Р Е
Ш Е Н
И Е
№201, 21.07.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На девети юли две хиляди и двадесета
година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Сребрена Русева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2534 по описа за 2019г. на РРС
Предявени
са обективно съединени искове по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.
Депозирана е искова молба от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ООД, с която молят съда да приеме за
установено по отношение на отв. С.Н.Д., че дължи на ищеца сумата от 98.15лв-
главница, сумата 38.68лв-договорна лихва от 21.06.17г. до 06.10.18г.,сумата
107.26лв. неизпълнение на договорно задължение, сумата 420лв. разходи и такси по извънсъдебно събиране на
задължението, ведно със законната лихва върху главницата, както и разноските по
заповедното производство. Претендира и разноските в съдебното производство.
Ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№1535/19г. на
РРС. Издадена е заповед за изпълнение №3364/09.08.19г. На основание чл.415 ал.1
т.1 ГПК съдът е дал указания на заявителя в месечен срок да предяви иска си.
Ищецът
твърди, че ответникът е сключил договор за кредит „Бяла карта“ №*** от
17.06.2017г. с Аксес Файнанс ООД с максимален кредитен лимит от 100лв., като
ответникът е можел да усвоява суми до посоченият лимит съобразно желанието си.
Уговореният падеж е 2-ро число на месеца, при наличието на усвоени средства.
Върху усвоената и непогасена главница длъжникът дължи дневен лихвен процент от
0.12%, представляващ договорна лихва за периода 21.06.17г. датата на първата
транзакция до 06.10.18г. датата на предсрочната изискуемост, уговорена в чл.22
ал.1 от договора.
В
случай, че длъжникът не заплати дължимата на падежа главница и лихва, същият се
задължава да предостави на кредитора в 3дневен срок от падежа, т.е. до 5-то
число обезпечение чрез поръчители, отговарящи на определени от кредитора
условия. Задължението за предоставяне на обезпечение възниква за всеки отделен
случай на забава. При непредоставяне на обезпечение длъжникът дължи неустойка в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница. Неустойката се дължи за всяко
отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Начислява
се на всяко 6-то число. Кредиторът е начислил неустойки за неизпълнение на
договорно задължение в разме на 107.26лв.
При просрочие
на падежа длъжникът освен обезпечение дължи и заплащането на сума в размер на
15% от максималния кредитен лимит, която служи за частично погасяване на
задълженията му. При забава в някое от плащанията длъжникът дължи разходи за
действия по събиране в размер на 2.50лв./ден. Ако длъжникът плати 15% от
максималния кредите лимит, същият не дължи разходи по събирането, но дължи
неустойка. Страните са се уговорили, че при предсрочна изискуемост се начислява
еднократна такса от 120лв., която според кредитора няма характер на неустойка. Поради
трайната забава на длъжника, на 06.10.18г. кредитора твърди , че е обявил
предсрочна изискуемост.
Кредиторът е цедирал вземането на ищец вземането си спрямо ответника по
силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.16г. и
Приложение №1/23.04.19г.. За извършената цесия ищецът твърди, че е уведомил
длъжника.
Ищецът
представя договор за кредит Бяла карта, приложение към него, рамков договор за
цесия, приложение към него, уведомление за цесията.
Ответникът С.Н., редовно призован, не е отговорил и не се явява в с.з.
Съдът, след като взе предвид
становищата на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното: На 17.06.2017гг. между ответника и „Аксес Файнанс“ООД е
сключен договор за кредит „Бяла карта“ №***.
С него е уговорено кредитодателят да предостави на кредитополучателя
револвиращ кредит в максимален размер от 100 лв. като разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта, а кредитополучателят се
задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора. В чл.2 ал.2 също
така е записано, че заедно с подписването на договора кредитодателят предоставя
на кредитополучателя платежен инструмент кредитна карта с №***, издадена от „Интеркарт Файнанс“АД, а
кредитополучателят удостоверява, че получава запечатан плик, който съдържа
ПИН-код за ползване на картата. В чл.3 ал.2 от договора кредитополучателят се е
задължил да заплаща до всяко второ число на месеца текущото си задължение,
дължимо за предходния месец. Кредитът е уговорен за неопределен срок /чл.4
ал.1/ при фиксиран годишен лихвен процент по заема 43,2%, като съответно
дневният лихвен процент е 0,12% и лихвата се начислява всеки ден върху
усвоената непогасена главница. Годишният процент на разходите е уговорен в
размер на 45,9% /чл.4 ал.1 т.4/.
Същевременно
в чл.8 е посочено, че с подписването на договора кредитополучателят се
задължава да върне на кредитодателя усвоения кредит, ведно с начислената
договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на задължения по
договора и разходите за събиране, описани в договора.
В чл.15
от договора е посочено, че при неизпълнение на задължението на падежа кредитополучателят се задължава в срок от три
дни след падежа да предостави на
кредитополучателя допълнително обезпечение – поръчителство от физическо лице,
което да е над 21 години с минимален осигурителен доход от 1500 лв., да работи
от поне 6 месеца по безсрочно трудово правоотношение, да няма кредитна история
или да има такава със статус „редовен“, да представи съответната служебна
бележка от работодател и да не е поръчител или кредитополучател по друг активен
договор с паричен заем с „Аксес Файнанс“ ООД.
В чл.20 от договора страните са
уговорили, че в случай, че кредитополучателят
не представи допълнителното обезпечение в посочения в чл.15 срок дължи на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение на настоящия месец, като
неустойката се начислява на всяко отделно неизпълнение на задължението
съответно на шесто число на месеца, когато не е погасено до пето число на
следващия месец текущото задължение.
В чл.21 ал.4 от договора е записано,
че при забава за плащане на текущо
задължение по договора кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за
действията по събиране на задълженията в
размер на 2.50лв. за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение, а
в следващата ал.5-че при предсрочна изискуемост дължи еднократно заплащане на
такса в размер на 120 лв. за разходите на кредитодателя за дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебното
събиране на задължението на кредитополучателя.
Отделно в чл.21 ал.3 е записано и
задължението на кредитополучателя за заплащане на законна лихва за забава за
всеки ден забава.
Поредността, в която следва да се погасяват
вземанията е посочена в чл.12 ал.2 от договора-1. лихва за забава върху дължима
главница, 2. разходи за събиране на вземането по чл.22 ал.4 от договора, 3. разходи
за събиране на вземането по чл.22 ал.5 от договора, 4. начислени неустойки за
неизпълнение, 5. договорна лихва и 6. главница, като последните три вземания са разграничени по периоди на
възникване.
На всяка страница от договора за кредит
са поставени подписи на двете страни. Двете страни са подписали и Приложение №1
към договора, съдържащо условията за ползване на международна платежна карта White
Card /Access
Finance/
iCard. Подписите тук са само на
последната страница, на която са записани и конкретните такси за плащане и
теглене на суми с карта.
В договора е посочен телефонния номер на
ответника – ***, а в чл.10 ал.5 е записано, че кредитодателят има право да
изпраща съобщенията до длъжника, вкл. и това за предсрочна изискуемост на
неговия личен акаунт, който той е длъжен да си създаде на конкретно посочен в
договора сайт, а в чл.10 ал. 2 е уговорено изпращането на кратко текстово
съобщение на всяко първо число от месеца
с размера на текущото му задължение.
С договор от 11.11.2016г. „Аксес
Файнанс“ООД е прехвърлил на ищеца “Агенция за
контрол на просрочени задължения”АД свои изискуеми и ликвидни парични вземания по договори за
заем и договори за потребителски кредит, като вземанията се индивидуализират в
Приложение №1 към договора, съставено на хартиен носител, подписано и
подпечатано от двете страни. В такова приложение на л.27 от делото е записано
вземането срещу ответника, като е посочено, че отпуснатата главница е в размер
на 100 лв., неплатения остатък е 98.15лв., лихвата за забава е 6 лв., остатъка
от договорната лихва е 38.68 лв., неплатеният остатък от таксите е 527.26лв., а
общо дължимата сума към 23.04.2019г. е 670.09лв.
Управителят на „Аксес Файнанс“ООД е
издал потвърждение за сключената цесия на основание чл.99 ал.3 ЗЗД /л.26/.
По ч.гр.д.№1535/2019г. по описа на РС
Разград е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за заплащане на сумата 98.15лв. главница по
договор за кредит, ведно със законната лихва от 07.08.2019г., сумата 38.68лв. договорна лихва за периода 21.06.2017г.-06.10.2018г.,
сумата 107.26лв. неустойка за неизпълнение на задължение, сумата 420лв. разходи
и такси за извънсъдебно събиране, сумата 8.59лв. законна лихва за периода 07.10.2018г.-30.07.2019г., сумата 25лв. разноски по делото и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение, като е посочено, че вземането произтича от
договор за кредит „Бяла карта“ с № 508223 с „Аксес Файнанс“ООД.
Уведомлението за цесия е приложено към
исковата молба и е връчено на ответника по месторабота.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва да установи дали вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение съществува, дали неговият размер е
този, посочен в заповедта и дали той е
титуляр на вземането.
В
случая ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към настоящия
момент именно той има право да търси изпълнение на вземането. Уведомлението за
извършената цесия е връчено на длъжника едва в хода на настоящото производство.
Следователно едва след тази дата това прехвърляне става действително за него,
т.е. не би могъл да изпълни валидно на стария кредитор. По настоящото дело
въпросът за действието на договора за цесия по отношение на длъжника е само
теоретичен, тъй като не се твърди плащане на предишния кредитор след датата на
извършване на цесията.
Предвид
наличието на валиден договор за заем и представените доказателства за теглене
на сумите от ответника за същия е възникнало задължение да заплати усвоената от
него главница в размер на 100 лв. С оглед договора за цесия, който също е
валиден, това задължение към датата на приключване разглеждането на делото е
към ищеца.
