Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12, 15.01.2020 год.,
гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 323
по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, с цена 1460.29 лв. – главница, договорни
и мораторни лихви
и такси.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между ответника и „Провидент
Файненшъл България“ ООД е имало сключен Договор за
потребителски кредит № 2853616 от 13.03.2017 год., по силата на който „Провидент Феайненшъл България“
ООД е предоставило на ответника кредит в размер на 750 лв., срещу задължението
на ответника да възстановява ползваната от него сума по начините и в сроковете,
посочени в договора, ведно с такси и договорна лихва, посредством 60 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 26.95 лв., с изключение на последната ,
която била в размер на 26.38 лв. Твърди се, че първата падежна вноска е била
дължима на 22.03.2017 год., а последната на 09.05.2018 год., а ответника
извършил плащания за погасяване на задължението в общ размер на 216.00 лв. Ищеца
твърди, че дължимата от ответника неизплатена главница възлизала на 665.07 лв.,
дължимата договорна лихва за периода от 22.03.2017 год. – 09.05.2018 год.
възлизала на 113.11 лв., а таксите за допълнително предоставени по договора
услуги за оценка на досие и услуга „Кредит у дома“ възлизали на 622.25 лв. В
исковата молба се твърди, че кредитора е прехвърлил вземането си на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с договор
за цесия от 01.07.2017 год., а последното дружество го е прехвърлило с
Приложение № 1 / 03.07.2018 год. към рамков договор за цесия от 30.01.2017 год.
на ищеца, като към исковата молба ищеца е приложил уведомление за цесията, с
искане то да бъде връчено на ответника ведно с приписа от исковата молба.. Тъй
като ответника не бил погасил задълженията си към последната падежна дата
09.05.2018 год. ищеца счита, че дължи и обезщетение за забава в размер на 59.86
лв., за периода от 10.05.2018 год. до 17.10.2018 год. Тъй като не последвало
изпълнение и предвид настъпилата изискуемост на вземанията ищеца се снабдил със
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за обща сума от 1460.29 лв. –
главница, договорна лихва, такси и мораторна лихва
върху непогасената главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението и направените разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедния съд на осн. чл.415, ал.1,т.2 от ГПК указал на ищеца да предяви иск
за установяване на вземането си. За това и в изпълнение указанията на
заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на
вземането за което е издадена заповед за изпълнение. Претендира разноски. В съдебно заседание не се
явява и не изпраща представител. Предявения иск се поддържа, чрез писмено
становище от процесуалния представител на ищеца.
В месечния срок по чл.131 от ГПК ответника,
чрез назначения от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК е
упражнил правото си на отговор. В отговора исковете са оспорени и по основание
и по размер, като се твърди, че не е на лице валидно възникнала облигационна
връзка между ответника и ищеца, поради което и не е на лице задължение на
ответника към ищеца, на соченото от последния основание. Твърди се, че ищеца
няма вземане срещу ответника, доколкото извършените прехвърляния на вземането
не са били съобщени на длъжника и
цесията не е породила действие спрямо него. Оспорва и размера на предявените
искове Моли съда да отхвърли предявените искове за цялото вземане. В съдебно
заседание ответника, чрез назначения особен представител поддържа наведените в
отговора доводи.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1836/2018 год.
на ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца
заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение
№ 1029/23.10.2018 год. за сумата от 1460.29 лв., представляваща неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит № 2853616 от 13.03.2017 год.,
сключен между ответника и “Провидент Файненшъл България“ ООД, от която главница в размер на 665.07 лв., договорна лихва за периода
22.03.2017 год. – 09.05.2018 год. в размер на 113.11 лв., такси и комисионни за допълнителни услуги в размер на 622.25 лв. и лихва за забава за
периода 10.05.2018 год. – 17.10.2018 год. в размер на 59.86 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.10.2018 год. до окончателното плащане на главницата и направените в
заповедното производство разноски. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което и на осн.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия
иск,с правно осн. чл.422 от ГПК.
