Присъда по дело №428/2024 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 16
Дата: 17 март 2025 г.
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20242100200428
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 март 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 16
гр. Бургас, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
СъдебниМАРИЯ АТ. СПАСОВА
заседатели:НИКОЛОВА
АННА АРТ. АРТИНОВА
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
и прокурора Сузана Т. Чинева-Койнова
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20242100200428 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. В. С. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, за
ВИНОВЕН в това, че:
На 06.10.2022 г. в гр. Созопол, ваканционно селище „**“, в къща № *, ап. *, без
надлежно разрешително, съгласно чл. 7, чл. 30, чл, 31 и чл. 73 от Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и следващите от Наредба за
условията и реда за разрешаване на дейностите / НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал
с цел разпространение високорискови наркотични вещества, по смисъла на чл. 3, ал, 1, т. 1
и ал. 2, т.1 от ЗКНВП, вр. чл. 3, т. 1 и Приложение № 1 „Списък 1 - растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно: коноп с нето тегло
0,589 гр. /нула цяло петстотин осемдесет и девет грама/, със съдържание на
тетрахидроканабинол - 27,00%, на стойност 3,53 лв. /три лева и петдесет и три стотинки/,
хашишово масло, с нето тегло 0,096 гр. /нула цяло нула деветдесет и шест грама/ със
1
съдържание на активно наркотично действащия компонент тетрахидроканабинол със
съдържание 90,10 %, на стойност 2,40 лв./ два лева и четиридесет стотинки/, коноп с нето
тегло 2,087 гр. /две цяло нула осемдесет и седем грама/ със съдържание на
тетрахидроканабинол - 19,70 %, на стойност 12,52 лв./дванадесет лева и петдесет и две
стотинки/, коноп с нето тегло 9,435 гр. /девет цяло четиристотин тридесет и пет грама/ със
съдържание на тетрахидроканабинол - 25,30 %, на стойност 56,61 лв. /петдесет и шест лева и
шестдесет и една стотинки/, коноп с нето тегло 9,432 гр. /девет цяло четиристотин тридесет
и два грама/ със съдържание на тетрахидроканабинол - 22,50 %, на стойност 56,59 лв.
/петдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/, коноп с нето тегло 9,525 гр. /девет цяло
петстотин двадесет и пет грама/ със съдържание на тетрахидроканабинол - 28,70 %, на
стойност 57,15 лв. /петдесет и седем лева и петнадесет стотинки/ или всичко на обща
стойност 188,80 лв. /сто осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, определена съгласно
Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г., за определяне на цени
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл.
354а, ал. 1, изречение първо, предложение четвърто от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК
му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6 (ШЕСТ) МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 /ТРИ/ години.
НЕ НАЛАГА на основание чл. 55, ал. 3 от НК, кумулативното наказание „Глоба“.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия А. В. С. с ЕГН: **********
да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата от 206,14 лева
(двеста и шест лева и четиринадесет стотинки), представляващи разноски, сторени в хода на
досъдебното производство, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК да ЗАПЛАТИ по сметка на
ОС-Бургас и сумата от 5 /пет/ лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.
ОТНЕМА в полза на държавата веществените доказателства по делото, както следва:
- на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, наркотичните вещества, остатъкът от които е
изпратен на съхранение в Агенция „Митници”, ЦМУ София, като ПОСТАНОВЯВА същите
да бъдат УНИЩОЖЕНИ;
- 1 бр. прозрачен полиетиленов плик „клипс“ с размери 8/13,5 см, с филтър от угарка
и стикер с ВД № М0263; 1 бр. черна на цвят,метална електронна цигара марка „Eleaf, модел
„iStick MELO” /без изпарителя/; 1 бр. прозрачен, стъклен буркан с вместимост 0,580 л. и
етикет с надпис „Philicon” домати белени на кубчета“, с бяла, метална винтова капачка; 1 бр.
бяла полиетиленова торбичка с дръжки съдържаща 3 /три/ броя прозрачни, полиетиленови
плика „клипс“ с размер 8/15,8 см. и парчета алуминиево фолио; 1 бр. черен полиетиленов
плик, със стикери за ВД - Протокол № Е 873/2022г. с печат на сектор БНТЛ ОДМВР Бургас; 1
бр. черен полиетиленов плик, със стикери за ВД № М0266; 1 бр. черен полиетиленов плик,
със стикери за ВД № М0265; 1 бр. изпарител от електронна цигара марка „Eleaf, модел
„iStick MELO”, запечатан и подпечатан в плик на сектор БНТЛ - ОД МВР Бургас № Е873/22
2
„Изпарител от обект № 2“ и 1 бр. туристически сак, лилав на цвят ведно с намиращи се в
него найлонови торбички, които ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ, като вещи с незначителна
стойност;
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 16/17.03.2025 г. по НОХД № 428/2024 г. по
описа на ОС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт
внесен от ОП - Бургас срещу А. В. С. с ЕГН: **********, с който той е
обвинен в това, че: на 06.10.2022 г. в гр. Созопол, ваканционно селище „**“, в
къща № **, ап. *, без надлежно разрешително, съгласно чл. 7, чл. 30, чл, 31 и
чл. 73 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ и чл. 1 и следващите от Наредба за условията и реда за разрешаване
на дейностите / НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества, по смисъла на чл. 3,
ал, 1, т. 1 и ал. 2, т.1 от ЗКНВП, вр. чл. 3, т. 1 и Приложение № 1 „Списък 1 -
растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарна медицина“ от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, а именно: коноп с нето тегло 0,589
гр. /нула цяло петстотин осемдесет и девет грама/, със съдържание на
тетрахидроканабинол - 27,00%, на стойност 3,53 лв. /три лева и петдесет и три
стотинки/, хашишово масло, с нето тегло 0,096 гр. /нула цяло нула
деветдесет и шест грама/ със съдържание на активно наркотично действащия
компонент тетрахидроканабинол със съдържание 90,10 %, на стойност 2,40
лв./ два лева и четиридесет стотинки/, коноп с нето тегло 2,087 гр. /две цяло
нула осемдесет и седем грама/ със съдържание на тетрахидроканабинол -
19,70 %, на стойност 12,52 лв./дванадесет лева и петдесет и две стотинки/,
коноп с нето тегло 9,435 гр. /девет цяло четиристотин тридесет и пет грама/
със съдържание на тетрахидроканабинол - 25,30 %, на стойност 56,61 лв.
/петдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/, коноп с нето тегло 9,432
гр. /девет цяло четиристотин тридесет и два грама/ със съдържание на
тетрахидроканабинол - 22,50 %, на стойност 56,59 лв. /петдесет и шест лева и
петдесет и девет стотинки/, коноп с нето тегло 9,525 гр. /девет цяло
петстотин двадесет и пет грама/ със съдържание на тетрахидроканабинол -
28,70 %, на стойност 57,15 лв. /петдесет и седем лева и петнадесет стотинки/
или всичко на обща стойност 188,80 лв. /сто осемдесет и осем лева и
осемдесет стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на
Министерски съвет от 29.01.1998 г., за определяне на цени наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по чл. 354а, ал. 1,
изречение първо, предложение четвърто от НК.
Пред съда производството по делото протече по общия ред, като бяха
приобщени всички необходими и относими доказателствени материали.
Подсъдимият С. депозира обяснения пред съда, в които призна, че към
процесния период е употребявал наркотични вещества – „марихуана“,
включително пушейки я докато се разхожда в гр. Созопол, но обясни това
поведение с тежкото си здравословно състояние и облекчението, което
1
получава от наркотика. Допълни, че не е разпространявал наркотични
вещества, както и че действително се е срещал с част от свидетелите,
включително и един от тях е искал да си купи от него наркотични вещества и
„листчета за свиване“, но отрече да му е продавал такива. Посочи, че е
възникнал инцидент между него и свидетелите по делото, завършил с неговия
побой, в резултат на който му е бил счупен носът. Заяви, че именно във връзка
с този побой е сезирал органите на МВР, но полицейските служители не са
разследвали случая, а са го използвали като претекст, за да влязат в жилището
му и да извършат претърсване.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение
досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки
се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че вината на
С. се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели
и от останалия приобщен доказателствен материал. С оглед всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства счита, че на
подсъдимия следва да се определи наказание „Лишаване от свобода” за срок
от 2 години и 6 месеца, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от
3 години, както и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер на
5000 лева.
Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. А. – САК в пространна
пледоария застъпва, че обвинението не е доказано. В тази връзка на първо
място оборва твърдението в обвинителния акт, че оперативната информация е
постъпила в РУ-Созопол на 06.10.2022 г., твърдейки че това е станало на по-
ранен етап. Излага своето виждане за развоя на събитията, включително и
относно нанесения на С. побой, причините за това и действията на
свидетелите и полицейските служители, като достига до извод, че в
действителност се касае за „насочване“ от страна на полицейските служители,
за да може преписката за побоя да бъде прекратена, а полицията да си
осигури зависими свидетели, които уж са си купували наркотици от
подсъдимия. Обръща специално внимание на действията по претърсване и
изземване, като счита, че недопустимо полицаите са използвали лъжа, за да
влязат в помещението, както и че при самото действие са били нарушени
правилата на НПК. Спира се подробно на нарушенията на процесуалния ред за
извършване на това процесуално-следствено действие, като счита, че
резултатът от него не следва да се взима предвид. Защитникът се спира
подробно и на показанията на разпитаните свидетели, като акцентира върху
разминаванията и противоречията в думите им, както и в нелогичността на
изложеното от тях. Отделно счита, че при разпита на част от свидетелите пред
съдия е нарушена възможността на С. да присъства, доколкото и макар да не е
бил официално привлечен като обвиняем, разпитващите са манифестирали, че
го считат за такъв, поради което и е следвало да му дадат възможност да
присъства. Доколкото това не е сторено, защитникът счита, че е допуснато
съществено нарушение, което пречи да се ползват показанията на
свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство. В заключение
2
защитникът се спира върху личността на подсъдимия, посочвайки, че
състоянието му се повлиява благоприятно от употребата на канабис, поради
което и достоверни се явяват обясненията му, че той не е държал
наркотичните вещества с цел разпространение. В тази връзка и под
евентуалност адв. А. – САК пледира за преквалифициране на деянието, като
такова по чл. 354а, ал. 5 НК, доколкото не представлява голяма обществена
опасност.
Подсъдимият А. С. заявява, че се присъединява към казаното от
защитника си и няма какво да добави. В предоставената от съда възможност
за последна дума заявява, че се чуди какъв е духът на закона и за кого е писан,
като изразява увереност, че той не е писан за някой като него, който търси да
запази здравето си и да се лекува.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите
на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият А. В. С. с ЕГН: ********** е роден ****.
В края на септември 2022 г. (около 20.09.2022 г.) подсъдимият решил да
отседне в имот, притежаван от негова позната – Л. М., находящ се в гр. **, к.к.
„**“, къща № *, апартамент № *. С. се настанил сам в апартамента, като за
придвижване в комплекса и в гр. Созопол използвал електрическа тротинетка.
Подсъдимият употребявал наркотични вещества – марихуана (коноп/канабис,
на жаргон – „трева“), която пушил, включително и на публични места, когато
се разхождал в гр. Созопол.
На неустановена с точност дата в края на септември 2022 г., около
полунощ, подсъдимият се придвижил с тротинетката от к.к. „**“ до заведение
„**“ в гр. Созопол, намиращо се в близост до друго заведение – „**“ и до
градската градина на Созопол. По това време в заведението се намирали св. Д.
Д., св. К. П., барманът, с кого подсъдимият се познавал от преди, с малко име
„Б.“ (неустановен в хода на разследването) и още двама души от персонала.
Подсъдимият завързал разговор със свидетелите, като се представил с малкото
си име: „А.“ („С.“) и обяснил, че е от гр. ** и е отседнал в к.к. „**“. По време
на разговора подсъдимият дал на бармана електронна машинка (електронна
цигара) – т.нар. „вейп“ с течност „ТНС“, за да пуши от нея, а на свидетелите
споделил, че има в себе си марихуана и им предложил ако искат да им
продаде. Св. Д. и св. П. се съгласили, като трима отишли до градската градина,
където подс. С. извадил от гащите си плик, в който имало завити топчета с
марихуана, за които обяснил на свидетелите, че са от по 1 грам. Двамата
свидетели си купили по едно топче, за което подсъдимият поискал и получил
по 15 лева от всеки.
Няколко дни по-късно двамата свидетели се намирали отново в
3
заведение „**“ в гр. Созопол, когато при тях отново дошъл подсъдимият.
Между тримата отново протекъл разговор, в който свидетелите попитали
подсъдимия дали отново има марихуана, на което С. отговорил положително и
по същия начин продал на всеки един от тях по 1 грам марихуана (по 1 топче)
за сумата от по 15 лева.
На 04.10.2022 г., отново във вечерните часове, подсъдимият се отправил
с електрическата си тротинетка към гр. Созопол, заведение „**“. По това
време там се намирали св. Д. Д., св. К. П., св. Т. В. и св. К. Г. (приятелка на св.
В.). Когато пристигнал на място подсъдимият се заговорил с момчетата, като
през това време св. Г. била в тоалетната и излязла в момента, в който
подсъдимият предложил на свидетелите да им продаде марихуана. Всички се
запътили към градската градина, където С. продал на св. В. две топчета с
марихуана за по 15 лева всяко. Другите присъстващи не си закупили от
наркотика. По същото време между С. и св. В. възникнало съприкосновение
по повод тротинетката, завършил с падане на земята на подс. С., при което той
получил нараняване на носа и оток на главата.
По повод нараняването в 02.25 часа на 05.10.2022 г. подсъдимият
посетил УМБАЛ-Бургас, където бил прегледан и бил издаден „Лист за преглед
на пациент“ № 030753/05.10.2022 г., в което лекарят отразил, че подсъдимият е
в добро общо състояние, като се наблюдава оток на главата и болезнен нос,
без активно кървене. Била му направена рентгенография на носните кости,
като в листа било отразено, че резултатът е : „Б.О.“ (без отклонения/без
особености).
В 02.43 часа на 05.10.2022 г. С. напуснал УМБАЛ-Бургас, като решил да
отиде в полицията в гр. Созопол и да заяви, че нараняванията, които е получил
от падането от тротинетката се дължат на нанесен му побой. На място
попълнил Заявление, на което бил даден рег. № 346000-3508/05.10.2022 г., в
което завил, че бил бит на паркинг в близост до к.к. „**“ от две непознати
лица с качулки на главите, които не може да разпознае, защото носи очила
(които паднали от главата му), а и мястото било неосветено. Изрично посочил,
че няма липси, че не си е вадил медицинско удостоверение и няма да си вади,
както и че не се е карал с никого в гр. Созопол и не дължи нищо на никого. По
повод подаденото заявление била образувана полицейска преписка и
започнала проверка.
Св. К. Г. и св. З. С. към него момент работили в *** на длъжност „**“ и
„**“. Още преди депозиране на заявлението в РУ-Созопол се била получила
оперативна информация за лице, което се придвижва с тротинетка в града и
продава наркотици. Полицейските служители се усъмнили, че между
получената информация и сигнала на подс. С. е възможно да има връзка,
поради което и се заели да проверят камерите в района и да проведат
необходимите оперативно-издирвателни мероприятия за изясняване на
ситуацията. В хода на проверката констатирали сериозни разминавания в
заявеното от подсъдимия, но също така установили и св. В., св. Д. и св. П.,
4
които познавали като лица от гр. ** и които предположили, че може да имат
отношение към сигнала. Полицейските служители провели беседи с тримата,
като на 05 и 06.10.2022 г. от тях били снети сведения по повод на заявлението
на подс. С.. И тримата потвърдили, че е имало инцидент с тротинетката и
падане от нея от страна на лице, което познават с малко име „А.“, но отрекли
каквато и да е агресия от тяхна страна. Отделно от това, тримата споделили на
полицейските служители и за това, че са си купували марихуана от лицето.
Последното не било отразено писмено в сведенията по повод сигнала на
подсъдимия, но затвърдило предварително получената оперативна
информация и евентуалната връзка между С. и лицето, за което се отнасяла тя.
