МОТИВИ
към Решение №23/09.04.2014 г., постановено по а.н.д. №62 по описа за 2014 г. на Районен съд –
Левски;
В Районен
съд - Левски е постъпило постановление с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на
A.A. ***, ЕГН **********, за това,
че на 23.02.2014 г., около 16:00 часа, в землището на с.Градище, общ.Левски,
обл.Плевен, проявил жестокост към гръбначно животно – куче, порода смесена,
възраст – 2 години, черно на цвят, безстопанствено, като му причинил
противозаконно смърт със средство опасно за живота на хора или животни –
застрелял с ловна пушка „Gifsan” – модел * с №* – 12 калибър.
Престъпление по чл.325б, ал.2, т.2,
предл.1, във вр. с ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура –
Левски, след приключване на съдебното следствие излага становище,
че в хода на досъдебното производство са събрани многобройни доказателства,
доказващи вината на А.. Моли съда да му наложи административно наказание глоба
в размер на 1000 лева, при превес на смекчаващите вината и отговорността му
обстоятелства. По отношение на приложеното веществено доказателство – ловна
пушка, предлага да бъде отнета в полза на държавата, тъй като принадлежи на подсъдимия
и е послужила за извършване на деянието.
Защитникът на подсъдимия – дв.М.С. ***, след
приключване на съдебното следствие, пледира за оправдателно решение. Изброява
три самостоятелни основания за оправдаване на подзащитния му.
На
първо място счита, че деянието, за което е повдигнато обвинение на А. е
несъставомерно не само по квалифицирания състав, но и по основния такъв. По
повод на по – тежката квалификация на деянието, че умъртвяването е извършено по
начин, опасен за живота на хора или животни, защитата излага съображения, че същата
не почива на закона, на фактите по делото и на трайната съдебна практика. В
тази връзка, изхождайки от конкретиката на случая, защитата приема за безспорно
установен фактът, че А. е умъртвил безстопанствено и скитащо куче /позовавайки
се на понятията, съобразно общоприетият им смисъл и значението им, съгласно
БТР, поради липса на легални дефиниции/, от неустановена порода, с ловна,
законно притежавана от него пушка. Изразява несъгласие с възприетата в
предложението на прокуратурата само теоретична възможност произведения изстрел
да е застрашил живота или здравето на други хора или животни, тъй се касае за
един изстрел, произведен извън населеното място, в посока на убитото куче, без
около и пред стрелеца да е имало други хора. В подкрепа на твърденията си
защитата цитира редица съдебни решения.
По
повод заявената несъставомерност на деянието по основния състав, защитата
пледира за бланкетния характер на разпоредбата на чл.325б, ал.1 от НК и
относимостта на други, специални закони към състава на това престъпление, а именно:
Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за защита на животните и
Закона за лова и опазване на дивеча, както и Правилника за приложението му.
Позовава се на разпоредбата на чл.151, т.1 от ЗВМД, уреждаща изключенията от
общата забрана за причиняване смърт на животно – при нападение над хора, при
самозащита и при практикуване на лов по реда на ЗЛОД.
Защитата
пледира А. да бъде оправдан, тъй като е действал в съответствие с разпоредбите
на ЗЛОД и ППЗЛОД. Позовава се на препращащата към този закон разпоредба на чл.62,
ал.4 от ЗЗЖ, съгласно която е забранена стрелбата по безстопанствени животни,
освен в случаите на крайна необходимост или в съответствие със ЗЛОД. Счита, че
убитото куче е скитащо и по силата на чл.5, ал.2 от ЗЛОД е обект на лов. Цитира
нормата на чл.40, ал.2 от същия закон, която предвижда подивелите и скитащи
кучета в ловностопанските райони да се унищожават, което според чл.73, ал.3 от
Правилника за приложение на ЗЛОД се извършва във всички дни на седмицата. В
този смисъл цитира разграничението, което прави законодателя, между индивидуално
ловуване на хищници и унищожаване на скитащи кучета, съответно в ал.1 и ал.3 на
разпоредбата на чл.73 от ППЗЛОД. Предвид законодателното разграничение в горния
смисъл, излага доводи за липса на законово изискване за издаване на
индивидуално разрешително за ловуване на хищник, тъй като в конкретния случай не
се касае нито за лов, нито за хищник. Отнася като релевантни към въпроса
текстовете на чл.44, ал.4 и чл.54, ал.2 от ЗЛОД. По повод установеното място на
стрелбата, защитата излага аргументи, че то попада в ловностопанския район на
дружината, в която членува подсъдимия, тъй като сметището на селото е извън
територията на населеното място. В този смисъл се позовава на разпоредбите на
чл.7, ал.5, т.1 и ал.6, чл.29 и чл.6 от ЗЛОД.
