О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 10.02.2020
год.
Административен
съд – Кърджали, ……………………………….….… в закрито
заседание …………..…
на десети февруари
……………………………………..…………………………………………………………………..…......
през 2020/две
хиляди и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА
Секретар
………………………………………………………………………………………………….……….…………………....
Прокурор
…………..…………………………………………………………..………………………….…………….…….………..
като разгледа
докладваното ……………………………….…………….…. от съдията ВИКТОР АТАНАСОВ
……....
Частно Кас. Адм. Дело ….…… №39 ……..…. по описа на съда
…………………...….. за 2020 година ……….
и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.229, ал.1,
т.1 и следв. от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба/с характер на
частна жалба/ от Д.Ю.С., с постоянен адрес: ***, понастоящем в *** – ***, против Определение №1
от 06.01.2020 год., постановено по административно дело №438/2019 год. по описа
на Административен съд - Кърджали, с което е оставена без разглеждане и е върната исковата молба на Д.Ю.С., с постоянен адрес
в ***, понастоящем в *** – ***, подадена срещу *** И. М. И. - служител в ГД
„Охрана” – ***, за присъждане на обезщетение в размер на 8000 лева, за
претърпени имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни действия,
извършени в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и е прекратено производството по административно дело №438/2019 год. по описа на
Административен съд - Кърджали.
Частният жалбодател заявява в жабата, че
уточнява, че насочва претенцията си срещу надлежен ответник – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, съобразно изискването на чл.205 от АПК, както и
заявява, че поддържа иска срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и
не поддържа иска си срещу първоначално посочения ответник и че така отстранява
нередностите на първоначалната си жалба. Сочи в частната жалба, че съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишените от свобода и задържаните под
стража от специализираните органи за изпълнение на наказанията, в резултат на
нарушения на чл.3, а според чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по
реда на Глава единадесета от АПК и се предявява пред административния съд по
мястото на увреждането или по настоящи адрес на увредения, срещу органите по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, от чиито актове, действия или бездействия, са причинени
вредите. Частният жалбодател заявява, че в този
смисъл била и нормата на чл.205 от АПК и
отново заявява, че искът за обезщетение предявява срещу ТД „Изпълнение на
наказанията” – София, тъй като е юридическо лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действия или бездействия, са причинени вредите и
която е пасивно легитимирана по предявения иск с правно основание чл.284, във
връзка с чл.3 от ЗИНЗС, който следва да се разгледа по реда на чл.203 и следв. от АПК. Предвид изложеното в жалбата и направеното
уточнение, с което са отстранени нередностите първата му жалба-искова молба,
съобразно изискването на чл.284, във връзка с чл.3 от ЗИНЗС, частният жалбодател моли да бъде отменено Определение №1
от 06.01.2020 год., постановено
по административно дело №438/2019 год. по
описа на Административен
съд – Кърджали
и делото да бъде върнато за разглеждане, от друг състав.
Административният съд,
като взе предвид частната жалба и след преценка
на приложените по делото писмени
доказателства, намира следното:
По допустимостта на частната жалба:
Съгласно разпоредбата на чл.285, предл.ІІІ/трето/
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/, постановените от административния съд определения и разпореждания в едно такова производство подлежат на обжалване по
реда на глава
тринадесета от Административно-процесуалния кодекс, пред
тричленен съдебен състав на същия
съд, т.е. приложимив
настоящото производство са разпоредбите
на чл.229 - чл.236
от АПК. Частната жалба
в случая е
подадена от надлежна страна, за която обжалваното
определение е неблагоприятно,
като преграждащо по - нататъшното развитие на производството
и в законоустановения 7/седем/-дневен срок по чл.230 от АПК –
съобщението за постановеното определение е получено от частния жалбодател на датата 09.01.2020 год.,
видно от подписания, оформен и върнат втори екземпляр от същото, приложен по
делото, а жалбата против това определение е подадена по пощата, на датата
14.01.2020 год., видно от положеното пощенско клеймо върху плика, т.е. жалбата
е подадена на 5-ия/петия/ ден след съобщението, с
което е спазен 7/седем/-дневният срок за подаването й. Освен това, в изпълнение
на разпореждане на съда от 16.01.2020 год., съобщението за което е получено от жалбодателя С. на 20.01.2020 год. и в дадения в същото
7/седем/-дневен срок, е внесена и дължимата държавна такса по сметка на съда,
като в същия срок е представен с молба Вх.№*** от *** год. в съда и документа
за това – вносна бележка №*** от ***
год. на „ОББ” АД ***, поради което и така подадената частна жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Административен съд - Кърджали е бил сезиран с жалба, с характер на искова
молба, подадена от Д.Ю.С., с постоянен адрес в ***, понастоящем в *** –
***, срещу ***
И. М. И. - служител в ГД „Охрана”
– ***, с искане за присъждане на обезщетение
в размер на 8000 лева,
за претърпени имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни
действия на *** И. М. И. - служител в ГД „Охрана“ – ***, извършени в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващи се в лишаване от храна,
застрашаване на живота и здравето му, нечовешко и унизително отношение. Съдът е намерил,
че така предявеният иск е недопустим, по следните съображения:
Съдът е посочил най-напред, че с разпореждане
от 09.12.2019 год.
