акцесорен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД
Софийски Градски съд е сезиран с искова молба, предявена от Р. И. Д., с ЕГН
********** срещу „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: ЖИ.т и З.” ЕАД, с
ЕИК ****, с която се предявява иск за осъждане на застрахователното дружество да
заплати на ищцата сума в размер на 26000лв., представляваща обезщетение за
нанесени неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на увреди, причинени
й при пътнотранспортно произшествие от 30.08.2022г. по вина на водача на л.а.
„Фолксваген Пасат”, с peг. № СВ **** МТ, чиято гражданска отговорност като
автомобилист е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва от датата на която ответното дружество е
поканено по реда на чл.380 КЗ – на 30.05.2022г. до окончателното плащане, както и
сторените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба са посочени механизма на ПТП и
нанесените увреди. Посочено е, че на 28.02.2022 г., в гр. София, на бул. “Сливница”, е
настъпил пътен инцидент при който л.а. “Фолксваген Пасат”, с peг. № СВ **** МТ,
поради недостатьчен контрол върху управлявания от него автомобил, застигнал и
блъснал отзад л.а. марка “Дачия”, модел “Докер”, с peг. № **** СС, управляван от Р.
Д.. Вследствие на първия удар л.а. “Дачия” отскочил и блъснал предностоящ л.а. За
настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП с № 1658641/28.02.2022 г., издаден от
СДВР “ОПП”, като на виновния водач било изготвено Наказателно постановление №
22-4332-004278/28.03.2022 г., влязло в сила на 13.01.2023г. Сочи се, че при ПТП на
ищцата са причинени мозъчно сътресение със загуба на съзнание, контузия на главата
париетално и травма на нервни коренчета в шиен отдел. Нанесените увреди й
причинили болки и страдания за период от 3 месеца – главоболие, болки във врата,
обща отпадналост, световъртеж и загуба на концентрация, за първия месец имала
1
нужда от помощ поради това, че не можела да излиза от дома си. Претендира и
нанасяне на психологическа травма – за период от един месец отказвала да се качи и
управлява автомобил. Към настоящия момент, в следствие на травмата в областта на
шията, страдала от персистиращи болки, съпроводени с изтръпване на горните
крайници.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
който се оспорва иска по основание и размер. На първо място се посочва, че исковата
молба е нередовна поради поради обстоятелството, че ищцата не е посочила личната
си банкова сметка или друг начин на изпълнение. Признават за установено
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение
собствеността и ползването на л.а. “Фолксваген Пасат”, с peг. № СВ **** МТ по силата
на Застрахователна полица № BG/30/ 121003465591, сключена със „ЗАД Д.Б.: ЖИ.т и
З." АД и валидна към датата на произшествието. Считат че водачът П. И. Г. не е
нарушил императивни разпоредби на ЗДвП, поради което не е на лице вина за
настъпване на инцидента. Считат, че претенцията е завишена в сравнение със степента
на нанесените увреди. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от Р. И. Д. поради липса на правилно поставен предпазен колан. Оспорва се датата от
която се претендира заплащане на законна лихва.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните на обстоятелствата, че на 28.02.2022 г., в гр. София е настъпило ПТП
между л.а. “Фолксваген Пасат”, с peг. № СВ **** МТ и л.а. марка “Дачия”, модел
“Докер”, с peг. № **** СС; че гражданска отговорност на водача на лек автомобил
“Фолксваген Пасат”, с peг. № СВ **** МТ е застрахована при „ЗАД Д.Б.: ЖИ.т и З."
АД.
По делото е представен Протокол за ПТП №1658674 от 28.02.2022г., подписан и
от двамата участници в произшествието, от който се установява, че на посочената дата
в 07,10ч. в гр.София, на бул. “Сливница” преди кръстовище с ул.“Кукуш“ в посока
бул.“Константин Величков“ л.а. “Фолксваген Пасат”, с peг. № СВ **** МТ,
управляван от П. И. Г. поради движение с несъобразена скорост с пътните условия
реализира ПТП с л.а.“Дачия Докер”, с peг. № **** СС, управляван от Р. Д., който
отскача и блъска друго МПС.
