Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1547
19.12.2019г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на четвърти
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №2377/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на „Айгер инженеринг“
ООД, ЕИК *********,
чрез пълномощника му по
делото адв.М. П., против Решение №2669 от 26.06.2019г., постановено по
гр.д. №4300/2019г. по описа на Районен съд-
Пловдив, ХV гр.с.,
с което са обявени за недействителни на
основание чл. 74, ал. 4 от КТ клаузата на чл. 5, б. (а) от сключения между М.Ц.С.
***, ЕГН
**********, и „Айгер инженеринг” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски” № 246, договор за
повишаване на квалификацията по чл. 234 от КТ от 27.02.2017 г., с нотариална
заверка на подписите от 02.03.2017 г., предвиждаща, че „в случай на предсрочно
прекратяване на програмата за обучение по инициатива на служителя, или поради
виновно неизпълнение на задълженията по настоящия договор, или в случай, че не
покаже добри резултати в хода на обучението, не покрие изискванията на
тестовете или не придобие сертификата от обучението, работодателят има право да
развали този договор с писмено уведомление с незабавен ефект, като в този
случай служителят се задължава да изплати на работодателя неустойка в размер на
направените от работодателя реални разходи до момента на прекратяването,
включващи, пропорционално на срока на протеклото обучение, част от: 1.
стойността на заплатата на служителя, 2.
социалните осигуровки за сметка на работодателя за същия период 3. всички други
разходи”, и клаузата на чл. 5, б. (б) от
сключения между М.Ц.С.,***,
ЕГН **********, и „Айгер инженеринг” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски”
№ 246, договор за повишаване на квалификацията по чл.
234 от КТ от 27.02.2017 г., с нотариална заверка на подписите от 02.03.2017 г.,
предвиждаща, че „в случай на прекратяване на трудовия договор преди изтичане на
срока по чл. 3, ал. d от настоящия договор, обучаемият е длъжен да заплати на работодателя
неустойка в размер на 3200 евро” като противоречащи на императивни разпоредби
на Конституцията на Република България и Кодекса на труда- чл. 48, ал. 3 от КРБ
и чл. 8, ал. 4 от КТ и чл. 242 от КТ. В жалбата се
излагат доводи за недопустимост
на решението, като се
иска обезсилването му
и прекратяване на
производството по делото.
Постъпил е
отговор на въззивната
жалба от насрещната
страна по нея- М.Ц.С.
***, ЕГН
**********, чрез пълномощника
й по делото адв. С. П., с
който същата се оспорва и
се иска потвърждаване
на обжалваното решение.
Предмет на
разглеждане в производството е и частна
жалба на „Айгер
инженеринг“ ООД, ЕИК *********,
чрез пълномощника му по
делото адв.М. П.,
против Определение №9942 от 05.09.2019г., постановено
по гр.д. №4300/2019г. по описа
на Районен съд- Пловдив, ХV
гр.с., с което е било
оставено без уважение
искането на дружеството
за изменение на
постановеното по делото Решение №2669 от 26.06.2019г. в частта
му за разноските. В частната
жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение,
като се иска отмяната
му и решаване на въпроса по същество чрез намаляване
на присъдените в полза на
ищцага разноски за
адвокатско възнаграждение от
1000 лв. на 400
лв.
Постъпил е отговор на
частната жалба от ответната страна
по нея- М.Ц.С. ***, ЕГН **********, чрез
пълномощника й по делото адв. С.
П., с който
същата се оспорва
и се иска
потвърждаване на обжалваното
определение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
По въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с искове на М. Ц. С. против „Айгер инженеринг“
ООД за прогласяване
за нищожни поради противоречието им с императивни разпоредби
на Конституцията на
Република България и
Кодекса на труда
на клаузите на
чл.5, б.А и б.Б
от сключения между страните договор за
повишаване на квалификацията по чл. 234 от КТ от 27.02.2017г., с нотариална заверка
на подписите от 02.03.2017г. От фактическа
страна по делото
няма спор между страните, а
и се установява
от писмените доказателства, че на 27.02.2017г.