е указал на ищеца, в 7/седем/-дневен срок от съобщението, да отстрани
нередовностите в исковата молба, като внесе държавна такса, в размер на 10 лева,
по сметка на АдмС – Кърджали, както и да насочи претенцията си
срещу надлежен ответник - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” – град София, съобразно изискванията на чл.205 от АПК или да заяви, дали поддържа иска срещу
първоначално посочения ответник. В указания 7/седем/-дневен срок е била внесена дължимата държавна такса и е постъпило заявление с Вх.№***/***
год., според което се поддържа
искът срещу първоначално посочения ответник, а именно –
срещу *** И. М. И.
Съдът е посочил, също така, че съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3, а според чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по
реда на глава единадесета от АПК, предявява се пред административния съд по
мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по
чл.284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите и
че в този смисъл е и нормата на чл.205, ал.1 от АПК, според която, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие
са причинени вредите.
Съдът е приел в случая, предвид постъпилото
от ищеца заявление с Вх.№***
от *** год., че
исковата претенция е насочена срещу длъжностно лице, което не е надлежен
ответник в това производство, като е посочил, че такъв надлежен ответник,
съобразно указаното в чл.284, ал.1, във вр. с чл.285,
ал.2 от ЗИНЗС, чл.205, ал.1 от АПК и т.6 от ТР №3/2004 год. на ВКС по тълк. дело №3/2004 год. на ОСГК на ВКС, е юридическото
лице, с което длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или
служебни правоотношения, тъй като дейността на този служител се възлага или
обезпечава от името и за сметка на юридическото лице, както и че в тази връзка
са и дадените, на основание чл.205, ал.2 от АПК, изрични указания с
разпореждането на съда от 09.01.2019 год., според които, надлежен ответник в
настоящото производство се явява Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – град
София. Съдът изрично е посочил, че служителят И. М. И., срещу когото е насочена
исковата претенция, не е пасивно легитимиран по предявеният иск с правно
основание чл.284, във връзка с чл.3 от ЗИНЗС, разглеждан по реда на чл.203 и
сл. от АПК/в т.см. - Определение №189/08.01.2018
г. по адм. дело №10037/2017 г. по описа на ВАС;
Определение №3790 от 23.03.2018 г. по адм. дело
№3656/2018 г. по описа на ВАС - IV отд.; Определение
№3527 от 20.03.2018 г. по адм. дело
№3144/2018 г., по описа на ВАС - III отд./.
В
определението съдът е отбелязъл, също така, че няма правомощие служебно да
конституира надлежния ответник, тъй като водещо в исковото производство е диспозитивното, а не служебното начало, поради което
служебното конституиране на ответник, на мястото на посочения такъв от ищеца,
би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда/В
т.см. - Определение №14207/22.11.2017 год. по адм.
дело №12651/2017 год. по описа на ВАС/, както и че в този
смисъл е и предвиденото в разпоредбата на чл.205, ал.2 от АПК/Обн., ДВ бр.94/2019 год./.
Предвид изложеното,
съдът е приел, че така предявеният иск е недопустим,
като насочен срещу ненадлежен ответник, поради което следва да бъде оставен без
разглеждане и върнат на ищеца, а производството по делото следва
да бъде прекратено.
Така постановеното определението е правилно, като съобразено с приложените по делото доказателства и приложимите материални и процесуални разпоредби от ЗИНЗС и АПК. Безспорно е, че частният жалбодател Д.Ю.С. е подал жалба, с характер на искова
молба, постътпила
в АдмС – Кърджали с Вх.№*** на *** год., срещу *** И. М. И. - служител
в ГД „Охрана” – ***, с искане за присъждане
на обезщетение в размер на 8000/осем хиляди/ лева, за претърпени имуществени
вреди, в резултат на незаконосъобразни действия на *** И. М. И., както и е безспорно, че в изпълнение на процесуалните си правомощия и
задължения, с Разпореждане №696 от 09.12.2019 год. съдът е оставил така
подадената жалба, с характер на
искова молба, без движение, като в същото изрично е указал на ищеца Д.С.,
в
7/седем/-дневен срок от съобщението, да отстрани
нередовностите в исковата молба, като внесе държавна такса, в размер на 10 лева,
по сметка на АдмС – Кърджали, както и да насочи претенцията си
срещу надлежен ответник - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” – град София, съобразно изискванията на чл.205 от АПК или да заяви, дали поддържа иска срещу
първоначално посочения ответник. С разпореждането, също така, изрично
е указано на ищеца, че при неотстраняване на нередовностите
в указания 7/седем/-дневен срок, исковата му ще бъде върната, а производството по делото
ще бъде прекратено. Видно е от подписания, оформен и върнат втори екземпляр от
съобщението, че препис от това разпореждане е бил получен от частния жалбодател С. на датата 12.12.2019 год., като в изпълнение
на същото, с молба Вх.№*** от *** год. е бил представен документ, удостоверяващ
внасянето на дължимата държавна такса, в размер на 10.00 лева, по сметка на АдмС – Кърджали – вносна бележка от 13.12.2019 год. на
„ОББ” АД ***, а впоследствие, по делото е постъпило и заявление от частния жалбодател Д.С., изпратено по пощата на 19.12.2019 год. и
постъпило в съда с Вх.№*** на *** год., в което е посочил, че го подава по
повод Разпореждане №696 от 09.12.2019 год. по адм.дело
№438/2019 год., като в същото изрично е заявил, че „поддържа изцяло иска срещу първоначално посочения ответник - *** И. М. И. - служител
в ГД „Охрана” – ***, за извършено нарушение на чл.3,
връзка с чл.276 и чл.277 от ЗИНЗС.”.