Защитата
пледира за постановяване на оправдателно решение по отношение на А. и на
основание разпоредбата на чл.13 от НК, позовавайки се отново на препращащата
разпоредба на чл.62, ал.4 от ЗЗЖ. За наличието на извършените действия от А.
при условията на крайна необходимост, изцяло изхожда от описаната фактология в
постановлението на прокуратурата, че в продължение на три поредни дни,
включително и на инкриминираната дата, умъртвеното куче е удушило и изяло три
броя кокошки, собственост на подзащитния му и негови близки. Счита, че така
описаното поведение на безстопанственото куче говори за наличието на трайно
установени от последното навици за нанасяне на щети върху имуществото на А.,
поради което същото следва да бъде квалифицирано, като „агресивно куче” по
смисъла на легалната дефиция на това понятие, дадена в параграф първи на ДР на
ЗВМД.
На
последно място защитата пледира за оправдателно решение на основание чл.9, ал.2
от НК. В този смисъл излага доводи, че извършеното деяние от А. въобще не е
общественоопасно. Счита, че дори да се приеме някаква обществена опасност, то
тя е явно незначителна, тъй като не са засегнати защитими обществени интереси,
а последното изключва намесата на наказателната репресия. Позовава се на
Тълкувателно решение №113/16.12.1982 г. на ОСНК на ВКС, както и на решения по
наказателни дела на ВКС.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
A.A. е пълноправен член на БЛРС от 2008 г., и като такъв членува в ловната
дружинка на *. Видно от приложените по делото писмени доказателства, А.
притежава надлежно издадено разрешение за носене и съхранение на оръжие и
разрешение за носене на ловно оръжие - ловна пушка „Gifsan” – модел * с №* – 12
калибър, която съгласно изготвената балистична експертиза на досъдебното
производство представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ.
На
22.02.2014 г., подсъдимият А. станал свидетел на нападение върху една от
неговите кокошки от черно на цвят куче, с кафяво оцветяване на козината на
краката. Последното влязло в двора му на ***, захапало една от кокошките му и
избягало с нея. Свидетелят И.Х. видял същото куче да отнася захапаната кафява
кокошка в стопанския двор на кооперацията, където било приютено от малко от свидетеля
И.И. – ***. Преди този инцидент, свидетелят М.А. лично предупредил свидетеля И.
да върже кучето, тъй като същото му изяло две йордечки, но последният не взел
мерки под предлог, че кучето не било негово.
Свидетелят
И. живеел в дома на баща си, чийто имот се намирал в съседство с имота, собственост
на свидетеля Г.В., стопанисван от него и синовете му – А. и В.А.. Двата имота,
находящи се на ***, били разделени само от оградна мрежа. Имотът на В. се
намирал на края на ***. На около 50 метра от двора на В. се намирало торище,
което било превърнато в сметище.
На
23.02.2014 г., около 16:00 часа след обяд, свидетелят И.И. се прибирал от
разходка заедно с кучето. Подсъдимият и брат му - свидетелят В.А. се намирали в
имота на баща си - на ***. Двамата видели същото куче да идва от *** с кокошка
в устата си. Последната, свидетелят В.А. разпознал като една от собствените си
кокошки. Кучето побягнало със захапаната кокошка в посока към сметището.
Свидетелят В.А. се провикнал на свидетеля И.И. да върже кучето си, защото яде
кокошките му, но последният заявил, че кучето не е негово и започнал да се
смее. Подсъдимият преустановил работата си, отишъл до дома си, находящ се на ***,
взел законно притежаваната си ловна пушка и се отправил в посока сметището на
селото. Свидетелят М.А., намиращ се на сметището по това време, показал на
подсъдимия местонахождението на спрялото се вече куче, което преди това видял
да бяга със захапаната кокошка. А. приближил животното на около 15-20 метра, произвел един изстрел
с ловната си пушка и го убил, след което се прибрал. След него, на мястото
пристигнал свидетеля В.А., който взел удушената кокошка от устата на убитото
куче, последното завързал със сезал и го завлачил до улицата, оставяйки го
заедно с умъртвената кокошка, пред двора на комшията си - И.И.. Непосредствено
след това, свидетелят Г.В. извлачил обратно убитото куче до сметището, където
изхвърлил и удушената кокошка.
Свидетелят
И. излязъл на улицата, след като чул произведения изстрел от огнестрелно
оръжие. Видял, че бащата на подсъдимия завързал със сезал мъртвото куче за
врата и го завлякал на сметището. По съвет на кмета на селото – свидетелят С.С.,
И. подал сигнал на телефон 112. На място бил изпратен полицейски патрул в
състав – свидетелите С.С. и Н.Н.. Двамата установили от снетите сведения от
лицата, имащи отношение към случая, че А. е ловец, че лично той е застрелял
кучето със законно притежаваната си ловна пушка, заради поредното му нападение
над кокошки. А. доброволно предал на полицейските органи ловната си пушка, за
което обстоятелство бил съставен протокол от същата дата.
Умъртвеното
куче било иззето от мястото, на което било оставено от свидетеля Г.В. и
предадено на компетентните органи за извършване на аутопсия. По случая било
образувано бързо досъдебно производство за престъпление по чл.325б, ал.1 от НК.
В хода на разследването е назначена съдебно – ветеринарномедицинска експертиза,
съгласно която смъртта на животното е настъпила без особени страдания, вследствие
на кръвозагуба, причинена от разкъсване на големи кръвоносни съдове от един брой
метален проектил, установен при рентгеново изследване в областта на шията и
гръдния кош. Досъдебното производство приключило с внасяне на предложение в РС
– Левски за освобождаване от наказателна отговорност на А. с налагане на
административно наказание за престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, предл.1, във
вр. с ал.1 от НК.
При
така изложената по – горе фактическа обстановка, която се установява от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът намира, че
вмененото на А. деяние е несъставомерно от обективна и субективна страна.
Напълно
основателно е застъпеното становище от защитата, че нормата на чл.325б от НК е
бланкетна. Като такава тя препраща към други специални закони, а именно към:
Закона за защита на животните, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона
за лова и опазване на дивеча, както и Правилника за приложението му. Действията или бездействията, които законът
оттъждествява като проява на „особена
жестокост” към животните, са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.7,
ал.2 от Закона за защита на животните, която от своя страна препраща към
разпоредбите друг специален закон - на чл.151 и чл.160 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
В разпоредбата
на чл.10, ал.1 от ЗЗЖ се съдържа принципната забрана за проява на особена
жестокост към животните. На такава проява е приравнено умишленото причиняване
на смърт на животни, както и стрелбата по безстопанствени животни. Забраната
обаче не е абсолютна, тъй като изрично в разпоредбата на чл.10, ал.3 от този специален
закон е предвидено, че не се смята за
проява на особена жестокост стрелбата по безстопанствени животни, когато се
извършва при условията на крайна необходимост или съгласно разпоредбите на ЗЛОД
или ЗБР. В съответствие с визираните изключения от забраната, в разпоредбата на
чл.62, ал.4 от ЗЗЖ е формулиран състав на административно нарушение при осъществена
стрелба по безстопанствени животни, освен
в двата случая, при които стрелбата е допустима, макар и да е довела да
причиняване на вредоносния резултат - смърт на животното.
Безспорно
от събраните по делото доказателства се установява, че умъртвеното от А. куче е
безстопанствено, скитащо куче, и като такова е обект на лов по силата на чл.5,
ал.2 от приложимия специален закон, а именно: Закона за лова и опазване на
дивеча /ЗЛОД/. В конкретния случай обаче е налице не хипотезата на ловуване по
смисъла на чл.80 от ППЗЛОД, а тази визирана в разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗЛОД.