С цел допълнителна проверка и установяване, дали С. и лицето, за което
свидетелите заявили, че им е продало наркотици, респективно – лицето, за
което е бил получен сигнал, че разпространява наркотици, са едно и също
лице, както и за изясняване на детайли около подаденото от подсъдимия
заявление, на 06.10.2022 г. около 15.00 – 15.30 часа св. К. Г., св. З. С. и техния
колега – С. С. (** в **) посетили к.к. „**“. Тримата не знаели къде точно е
отседнал подс. С., доколкото в сведението си той бил посочил, само че е
отседнал там, без повече конкретизация, а комплексът бил голям. Това
наложило полицаите да поискат съдействие от охраната на комплекса - св. Т.
Ч., който се свързал със собственичката на апартамента и посочил на
служителите апартамента, в който бил отседнал подсъдимият. Св. Ч.
придружил полицейските служители до апартамента, като дори ги
транспортирал със служебна количка. Когато пристигнали на място подс. С.
тъкмо излизал от апартамента, защото междувременно бил информиран по
телефона от собственичката на апартамента, че полицията го търси.
Полицейските служители се представили и първоначално заявили на
подсъдимия, че идват по повод уточняване на детайли по подадения от него
сигнал. Поискали от подсъдимия да ги пусне да влязат в апартамента и да
поговорят. Подсъдимият отказал да ги пусне, като изтъквал най-различни
поводи за това – че било мръсно, че било разхвърляно и т.н. Полицейските
служители обаче настоявали, при което подс. С. се обадил по телефона на своя
приятел – св. Г. К., който бил ** към **, за да се посъветва как да действа в
ситуацията. Св. К. поискал да говори по телефона с полицаите и подсъдимият
предал телефона на един от тях. В проведения разговор полицаят заявил, че
повод за посещението им е подадения от подс. С. сигнал, при което св. К.
посъветвал последния да ги пусне в жилището си. Подсъдимият се съгласил и
пуснал полицейските служители в обитавания от него апартамент. Още при
влизането си обаче, полицейските служители установили силна, характерна
миризма на марихуана и забелязали пепелник със саморъчно свита цигара в
него. При това положение полицейският служител С. С. преценил, че има
достатъчно данни за извършване на процесуално следствено действие –
претърсване и изземване в неотложност, с което да се започне бързо
производство № 346 ЗМ – 228/2022 г. по описа на РУ-Созопол за евентуално
осъществено престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК. На място освен св. Ч., който
5
бил поканен да наблюдава действията на полицейските служители, били
осигурени и две поемни лица – св. Я. М. (*) и св. Д. К. (*), както и специалист
– технически помощник – Т. С. – експерт в *. С. пристъпил към претърсване в
апартамента, при което намерил и иззел: от стая, разположена непосредствено
след преддверието, в ляво, обособена като спално помещение – от пепелник -
саморъчна свита цигара (Обект 1), както и един бой електронна цигара,
съдържаща течност (Обект 2); от сак, намерен в същата стая – един брой
буркан, съдържащ суха зелена тревна маса (Обект 3), както и полиетиленова
торба, съдържаща три броя прозрачни полиетиленови плика, със зелени
съцветия в тях (Обект 4, съответно всеки един от трите плика – Обект 4.1;
Обект 4.2 и Обект 4.3). Всички обекти били надлежно описани и запечатани,
като за самото действие бил съставен протокол, подписан от съответните лица.
Изрично в графата за обяснение подс. С. посочил, че намерените вещи: „… са
мои за лична употреба са намерените вещи и лични в-ва поради всекидневни
болки…“. Отделно от това подсъдимият се обадил отново по телефона на св.
К. и му споделил, че полицейските служители тършували в апартамента и: „…
ми намериха марихуаната…“. След приключване на действието подсъдимият
бил задържан по реда на ЗМВР, а в последствие след като бил освободен се
прибрал в гр. **.
В хода на разследването по образуваното бързо производство № 346 ЗМ
– 228/2022 г. по описа на РУ-Созопол (в последствие преобразувано като
такова по общия ред) била назначена СФХЕ на иззетите вещества (Обекти). От
заключението на вещото лице се установило, че веществото в Обект 1
/цигара/ е коноп с нето тегло 0,589 гр., със съдържание на
тетрахидроканабинол - 27,00%; в Обект 2 /електронната цигара („вейп“)/ –
било открито хашишово масло, с нето тегло 0,096 гр. със съдържание на
активно наркотично действащия компонент тетрахидроканабинол със
съдържание 90,10 %; зелената тревна маса в Обект 3 /буркан/ е коноп с нето
тегло 2,087 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол 19,70 %; В Обект 4
/три пликчета/ се доказало наличие на коноп, както следва – в Обект 4.1 -
коноп с нето тегло 9,435 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол - 25,30
%; в Обект 4.2 - коноп с нето тегло 9,432 гр., със съдържание на
тетрахидроканабинол - 22,50 %, и в Обект 4.3 - коноп с нето тегло 9,525 гр.,
със съдържание на тетрахидроканабинол - 28,70 %. Общата стойност на
всички наркотични вещества, определена съгласно Постановление № 23 на
Министерски съвет от 29.01.1998 г., за определяне на цени наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството била - 188,80 лв.
В хода на разследването на 19.10.2022 г. по реда на чл. 223 НПК били
проведени разпити пред съдия на свидетели П. и В., а на 22.12.2022 г. и на св.
Г..
С постановление от 23.11.2022 г. разследването било прието по
компетентност от ОП-Бургас, като продължило да се води за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК.
6
На 02.12.2022 г. били проведени две разпознавания на лица по снимки,
при които св. Г. и св. В. разпознали подс. С., като лицето, до което се отнасят
техните показания.
С постановление, съгласувано по реда на чл. 219, ал. 1 НПК на
10.04.2023 г., предявено на 06.07.2023 г., в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК бил привлечен подсъдимият С..
С постановление от 01.11.2022 г. на прокурор от РП-Бургас било
отказано образуването на досъдебно производство по преписка рег. № 346000-
3508/05.10.2022 г. на РУ-Созопол, заведена по повод сигнала на подс. С.,
предвид липсата на достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер.

По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните в производството доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателства: показанията на свидетелите: Т. Ч. (л. 69 - 70
от съдебното производство); частично от показанията на Д. Д. (л. 70 - 71 от
съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 11 от
ДП); частично от показанията на К. П. (л. 71 - 72 от съдебното производство),
включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК показания
от досъдебното производство (л. 16 - 18 от ДП); К. Т. (л. 72 гръб - 73 от
съдебното производство); К. Г. (л. 73 - 74 от съдебното производство),
включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК
показания от досъдебното производство (л. 110 - 111 от ДП); З. С. (л. 109 - 111
от съдебното производство); частично от показанията на Я. М. (л. 111 от
съдебното производство); Д. К. (л. 111 гръб – 112 от съдебното производство);
частично от показанията на Т. В. (л. 130 гръб – 133 от съдебното
производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2
НПК показания от досъдебното производство (л. 19 - 20 от ДП); частично от
показанията на К. Г. (л. 132 – 133 от съдебното производство), включително и
от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания
от досъдебното производство (л. 21 - 22 от ДП) и от приобщените по реда на
чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 63 от
ДП); частично от показанията на Г. К. (л. 167 гръб – 168 от съдебното
производство), както и частично от обясненията на подсъдимия А. С. (л. 168
гръб - 169 от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 35 от съдебното
производство); медицински документи (л. 136 – 166 от съдебното
производство); писмо до ЦМУ (л. 34 от ДП); приемо-предавателни протоколи
(л. 35 - 36, л. 45, л. 209, л. 210 и л. 211 - 212 от ДП); документи за задържане на
лице по ЗМВР (л. 39 - 40 от ДП) и копия от материалите по преписка с рег. №
7
346000-3508/05.10.2022 г. на РУ-Созопол (л. 175 - 189 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за претърсване и
изземване (л. 4 - 5 от ДП) и фотоалбум към него (л. 124 - 126 от съдебното
производство); протокол за разпознаване на лице по снимки, ведно с
фотоалбум (л. 65 – 68 от ДП) и протокол за разпознаване на лице по снимки,
ведно с фотоалбум (л. 71 - 74 от ДП).
От експертизите: съдебно-физико химична експертиза (л. 23 - 26 от ДП),
включително и от заявеното от вещото лице в хода на съдебното следствие (л.