От
приложените по делото писмени доказателства се установи, че ответника на 13.03.2017
год. е сключил договор за потребителски кредит № ********* с „Провидент Файненшъл
България“ ООД,
по силата на който му е предоставен кредит в размер на 750 лв.
срещу задължението на ответника да възстановява ползваната от него сума по
кредита по начини и в срокове посочени в договора. Видно от договора същия е
сключен за срок от 60 седмици, или краен падеж - 09.05.2018 год., при фиксиран лихвен процент
от 31.82 %, или дължима лихва за срока на договора 147.94 лв. и ГПР 48,1 %., като при подписване на договора
ответника се е съгласил да заплати такса за оценка на досие в размер на 37.50
лв. Видно от договора на ответника е предоставена допълнителна услуга по
договора „Кредит у дома“, срещу негово задължение да заплати такса за услугата
в размер на 680.99 лв. Дължимите такси за оценка на досие и услугата „Кредит у
дома“ страните са се съгласили да бъдат заплащани като част от седмичните
погасителни вноски, или общата сума която ищеца твърди, че ответника е поел
задължение да върне на кредитора е била в размер на 1616.43 лв., от която
главница в размер на 750 лв., договорна лихва в размер на 147.94 лв., такса за
услугата „Кредит у дома“ в размер на 680.99 лв., разпределена на равни седмични
вноски всяка в размер на по 26.95 лв., като само последната е била в размер на
26.38 лв.
Видно
от договора с полагане на подписа си ответника е удостоверил, че е получил
изцяло и в брой заемната сума от 750 лв. От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ответника е извършил плащания за погасяване на кредита в
общ размер на 216.00 лв., като плащанията са извършени към „Провидент
Файненшъл България“ ООД, като кредитора е отнесъл
сумата за погасяване на такса „Кредит у дома“ - 90.80 лв., такса оценка на досие – 5.44 лв.,
договорна лихва – 34.83 лв. и главница – 84.93 лв., като последното плащане е
било на 01.06.2017 год., след което ответника е преустановил погасяването на
задължението си и други плащания не са
извършвани. От заключението се установи също така, че дължимата главница по
договора за кредит е в размер на 665.07 лв., договорната лихва за периода
10.05.2017 год. – 07.05.2018 год. е в размер на 113.11 лв., такса оценка на
досие е в размер на 32.06 лв., такса за услугата „Кредит у дома“ е в размер на
590.19 лв., а обезщетението за забава върху неизплатената главница за периода
10.05.2018 год. до подаване на заявлението възлиза на 30.67 лв. От заключението
на вещото лице и изслушването му в съдебно заседание се установи, че изводите
на експертизата, касаят плащания и задължения на ответника по Договор за кредит
№ *********/13.03.2017 год., който е приложен по делото, като Договор за кредит
№ 2853616/13.03.2017 год., посочен от ищеца в исковата молба и в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като основание за възникване на вземането му
не е представен на вещото лице, като ищеца е обяснил, че се касае за един и същ договор, чийто номер
бил променен при прехвърляне на вземането
между различните кредитори. По делото също не е представен като писмено
доказателства Договор за потребителски кредит № 2853616/13.03.2017 год.,
сключен между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, а този който е приложен макар и
сключен между посочените страни носи друг номер.
От представените по делото писмени
доказателства се установи, че с Приложение № 1
/ 03.07.2018 год. към рамков договор за цесия от 30.01.2017год. „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило на ищеца вземанията
си към трети лица-длъжници по договори за кредит, в
това число и вземане по Договор за кредит №
2853616/13.03.2017 год., с длъжник ответника по делото. По делото липсват
доказателства кредитора „Провидент Файненшъл
България“ ООД да е сключвал договор за прехвърляне на вземания (цесия) с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по