По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но
на основание чл.179, ал.1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за
фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице
/например за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите
в произшествието моторни превозни средства след настъпването му, за извършените от
съставителя действия по вземане на проби за алкохол, за извършената от него проверка
на документи и пр./. Следователно за самия механизъм на пътно-транспортното
произшествие, описан в протокола, същият принципно не се ползва с обвързваща
доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на
съставителя на акта /по смисъла на чл. 125 ЗДвП посещението на службите за контрол
на МВР на местопроизшествието винаги е последващо/. Протоколът има
доказателствена сила за установеното от актосъставителя на място – че при
посещението на място са установени двете МПС, че същите са се намирали на място по
начина, отразен в изготвената от актосъставителя скица, констатираните видими щети
2
и отразената пътна маркировка и знаково стопанство.
По отношение на водача на л.а. “Фолксваген Пасат”, с peг. № СВ **** МТ е
взето административно отношение с Наказателно постановление №22-4332-004278 от
28.03.2022г. за това, че водачът не е избрал скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението,
за да може да спре пред предвидимо препятствие. От декларацията на Р. И. Д.,
попълнена след ПТП, тя е била спряла на червен светофар зад други спрели коли,
видяла е в огледалото за задно виждане другия автомобил, който се бил засили, не
спрял и ударил отзад автомобила й.
По делото са депозирани показания от водача на л.а. “Фолксваген Пасат”, с peг.
№ СВ **** МТ П. И. Г.. Посочва, че било рано сутрин, било студено и леко дъждовно.
Чул някакъв шум в ляво, обърнал се и погледнал, за да види от къде идва шума и в
момента, когато се обърнал напред видял колите, които са спрели. Започнал да спира,
но не успял и ударил „баничарка“, която ударила друг автомобил. Заявява, че е карал
със средна скорост – 35-40 км/ч., като това, че не е успял да спре, отдава на леко
влажното време и това, че се е расеял и погледнал настрани.
По делото е прието заключение на САТЕ, в което вещото лице, оопределя
следния механизъм на настъпване на ПТП - при светване на забранителен сигнал на
светофарната уредба л.а Рено Каптюр, peг. №СВ **** СР е спрял, като след него са
спрели л.а. Фиат Стило, peг. № СА **** ТХ и товарен автомобил Дачия Докер, peг.
№СВ **** СС. Движещият се след тях л.а. Фолксваген Пасат с peг. №СВ **** МТ се е
движил със скорост, която не е позволявала на водача да спре безопасно зад т.а. Дачия
Докер, при което нанася удар с предна част върху задна част на т.а. Дачия. При този
удар, т.а. Дачия се премества напред и удря, намиращият се пред него лек автомобил
Фиат, който пък от своя страна се премества и удря първия автомобил - л.а. Рено -
настъпила е верижна катастрофа. Посочва се, че процесното ПТП не би се състояло,
ако водачът на л.а. Фолксваген Пасат с peг. №СВ **** МТ се е движил със съобразена
скорост с пътните условия (мокра пътна настилка) и е спрял зад спрелите в колона
пред него автомобили. По отношение на обстоятелството била ли е ищцата с правилно
поставен предпазен колан вещото лице посочва следното: в настоящият случай ищцата
е била водач на т.а. Дачия и при политането на тялото назад е получила удар в тилната
част от облегалката. Ударът е отзад върху задната част на автомобила. При такъв удар,
в първия момент на удара телата политат назад, като водачът и пътниците могат да
получат т.н. „камшичен удар“, при който се получават уврежданията, описани в
исковата молба. При удар отзад върху лек автомобил, предпазните инерционни колани
нямат превантивно действие. Те са ефективни при челни удари.
От всички събрани по делото доказателства – Протокол за ПТП, декларация,
показания на водача на л.а. Фолксваген Пасат с peг. №СВ **** МТ и САТЕ, следва да
се приеме, че механизма на настъпване на ПТП е установен по безспорен начин, като
единствена причина за настъпването му е поведението на П. И. Г., който е управлявал
автомобила с превишена скорост и без да следи през цялото време пътната обстановка.