109 от съдебното производство).
От веществените доказателства: 1 бр. прозрачен полиетиленов плик
„клипс“ с размери 8/13,5 см, с филтър от угарка и стикер с ВД № М0263; 1 бр.
черна на цвят,метална електронна цигара марка „Eleaf, модел „iStick MELO”
/без изпарителя/; 1 бр. прозрачен, стъклен буркан с вместимост 0,580 л. и
етикет с надпис „Philicon” домати белени на кубчета“, с бяла, метална винтова
капачка; 1 бр. бяла полиетиленова торбичка с дръжки съдържаща 3 /три/ броя
прозрачни, полиетиленови плика „клипс“ с размер 8/15,8 см. и парчета
алуминиево фолио; 1 бр. черен полиетиленов плик, със стикери за ВД -
Протокол № Е 873/2022г. с печат на сектор БНТЛ ОДМВР Бургас; 1 бр. черен
полиетиленов плик, със стикери за ВД № М0266; 1 бр. черен полиетиленов
плик, със стикери за ВД № М0265; 1 бр. изпарител от електронна цигара
марка „Eleaf, модел „iStick MELO”, запечатан и подпечатан в плик на сектор
БНТЛ - ОД МВР Бургас № Е873/22 „Изпарител от обект № 2“ и 1 бр.
туристически сак, лилав на цвят ведно с намиращи се в него найлонови
торбички.
Съдът прецени събраните в хода на производството доказателствени
материали, както по отделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
като достигна до следните изводи.
На първо място съдът дължи анализ на показанията на св. В., св. П., св.
Г. и св. Д., не само защото там са съсредоточени и основните критики на
защитата, а и защото заявеното от тази първа група свидетели е с важно
значение за квалификацията на деянието на С.. По отношение и на четиримата
съдът констатира, че при разпитите им в съдебно заседание всички заявиха, че
от събитията е изминал период от две и повече години, поради което и нямат
ясен спомен за случилото се. Поради това и четиримата изложиха в общи
линии това, което все още си спомнят от възприетото, а именно: че са виждали
подсъдимия в гр. Созопол, както и че са ставали свидетели на случаи, в които
той е продавал наркотични вещества – марихуана, лично на тях или на други
лица. Предвид липсата на ясен спомен обаче, логично показанията им пред
съда не бяха детайлни и прецизни, като се наблюдаваха и разминавания между
заявеното от всеки един от тях. Настоящият състав е на мнение, че предвид
отдалечеността на събитията от датата на провеждане на разпита пред съда е
напълно закономерно спомените за детайлите да е избледнял, както
добросъвестно заявиха и четиримата свидетели, което логично води до
8
неволни обърквания, смесване на събития и неточности. Не следва да се
забравя и че категорично се установява, че св. В., св. П. и св. Д. към онзи
момент са употребявали наркотични вещества, което вероятно също се е
отразило в негативна посока на възможността им да възпроизведат с детайли
информация след толкова дълго време. Именно поради това и се наложи
приобщаване на показанията на тези четирима свидетели, дадени в хода на
досъдебното производство, доколкото разпитите тогава са били проведени в
период, много по-близък до събитията, поради което и логично спомените на
свидетелите са били съхранени в максимална степен. След прочитане на
показанията им и четиримата свидетели потвърдиха тяхната достоверност и
заявиха, че поддържат казаното от тях.
С оглед всичко казано по-горе, съдът отдава приоритет на заявеното от
свидетелите в хода на досъдебното производство, там където то се разминава
със заявеното пред съда, и го използва за преодоляване на липсата на ясни
спомени при непосредствения разпит от съдебния състав. При това
положение съдът констатира, че относно значимите факти за настоящето
производство, приобщените показания и на четиримата свидетели са
взаимосвързани и кореспондиращи. Така св. Д. заявява, че в периода от края
на септември 2022 г. до началото на октомври 2022 г. на два пъти той и
приятелят му – св. К. П. са си закупили от подсъдимия по едно топче
марихуана за 15 лева. От своя страна св. П. потвърждава, че двамата със св. Д.
на два пъти са си купували марихуана от подс. С., като описанието на мястото,
времето и механизма на покупка, както и вида и стойността на наркотика,
начина по който е бил опакован и държан от подсъдимия, кореспондират с
този заявен от св. Д.. Св. П. допълва и че при първия случай подсъдимият е
дал на бармана, който познавал от преди, машинка (вейп) с вещество „ТНС“,
за да пуши. Именно такава машинка, с такова вещество, е намерена при
претърсването в апартамента на подсъдимия, а самият той в разпита си
потвърди, че познава барманът от преди това (макар да отрече да му е давал
въпросната машинка), което допълнително дава увереност на настоящият
състав, че заявеното от св. П. е правдиво. В приобщените показания от
досъдебното производство, на които вече стана дума, че съдът отдава
приоритет, св. П. споделя и за друг случай, при който около заведение „**“ (за
което се установи, че е в непосредствена близост до „**“) е станал свидетел,
как неговият приятел - Т. В. си е закупил марихуана от подс. С.. Заявеното от
П. по отношение на последния случай кореспондира с приобщените показания
от досъдебното производство на св. В., чиято достоверност той потвърди пред
съда, и от които става ясно, че в присъствието на П. - той действително си е
купил веднъж марихуана от подс. С.. Че св. В. веднъж си е закупил марихуана
от подсъдимия се потвърждава и от приобщените показания от досъдебното
производство на св. Г., която също заявява, че него ден само приятелят й – св.
В., си е закупил марихуана от подсъдимия.
Настоящият състав е на мнение, че по отношение на описаните по-горе
факти, в кредитираните показания от досъдебното производство, четиримата
9
свидетели излагат кореспондиращи твърдения, които хармонират помежду си
и поради това няма причина съдът да не им се довери. Действително могат да
се посочат дребни разминавания, относно някои от детайлите на събитията, но
съдът намира това за напълно закономерно с оглед индивидуалната
способност на всеки човек да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и
обстоятелства, като тези разминавания, не могат да се окачествят като
съществени и да доведат до цялостно дискредитиране на изложеното от
свидетелите. Следва да се посочи и че заявеното от свидетелите, относно
какво наркотично вещество им е продал подсъдимият, напълно се подкрепят
от обективните находки в хода на претърсването в апартамента на С., където е
открита точно марихуана, а не примерно друг наркотик и машинка с вещество
„ТНС“, за които заявяват свидетелите и за които обективно те не биха могли
да знаят, ако не са наблюдавали описаните от тях събития.
Настоящият състав не съзира причина да не се довери на свидетелите,
само заради подозренията на защитата, че те са „склонени“ от полицейските
служители да дадат показания срещу подсъдимия, за да не им се търси
отговорност за побоя над С.. На първо място в подкрепа на тази хипотеза не е
събрано нито едно конкретно доказателство, като нито един от свидетелите
или полицейските служители не заявиха каквито и да е твърдения, които да я
подкрепят. На второ място видно от материалите по преписката –
полицейските служители (които са различни от тези, занимаващи се с
процесния случай) са положили необходимите усилия за проверка на
твърденията на С., като са установили лицата, които евентуално биха имали
някаква съпричастност, снели са сведения от тях и са докладвали материалите
в прокуратурата. По мнение на съда действията им са напълно
законосъобразни и от тях не личи опит да се прикрие или потули случаят.
Вярно е, че до образуване на досъдебно производство не се е стигнало, но от
една страна – това е по последваща преценка на прокурора, а не на
полицейските служители, а от друга – вероятно до това развитие се стигнало и
заради изначално неверните данни, които подс. С. е заявил на полицейските
служители. За последното съдът съди от заявеното от него пред съда, когато
той изложи съвсем различни твърдения за събитията, от тези за които е заявил
в сведението си пред полицаите и които сериозно разколебават
достоверността на изложеното от него, до степен пречеща на съда да им се
довери. Нещо повече – в процесното сведение самият С. наред с неверните
данни за мястото, времето и развитието на събитията, е заявил че не може да
разпознае никой от нападателите си, че няма да си вади медицински
документи (между другото от отразеното в „Лист за преглед на пациент“ №
030753/05.10.2022 г. категорично се оборват твърденията му, че носът му е
бил счупен) и като цяло е заел позиция, която изначално в огромна степен е
препятствала работата по сигнала му. Тази позиция, съпоставена със
заявеното от лицата, от които са снети сведения относно начина на получаване
на травмите, закономерно е формирала у наблюдаващия прокурор извод за
липса на достатъчно убедителни данни за извършено престъпление от общ
10
характер, който извод, не личи да е бил оспорен от С. пред горестоящия
прокурор. По-важното за конкретния случай е, че не се събраха не само
категорични, но каквито и да е доказателства за това свидетелите да са били
„манипулирани“ по някакъв начин от полицейските служители с цел
евентуална изгода от случая, още повече, че както стана ясно – заявеното от
тях, досежно деятелността на С. категорично е потвърдено в хода на
проведеното претърсване. Не на последно място – видно от показанията на св.
