Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 12.06.2019 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІІ-ти въззивен състав, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
като разгледа докладваното от съдия Симеонова ч.гр.д. № 7559 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на Кмета на СО, чрез
пълномощника П.П.С.срещу Постановление
за прекратяване на производството по изпълнително
дело № 20711/2010 г., 15-ти участък на Съдебно-изпълнителна служба към СРС от 03.04.2019
г. Твърди се, че ДСИ е прекратил производството, тъй като присъединеният по
силата на закона взискател СО-район „Връбница“ не е поискал извършване на
принудителни изпълнителни действия за частно държавно вземане повече от 2
години. Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. В конкретния казус става въпрос за издръжка, т.е. налице е предвиденото
изключение. Ето защо моли съда да отмени постановлението за прекратяване..
Ответникът по жалбата М.С.Г., ЕГН **********, като
майка и законен представител на децата В.И.Г.и Л.И.Г.не взема становище по нея.
По делото са постъпили и писмени обяснения от ДСИ П.Т.Б.при
Съдебно-изпълнителната служба при СРС, досежно основателността на жалбата.
Настоящият състав намира, че жалбата се явява допустима по смисъла на чл.436, ал.1 от ГПК, както
и относно наличие на основание за обжалване
по чл.435, ал.1 от ГПК, а разгледана по същество, неоснователна.
От
депозираните писмени доказателства се установява, че изпълнително дело № 207112010г. по описа на 3 отд., 15 участък СИС при СРС,
е било образувано въз основа на ИЛ от 02.06.2010 г., по силата на който И.В.Г.е
бил осъден да заплаща на децата си В.И.Г., ЕГН ********** чрез нейната майка и
законен представител М.Г.месечна издръжка от 40 лв. и на детето Л.И.Г., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител М.Г.месечна издръжка от 30 лв., както
и въз основа на молба от 12.11.2010 г. от
М.С.Г., като майка и законен представител на децата В.И.Г.и Л.И.Г.. От
данните по делото се установява, че децата са навършили пълнолетие. На
взискателите по делото са били изплащани суми от СО-район Връбница, съобразно
чл.152 от СК и по реда на „Наредба за определяне на реда за изплащане от
държавата на присъдена издръжка“/НОРИДПИ/.
Нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК предвижда,че изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. Следователно основанието за прекратяване, предвидено в цитираната норма,
предпоставя бездействие на взискателя по образувано изпълнително дело за период
от време, надвишаващ две
години.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно, тъй като съгласно така
посочената разпоредба от прекратяване поради непоискване на изпълнителни
действия в двугодишен период изрично са изключени делата за издръжка.
Това
възражение е неоснователно. Съгласно чл.157, ал.7 СК (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в
сила от 21.12.2010 г.) Държавата се смята за присъединен взискател за частното
държавно вземане за платената от общината издръжка по образуваното изпълнително
дело заедно със законната лихва. В тези случаи дължимите такси и разноски се
събират направо от длъжника. Според чл. 14 от НОРИДПИ (1) Държавата се смята за присъединен взискател
за частното държавно вземане за изплатената по реда на наредбата издръжка.(2) Длъжникът чрез съдебния изпълнител възстановява
по бюджета на съответната община платената по реда на наредбата издръжка заедно със законната лихва, начислена за периода,
през който е изплащана издръжката. (3) Разходите за такси, разноски и за лихви по
изпълнителното дело не се изплащат от общината. Те се събират от длъжника чрез
съдебния изпълнител.
В
настоящия казус, предмет на
изпълнението вече не е събиране от длъжника И.В.Г., ЕГН **********
на присъдената на първоначалния взискател М.С.Г., като майка и законен представител на
малолетните деца издръжка по СК. Същата е събрана от Държавата чрез СО-район Връбница, като вземането срещу длъжника, предмет на
производството, е за възстановяване на заплатената от държавата за негова
сметка издръжка, което вземане е на основание чл.14 от „Наредба за определяне на реда за изплащане от
държавата на присъдена издръжка“/НОРИДПИ/ и е частно държавно вземане, т.е. не е налице изключението на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
По делото е безспорно обстоятелството, че
присъединеният по силата на закона взискател СО-район Връбница не е поискал
извършване на процесуални действия за частното държавно вземане повече от две
години, поради което СГС
намира, че са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на присъединеният взискател.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Кмета
на СО, чрез пълномощника П.П.С.срещу
Постановление за прекратяване на
производството по изпълнително дело № 20711/2010 г., 15-ти участък на
Съдебно-изпълнителна служба към СРС от 03.04.2019 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.