Така, от изложеното по-горе пределно ясно следва и изводът, че частният жалбодател Д.Ю.С. категорично не се е съобразил с даденото
му с разпореждането на съда точно указание, да насочи претенцията си
срещу надлежен ответник - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” – град София, съобразно изискванията на чл.205 от АПК, като е заявил, че поддържа иска срещу първоначално
посочения ответник. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че исковата претенция е насочена срещу длъжностно лице, което не
е, а
и не може да бъде, надлежен ответник в това производство, както и правилно е посочил, че
такъв надлежен ответник, съобразно указаното в чл.284, ал.1, във вр. с чл.285, ал.2 от ЗИНЗС, чл.205, ал.1 от АПК и
т.6 от ТР №3/2004 год. на ВКС по
тълк. дело
№3/2004 год. на
ОСГК на ВКС, е юридическото
лице, с което длъжностното лице, причинител на вредата,
е в трудови или служебни правоотношения, тъй като дейността
на този служител
се възлага или обезпечава от името и за
сметка на юридическото лицеи. Правилен и зактоносъобразен е и изводът на
съда, че служителят И. М. И., срещу когото е насочена исковата претенция, не е пасивно легитимиран
по предявеният иск с правно основание
чл.284, във връзка с чл.3 от ЗИНЗС, разглеждан по реда на
чл.203 и сл. от АПК, като съвсем правилно в мотивите към определението съдът е посочил, че няма правомощие служебно да конституира
надлежния ответник, тъй като водещо
в исковото производство е диспозитивното, а не служебното начало, поради което служебното
конституиране на ответник от съда, на мястото на
посочения такъв от ищеца, би
представлявало незаконосъобразно
процесуално действие от страна на съда.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в частната жалба,
всъщност, не се сочат никакви конкретни основания за незаконосъобразност на
обжалваното определение, като с нея се прави изрично заявление, че исковата
претенция се насочва срещу Главна дирекция „Охрана” – град София, т.е. едва с
тази жалба/с характер на частна жалба/, се изпълнява указанието, дадено с
разпореждането на съда от 09.12.2019 година. Това изявление, обаче, е неотносимо и ирелевантно в
настоящото производство, тъй като същото е следвало да бъде направено ясно и
недвусмислено в дадения с разпореждането на съда от 09.12.2019 год.,
7/седем/-дневен срок, т.е. със заявлението, изпратено от частния жалбодател на 19.12.2019 год. и
постъпило в съда с Вх.№*** на *** год., като отстраняване на посочената
нередовност на жалбата/с характер на искова молба/ едва на настоящия етап на
производството, е недопустимо.
Поради изложените
по-горе съображения, съдът в настоящия
състав намира, че така подадената жалба/с характер на частна жалба/ от Д.Ю.С. от
***, понастоящем в *** - ***, се явява неоснователна, а обжалваното Определение №1
от
06.01.2020 год., постановено
по административно дело №438/2019 год. по описа на Административен
съд - Кърджали, с което е оставена без разглеждане и е върната исковата молба на Д.Ю.С., с постоянен
адрес в ***, понастоящем в
*** – ***, подадена срещу ***
И. М. И. - служител в ГД „Охрана”
– ***, за присъждане на обезщетение в размер на 8000 лева, за претърпени
имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни
действия, извършени в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и е прекратено производството
по административно дело №438/2019 год. по описа
на Административен съд - Кърджали, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено
в сила.
Ето
защо и на основание чл.285, ал.1, предл.ІІІ/трето/, във вр. с чл.234, ал.1 и чл.235, ал.2 от АПК, Административният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Определение №1 от 06.01.2020 год.,
постановено по административно
дело №438/2019 год. по
описа на Административен
съд - Кърджали.
Определението
е окочателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от определението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с
чл.137, ал.1
от АПК, да се изпрати
на частния жалбодател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.