З. С. – информацията за лице, предвижващо се с тротинетка, което
разпространява наркотични вещества, е била получена в РУ-Созопол преди
подаването на заявлението от подсъдимия и заявеното от свидетелите не е
изолирано или „изфабрикувано“ от тях, а е кореспондирало с вече получената
информация. Вярно е, че в сведенията си по повод заявлението на подс. С.,
свидетелите не са изложили възприятията си за това, че той е продавал
марихуана, но това не е необичайно, доколко по тази преписка те са изложили
само релевантните за нейния предмет обстоятелства, а относно другите - са
свидетелствали в рамките на досъдебното производство.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не съзира съществен порок в това,
че прокурорът е посочил в обвинителния акт, че информацията е получена в
полицията на 06.10.2022 г., когато това е станало по-рано. Както стана ясно от
показанията на св. З. С. – първоначално получената информация е била обща
и неконкретизирана, като именно на 06.10.2022 г., след извършената проверка,
тя е била изяснена и конкретизирана в нужната степен, поради което и именно
на посочената дата е била установена съпричастността на подсъдимия към
нея.
На последно място съдът не възприема и възраженията на защитата, че
не следва изцяло да се кредитират показанията на св. П. и В. (19.10.2022 г.),
както и тези на св. Г. (22.12.2022 г.), дадени пред съдия по реда на чл. 223
НПК, доколкото към датата на провеждането им полицейските служители са
имали достатъчно информация за евентуалния извършител, но умишлено не
са го привлекли като обвиняем, за да не му дадат възможност да присъства на
разпитите. Настоящият състав счита, че съгласно чл. 223, ал. 2 НПК при
разпита на свидетел пред съдия съответният орган следва да обезпечи
възможността на обвиняемия и неговия защитник да присъстват, но само ако
към датата на този разпит фигурата на обвиняем и защитник е възникнала. В
конкретния случай постановлението, с което С. е привлечен в качеството на
обвиняем, е изготвено най-рано на 10.04.2023 г. (както е отразено на него),
което идва да покаже, че към датата и на трите разпита по делото все още не е
имало конституирани обвиняем и защитник, поради което и разследващите не
са имали задължение да им осигуряват възможността да присъстват,
респективно не са допуснали нарушение, като не са ги уведомили (Решение №
18 от 16.09.2019 г. на ВКС по н. д. № 1228/2018 г., III н. о., НК, Решение № 108
от 12.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 111/2019 г., III н. о., НК и др.). Процесът на
събиране на доказателства за установяване на факта на извършено
престъпление и на неговия автор обективно предхожда действията по
11
повдигане на обвинение спрямо конкретния обвиняем и това е изрично
посочено в разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от НПК, като в конкретния случай –
към 19.10.2022 г. (разпитите на П. и В.) делото все още се е водило по друга
правна квалификация (която дори е водила до друга родова подсъдност) и за
потвърждаване на самоличността на подсъдимия се е наложило да бъдат
извършени още действия по разследването, включително и разпознавания на
02.12.2022 г. – т.е. към 19.10.2022 г. разследващите още не са разполагали с
категорични доказателства, които да им позволят да приемат, както че С. е
извършител на деянието, така и да му дадат категорична правна
квалификация.
Дори обаче хипотетично да се приеме, че при проведените разпити пред
съдия, разследващите са нарушили правото на С. да присъства, респективно е
нарушена съществено процедурата по чл. 223 НПК, то това отново не води до
извод за цялостно изключване на показанията от доказателствената
съвкупност, а само би довело до третиране на разпитите, като „обикновени“
разпити, извършени от разследващ орган, а не като такива „пред съдия“,
доколкото при разпита от разследващ орган не съществува императивно
задължение за уведомяване на други лица. Приобщаването на показанията,
респективно ползването им от съда при постановяване на присъдата, и в този
случай би било законосъобразно съгласно чл. 281, ал. 4 НПК (разбира се, при
ограничението на ал. 8 на същата разпоредба), а правото на защита на
подсъдимия в конкретния случай не би могло да бъде съществено засегнато,
доколкото всички свидетели, чиито показания бяха приобщени, се явиха
лично в съдебното заседание и на подсъдимия и на неговия защитник беше
предоставена възможност да им зададат всички въпроси, които намерят за
нужни (включително да се „конфронтират“ с тях, съобразно терминологията
използвана от ЕСПЧ), като по този начин в пълнота бяха спазени принципите
за състезателност и равенство в процеса.
Съдът кредитира с доверие заявеното от полицейските служители К. Г.,
З. С. и К. Т., доколкото не констатира причини, които да дискредитират
изложеното от тях. И тримата не са извършвали разузнавателни беседи с
обвиняемия, поради което и съдът не се спира подробно на нововъведената
процесуална забрана по чл. 118, ал. 2 НПК и приема, че те могат да бъдат
свидетели в процеса. В случая полицейските служители добросъвестно
споделиха пред съда каква информация са получили, какви конкретни
действия са предприели и какво са констатирали. Показанията им се
отличават с последователност, взаимносвързаност и напълно кореспондират с
останалия кредитиран доказателствен материал, поради което и съдът няма
причина да не им се довери.
Същото се отнася и до показанията на св. Т. Ч. и Д. К., които съдът
също оценя като логични, последователни и правдиви, поради което и ги
кредитира изцяло. И двамата свидетели са служители в к.к. „**“ и като такива
се явяват напълно безпристрастни и незаинтересовани от събитията. И
двамата са възприели действията на полицейските служители и на
12
подсъдимия по повод извършената проверка и последвалото претърсване и
изземване, като К. е участвал като поемно лице по смисъла на чл. 137 НПК и
се е включил в претърсването и изземването, а Ч. е наблюдавал събитията още
от пристигането на полицейските служители в комплекса и предварителните
им разговори с подсъдимия, но без да вземе директно участие в последвалото
процесуално-следствено действие. Съдът не съзира причина да не се довери
на изложеното от тези свидетели, като по-долу в мотивите ще обърне
специално внимание на самото действие по претърсване и изземване.
Съдът цени в основните им части и показанията на св. Г. К., доколкото
те кореспондират с останалия кредитиран доказателствен материал. В
частност този свидетел потвърждава, че подсъдимият е отседнал в к.к. „**“,
както и че в деня на полицейската проверка той му се е обадил по телефона.
Заявеното от него, че първоначално полицай му е обяснил по телефона, че
поводът за посещението е допълнителна проверка по подадения от
подсъдимия сигнал, кореспондира със заявеното по св. З. С. и св. К. Г., които
също потвърждават това, поради което и съдът няма причина да не му се
довери. Съдът се доверява и на заявеното от свидетеля, че при извършването
на действието подсъдимият му се е обадил и му е казал, че полицаите са му
намерили марихуаната, доколкото обективно това се потвърждава и от
отразеното в протокола от това действие и от изявленията на подсъдимия,
обективирани там. Съдът не дава вяра единствено на твърденията на К., че е
убеден, че по време на претърсването не са присъствали поемни лица,
доколкото в тези части показанията не отразяват лични възприятия за факти, а
представляват израз на неговото вътрешно усещане, което обаче се оборва от
приложения протокол и от показанията на св. К. и св. Ч..
Настоящият състав кредитира, но само частично, показанията на св. Я.
М. и то само в частите, в които потвърждава, че него ден заедно с полицаите е
бил в „*“ обитавана от подсъдимия, както и че е подписал протокола за
претърсване и изземване. В тези им части показанията му се потвърждават от
показанията на св. К., както и от писменото доказателствено средство –
протокол за претърсване и изземване, поради което и съдът няма причина да
не им се довери. Не така стои положението обаче досежно останалите
изявленията на М. - че на мястото не е присъствал св. К., както и че не е било
извършено претърсване и изземване, а той се е подписал на „протокол за
съдействие“. В тези им части показанията му се оборват от свидетеля К., който
е категоричен, че е присъствал на мястото (присъствието му е отразено
надлежно и в протокола), както и че на място по време на действието е
присъствал и М.. Присъствието на М. се потвърждава и от съдържанието на
протокола, който категорично не е за „съдействие“ (какъвто не съществува в
правния мир), а протокол за претърсване и изземване, който съгласно чл. 131
НПК е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за
реда, по който са извършени и за събраните доказателства, поради което и
твърденията на свидетеля в обратна посока не се възприемат от съда.
Съдът кредитира частично и обясненията на подс. С.. В теорията и
13
практиката безпротиворечиво е възприето, че обясненията имат двойствена
природа. От една страна те са годно доказателствено средство, но от друга – са
основен инструмент за упражняване на правото на защита на подсъдимия.
Поради това заявеното от него следва да се подложи на детайлна проверка и
оценка, преди да се реши дали да се кредитира или не. В конкретния случай
съдът оценява, че заявеното от С. относно - настаняването му в к.к. „**“ и
придвижването му в града с тротинетка; относно това, че е употребявал
марихуана, включително пушейки я докато се разхожда в гр. Созопол; относно
това, че познава бармана на заведение „**“, както и че се е запознал с двама от
свидетелите - Т. В. и К. П., както и че П. е искал да си закупи марихуана от
него, се подкрепя от останалите доказателствени материали, поради което и
няма пречка да бъде кредитирано. Няма пречка да се кредитира и заявеното от
подсъдимия относно това, че при пристигането на полицейските служители те
са му заявили първоначално, че идват по повод проверка на подаденото от
него заявление, доколкото това се потвърждава от показанията на въпросните
полицейски служители.
Съдът обаче не се доверява на обясненията на С. в частите, в които той
заявява, че въпреки желанието на П. да си закупи от него марихуана, той не е
продал нито на него, нито на някой друг, включително и не е предоставял
машинка „вейп“ с наркотично вещество на бармана. В тези части обясненията
на подсъдимия се оборват от вече цитираните свидетелски показания, поради
което и настоящата инстанция ги възприема като опит за изграждане на
защитна позиция, която обаче не може да бъде споделена.
Съдът не се доверява и на заявеното от подсъдимия, относно начина на
получаване на телесните му увреждания, макар и това да не е от водещо
значение за конкретния случай и излиза извън предмета на доказване по
делото. Това е така, доколкото в съдебното заседание С. заяви, че докато си е
чакал сандвича на заведение „**“ от близкото казино са излезли група лица,
сред които св. Т. В. ( посочен от него като „*“), неговата приятелка (св. Г.) и
още трима-четирима души. Посочи, че В. му е дръпнал тротинетката, все едно
ще я взима, след което на направена забележка от подсъдимия, че ще извика
полиция, В. го е издърпал извън обхвата на камерите на „**“ и го е набил.
Тази версия коренно се различава от заявеното от самия подсъдимия в
депозираното от него заявление пред РУ-Созопол, където той е описал съвсем
различно време, начин и механизъм на получаване на телесните увреждания, а
и се оборва от показанията на всички разпитани свидетели. За настоящия
състав буди недоумение на какво се дължи разминаването в двете версии на
С., ако действително той е станал жертва на нападение и добросъвестно е
решил да потърси съдействие от полицейските органи. При всички случаи
обаче наличието на толкова драстично разминаване между двете версии пречи
на съда да кредитира заявеното от подс. С., относно механизма на получаване
на нараняванията, като за сметка на това настоящият състав се доверява на
заявеното от св. Г. при разпитите й в хода на досъдебното производство и
надлежно приобщено в процеса (а и изложено от всички свидетели в хода на
14
проверката по повод заявлението на С.), че в действителност е имало
съприкосновение между св. В. и подсъдимия, вследствие на което последният
е паднал от тротинетката и по този начин е получил нараняванията си. Между
другото, фактът, че подсъдимият сам заяви, че обичайно пуши марихуана,
както и че има сериозни проблеми с вестибуларния апарат, напълно подкрепя
думите на Г. и прави падането от тротинетката лесно обяснимо.
Макар това да не е основополагащо в случая съдът следва да посочи, че
не кредитира и заявеното от подсъдимия, че по време на действията на
полицейските служители по претърсване и изземване - те са вързали кучето
му и са го малтретирали. Тези твърдения се оборват категорично на първо
място от показанията на всички присъствали на място лица, които заявяват, че
действително е имало малко кученце, но никой не го е тормозил, а на второ
място и от приложения фотоалбум от извършеното претърсване, от който
много добре се вижда (сн. 3 и сн. 4), че в действителност кученцето се
разхожда напълно свободно и необезпокоявано от никой.
Настоящият състав цени и всички приложение по делото писмени
доказателства, които са приобщени по предвидения за това ред, не са
оспорени от страните и напълно кореспондират с останалия доказателствен
материал.
По отношение на писмените доказателствени средства съдът следва да
посочи, че кредитира изцяло приложените протоколи за разпознаване по
фотоснимки, ведно с фотоалбуми, доколкото ги намира за изготвени по
предвидения за това ред. След като подсъдимият доброволно и съзнателно е
отказал да участва в разпознаване на живо (което безспорно е негово право),
съвсем закономерно разследващите са извършили разпознаване по снимки
(чл. 171, ал. 4 НПК), спазвайки всички правила по НПК – проведен е разпит,
при който свидетелите са посочили белезите, по които могат да разпознаят
лицето (чл. 170 НПК), снимката на лицето е била предоставена с още три
сходни снимки (чл. 171, ал. 4 НПК), присъствали са две поемни лица (чл. 171,
ал. 1 НПК) и за действието са съставени надлежни протоколи, съдържащи
всички необходими реквизити и подписи, и в които е вписано по какво
разпознаващият е разпознал лицето (чл. 171, ал. 7 и чл. 127 НПК).
Тук е мястото настоящият състав да посочи, че не възприема упреците
на защитата, че действията по разпознаване са били опорочени, доколкото
според подсъдимия той е бил призован по телефона, за да извършва
разпознаване на лицата, които са го били, а не самият той да бъде разпознаван.
В случая дори да се приеме, че това е било така (за което няма никакви
доказателства, а и е малко вероятно предвид изложеното в заявлението от
самия подсъдими, че няма да може да разпознае твърдените нападатели),
преди да се пристъпи към извършване на действието подсъдимият е бил
запознат с това, в какво действие се иска да участва и в какво качество. Той е
имал възможност да се консултира с адвокат преди провеждане на действието
и да прецени дали да участва или не. В случая, той е решил да се възползва от
15
правото си да не участва в разпознавания, като това му решение е зачетено от
разследващите органи и С. по никакъв начин не е заставян против волята си да
участва в разпознаване „на живо“. При това положение не може да се говори
за каквото и да е нарушаване на правата на подсъдимия, а единствено по
негова воля и в следствие на неговото решение - разследващите съвсем
законосъобразно са били принудени да прибягнат към извършване на
разпознаване в условията на чл. 171, ал. 4 НПК (по снимки).
С оглед изрично направените възражения от страна на защитата и
предвид указанията, дадени в Решение на СЕС (четвърта състав) от 7
септември 2023 г. по Дело С-209/22 г., съдът следва да отдели специално
внимание по отношение на действието по претърсване и изземване и
процесуалната годност на съставения за това протокол.
Настоящият състав е на мнение, че се касае за процесуално-следствено
действие, извършено по правилата на НПК, поради което и няма пречка да се
кредитира изготвеният протокол за него. Основните възражения на защитата
се концентрират около това, че полицейските служители са си послужили със
заблуда, за да бъдат допуснати в помещението, в което в последствие е било
извършено претърсването. По мнение на съда начинът, по който полицейските
служители са получили достъп до помещението е ирелевантен за
законосъобразността на последвалото процесуално-следствено действие. Това
е така, доколкото НПК не поставя като изискване за провеждане на
претърсването и изземването да има задължително съгласие за това от
ползвателя. Тъкмо напротив – претърсването може се извърши въпреки
несъгласието на ползвателя (а и обичайно е така) или дори въпреки неговото
активно противопоставяне, както и при определени хипотези – дори при
неговото отсъствие. При това положение дали С. е щял да осигури достъп до
имота, ако от самото начало му е била съобщена истинската причина за
посещението, или не – е ирелевантно за законосъобразността на
претърсването.