Уговорената в договора договорна лихва от
43,2%, респ. ГПР от 45,9% е в рамките, регламентирани в чл.19 ал.4 от ЗПК,
поради което ответницата дължи и заплащане на договорна лихва за периода 21.06.2017г.-06.10.2018г.
в размер на 38.68лв.
По
отношение на иска за установяване на задължение за заплащане на неустойка в
размер на 107.26 лв., за да прецени валидността на това задължение, съдът
следва да прецени разпоредбата на чл.143 ЗЗП, който е приложим и към процесния
договор, по който едната страна е действала като физическо лице и не по
занятие, определя като неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца /в случая ищеца/ и потребителя /в случая ответника/, а
разпоредбата на чл.146 ал.1 урежда законовата санкция, че неравноправните
клаузи в договорите са нищожни. Единствената възможност такава клауза да бъде
действителна е когато е договорена индивидуално, за каквото индивидуално
договаряне в случая няма твърдение от ищеца и не са представени съответните
доказателства. Конкретно т.5 от
чл.143 ЗЗП в примерното изброяване
на такива неравноправни клаузи сочи и задължението на потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. В случая с уговарянето на неустойката в чл.21 от договора в размер на 10%
върху цялата усвоена и непогасена главница за всеки месец на забава,
увеличава обезщетението за забава до размери, които който явно противоречат на
изискванията за добросъвестност, като конкретно качва годишния процент на
разходите над посочения в чл.19 ал.4 ЗПК. Предвид начина, по който е записано
задължението на длъжника, то неговото неизпълнение е почти сигурно, което е още
един аргумент в подкрепа на недобросъвестността на търговеца при уговаряне на тази неустойка.
Ето защо съдът намира, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП
и е нищожна както на основание чл.146 ал.1 ЗЗП, така и на основание чл.26 ал.1,
пр.3 от ЗЗД.
Ето защо искът за установяване на
задължението за заплащане на неустойка в размер на 107.26лв. се явява
неоснователен и недоказан.
Претенцията
за заплащането на сумата от 420лв. такса разходи за извънсъдебно събиране е
неоснователна. Всички такси, събирани от кредитора следва да бъдат начислявани
за конкретни услуги, различни от изпълнението на задълженията на му като страна
по договора. Тъй като такива конкретни услуги не се сочат, съдът намира, че по
същество тази такса се явява още едно обезщетение за забава. Независимо за
какъв период от време се отнася, това обезщетение за забава в размер на 420лв.
при главница от 100лв. се явява неоснователно високо и на основание чл.143 т.5
от ЗЗП е неравноправна клауза, независимо дали е част от текста на договора или
на Тарифа.
Тъй като съдът не се е произнесъл по
заявеното от ищеца оттегляне на иска за установяване на задължение за заплащане
на обезщетение за забава в размер на 8.59 лв. за периода 07.10.2018г.-30.07.2019г.,
което ищецът е направил в срока, в който е следвало да отстрани нередовността
на исковата молба, като внесе д.т. за разглеждане на всеки от предявените
искове, то съдът следва да направи това в съдебното решение, като едновременно
с това и обезсили заповедта за изпълнение в тази й част.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените от него разноски и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска. Направените по делото разноски са 175лв. –заплатена
държавна такса. Съответно юк.възнаграждение на ищеца следва да бъде определено към
минимума от 150лв. Така съразмерно на уважената част от исковете ответникът
следва да заплати на ищеца сумата 36.06лв. разноски и 30.90лв. юк.възнаграждение.
Съответно по ч.гр.д.№1535/2019г. тези суми са 25лв. за държ.такса и 10.30лв. за
юк.възнаграждение.
По гореизложените съображения, Съдът:
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Н.Д.,
ЕГН ********** от с.Д., ул.*** №***, че същият дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД, ЕИК *********,гр.София, ул.“Панайот Волов“№29 ет.3, представлявано
от Т. Я. К. сумата 98.15лв. /деветдесет и осем лева и петнадесет стотинки/ по
договор за договор за кредит „Бяла карта“ с №***/17.06.2017г. с „Аксес
Файнанс“ООД, ведно със законната лихва от 07.08.2019г. до окончателното
изплащане на главницата, сумата 38.68лв. /тридесет и осем лева и шестдесет и
осем стотинки/ договорна лихва за периода 21.06.2017г.-06.10.2018г., за които
задължения е издадена заповед за изпълнение №3364/09.08.2019 г. по ч.гр.д.№1535/2019г.
по описа на РС Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ предявени от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ООД, ЕИК ********* срещу Т. С. П. за установяване на
задължения за заплащане на сумите 107.26лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение и 420лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочено задължение като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С.Н.Д., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД, ЕИК ********* сумата
66.96лв. /шестдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/ съдебни разноски
и сумата от 35.30лв./тридесет и пет лева и тридесет стотинки/ разноски по
заповедното производство.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по иска за заплащане на сумата 8.59лв. обезщетение за забава за
периода 07.10.2018г.-30.07.2019г. и ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение №3364/09.08.2019
г. по ч.гр.д.№1535/2019г. по описа на РРС в тази й част.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото
да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №1535/2019г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: