О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..………..2019г.
Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито
съдебно заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.д.№196 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано
е по повод подадена
частна жалба от „Агенция за контрол за просрочени задължения”ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Панайот Волов №29, ет.3, представлявано от Т.Я.К., чрез юрисконсулт
Д.А.,*** срещу Разпореждане №668 от 18.02.2019г. постановено по ч.гр.д.№360/2019г.
на Районен съд – Ловеч, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно претендираното вземане за такси и
комисионни за допълнителни услуги в размер на 376.19 лева.
Счита, че обжалвания съдебен акт е постановен
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснован.
Излага съображения, че целта на
производството по чл. 410 от ГПК е да се ускори съдебния процес и в него съдът
не проверява дали вземането съществува. Твърди, че заявлението отговаря на
изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и
2 ГПК, съгласно чл.410, ал.2 от ГПК, като в закона липсва препращане към
чл.127, ал.2 ГПК, т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат
доказателства за установяване на вземането. Сочи, че в заповедното производство
съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на
Заявлението по чл.410 ГПК, а споровете по обективираните
в него материални субективни права, като този относно претендираното вземане за
такси и комисионни за допълнителни услуги, следва да се решат по исков ред, при
положение, че длъжникът подаде възражение по чл. 414 ГПК.
Сочи, че уговорените в договора
суми, представляващи такси и комисионни за допълнителни услуги включват „Такса
за оценка на досие” и „Такса за услуга „Кредит у дома”, като последната услуга
е в съответствие с предвидената от законодателя в чл.10а, ал.1 от ЗПК
възможност, а именно: „Кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги свързани с договора за потребителски кредит”.
Твърди, че тази услуга е предоставена единствено по желание на кредитополучателя
срещу определена в договора за кредит такса, при което кредиторът има право да
начислява предвидената такса.
С оглед на едностранния характер
на заповедното производство всички обстоятелства свързани със сключването на
договора следва да бъдат изяснени в един бъдещ исков процес при постъпило от
страна на длъжника възражение. Позовава се на съдебна практика.
Заключава, че преценката на съда
в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК се
ограничава единствено до изложените от заявителя факти. Тя се простира до там,
доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно индивидуализирано,
спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвана и доказана в друг
евентуален исков процес. Твърди, че в този смисъл заповедния съд е превишил
своите правомощия, като е обсъдил по същество обстоятелство, което седи извън
предмета на проверката в настоящето производство.
Моли да се отмени обжалваното
разпореждане.
Частната жалба е подадена в срока
по чл.413, ал.2 ГПК, от заявител, срещу разпореждане, с което е отхвърлено
отчасти заявлението, поради което е процесуално допустима, като по същество
съдът приема следното:
От приложените по делото
доказателства се установява, че производството по ч.гр.д.№360/2019г. по описа
на Районен съд - Ловеч е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК
от „Агенция за контрол за просрочени задължения”ЕООД, ЕИК ********* за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника К.Р.Т., ЕГН ********** за парично вземане,
основано на Договор за потребителски кредит
№2883567, по силата на който е отпуснат потребителски кредит в размер на 400.00
лева за срок от 60 седмици. В обстоятелствата изложени в т.12 се сочи, че в
Договора изрично е уредено, че кредиторът има право да прехвърли вземането си
по договор за паричен заем на трето лице. На 01.07.2017г. между ”Провидент Файненшъл България”ООД,
с ново име „Файненшъл България”ООД /цедент/ и „Изи Асет Мениджмънт”АД /цесионер/ вземането е прехвърлено
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. На 01.08.2018г. е
подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 30.01.2017г., на основание чл.99 ЗЗД, между „Изи
Асет Мениджмънт”АД и „Агенция за контрол за
просрочени задължения”ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че длъжникът е
уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземане на 09.08.2018г.
с писмо с обратна разписка.
Заявителят е посочил, че всяка
погасителна вноска е в размер на 14.37 лева, като първата е платима на 20.06.2017г.,
а последната погасителна вноска е с падеж 07.08.2018 година. Длъжникът е
извършил плащания в общ размер на 15.00 лева, като остава да дължи сума в общ
размер на 886.66 лева, от които главница 394.45 лева, договорна лихва 76.46 лева за периода от датата на първата
вноска 20.06.2017г. до 07.08.2018г. – датата на последната вноска, такси и
комисионни за допълнителни услуги 376.19 лева, мораторна лихва върху непогасената
главница в размер на сумата 39.56 за периода от датата на настъпване на
забавата, а именно от 08.00.2018г. до 11.01.2019г. – датата на подаване на
заявлението, както и законна лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. Със заявлението са претендирани и
съдебни разноски – държавна такса 25.00 лева и 200.00 лева за процесуално
представителство.