По мнение на настоящия състав - в случая се установява, че
полицейските служители са извършвали оперативно-издирвателна дейност по
проверка на постъпил сигнал за лице, разпространяващо наркотични вещества
и предвижващо се с тротинетка. Целта на посещението е била да се установи
къде точно пребивава то в рамките на комплекса, както и да се потвърди или
отхвърли версията, че именно С. е това лице. Действията на полицейските
служители по легендировка и зашифроване на истинския повод за
посещението, по мнение на съда, са типичен пример за използване на
оперативна комбинация, която е напълно допустима при осъществяване на
оперативно-издирвателната дейност съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Основното в случая е, че в момента, в който в следствие на използването на
способите и средствата на оперативно-издирвателна дейност, полицейските
служители са констатирали данни за евентуално извършено престъпление
(доловили са характерна миризма на марихуана и за видели обекти, които са
оприличили на наркотични вещества), те не са продължили с провеждането на
16
оперативни действия, а незабавно са престъпили към извършване на
процесуално-следствени действия по реда на НПК – запазили са
местопроизшествието, осигурили са присъствието на технически-помощник и
поемни лица и т.н.
С оглед на това съдът не счита, че само това, че С. е допуснал полицаите
в апартамента, погрешно смятайки, че те идват по един повод, когато в
действителност причината за посещението е била друга, в конкретния случай
се явява обстоятелство, което да дискредитира последвалото претърсване и
изземване в апартамента.
Самото процесуално-следствено действие е било извършено съобразно
разпоредбите на НПК. В случая първоначално полицейските служители са
разполагали с обща и неконкретизирана информация, която е пречила да
поискат предварително разрешение от съдия за извършване на претърсването
и изземването, най-малкото защото до момента на посещение в к.к. „**“ те
дори не са знаели в кой точно апартамент е отседнал С., нито са имали
сигурност, че именно той е лицето, за което се отнася информацията. Едва
след влизане в апартамента полицейските служители са имали необходимата
сигурност, че именно С. е лицето, за което се отнася информацията. Към този
момент вече е била налице неотложност от извършване на претърсването,
предвид съвсем реалната опасност от невъзможност за запазване и събиране
на доказателствата, ако се изчака, поради което и правилно полицейските
служители са пристъпили към претърсване и изземване по реда на чл. 161, ал.
2 НПК. По време на това действие е присъствал ползвателят С. и две поемни
лица, с което е спазено изискването на чл. 162, ал. 1 НПК. Макар св. М. да
твърди, че не е присъствал на претърсване, а се касае за „протокол за
съдействие“, на база на показанията на св. К., настоящият състав достига до
извод, че в действителност на място е имало две поемни лица, а действията на
полицейските служители са били наблюдавани и от други представители на
обществеността (св. Ч.), с което изискването на НПК е спазено. За действието
е бил съставен надлежен протокол, който е бил подписан от всички
присъстващи, като подс. С. е имал възможност да изложи своите обяснения за
намерените вещи, вписвайки че веществата са негови, за лична употреба,
поради болки. Нещо повече – видно от показанията на св. К. – непосредствено
по време на провеждане на действието – подсъдимият му е съобщил, че
полицаите са му намерили марихуаната, поради което и за настоящият състав
не остава никакво съмнение, че отразените в протокола обстоятелства, са
правдиви и така фиксираните и иззети обекти са се намирали в апартамента и
са принадлежали на подсъдимия. Протоколът от извършеното действие е бил
предоставен на съдия от съответния съд в предвидения 24-часов срок, така
както изисква чл. 161, ал. 2 НПК, като с Определение № 2036/07.10.2022 г. по
НЧД № 3792/2022 г. на РС-Бургас, той е бил надлежно одобрен.
При това положение настоящият състав е на мнение, че действието по
претърсване и изземване е било извършено съобразно правилата на закона,
поради което и изготвеният за него протокол се явява годно доказателствено
17
средство за отразените в него обстоятелства и няма причина да бъде
изключван от доказателствената съвкупност.
Съдът цени и заключението на приложената СФХ експертиза, която
намира за пълна, изчерпателна и научно-обоснована. Вещото лице убедително
е отговорило на всички поставени въпроси, като страните също не изложиха
доводи против приемането на заключението му, поради което и за съда не
съществува причина, поради която да не му се довери.

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както
авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 1, изречение първо, предложение четвърто
от НК.
На първо място от обективна страна инкриминираната форма на
изпълнителното деяние на престъплението, вменено във вина на С., се
изразява в „държане” на наркотичните вещества. Съдът счита, че от
показанията на всички присъствали при претърсването и изземването лица,
включително и от показанията на св. К., в частта, че подсъдимият му е
споделил, че полицаите са намерили марихуаната му, както и от протокола за
претърсване и изземване, с направеното в него отбелязване от подсъдимия, че
вещите са негови, и не на последно място от обясненията на самия подсъдим,
в частта, че е употребявал марихуана включително и по време на престоя му
гр. Созопол - безпротиворечиво се установява, че към момента на извършване
на претърсването и изземването наркотичните вещества са се намирали в
обитавания единствено и само от него апартамент, поради което и именно той
е упражнявал фактическата власт над тях. Това е напълно достатъчно да
обоснове извод, че с поведението си С. е „държал” наркотичните вещества,
поради което и е осъществил горепосочената форма на изпълнителното
деяние. Следва да се отбележи, че безпротиворечиво възприето е в съдебната
практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен физически
контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно
извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху
него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д.
№ 5/2012 г. на ВКС, III н.о.).
На следващо място от обективна страна, видно от заключението на
приобщената СФХЕ - процесните вещества са коноп с общо нето тегло от
31,068 грама и хашишово масло, с нето тегло 0,096 гр. на обща стойност
188,80 лв. И двете вещества и техният активен компонент –
тетрахидроканабинол, нямат легално производство и употреба и подлежат на
18
контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите. Тези вещества са включени в Списък № I към Приложение № 1
на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
поради което и се явяват високорискови наркотични вещества по смисъла на
ЗКНВП.
Подсъдимият С. не е имал разрешително за държането на въпросните
вещества, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл.
73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това - поведението му се квалифицира
като престъпление.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма
на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като С. е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е
обективирано в неговото поведението. Интелектуалната страна на умисъла
обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки в апартамента, който обитава,
той упражнява фактическа власт върху високорисковите наркотични
вещества, без да има разрешително за това, като от волева страна е искал
именно това упражняване на фактическа власт. Видно от обясненията на С. –
той сам употребява марихуана, поради което и безспорно му е известно, че
това вещество принадлежи към групата на високорисковите наркотични
вещества и поради това е забранено, както за употреба, така и за държане и
разпространение.
Наред с прекия умисъл за държане на наркотичните вещества, съдът
счита, че в конкретния случай е налице и допълнителният признак от
субективна страна, а именно държането да е с „цел разпространение“. Трайно
установено в съдебната практика е разбирането, че за целта на дееца, като
факт от неговия вътрешен живот, се съди като се преценят всички факти и
обстоятелства от обективната действителност, които съпътстват престъпното
деяние. Утвърдено е и становището, че в тези случаи преки доказателства е
трудно да има, като доказването се извършва чрез индиции. В конкретния
случай съдът отчита, че по делото са събрани доказателства от разпитаните св.
В., св. П., св. Г. и св. Д., които както вече стана дума, посочват, че в период
много близък до инкриминираната дата, подсъдимият нееднократно е
продавал същия вид наркотично вещество, като намереното в апартамента –
марихуана, както и е предоставял машинката /„вейп“/електронна цигара/ с
хашишово масло на бармана във „**“, за да пуши от нея. Това, в комбинация с
количеството марихуана надхвърлящо обичайното за лична употреба – над 30
грама (със сравнително висок процент на активно-действащия компонент),
разпределена в различни опаковки и поставена на различни места в
апартамента, е достатъчно на настоящия състав да приеме, че държането е
било именно с цел разпространение, а не за лична употреба, както застъпва
подсъдимия.
19
Вярно е, че в апартамента не е била намерена електронна везна или
пакетчета, както правилно отбелязва защитата, но само това обстоятелство не
може да доведе до извод, че не е имало как подсъдимият да разделя
веществото на отделни топчета. Най-малкото – няма никакви твърдения
свидетелите да са претегляли купеното количество, за да са сигурни, че то е
точно един грам. При това положение не би представлявало никаква трудност
за подсъдимия при оформяне на отделните дози, да не използва везна, а да ги
разделя „на око“ на количество, приблизително равно на един грам. Липсата
на пакетчета пък е лесно обяснима с това, че нито един от свидетелите не е
твърдял топчетата, които си е закупувал да са били поставени в отделни
пакетчета, поради което и не буди никакво недоумение, това, че такива не са
били намерени.
Отново във връзка направените възражения от защитата, че няма как
машинката с „използвана течност“ (Обект 2) и „недопушен фас“ (Обект 1) да
са били държани с цел разпространение, следва да се посочи, че видно от
свидетелките показания – машинката с течност очевидно не само, че е била
държана с цел разпространение, а и реално поне веднъж е била
разпространена, чрез предаването й от подсъдимия на бармана на „**“, за да
пуши той от нея. Що се касае до марихуаната в Обект 2 – то тя е цигара с нето
тегло от малко над половин грам, а не „недопушен фас“, което от една страна
сочи, че е напълно годен обект за държане с цел разпространение, а от друга –
идва да покаже, че реално за една цигара с марихуана е напълно достатъчно и
половин грам от наркотика, което напълно съответства с приетото в теорията,
че типичната цигара с коноп съдържа между половин и един грам коноп (по-
подробно виж - Д., Р., „*“, изд. „Мишлена“, 2006 г., стр. 248). Т.е. с общото
намерено количество в апартамента на С. спокойно биха могли да се направят
около 60 стандартни цигари, което по мнение на съда е много над количество,
което може да се приеме за лична употреба.
На последно място, с оглед направеното под евентуалност искане от
защитата за преквалифициране на деянието като маловажен случай,
настоящият състав следва да посочи, че в конкретния случай то не може да
бъде споделено. В съдебната практика трайно и последователно се приема, че
въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т.
9 НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния
вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в
зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на
други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за
маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от
значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл -
Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние
представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите
20
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното
(Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II н.о., Решение №
306/2009 г. на III н.о.).
В настоящия случай, нито количеството, нито стойността на
наркотичните вещества е пренебрежимо малка. Наред с това се събраха
доказателства, че целта на държането е разпространение на наркотичните
вещества, което драстично увеличава обществената опасност на извършеното.
Не следва да се отминава обстоятелството, че към датата на деянието
подсъдимият е бил на възраст от * години (далеч от долната граница на
пълнолетието), при което извършеното не може да се разглежда като резултат
от недооценка на престъпния му характер и последиците от извършването му.
На последно място, но не и по значение, видно от обясненията на подс. С. – за
него ни най-малко не е смущаващо да се разхожда из обществени места в гр.
Созопол и да пуши марихуана, което е показателно за неговото отношение
към охранявания кръг обществени отношения.
Поради горното - съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с
деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост, по
мнение на настоящия състав не сочи на по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид, поради
което и съдът не споделя доводите на защитата за евентуално квалифициране
на престъплението като такова по чл. 354а, ал. 5 от НК.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен,
законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 до 8 години
и кумулативно наказание „Глоба“ в размер до пет хиляди до двадесет хиляди
лева.
В случая съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, като и най-лекото предвидено в
закона наказание за конкретното престъпление е несъразмерно тежко, поради
което при определяне на наказанието приложение следва да намери
правилното на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК. Това е така, доколкото в полза на
подсъдимия следва да се отчете фактът, че количеството на наркотичното
вещество, макар и да не е пренебрежимо малко, все пак не е и значително,
както и че се касае за сравнително млад човек, който има здравословни
проблеми, които безспорно влияят на качеството му на живот и му пречат да
започне постоянна работа. Тук е мястото обаче съдът да посочи, че
твърденията на подсъдимия, че употребява марихуана, за да облекчава
болките си, няма как да се възприемат за извинителна причина или да доведат
до отпадане на отговорността му, дори и да се докажат. Това е така, доколкото
21
в нито един от множеството медицински документи, приложени от него, не се
установява да му е предписвана под каквато и да е форма, такава терапия,
поради което и се налага изводът, че решението му да използва наркотици, е
изцяло негов избор, а заявеното под форма на последна дума, че чрез
употребата на наркотици той цели да „съхрани здравето си“, няма как да бъде
отчетено като сериозно. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
отчита и чистото съдебно минало на С..
Отегчаващи отговорността обстоятелства, извън тези, взети предвид
при квалифициране на деянието, съдът не констатира.
В случая санкционната част на нормата на чл. 354а, ал. 1 НК предвижда
наказание с минимум от две години лишаване от свобода, поради което и на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК съдът следва да определи наказание под този
минимум. С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че конкретният размер
на наказанието следва да бъде значително под долната граница на
наказанието, а именно - ШЕСТ месеца „Лишаване от свобода“. Наред с това,
съдът счита, че на основание чл. 55, ал. 3 НК на подсъдимия не следва да се
налага и кумулативно предвиденото наказание „Глоба”, доколкото същият,
предвид здравословните си проблеми, е затруднен да упражнява труд, поради
което и глоба, дори в минимален размер, би се явила непосилна за него и по
никакъв начин не би способствала за постигане на целите на наказанието.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би
могло да постигне целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще
способства за поправянето и превъзпитанието на С. и наред с това ще му
въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане на целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения не е необходимо наложеното
наказание да се изтърпи ефективно. Налице са и останалите предпоставки по
чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на извършване на деянието подс. С. не
е бил осъждан на „Лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, а
срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, поради
което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода, следва да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане в
сила на настоящата присъда.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери
подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В
настоящия случай в досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 206,14
лева, поради което и подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по
сметка на ОДМВР-гр.Бургас. На основание чл. 190, ал. 2 НПК подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС-Бургас и сумата от 5.00
22
лева - представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.
По веществените доказателства:
По делото има приобщени веществени доказателства - остатък от
наркотични вещества, предадени в ЦМУ, които на основание чл. 354а, ал.6
НК, вр. с чл. 112, ал.2 НПК следва да бъдат отнети в полза на Държавата и
унищожени след влизане в сила на настоящата присъда.
По делото има приложени и: 1 бр. прозрачен полиетиленов плик „клипс“
с размери 8/13,5 см, с филтър от угарка и стикер с ВД № М0263; 1 бр. черна на
цвят,метална електронна цигара марка „Eleaf, модел „iStick MELO” /без
изпарителя/; 1 бр. прозрачен, стъклен буркан с вместимост 0,580 л. и етикет с
надпис „Philicon” домати белени на кубчета“, с бяла, метална винтова
капачка; 1 бр. бяла полиетиленова торбичка с дръжки съдържаща 3 /три/ броя
прозрачни, полиетиленови плика „клипс“ с размер 8/15,8 см. и парчета
алуминиево фолио; 1 бр. черен полиетиленов плик, със стикери за ВД -
Протокол № Е 873/2022г. с печат на сектор БНТЛ ОДМВР Бургас; 1 бр. черен
полиетиленов плик, със стикери за ВД № М0266; 1 бр. черен полиетиленов
плик, със стикери за ВД № М0265; 1 бр. изпарител от електронна цигара
марка „Eleaf, модел „iStick MELO”, запечатан и подпечатан в плик на сектор
БНТЛ - ОД МВР Бургас № Е873/22 „Изпарител от обект № 2“ и 1 бр.
туристически сак, лилав на цвят ведно с намиращи се в него найлонови
торбички, които като вещи с незначителна стойност, следва да се унищожат
по предвидения в ПАС ред.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи по надлежния ред на страните, че мотивите на присъдата
са изготвени.


ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
23
Съобщи за изтекли лични данни