Решение по дело №1052/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 36
Дата: 11 януари 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия: Христина Христова Ангелова
Дело: 20211720201052
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. П., 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христина Хр. Ангелова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Христина Хр. Ангелова Административно
наказателно дело № 20211720201052 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.72 ал.4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба на К. Б. АС. против Заповед за задържане на
лице за срок от 24 часа рег. № 2673/27.05.2021 година,издадена от Командир
на отделение в група „Охранителна полиция“ 02 РУ П. В.А. П. .
В жалбата се застъпва становище,че издадената заповед е неправилна и
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.В съдебно
заседание жалбоподателят,редовно призован не се явява.Вместо него се
явява адв.Г.-САК, която доразвива доводите му,изложени в
жалбата.Намира,че издадената от Командир на отделение в група
„Охранителна полиция“ 02 РУ П. заповед за задържане на К. Б. АС. следва да
бъде изцяло отменена,поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при нейното издаване. Излага доводи,че същата е
издадена при неизяснена фактическа обстановка.Намира,че противоречи на
целта на закона.Предлага в този смисъл съдът да постанови своето
решение.Моли за присъждане на направените по делото разноски-адвокатско
възнаграждение и разноски по производството.
Ответникът по жалбата В.А. П. в качеството си на полицейски орган
Командир на отделение в група „Охранителна полиция“ 02 РУ П. се явява
лично. Твърди,че издадената заповед за задържане на лице е правилна и
законосъобразна и като такава следва да бъде изцяло потвърдена.
Жалбата е процесуално допустима и като подадена от лице, пряко
1
засегнато от административния акт се дължи разглеждането й по същество.
Районен съд-гр.П., след като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на основание чл.168 ал.1 от
АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в
жалбата основания приема за установени следните обстоятелства по делото.
По фактите:
На 26.05.2021 година във връзка с извършена кражба, чрез повреждане
на каса в гр.П. ул.“Юрий Гагарин“ бл.1 вх.“В“ ап.48 е било образувано ДП
№185/2021 година по описа на 02 РУ П..Във връзка с установяване на
авторството на деянието в ОДЧ на МВР П. е постъпила оперативна
информация ,че няколко лица,между които и К. Б. АС. участват в
извършване на домови кражби, посредством отключване на брави.А. имал
извършена полицейска регистрация на територията на МВР П..Били
извършени мероприятия по реда на ЗМвР,свързани с проверка на
постъпилата оперативна информация.Бил посетен адресът на който А.
пребивава,а именно:гр.П. ул.“Бл.Гебрев“бл.62 вх.“Б“ ап.29.Същият не бил
установен на него.Било издадено разпореждане за установяване на
местонахождението на А. и неговото задържане с цел проверка на алибито му
за периода от 24 до 26.05.2021 година. На 27.05.2021 година с рег.№
2673/27.05.2021 година, Командир на отделение в група „Охранителна
полрииця“ В.А. П. е издал Заповед за задържане на К. Б. АС. на основание
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР с мотивировка:“Задържане по ДП №185/2021 година
по описа на 02 РУ П..“
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се възприе от представената по делото
административна преписка и писмените доказателства,представени от
ответникът по жалбата,приети, като годно доказателство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното:
По допустимостта на жалбата:
Заповедта за задържане,предмет на съдебен контрол не съдържа
указания пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване.Съдът
приема,че оспорващия е получил заповедта на 27.05.2021 година,когато е бил
освободен,а жалбата е депозирана на 04.06.2021 година т.е същата е
депозирана в законоустановения срок.Подадена е от лице ,пряко засегнато от
административния акт.Същата съдържа предвидените в закона форма и
реквизити,т.е. отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК и в този
смисъл е допустима.
По основателността на жалбата:
Жалбата е основателна.За да се приеме от съда,че оспорената заповед
е законосъобразна е необходимо да бъдат установени в тяхната съвкупност
всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да е
2
издаден от компетентен орган,в изискуемата форма,при спазване на
административно наказателните правила,да не противоречи на материално
правните разпоредби и да съответства на целта на закона.Наличието на някое
от тези основания ,установени в чл.146 от АПК води до недействителност на
административния акт.
Разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР предоставя процесуална
възможност на полицейските органи да задържат лице,за което има данни,че е
извършило престъпление.Съдът намира,че заповедта е издадена от
компетентен орган по см. на чл.72 ал.1 от ЗМВР-видно от приложената към
материалите по делото служебна бележка,издадена от 02 РУ П. към датата на
издаване на оспорената заповед В.А. П. е заемал длъжността Командир на
отделение група „Охранителна полиция“02 РУ П..
Съдът намира,че са налице отменителните основания на чл.146 т.2 от
АПК-заповедта е издадена при съществено нарушение на административно
производствените правила и в противоречие със закона.Реквизитите на
съдържанието на заповедта са определени в чл.74 ал.2 от ЗМВР.Точка 2-ра на
същата разпоредба въвежда изискването заповедта да съдържа както
фактически,така и правни основания за издаването й.По силата на
съдържанието на специалната правна норма в заповедта следва да бъде
посочено не само правното основание ,но и конкретните фактически
обстоятелства ,дали основание дадено лице да бъде задържано.Мотивите към
административния акт могат да бъдат изложени отделно от него/Съгласно
Тълкувателно решение №16/31.03.1975 година на ОСГК на ВС/ най-късно до
изпращане на жалбата срещу акта на по-горния административен орган.По
делото не се установи В.А. П. в качеството на административен орган ,който
е издал процесната заповед да е изложил каквито и да било фактически
основания по издаването й нито в самата заповед,нито в друг
документ,съпровождащ административната преписка.Фактическите и правни
основания,посочени в заповедта следва да бъдат във взаимна връзка помежду
си.Недопустимо е съдът да бъде поставен в положение да подвежда
установените факти под съответната правна норма,когато това не е направено
от компетентния орган.Задължение на съда е да провери дали посочените в
акта фактически основания се установяват от събраните по делото
доказателства и съответни ли са на извършената правна квалификация.От
това се извежда задължението на административния орган да мотивира своя
акт, така че при съдебния контрол да се извърши проверка за
законосъборазност и правилност на властническото волеизявление,което в
случая засяга пряко правото на свободно придвижване на конкретно
лице.Единствено цитирането в заповедта на приложимата правна норма на
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР не е достатъчно, за да се приеме,че са спазени
изискванията на закона.В заповедта липсват изложени фактически основания
за нейното издаване.Описанието на фактическата обстановка в нея се свежда
до бланектното отбелязване в последната,че е образувано ДП №185/2021
година по описа на 02 РУ П.. Абсолютно неизяснен остава въпросът на базата
3
на кои безспорно установени факти и обстоятелства административният
орган е направил обосновано предположение,че К. Б. АС. е извършил
конкретното престъпление или за евентуалната му съпричастност към
неговото извършване.Фактическата обстановка наложила задържането е
неизяснена.Дори да се приеме,че представените документи по образуваното
досъдебно производство запълват липсата на фактически основания
,непосочени при издаването на заповедта те не отговарят на целта-да се
доведе до знанието на страните съображенията,по които административния
орган е издал заповедта.Непосочването на фактическите и правни основания
за издаване на заповедта е нарушение на изискването за форма на акт и във
всички случаи ограничава правото на защита на засегнатото лице.Същото е
самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна.
Оспорената заповед за полицейско задържане е незаконосъобразна и
поради издаването й в противоречие с целта на закона-самостоятелно
основание за отмяната й по реда на чл.146 т.5 от АПК.Целта на
принудителната административна мярка-задържане за срок от 24 часа,
налагана по реда на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за
установеното по категоричен начин престъпление ,а да се попречи на
уличения да се укрие,да заличи улики или да извърши друго
престъпление,като по този начин осуети наказателното преследване.Тези
данни за всеки конкретен случай следва да бъдат категорично
установени.Издаването на оспорената заповед категорично не допринася за
постигане на горепосочените цели и съставлява акт на неоснователна
принуда,тъй като липсват каквито и да било данни ,че жалбоподателят може
да се укрие или да осуети разследването.От формална гледна точка предвид
изложеното издадената заповед не сочи на конкретна цел,наложила
задържането на лицето-основание за нейната отмяна.
По разноските:
С оглед изхода на спора –отмяна издадената заповед за задържане на
лице и направеното в съдебно заседание искане за присъждане на разноски,
на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административно процесуалния кодекс ОД на МВР П. следва да бъде
осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя съдебни
разноски в размер на 300,00 лв. (триста лева), представляващи заплатеното
адвокатско възнаграждение на защитника адв.С.Г. от АК П. и сумата от 7,55
лв./седем лева и петдесет и пет стотинки/,направени разноски по
производството.Същото е заплатеното в брой при подписване на договора,
като неговия размер е минимално предвидения в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и ОД на МВР П. следва да заплати
въпросната сума.
Така мотивиран и на основание чл.172 ал.2 пр. 2-ро от от АПК, съдия
при Районен съд-гр.П..
4

РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на К. Б. АС. ЕГН:********** жив. в гр.П.
ул.“Бл.Гебрев“бл.11 вх.“А“ ет.3 ап.8,съдебен адрес: гр.С.
бул.“Ал.Стамболийски“ №29 ет.1 К.2 адв.С.Г. Заповед за задържане на лице
за срок от 24 часа рег. № 2673/27.05.2021 година,издадена от Командир на
отделение в група „Охранителна полиция“ 02 РУ П. В.А. П. .
ОСЪЖДА ОД на МВР П. да заплати К. Б. АС. ЕГН:********** жив. в
гр.П. ул.“Бл.Гебрев“бл.11 вх.“А“ ет.3 ап.8 разноски по делото в размер на
300,00 лв. /триста лева /,представляваща възнаграждение на защитника
адв.С.Г.. и сумата от 7,55 лв./седем лева и петдесет и пет стотинки/,направени
разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред Административен съд-
П. в 14-четиринадесетдневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5