Районен съд - Ловеч е издал
Заповед №190 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 18.02.2019г.,
с което разпоредил длъжникът К.Р.Т., ЕГН
********** да заплати на кредитора „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД сумите: 394.45 лева – главница до погасяване на кредита; 76.46
лева – договорна лихва за периода от 20.06.2017г. до 07.08.2018г.; 39.56 –
мораторна лихва от 08.08.2018г. до 11.01.2019г.; ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 16.01.2019г. до окончателното изплащане на
задължението и разноските на заявителя – държавна такса в размер на 25.00 лева
и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50.00 лева.
Заявлението за заплащане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение за разликата от 50.00 лева и до
200.00 лева, както и за плащане на сумата 376.19 лева, представляваща такси и
комисиони за допълнителни услуги е отхвърлено.
В частта, с която е отхвърлено
заявлението за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за
разликата от 50.00 лева и до 200.00 лева, не е обжалвано.
За да отхвърли искането за
присъждане на такси и комисиони заповедния съд е приел, че така уговорените в
договора клаузи са нищожни.
Настоящата
инстанция споделя направените от Районен съд – Ловеч изводи. Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал.2
от ГПК, заявлението трябва да
отговаря на изискванията посочени в
чл.127, ал.1 от ГПК – да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава искането. В производството по чл.410 от ГПК съдът не събира
доказателства, нито може да прави изводи относно представени такива – в този
смисъл т.2б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г.
на ВКС. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до
проверка на твърденията изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа
надлежно конкретизирано по основание и размер вземане, но съгласно разпоредбата
на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка дали
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.
В случая заявителят е претендирал
главница, договорна лихва, мораторна лихва, законна лихва, както и вземане произходящо от Такси и комисионни за допълнителни услуги,
като е посочил, че кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси
и комисионни за допълнителни услуги, като същите съставляват: Такса за оценка
на кредитно досие и такса Кредит у дома. Пояснено е, че първата от таксите е
платима при подписване на договора, но страните са се съгласили да бъде
включена в седмичните погасителни
вноски, а втората представлява допълнителна услуга – събиране на вноските по
кредита по местоживеене на кредитополучателя. С подписа си кредитополучателят е
удостоверил, че разбера, че 30% от таксата е равна на разходите свързани с
организирането на тази допълнителна услуга.
Заповедният съд е
длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и
добрите нрави. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна
лихва и лихва за забава, включва и начислени такси и комисионни за допълнителни
услуги. Кредиторът основава вземането си на договор за потребителски кредит
сключен при действието на Закона за потребителския кредит,
затова нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда и по-конкретно да бъде съобразено императивното
правило на чл.33, ал.1
и 2 от ЗПК. Нормата на ал.1 предвижда, че при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата, а ал.2 – в случай, че потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
В случая с
посочените от заявителя клаузи в Договора за потребителски кредит с №2883567
въз основа на които се претендират такси
за допълнителни услуги по същество, се цели заобикаляне на правилата въведени с
чл.33 от ЗПК и имат за цел да се присъдят непозволени от закона плащания.
Претендираните от заявителя такси са начислени след като кредитът
вече е отпуснат. Таксата за оценка на кредитното досие на кандидата за кредит
може да е дължима преди сключване на договора, но не и след това, а таксата за
събиране на вземането е свързана с управлението на кредита.
Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК
забранява заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита /В този смисъл Решение №345/9.01.2019 г. на ВКС по т.д.№1768/18 г./.
Правилно
заповедният съд е приел, че въведените с договора за потребителски кредит такси
и комисионни за допълнителни плащания, са клаузи, които имат за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона и затова на основание чл.21,
ал.1 от ЗПК, са нищожни. Освен това в случая не се твърди индивидуално
договорена клауза относно дължимостта на
претендираните такси и комисионни за допълнителни услуги, при което е
налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146,
ал.1 от ЗЗП неравноправната клауза се явява нищожна.
Настоящата въззивна инстанция намира,
че изложените в частната жалба възражения са неоснователни. Районен съд – Ловеч
е постановил правилен съдебен акт, при което следва да се потвърди Разпореждане
№668 от 18.02.2019г. постановено по ч.гр.д.№360/2019г. на Районен съд – Ловеч в
обжалваната част.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№668 от 18.02.2019г. постановено по ч.гр.д.№360/2019г. на Районен съд – Ловеч,
с което е отхвърлено Заявление по чл.410 ГПК в частта за издаване на заповед за
изпълнение в размер на сумата 376.19 лева, представляващо претендирано
вземане за такси и комисионни за допълнителни услуги.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.