между страните е
бил сключен трудов
договор, по силата
на който ищцата
е била назначена на длъжността „***“ в
отдел „М. и п.“ в ответното
дружество, като на
същата дата- 27.02.2017г.
между тях е бил сключен и договор
за повишаване на квалификация с нотариална заверка на
подписите от 02.03.2017г.
Съгласно клаузата на чл. 5, б. (а) от същия:
„в случай на предсрочно прекратяване на програмата за обучение по
инициатива на служителя, или поради виновно неизпълнение на задълженията по
настоящия договор, или в случай, че не покаже добри резултати в хода на
обучението, не покрие изискванията на тестовете или не придобие сертификата от
обучението, работодателят има право да развали този договор с писмено
уведомление с незабавен ефект, като в този случай служителят се задължава да
изплати на работодателя неустойка в размер на направените от работодателя
реални разходи до момента на прекратяването, включващи, пропорционално на срока
на протеклото обучение, част от: 1. стойността на заплатата на служителя, 2. социалните осигуровки за сметка на
работодателя за същия период 3. всички други разходи“, а съгласно
клаузата на чл. 5, б. (б) от същия
„в случай на прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока по
чл. 3, ал. d от
настоящия договор, обучаемият е длъжен да заплати на работодателя неустойка в
размер на 3200 евро”. Няма
спор, че трудовото
правоотношение между
страните е било
прекратено на 26.02.2019г.
на основание чл.325, ал.1, т.1 от
КТ. С обжалваното решение
съдът е приел,
че исковете са
допустими, а по същество- основателни,
тъй като оспорените от
ищцата клаузи от договора за повишаване
на квалификацията противоречат
на императивни разпоредби на
чл.48, ал.3 от Конституцията
на Република България
и чл.8, ал.4 и
чл.242 от Кодекса
на труда.
С въззивната жалба на
„Айгер инженеринг“ ООД се оспорват
единствено изводите на
съда за допустимост на исковете.
Излагат се съображения, че за
ищцата липсва правен интерес
от прогласяване на
нищожността на атакуваните
от нея клаузи от договора
за повишаване на квалификацията, тъй като трудовото правоотношение между страните е
прекратено, а работодателят
не е претендирал
каквито и да
са вземания спрямо нея
по посочените клаузи.
Тези доводи са
неоснователни. Целта на
гражданския процес е да
възстанови законосъобразното състояние
на гражданските правоотношения
и да установи със
сила на присъдено нещо действителното правно
положение между страните.
Ето защо в случаите, когато между
страните са възникнали
облигационни отношения по
сключен договор, предвиждащ
определени права и
задължения за тях, то при
наличие на спор същите имат
правен интерес да
установят със сила
на присъдено нещо действителността на
съответните клаузи от
договора, респ. съществуването или несъществуването на
предвидените в тях
права и задължения.
В настоящия случай
безспорно между страните
е налице сключен
договор за повишаване на квалификацията от
27.02.2017г., съдържащ оспорените
от ищцата клаузи,
които предвиждат определени
задължения за нея. По
делото действително няма данни
преди завеждане на делото ответникът да е отправял
претенции спрямо ищцата,
основаващи се на
посочените клаузи, но в
отговора на исковата молба,
както и във въззивната жалба,
същият е оспорил
допустимостта на иска
и е поискал
прекратяване на
производството по делото,
т.е. противопоставял се
е на установяването със
сила на присъдено
нещо на действителното правно
положение между страните, без
да изрази каквото
и да е
становище по основателността му,
т.е. дали клаузите-
предмет на исковата
претенция са действителни.
Според настоящия състав на съда при
това процесуално поведение
на ответника не би могло да
се приеме, че
за ищцата липсва правен интерес от водене
на делото. Съгласно
формираната практика на
ВКС длъжникът има
интерес от иск за
несъществуване на вземането и
когато не е
заплашен непосредствено от принуда
/процесуална или извънпроцесуална/, тъй като може да поиска
решение при признание на иска, а
ответникът по предявен отрицателен
установителен иск не може да предизвика прекратяване
на делото поради
отсъствието на правен
интерес у ищеца,
тъй като ищецът
има интерес да получи решение при
признание на иска и ответникът може
да удовлетвори този
интерес като направи
признанието /в този смисъл-
Определение №95 от 22.02.2018г. на ВКС по ч.гр.д.№510/2018г., ІV г.о.;
Определение №474 от
07.11.2019г. на ВКС
по ч.гр.д.№3063/2019г., ІV г.о./.
В настоящия случай липсва
признание на иска
от страна на ответника.
По въпроса за допустимостта
на предявен иск срещу
ответника „Айгер инженеринг“
ООД с предмет прогласяване на
нищожността на клаузи
със същото съдържание от договор
за повишаване на
квалификацията, сключен с
друг работник, вече
е формирана и съдебна практика /Определение
№858 от 11.12.2018г.
на ВКС по
гр.д.№2111/2018г., ІІІ г.о./, която приема иска за
допустим, доколкото интересите
на ищеца биха били накърнени в
резултат на приложението
на оспорените от него клаузи. Не могат да
бъдат споделени изложените
във въззивната жалба
доводи за отсъствието на правен
интерес за ищцата от предявяване
на иска предвид прекратяването на трудовото
й правоотношение с ответното
дружество. Този факт
няма отношение към наличието на правен интерес
в случая, тъй като действието на
оспорените от ищцата
клаузи, които предвиждат определени
задължения за нея
към ответника, не се
прекратява заедно с
трудовото й правоотношение, а
напротив- предпоставка за приложение
на клаузата на
чл.5, б.Б от договора
е именно прекратяването на последното, което не само
че не води до
отпадане, а засилва
интереса за ищцата
от прогласяване на нищожността й. Не
може да доведе до
други изводи и позоваването
от страна на жалбоподателя на приетото в
Решение №161 на
ВКС от 08.05.2015г.
по гр.д.№4848/2014г., тъй като
фактическата обстановка по
казуса- предмет на
посоченото решение е
различна- ВКС е
приел за недопустим
самостоятелно предявен иск
за прогласяване на нищожност
на трудов договор
след прекратяване на трудовото
правоотношение при наличие на
висящ процес по друго дело между същите страни,
в който се претендират последиците на недействителността. В
настоящия случай предявения иск не е
за прогласяване на
недействителност на сключения
между страните трудов
договор като юридически
факт, от който
е възникнало трудовото правоотношение, а
на клаузи от
договор за повишаване на квалификацията, а между страните не се води друго
дело, в което да се претендират
правни последици от същите
клаузи. Предвид горното
предявеният иск и
постановеното по него първоинстанционно решение
са допустими.
Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението съобразно посоченото в жалбата
и при служебна проверка
за допуснати при
постановяването му нарушения
на императивни
материалноправни норми, като
въззивният съд се произнесе
по правния спор между страните.
По отношение на възприетата от
районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е
обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора
към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за
установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл
от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В случая с
въззивната жалба не се
излагат доводи за
неправилност на решението, като при извършената
служебна проверка въззивният съд
намери същото за правилно, като
изцяло споделя съображенията на
първоинстанционния съд.
Оспорената от ищцата клауза
на чл.5, б.А от договора
за повишаване на квалификацията, предвиждаща
задължение на работника
за връщане на
изплатени от работодателя му трудови възнаграждения и социални осигуровки,
е нищожна и противоречи на
разпоредбите на чл.48, ал.1 и
ал.5 и чл.51
от Конституцията на Република
България, съгласно които всеки
има право на труд
и трудово възнаграждение, съответстващи
на извършената работа,
както и на
обществено осигуряване. Същата противоречи и
на разпоредбата на чл.8, ал.4
от КТ, съгласно която
отказът от трудови
права е недействителен. Клаузата
на чл.5, б.Б от
договора, предвиждаща при
прекратяване на трудовия договор
работникът да заплати
на работодателя неустойка
в размер на 3200 евро,
е нищожна и
противоречи на чл.48, ал.1 и ал.3
от Конституцията на Република
България, съгласно които всеки
има право на труд
и свободен избор на професия. Доколкото
в същата е уговорено
заплащане на неустойка от страна
на работника или служителя
във всички случаи
на прекратяване на трудовия
договор, а не
само при виновно
неизпълнение на поетото
от него задължение да
работи при работодателя
за определен срок,
както е предвидено
в разпоредбата на
чл.234, ал.3, т.2 от КТ, то тази договорна
клауза противоречи и на закона.
Тъй като
първоинстанционният съд е
стигнал до същите фактически
и правни изводи,
то обжалваното решение
следва да се потвърди,
като на основание чл.272 от ГПК
се препрати и към мотивите
му.
С оглед неоснователността на
въззивната жалба дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено
да заплати на въззиваемата страна направените пред въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв.
По частната жалба:
Същата е
подадена в срок, от
легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество,
е частично основателна.
За
да остави без уважение
подадената от „Айгер
инженеринг“ ООД молба
с правно основание
чл.248 от ГПК за изменение
на решението в частта му за разноските, първоинстанционният съд е
приел, че делото е с фактическа
и правна сложност, поради което заплатеното от
ищцата и присъдено с решението
адвокатско възнаграждение в
размер на 1000
лв. не е
прекомерно.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с две
искови претенции, като минимално
дължимото адвокатско възнаграждение по претенцията за
прогласяване на нищожност на
клаузата на чл.5, б. А
от договора е 200
лв., определено по реда
на чл.7, ал.1, т.1 от
Наредба №1 на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,
тъй като
посочената претенция е
неоценяема. Минимално дължимото
адвокатско възнаграждение по претенцията за
прогласяване на нищожност на
клаузата на чл.5, б. Б
от договора е 642,93
лв., определено по реда
на чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба №1 на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, тъй като
посочената претенция е оценяема. Предвид
горното минимално дължимото
съгласно посочената наредба
адвокатско възнаграждение за
процесуалния представител на
ищцата възлиза на
842,63 лв. Доколкото
делото е приключило в едно
съдебно заседание, не се
отличава с особена
фактическа или правна сложност
и по него са
събирани само писмени доказателства, съдът
намира, че заплатеното
от страната адвокатско
възнаграждение в размер на
1000 лв. е прекомерно,
поради което и на
основание чл.78, ал.5 от
ГПК в нейна полза
следва да се присъди по- нисък размер на разноските
за същото, а именно- 850
лв. Ето защо обжалваното
определение, с което молбата на
ответника е била
оставена без уважение,
следва да бъде отменено,
като вместо това се постанови изменение
на решението в
частта за разноските, като
същото се отмени
в частта му, с която
в полза на ищцата са
присъдени такива за адвокатско
възнаграждение за разликата над
850 лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2669
от 26.06.2019г., постановено по гр.д. №4300/2019г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ХV
гр.с., с което са
обявени за
недействителни на основание чл. 74, ал. 4 от КТ клаузите на чл. 5, б. (а) и б.
(б) от сключения между М.Ц.С. ***, ЕГН **********, и „Айгер инженеринг” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски”
№ 246, договор за повишаване на квалификацията по чл.
234 от КТ от 27.02.2017 г., с нотариална заверка на подписите от 02.03.2017 г.
ОТМЕНЯ Определение №9942
от 05.09.2019г., постановено по гр.д. №4300/2019г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ХV
гр.с., с което е било
оставено без уважение
искането на „Айгер инженеринг” ООД
за изменение на
постановеното по делото Решение №2669 от 26.06.2019г. в частта
му за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №2669
от 26.06.2019г., постановено по гр.д. №4300/2019г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ХV
гр.с., в частта му за разноските,
като ОТМЕНЯ същото в частта
му, с която „Айгер инженеринг” ООД, ЕИК
*********, е осъден
да заплати на М.Ц.С. ***, ЕГН **********,
разноски за адвокатско възнаграждение за разликата
над 850 лв.
ОСЪЖДА „Айгер инженеринг“
ООД, ЕИК *********,
да заплати на М.Ц.С.
***, ЕГН
**********, сумата от 500
лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.