Решение по дело №190/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица]обжалва решение №21/20.01.2025г. на ДРС, постановено по АНД №646/2024г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на ЕФ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът чрез пълномощника, излага съображения за правилност и законосъобразност на въззивното решение. Претендират се разноски.

Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на районния съд.

Предмет на касационно оспорване е решение на ДРС №21/20.01.2025г., постановено по АНД №646/2024г., с което е отменен ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** на Агенция „Пътна инфраструктура“. „ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ АЙ ТИ“ ЕООД, ЕИК ********* е санкционирано като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. на основание чл.187а, ал.2, т.3 и чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗП. В ЕФ е посочено, че независимо от налагането на санкцията дружеството дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното ППС, в размер на 227 лв. Записано е и че нарушителят може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14 дневен срок от получаването на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 150 лв. при спазване на чл.189е, ал.3 и 4 от ЗДвП.

ДРС е формирал извод за незаконосъобразност на ЕФ, приемайки че е налице ненадлежно описание на нарушението от обективна страна, както и че неправилно е ангажирана отговорността на дружеството чрез издаване на ЕФ, вместо чрез издаване на НП.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. Същото е и правилно, по следните съображения:

Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на „ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ АЙ ТИ“ ЕООД срещу ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** на Агенция „Пътна инфраструктура“. Прието е, че на 08.08.2023 в 03.41ч. е установено нарушение с товарен автомобил РЕНО Т с рег.№[рег. номер], с технически допустима максимална маса 25300, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 60, в състав с ремарке с обща техническа допустима максимална маса на състава 70000, в община Бобошево за движение по А-3, км 72+831 с посока намаляващ километър, включено в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №10092, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-3, км 72+831. За констатирано нарушение на чл.102, ал.2 от ЗП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр.с чл.179, ал.3б от ЗДвП е издаден процесния ЕФ.

Касационният съд, съобразявайки решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. на СЕС, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, намира, че наложеното наказание е непропорционално, поради което и ЕФ се явява незаконосъобразен. Нарушен е основния принцип на пропорционалност, съгласно който налаганата санкция следва да бъде съобразена с тежестта на извършеното нарушение, като същевременно се гарантира и възпиращия ефект на наказанието. Принципът изисква не само определяне състава на нарушението, определяне на правилата относно тежестта на санкцията, но и отчитане на конкретните факти и обстоятелства при извършване на деянието. В случая законодателят е определил фиксиран размер на санкцията от 2500 лв. и е изключил възможността съдът да изменя размера с оглед установени конкретни смегчаващи отговорността обстоятелства. СЕС приема, че налагането на наказание във фиксиран размер за всяко нарушение, без да се предвижда различен размер на санкцията в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда националната система от наказания, е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на Съюза.

Предвидената „компенсаторна такса“ за освобождаване от административнонаказателна отговорност не води до различен извод, тъй като същата отново е във фиксиран размер и не отчита тежестта на нарушението.

Касационният съд излага и съображения за наличието на по-благоприятен закон по см. на чл.3, ал.2 от ЗАНН, относими към изменението на чл.10б от ЗП, считано от 01.04.2024г.

Като е достигнал до краен правен извод за незаконосъобразност на ЕФ районният съд е постановил правилно решение, което ще бъде оставено в сила.

С оглед изхода от правния спор съдът присъжда разноски на ответника на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в размер на 660 лв. адвокатско възнаграждение. Размерът не се явява завишен, поради което не следва да се намалява.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №21/20.01.2025г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №646/2024г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], [улица]да заплати на „ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ АЙ ТИ“ ЕООД, ЕИК ********* съдебни разноски в размер на 660 лв. /шестстотин и шестдесет/.

Решението е окончателно.