Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.09.2020г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На седемнадесети
август година 2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К. Сл.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 2306 по
описа на съда за 2020 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на А.П.М., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно
постановление № 19-0346-000447/15.04.2020 г., издадено от началника на група в сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР
гр. Созопол, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание„глоба”,
в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на
НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът намира жалбата за
допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и
съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на
ЗАНН.
В съдебно заседание,
жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител.
Поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се
явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не
ангажират нови доказателства. Не правят искане за разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 28.12.2019 г. в 16:27 часа в
с. Равадиново, на ул. „Без име“, в посока от язовир на с. Равадиново към селото,
проверяващи – полицейски служители установили, че жалбоподателят като водач на
лек автомобил – „Мицубиши Пажеро“, с per № А…..КМ, управлявал собствения си автомобил,
след употреба на алкохол 1,38 /едно цяло тридесен и осем/ промила, установено с
техническо средство Дрегер 7510 с № ARDN-0061. Бил издаден талон за медицинско
изследване № 0069985, като била взета кръв за химичен анализ, която установила
0.84 промила алкохол в кръвта.
За
констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на административно
нарушение, в присъствие на жалбоподателя, който той подписал, без възражения.
Административнонаказващият
орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал
обжалваното постановление, с което за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание„глоба”, в размер на
1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
При извършената от
съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха
съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на
един свидетел, като на нарушителя е връчен препис т.е. началото на
административно - наказателното производство е поставено по регламентираната в
ЗАНН процедура. В
АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН реквизити. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до накърняване правото на защита на нарушителя и съответно до порочност
на административно - наказателното производство.
В съдебно заседания,
актосъставителят потвърждава изложеното в АУАН и в НП.
Фактическата обстановка в АУАН се оспорва от жалбоподателя, като
той твърди, че не е извършил
описаното в НП. Същият не отрича, че е употребил алкохол, но ангажира
доказателства, че горепосоченото МПС е било управлявано от негов познат – св. У..
При разпита си в съдебно заседание, последният потвърждава, че е управлявал
автомобила на жалбоподателя до своя имот, където двигателят е угаснал. Заявява,
че нарушителят е продължил пътя си пеша. Свидетелят В. заявява, че е видял
горепосочения автомобил в движение, но не е видял кой го управлява и по –късно
е видял жалбоподателя да се движи пеша. Съдът кредитира показанията на св. У.и
св. В., тъй като намира, че същите се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Казаното от двамата свидетели обаче, не изключва възможността в
определен момент автомобилът да е бил управляван от жалбоподателя. Св. У.и св.
В. са очевидци на действията на М. в различни времеви отрязъци, поради което е
възможно нарушителят да е управлявал автомобила си в момент, различен от този,
който описват свидетелите. В същото време, актосъставителят е категоричен, че
именно жалбоподателят е управлявал собствения си автомобил, като изрично
заявява, че е възприел именно него на шофьорското място. Св. С. е полицейски
служители, показанията му са последователни и непротиворечиви, подкрепят се от събраните
по делото доказателства, поради което Съдът, независимо от наведените доводи от
жалбоподателя, че са неистинни, ги кредитира изцяло и намира твърдението на
жалбоподателя за защитна теза, с цел избягване на административно наказателна
отговорност..
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП предвижда, че „На водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози“. С оглед
липсата на доказателства в обратен смисъл, Съдът намира, че горепосоченото
нарушение е безспорно установено.
Процесното нарушение е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал,
че поведението му е обществено вредно и укоримо, т.е. това, че чрез деянието си
нарушава установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремил към
този резултат.
Наложеното наказание по чл. 174,
ал. 1, т. 2 ЗДвП е с фиксиран размер и не може да бъде изменено от съда,
предвид установеното с химическа експертиза количество алкохол в кръвта – 0.84
промила. Наложеното наказание е адекватно на тежестта на извършеното,
съответства на степента на обществена опасност на деянието и е достатъчно за
постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.
Единствено за пълнота, съдът
следва да отбележи, че не е налице маловажност на случая. Липсата на вредни
последици, не е елемент от състава на нарушението за което жалбоподателят е
привлечен към административно - наказателна отговорност.
Предвид гореизложеното, съдът
намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което
следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, но с
оглед обстоятелството, че АНО не е направил искане за разноски, Съдът не дължи
произнасяне и те остават както са направени от страните.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0346-000447/15.04.2020 г., издадено от началника на група в
сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Созопол против А.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***
против, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание„глоба”, в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О: К.СЛ,