Последната предвижда възможност за
унищожаване на подивелите и скитащи кучета в ловностопанските райони, което
унищожаване съгласно чл.73, ал.3 от ППЗЛОД се извършва във всички дни на седмицата.
В този
смисъл изложените доводи от защитата, че законодателят прави разграничение
между индивидуално ловуване на дивеч и хищници, и унищожаване на подивели и скитащи
кучета, съответно в ал.1 и ал.3 на разпоредбата на чл.73 от ППЗЛОД, се явяват основателни.
При това положение съдът намира, че липсва
законово изискване за издаване на индивидуално разрешително за ловуване
на хищник, тъй като в конкретния случай не се касае нито за лов на дивеч, нито
за лов на хищник. Достатъчен за реализиране на законовата възможност за
унищожаване на подивели и скитащи кучета е фактът, че А. е ловец, и като такъв
е пълноправен член на БЛРС, което обстоятелство се потвърждава от приложената
на досъдебното производство членска карта. Именно в качеството си на правоспособен
ловец, А. е притежател на ловно оръжие,
което по дефиниция е предназначено, както за отстрел на дивеч и хищници по реда
и условията, посочени в ЗЛОД и Правилника за приложението му, така и за
унищожаване на подивели и скитащи кучета в хипотезата на чл.40, ал.2 от този
специален закон, при която не се изисква подновяване на членство, заверяване на
ловен билет, нито издаване на индивидуално разрешение за лов на дивеч или на
хищници.
Отговор
на въпроса дали мястото на извършената стрелба от подсъдимия по скитащото куче
попада в ловностопанския район на дружината, в която същия членува, отново
дават разпоредбите на ЗЛОД. Релевантни към въпроса са посочените от защитата
разпоредби - на чл.7, ал.5, т.1 от същия, съгласно която ловностопанските райони
са тези на ловните дружини, а съгласно ал.6 – границите на ловностопанските
райони се определят по трайни теренни форми и съоръжения, съобразено със
землищните граници. Специалният закон определя като ловна площ, на която е допустимо ловуване и употреба на оръжие,
всички земи и гори, обитавани от дивеч или в които има условия за неговото
съществуване, извън населеното място, определени с общи и подробни
градоустройствени планове или с околовръстни полигони. Няма никакви съмнения,
че в конкретния случай стрелбата по безстопанственото, скитащо куче е извършена
в ловностопанския район на дружинката на с.Градище, обл.Плевен, в ловната площ,
тъй като торището, превърнато в сметище на селото очевидно се намира, извън
територията на населеното място. В подкрепа на това твърдение на защитата са
установените местоположения на обвиняемия и на кучето в момента на произвеждане
на изстрела, отразени в съставения протокол за извършен следствен експеримент,
с приложен фотоалбум към него.
Безспорно
е установена по делото и причината, поради която А. е използвал ловното си
оръжие за стрелба по скитащото куче, довела до неговото умъртвяване. Действително,
в постановлението на прокуратурата е отразено обстоятелството, че няколко
поредни дни, включително и на инкриминираната дата, кучето е удушило няколко
кокошки, собственост на подсъдимия и неговите близки. Така описаното поведение
на животното го квалифицира като „агресивно куче” по смисъла на легалната
дефиниция на това понятия, дадена в параграф 1 от ДР на Закона за
ветеринарномедицинската дейност. По дефиниция агресивни кучета са тези, които
проявяват спонтанна, неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни,
която в зависимост от естество си може да доведе до нараняване или причиняване
на смърт. В конкретния случай, използването на ловното оръжие за умъртвяване на
кучето, не е било мотивирано от наличието на предпоставките на крайна
необходимост. Данните по делото навеждат на извод за едно утвърдено, периодично
повтарящо се, агресивно поведение на животното, което не може да се оттъждестви
с действия, насочени към отклоняване на възникнала непосредствена опасност,
застрашаваща с увреждане лични или имотни блага, или създаваща обективни
предпоставки за спасяване на застрашените интереси. Използването на ловното
оръжие за умъртвяване на кучето не е било мотивирано и от наличието на
предпоставките на неизбежната отбрана по смисъла на НК, намерили израз в
разпоредбата на чл.160, ал.2, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност,
а именно: при нападение на хора от животно или при самозащита.
