№ 7718
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110111288 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Ф. К. Ш. срещу ., с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 1028,42 лв., представляваща начислена от последния стойност на доставени ВиК
услуги през периода от 4.07.2019г. до 10.05.2021г. за недвижим имот, находящ се в .,
кл.№ .
В исковата молба ищецът оспорва съществуването на процесното вземане с
доводи, че между страните не съществува облигационно правоотношение по договор
за доставка на ВиК услуги. Твърди също, че за имота не са доставени количества вода
на стойност, съответна на начислената от ответника цена на услугата, тъй като
потреблението е измерено без сертифицирано средство за търговско измерване, както
и при неспазване на нормативно установената методика за отчитане на водомерите.
Релевира и възражение за погасяване на вземането с изтичане на тригодишна давност.
Посочва, че ответникът претендира изпълнение, поради което има правен интерес от
предявяването на иск за признаване недължимостта на исковата сума. Претендира и
присъждане на сторените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
признава недължимостта на процесното вземане. Прави искане деловодните разноски
да се присъдят в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е дал
повод за завеждане на иска, доколкото не е предприемал действия за събиране на
1
вземането.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните
доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
По предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на
ответника е да установи възникването и съществуването на оспореното от ищеца
вземане. В случая, с оглед поддържаните от ищеца в исковата молба основания за
недължимост на оспореното вземане, ответникът носи тежестта за доказване
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по
договор за доставка на ВиК услуги за процесния имот, по което е изпълнил
задълженията си на доставчик като през исковия период е доставил ВиК услуги на
стойност, съответна на начисления размер на неплатена цена на услугите, както и
настъпила изискуемост на вземането за цената. От страна на ответника не само не са
ангажирани доказателства относно пораждащия спорното субективно право
фактически състав, а е направено признание, че същото не е възникнало, поради което
съдът приема за безспорно между страните, че вземане на ответника срещу ищеца за
цена на доставени ВиК услуги в размер на исковата сума не съществува.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с отправено до
ответника писмо от 1.02.2024г. ищецът е поискал отписване по партидата на процесния
имот на начислените задължения за потребени ВиК услуги, оспорвайки същите,
включително с възражение за погасяването им по давност. Видно от отговора на
ответника, обективиран в писмо от 15.02.2024г., ведно с приложена към него справка,
съдържаща опис на месечно издаваните фактури за потребление, се установява, че към
м.02.2024г. по партидата на имота се водят непогасени задължения на ищеца за
потребени ВиК услуги през исковия период по фактури на обща стойност в размер на
исковата сума, върху които са начислени и лихви за забава. В посоченото писмо,
адресирано до ищеца, ответникът е указал възможността за сключване на
споразумение за разсрочване на изпълнението на вноски. Обективираното в писмото
изявление на ответника сочи, че вземанията му за начислените като дължими суми
продължават да се водят изискуеми и поради това подлежащи на изпълнение, каквото
се търси от длъжника, доколкото на същия се предлага единствено опция за
разсрочено плащане, но не и възможност за отписване на задълженията, въпреки
изрично направеното от последния искане в този смисъл.
Ответникът не е оспорил обсъдената справка, нито е представил доказателства,
че е сторнирал водените по партидата на имота дължими суми поради липса на
основание за начисляването им, респ. поради погасяване на вземанията за тях по
давност, за което длъжникът да е бил уведомен преди завеждане на исковата
претенция. В тази връзка, следва да се отбележи, че в случая ищецът навежда
правопогасяващото си възражение като евентуално основание за недължимост на
2
процесното вземане, което оспорва преди всичко с твърдения, че изобщо не е
възникнало. Поради това, с оглед данните за начислени задължения за цена на
доставени ВиК услуги, длъжник по които е ищецът, за последния е налице правен
интерес от търсената искова защита за установяване със сила на пресъдено нещо не
само отпадането на възможността за принудително удовлетворяване вземането на
ответника, но и несъществуването на такова вземане поради липса на договорно
правоотношение между страните, на основание на каквото вземането е отразено като
възникнало в полза на доставчика.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим, а по
същество, с оглед признанието на ответника за неосъществяване на правопораждащия
спорното вземане фактически състав и липсата на ангажирани от него доказателства за
възникване на вземането, искът е основателен и следва да се уважи.
По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право
на разноски се поражда в полза на ищеца. Противно на поддържаната от ответника
теза, не се установява да е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, в приложение на
която разноските да се възложат върху ищеца, тъй като не е изпълнено никое от
кумулативно изискуемите съгласно тази норма условия – от една страна, ответникът не
признава изрично иска, а само фактите, на които искът се основава, а от друга страна,
както беше посочено по-горе същият е дал повод за завеждане на делото,
продължавайки да води като непогасено процесното вземане по партидата на имота и
да прилага последиците от забавата на длъжника, начислявайки и мораторни лихви
върху същото.
Ищецът претендира и доказва да е направил разноски за държавна такса и такса
превод в размер на 45,50 лв., които следва да му се присъдят. На основание чл. 38, ал.
2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. В. С., предоставил на ищеца безплатно
процесуално представителство, видно от отбелязването в този смисъл в представения
договор за правна помощ и съдействие, следва да се присъдят разноски за
възнаграждение, което съдът определя в размер от 380 лв., отчитайки липсата на
фактическа и правна сложност на делото и съобразявайки Решение на СЕС по дело С-
438/22 от 25.01.2024г., съгласно което решаващият състав не е обвързан от
минималните прагове на адвокатските възнаграждения, приети от съсловната
организация на адвокатите.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ф. К. Ш., ЕГН **********,
с адрес: ., срещу ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Ф. К. Ш. не дължи на . сумата от 1028,42 лв.,
3
представляваща начислена стойност на доставени ВиК услуги през периода от
4.07.2019г. до 10.05.2021г. за недвижим имот, находящ се в ., кл.№ .
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., да заплати на Ф. К.
Ш., ЕГН **********, с адрес: ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 45,50 лв. –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., да заплати на адв. В.
Ф. С., ЕГН **********, служебен адрес: ., на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв., сумата от 380 лв. – разноски за предоставено безплатно процесуално
представителство на ищеца Ф. К. Ш..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4