Не се установява основателност на възражението за съпричиняване, направено от
3
ответника, доколкото видно от САТЕ предпазния колан е неефективен при ПТП с
механизъм, какъвто е процесния, поради което поставянето или не на такъв, не влияе
на степента на увредата.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. Фолксваген Пасат с peг. №СВ ****
МТ, със застрахователна полица, валидна към 28.02.2022г., сключена със със „ЗАД
Д.Б.: ЖИ.т и З." АД.
С оглед на така събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че
механизма на настъпване на ПТП е установен по делото, като е установено и че
произшествието е причинено от вредоносно поведение на водача, чиято гражданска
отговорност е предмет на задължителна застраховка по договор, сключен със „ЗАД
Д.Б.: ЖИ.т и З." АД.
По делото е назначена СМЕ, чието заключение е прието, като неоспорено от
страните. Съгласно заключението в следствие на процесното ПТП Р. И. Д. е получила
следните травматични увреждания: Мозъчно сътресение. Контузия на главата теменно.
травма на нервни коренчета в шиен отдел. Проведено било консервативно лечение с
вливане на водно- солеви разтвори, аналгетици и протИ.оточни медикаменти. Вещото
лице посочва, че през периода на лечение, ищцата е търпяла болки и страдания, за
период от около 20-25 дни, като първите 7 дни, болките са били с по голям интензитет.
Посочва също, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения,
периода на възстановяване при такъв вид увреждания е около 20- 25 дни и с оглед
тежестта на травмите и липсата на данни за настъпили усложнения през периода на
възстановяване, не се очаквали трайни последици за здравословното състояние на
ищцата, вследствие на уврежданията, получени при процесния инцидент. Посочено е,
че мозъчното сътресение при ищцата е причинило временно разстройство на З.то,
неопасно за живота. Мозъчното сътресение в лека форма предизвиквало функционален
дефицит на нервната система, проявяващ се с главоболие, замаяност, нарушение на
съня, които могат да предизвикват съответните оплаквания. Контузията на главата
теменно и травмата на нервни коренчета в шиен отдел, са причинили болка. В
приложената медицинска документация, не са описани дегенеративни промени в шиен
отдел на гръбначен стълб. Описаната в рентгеновото изследване на шийни прешлени
„изгладена физиологична цервикална лордоза“ е вродено състояние, при което липсват
нормалните физиологични извивки на гръбначния стълб.
По делото са депозирани свидетелски показания от Т.П.М., която е пътувала в
автомобила, управляван от ищцата по време на инцидента. Посочва, че по време на
ПТП загубила съзнание за кратко и след като си го възвърнала, установила и, че Р. Д. е
в безсъзнание. Започнала да бута и да вика ищцата, но тя в продължение на 5 минути
не реагирала, което много изплашило свидетелката. След като се свестила, Р. Д. казала,
4
че й е много лошо и изпитва болки в главата, врата и в гърдите, след което започнала да
повръща. Свидетелката посочва, че удара е бил много силен, но те й двете били с
предпазни колани. След ПТП отишли до „Окръжна болница“, защото Р. била много
зле. След това се прибрали, като си мислели, че тя ще се подобри, обаче на следващия
ден Р. била още по-зле, което наложило да я хоспитализират отново в „Окръжна
болница“ за около 3 дни. Свидетелката посочва, че Р. Д. и по настояще изпитва болки
във врата и в главата. Ходила на специални рехабилитации за врата. Свидетелката
посочва, че след ПТП Р. Д. изпитвала страх да се качва в кола, не шофирала доста
време.
Показания са депозирани и от С.И.Д., брат на ищцата, който твърди, че тя му се
обадила след ПТП, като му казала, че й е много зле и свидетеля отишъл на
местопроизшествието. Сестра му плачела и се държала за главата, казвала че много я
боли врата и й се гадело. Закарал я в „Окръжна болница“ в спешното отделение, където
била прегледана и освободена за домашно лечение, но поради силно главоболие, на
следващия ден отново била приета в болницата за 3 дни. Посочва, че след инцидента
сестра му не можела да става сама, трябвало да й помагат; казвала, че постоянно
сънува кошмари и не можела да спи нощно време; не искала да се вози в кола; целите й
гърди били сини и я болели; споделяла, че й изтръпват пръстите на краката, като това
състояние продължило 3 месеца. Имала нужда от чужда помощ за ставането повече от
2 месеца. Имала проблем да се вдигне, за да стане, защото при ставането изпитвала
болки във врата. След инцидента подновила отново изпълнение на служебните си
ангажименти, може би след третия или четвъртия месец. Заявява, че по настояще
сестра му все още има болки във врата и главоболие. Вижда, че сестра му постоянно
пие разни лекарства, болкоуспокоителни.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ , урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото протИ.правно деяние
лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
протИ.правното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на
писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в
5
срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
В случая страните не спорят, а и от представенaта по делото Молба, с входящ
номер на със „ЗАД Д.Б.: ЖИ.т и З." АД от 30.5.2022г., се установява, че ищецът е
отправил към застрахователя – настоящ ответник застрахователни претенции. Не се
спори и, че по силата на застрахователна полица, валидна към 28.02.2022г., сключена
със „ЗАД Д.Б.: ЖИ.т и З." АД, отговорността на П. И. Г. е застрахована при ответника.
Настоящият състав намира и, че по делото безспорно се установява, че на 28.02.2022г.
Р. И. Д. е била увредена при ПТП, настъпило по вина на П. И. Г., като не се
установява, соченото от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищцата. Следователно са на лице обстоятелствата обуславящи ангажиране на
отговорността на застрахователя за обезщетяване на вреди, нанесени в следствие на
поведението на застрахования.
Настоящият състав, като съобрази заключението по СМЕ, приема за установено,
че в следствие на ПТП на ищцата са причинени Мозъчно сътресение. Контузия на
главата теменно. травма на нервни коренчета в шиен отдел, като периодът на
възстановяване на получените увреди е бил в рамките на 20-25 дни, т.е. под 1 месец. В
следствие на увредите, през оздравителния период, са изпитвани болки, по-
интензивни в период от 7 дни след инцидента. Не се установява наличие на остатъчен
дефицит, но ищцата изпитва болки в областта на шията, като не е установен техния
интензитет и честота. Проведено е консервативно лечение и съгласно свидетелските
показания ищцата е провела рехабилитация.
Видно от исковата молба освен увредите, настъпили при самото ПТП, посочени
по-горе, се твърди, че ищцата и до настоящия не се е възстановила напълно. Сочи се,
че по настояще ищцата чувства болки в шийния отдел, съпроводени с изтръпване в
горните крайници. Сочи се и наличие на психологически вреди – страх да се качва в
автомобил и да шофира, отшумели за период от един месец и безсъние и кошмари.
От показанията на свидетелите М. и Д. се установяват претендираните вреди. И
двамата са категорични, че Р. Д. изпитва болки в областта на шията, като св.Д. посочва,
че сестра му му е съобщила за изтръпването. От показанията им обаче не е видно
колко често ищцата изпитва болки и какъв е техния интензитет. От показанията се
установява твърдяното нарушаване на съня и изпитван страх, като следва да се приеме,
че са отшумели за период от около месец, както се твърди в исковата молба.
6
При доказана по основание искова претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания, определянето на
неговия размер следва да бъде извършено от съда “по справедлИ.ст” /чл. 52 ЗЗД/.
Съобразно задължителните указания, дадени в ППВС № 4/ 1968 г., т.2, при преценка на
понятието “справедлИ.ст” съдът дължи съобразяване на редица конкретни
обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението – брой на уврежданията, вид медицинска намеса, продължителност на
оздравителния процес, възраст на увредения и наличие на трайни остатъчни дефицити.
Видно от доказателствата по делото на ищеца е причинена еднотипна увреда в една
област на тялото, без увредите да са застрашаващи жИ.та, а единствено причиняват
временно разстройство на З.то, имат кратък оздравителен период – под един месец.
Проведено е консервативно лечение, не се е наложила никаква интервенция. Не се
установява трайна увреда на З.то. От свидетелските показания е видно, че ищцата е
търпяла засягане на всекидневния й бит и начин на жИ.т, но същото не е било в
значителна степен доколкото ищцата е имала нужда от чужда помощ само, за да стане,
а изпитвания страх и смущения на съня са отшумели в сравнително кратки срокове.
Единственото завишаващо отговорността обстоятелство е установените със
свидетелски показания болки в областта на шията, които са продължили след
приключване на оздравителния процес и които ищцата не е изпитвала преди
инцидента.
С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че справедливият паричен
еквивалент на понесените вследствие на деянието болки и страдания се равнява на
сумата от 8000лв.
Съдът намира, че възражението за съпричиняване, направено от ответника се
явява неоснователно и не може да доведе до намаляване на посочения размер.
Съгласно чл. 496, ал.1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции. В ал.3 е предвидено, че
Застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за
обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил
представен някой от изброените в разпоредбата документи, сред които и протокол за
ПТП. В случая такъв е представен, но от страна на застрахователя не е последвало
произнасяне, каквото е следвало да направи в 3 месечен срок. При липса на такова,
следва да се приеме, че ответника изпада в забава считано от изтичането на срока,
предвиден в правната норма. Не се спори, че искане за изплащане на обезщетение е
отправено до „ЗАД Д.Б.: ЖИ.т и З." АД на 30.05.2022г. Доколкото от страна на „ЗАД
7
Д.Б.: ЖИ.т и З." АД не е направено произнасяне по претенцията в определения от КЗ
тримесечен срок, то считано от 30.08.2022г. застрахователя е изпаднал в забава и
дължи лихва, поради което искането е основателно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът „ЗАД Д.Б.:
ЖИ.т и З." АД следва да заплати на ищеца направените от последната разноски за
заплатена държавна такса и депозити за работа на веши лица, съразмерно на уважената
част от иска в общ размер на 473,85лв. От ищеца е направено искане и за присъждане
на адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв., но от ответника е направено
възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което следва да се разгледа. Минималния размер на
адвокатското възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 2730лв. Делото няма
фактическа и правна сложност, поради което претендираното адвокатско
възнаграждение от 5000лв. е прекомерно и следва да се намали до сума в размер на
2700лв. и да се присъди съразмерно на уважената част от иска, а именно 830,77лв.
В полза на „ЗАД Д.Б.: ЖИ.т и З." АД на осн. чл.78, ал.3 ГПК следва да се
присъдят разноски за заплатени депозити за работа на вещи лица и призоваване на
свидетели, както и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част
от иска в размер на 512,31лв. /при приет размер на юрисконсултско възнаграждение от
200лв./
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: ЖИ.т и З." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.”**** да заплати на Р. И. Д., с ЕГН ********** и адрес:
с.Алдомировци, ул.**** на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата
от 8000 лв. (осем хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди под формата на болки и страдания, претърпени от настъпило на
28.02.2022г. пътно-транспортно произшествие по вина на водач, чиято гражданска
отговорност е предмет на задължителна застраховка, сключена с ответника, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 30.08.2022г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени
неимуществени вреди за сумата над 8000лв. до пълния предявен размер от 26000лв.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: ЖИ.т и З." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.”****, да заплати на Р. И. Д., с ЕГН ********** и адрес:
с.Алдомировци, ул.**** на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в производството
съразмерно на уважената част от иска, в размер на 1304,62лв.
ОСЪЖДА Р. И. Д., с ЕГН ********** и адрес: с.Алдомировци, ул.**** да
8
заплати на „ЗАД Д.Б.: ЖИ.т и З." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.”**** на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от иска в размер на 582лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”****, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на Софийски
Градски съд държавна такса и разноски, от заплащането на които е била освободена
ищцата, в размер на 512,31лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9