силата на който да е прехвърлил вземането си към ответника по Договор за
потребителски кредит №
*********/13.03.2017 год., т.е. липсват доказателства „Изи Асет
Мениджмънт“ АД да е бил носител на материалното право и кредитор на ответника
по Договор за потребителски кредит №
*********/13.03.2017 год. към момента на сключване на договора за цесия с ищеца.
При така установеното съдът прави
следните изводи :
Няма спор по делото за това, че между
ответника и „Провидент Файненшъл
България“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит №
*********/13.03.2017 год., което обстоятелство се установява от събраните писмени доказателства. Установи се
от заключението на експертизата, че ответника има неизпълнени задължения по Договор за потребителски
кредит № *********/13.03.2017 год. към „Провидент Файненшъл България“ ООД.
По никакъв начин от доказателствата по
делото обаче не се установи, че ищеца има качеството на кредитор на ответника
на заявеното от него в заявлението по чл.410 от ГПК и поддържано в исковото
производство основание - Договор за кредит № 2853616/13.03.2017
год., сключен между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, вземането по който му е било
прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД. На първо
място по делото няма никакви доказателства такъв договор за кредит въобще да е
бил сключван. Доводите на ищеца, че договор № *********/13.03.2017 год. и договор № 2853616/13.03.2017 год. са един и
същ договор, поради съвпадение на ответника и сумите, съдът счита за
неоснователни. Няма как да се установи, че и двата договора са сключени между
ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД,
доколкото няма представен договор за кредит, а предвид задължителната му
писмена форма, ако не бъде представен, съществуването му не може да се установи
с други доказателствени средства. Съдът не възприема
доводите на ищеца, че се касае за един и същ договор, като разликата в
номерацията се дължала на смяната на кредиторите по него, тъй като по делото
както беше посочено по-горе няма доказателства „Провидент
Файненшъл България“ ООД да е прехвърляло на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД вземането си срещу ответника нито по договор с № *********/13.03.2017 год., нито по договор с №
2853616/13.03.2017 год., а дори и да се приеме, че вземането е прехвърлено, то
всички реквизити на договора с първоначалния кредитор се запазват, както и
правата и задълженията на страните и няма основание новия кредитор да променя
номера на договора, освен ако не сключи нов такъв със същия длъжник. На второ
място, предвид липсата на доказателства за сключен договор № 2853616/13.03.2017
год. не се установи ищеца чрез договор за цесия да е придобил правата на
кредитор по този договор и съответно да претендира изпълнение от ответника към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид всичко изложено съдът счита, че ищеца
няма изискуемо и ликвидно вземане срещу ответника на заявеното основание –
Договор за потребителски кредит № 2853616 от 13.03.2017 год., сключен
между ответника и “Провидент Файненшъл
България“ ООД, вземането по който да е прехвърлено от кредитора на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което
дружество с приложение № 1 от 03.07.2018 год. към рамков договор за цесия от 30.01.2017 год. да е прехвърлило на ищеца,
поради което предявените искове с правно осн. чл.422
от ГПК се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора направените от ищеца
разноски следва да останат за негова сметка, така както ги е направил.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Оборище“,
ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от Н.Й.С.
и И.Ц.К., заедно и поотделно, действащи чрез адв.А.Б.,
със съдебен адрес *** против Ц.А.С., ЕГН
********** *** искове за установяване съществуването на вземане по цедиран Договор за
потребителски кредит № 2853616 от 13.03.2017 год., сключен между ответника и
“Провидент Файненшъл
България“ ООД в размер на 1460.29 лв., от което главница в размер на 665.07
лв., договорна лихва за периода 22.03.2017 год. – 09.05.2018 год. в размер на
113.11 лв., такси и комисионни за допълнителни услуги в размер на 622.25 лв. и
лихва за забава за периода 10.05.2018 год. – 17.10.2018 год. в размер на 59.86
лв., за които по
реда на чл.410 от ГПК е издадена Заповед
за изпълнение № 1029/23.10.2018 год.
по ч.гр.д. № 1836/2018 год. на РСТ, с правно основание чл.422 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :