Решение по дело №304/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с ал. 5 на чл. 172 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, по жалба на К. З. Б. от [населено място], чрез адв. В. П. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-1058-000166 от 27.11.2023 г. по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - [област], с искане за нейната отмяна.

Твърденията в жалбата са, че заповедта е незаконосъобразна, необоснована и не съответства на целта на закона. На първо място сочи, че при издаване на същата, АО не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК. Счита, че не са установени фактите по случая, като е доказано, че Б. не е отказал проверка за употреба на алкохол. Сочи, че му е бил издаден талон за медицинско изследване № 102333 на 25.11.2023 г., който подписал и получил, с който се явил в 2.08 ч. в Спешно отделение в МБАЛ- [област] и е дал кръвна проба за извършване на медицинско изследване, при което не е налице материално правната предпоставка за налагане на ПАМ. Претендира разноски по представен списък.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, жалбата се поддържа от процесуален представител, адв. П.. Представя заповед за налагане на ПАМ от 08.12.2023 г. за това, че при управление на МПС с употреба на алкохол с концентрация от 0.63 промила на жалбоподателя е прекратена регистрацията на управляваното МПС за срок от 6 месеца от 25.11.2023 г..

Ответната страна, с процесуален представител оспорва жалбата. Представя и писмена защита, моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема следното:

С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.2а, б."б" от ЗДвП, „прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 25.11.2023 г.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната административна преписка, както и Протокол за определяне на концентрацията приемане на алкохол-кръв и урина от 29.11.23 г. в 10.30 ч., взети от жалбоподателя с талон № 102333 за изследване и заключение с резултат 0.63 промила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

С обжалваната Заповед от 27.11.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, за това, че при извършена проверка на 24.11.2023 г. около 23.45 ч. в [населено място], на [улица], Б., като водач на МПС „Т. Л. К.“ с рег. № [рег. номер] на 25.11.2023 г. в 0.01 ч. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, като му е издаден талон № 102333 за изследване.

Видно от приложените по делото доказателства на 25.11.2023 г. в 2.08 ч. водачът се е явил за даване на биологична проба и такава е предоставена за изследване като резултата от същата е 0.63 промила, за което му е издадена нова заповед от 08.12.2023 г. за налагане на същата мярка в същия срок.

За извършеното нарушение е бил съставен АУАН, Серия ГА № 1113201/25.11.2023 г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, в който е посочен и издаден талон за медицинско изследване.

Видно от отбелязването в заповедта за прилагане на ПАМ, същата е връчена на адресата си на 29.11.2023 г., а жалбата е подадена на 01.12.2023 г. на електронната поща на съда и входирана на 04.12.2023 г. пред Административен съд – [област].

При тази фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Нормата на чл. 170, ал. 1 от ЗДвП постановява, че контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава.

По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от Министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по същия закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от закона случаи.

Със Заповед № 345з-1695/22.12.2022 г. Директора на ОД на МВР - [област] оправомощава длъжностни лица от ОД на МВР – [област], които да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, като в точка 1.7. от тази заповед, са посочени полицейски инспектори в сектор „ПП“ при ОД на МВР-[област] да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква "а" и т. 6 и т.7 от ЗДвП. От изложеното следва, че издалият оспорваната заповед е разполагал с правомощия за издаване на заповеди за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗДвП. В този смисъл оспорената заповед е издадена от орган, който притежава съответната материална и териториална компетентност.

Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2 буква "б" от ЗДвП.

Приложената по отношение на жалбоподателя мярка се основава на наличието на една от нормативно регламентираните хипотези по чл. 171, т. 2, б. "б" от ЗДвП - отказ на водача на МПС да бъде проверен с техническо средство за установяване употреба на алкохол.

Относно доводите, че не е налице отказ, доколкото лицето се е явило в МБАЛ и е дало кръв за медицинско изследване, съгласно издадения му ТМИ, съдът намира, че всеки от двата законово установени способа за установяване употребата на алкохол от водач на МПС – чрез съответни технически средства /отказ/ и/или медицински и лабораторни изследвания, има отделно практическо и правно значение.

Принудителната административна мярка се основава на данните в акта за установяване на нарушение, а именно отказа да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство на 25.11.2023г. в 0.01 ч.

В заповедта са посочени фактическите основания за издаване на акта - водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест дрегер 7510 ARDM - за употреба на алкохол, което е безспорно установено и осъществява една от хипотезите на чл. 171, т. 2, б. "б" от ЗДвП. Отказът на водача да се извърши проверка с Дрегер е достатъчен да се издаде принудителната административна мярка, не е необходимо да е отказал и медицинско изследване. Обстоятелството, че водачът е дал кръв за медицинско изследване на същата дата в 2.08 ч. и е установен етилов алкохол в кръвта в количество 0,63 промила, не води до извод, че принудителната административна мярка е следвало да се издаде при друга хипотеза на законовата разпоредба Още повече в случая след като и при извършеното медицинско изследване е установено, че водачът е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда не е опровергана законовата презумпция, че след като отказва да бъде изпробван с техническо средство водачът е управлява моторно превозно средство с над допустимата концентрация на алкохол в кръвта в т.[населено място] № 14243 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9029/2017 г., VII о., докладчик съдията П. Н.. Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП, при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, но в случая преди медицинското изследване не са установени стойности, тъй като водачът не е бил изпробван с техническо средство, поради отказът му. Отказът да бъде изпробван с техническо средство е достатъчно основание за налагане на принудителната административна мярка не е необходимо да е отказал и медицинско изследване. Решение № 16048 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1863/2018 г., VII о., докладчик съдията М. Г..

Не може да бъде споделено и твърдението, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя и че неправилно е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ, след като за нарушението с по късна заповед е наложена същата мярка за същия срок, но с оглед установената концентрация на алкохол от 0.63 промила.

Според съдебната практика не всяко нарушение на процедурата е съществено. До порочност водят само съществените нарушения на процедурата, а съществени са два вида нарушения. Едните са тези нарушения, които водят до засягане правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, а вторите са нарушенията на процедурата, които ако не бяха извършени резултатът би бил друг. В случая, с издаването на нова заповед се налага същото наказание, което е предвидено и в случаите, когато се водачът е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, при което след като в случая с наложените две еднакви ограничения за един и същи срок не може да се направи извод, че не е била налице още една предпоставка за налагане на ПАМ. Не може да се приеме, че при установената концентрация на алкохол при медицинското изследване е нарушено правото на защита на санкционираното лице, което така или иначе ще има същото ограничение „прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца“, считано от 25.11.2023г.

Спазена е и целта на закона, а не на друга цел, което води до превратно упражняване на власт. да преустанови нарушението, да въздейства превантивно или да възстанови последиците от същото, а не на друга цел, което води до превратно упражняване на власт. В случая с процесната заповед не се доказва да е преследвана цел, различна от законоустановената, а именно за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения /чл. 171, ал. 1 от ЗДвП/, поради което не е налице основание за отмяна и по чл. 146, т. 5 АПК. Заповедта е в предвидената от закона писмена форма, като в хода на процедурата по издаване на заповедта не са допуснати процесуални нарушения, основание за отмяна на акта.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. З. Б. от [населено място], чрез адв. В. П. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-1058-000166 от 27.11.2023 г. по 171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, издадена от Началник сектор „Пътна полиция към ОДМВР – [област].

Осъжда К. З. Б. за заплати на ОД на МВР - [област], 100 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.