Съдът намира,
че постигнатият резултат – умъртвяването на кучето, в най – голяма степен е
било обусловено от проявената дезинтересираност и безотговорност към съдбата на
животното от страна на свидетеля И.. Именно този свидетел, с оглед на обстоятелството,
че лично е приютил и е полагал грижи за кучето от малко, е следвало да сезира
компетентните органи за системно проявяваната агресия от последното, за да
бъдат предприети съответните законови мерки.
От
друга страна, предвидените в специалните закони мерки спрямо агресивните кучета
/например евтаназия/, дават основание на съда да приеме, че законодателят прави
разлика, между проява на жестокост и стрелба по безстопанствени животни.
Следователно жестокостта по смисъла на бланкетната норма на чл.325б от НК се
осъжда не толкова заради настъпилия вредоносен резултат – умъртвяване на
гръбначно животно, а заради самото действие на човека. Безспорно е установено
по делото, че А. е стрелял с ловното си оръжие и е убил кучето – бързо, без
мъчение, без жестокост, както се установява от съдебната ветеринарномедицинска
експертиза. Това негово действие е правомерно и допустимо, тъй като е извършено
в съответствие с разпоредбите на ЗЛОД и Правилника за неговото приложение. То се
е изразило в унищожаване на скитащо куче, доколкото законовата възможност за отстрелването
им е насочена към постигане на целите, залегнали в уредбата на специалните
закони: опазване популацията на дивеча и предпазване на хората и домашните
животни, а не в безцелна и безпричинна проява на особена жестокост към това
животно. Предвид обстоятелството, че извършеното от А. деяние е несъставомерно
от обективна и субективна страна, прави безпредметно обсъждането на визираната
в чл.9, ал.2 от НК хипотеза при малозначителност на случая.
На
последно място, съдът намира за основателни и направените възражения от
защитата по повод на по – тежката квалификация на деянието, за което е
повдигнато обвинение на А.. Безспорно е установено по делото обстоятелство, че А.
е причинил съставомерния резултат със законно притежаваната си ловна пушка,
което обстоятелство очевидно е дало основание на прокуратурата да приеме, че
престъплението е извършено по начин, опасен за живота на хора или животни. Касае
се обаче само за един изстрел в посока на убитото куче, произведен извън
населеното място, без около и пред стрелеца да е имало други хора или животни /освен
вече удушената кокошка в устата на кучето/. Така установената фактология дава
основание на съда да приеме, че опасност по смисъла на чл.325, ал.2, т.2,
предл.2 от НК е съществувала само теоретично, с оглед на използваното огнестрелно
оръжие, но без да са налице данни по делото произведения изстрел реално да е
застрашил живота или здравето на други хора или животни. В подкрепа на този
извод на защитата, който се споделя изцяло от съда, са цитираните решения на
различни по степен съдилища, напълно относими към обстоятелствата на конкретния
случай.
Предвид
изложеното по - горе, съдът е признал подсъдимия А. за невинен, поради което и
на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК, при съобразяване с разпоредбата на
чл.304, предложение последно, а именно: деянието е несъставомерно от обективна
и субективна страна, го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл.325б, ал.2, т.2, предл.1, във вр. с ал.1 от НК.
Съдът е
постановил приложеното по делото веществено доказателство: 1 брой ловна пушкка
„Gifsan” – модел * с №* – 12 калибър, оставена на съхранение при домакин при
РУП – Левски, да се върне на законния й притежател - подсъдимия A.A.. Независимо
от изхода на делото съдът намира, че не са налице основанията, предвидени в
разпоредбата на чл.53, ал.1, б.”а” от НК за отнемане в полза на държавата на
законно притежаваното ловно оръжие от А..
Съдът е
постановил приложеното по делото веществено доказателство: 1 брой проектил
/сачма/, оставена на съхранение при домакин на РУП – Левски, да бъде унищожено,
след влизане на решението в законна сила.
При
този изход на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът е постановил
направените на досъдебното производство разноски в размер на 168.08 лева, да
останат в полза на държавата.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: