РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1617
Град Пловдив, 02 август 2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в открито заседание
на девети юли през две хиляди двадесет и първата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 1082 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Трети,
Глава Десета, Раздел Първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба
на Т.Б.К., ЕГН ********** ***, против заповед за прилагане на ПАМ № 272з- 932
от 28.03.2021 г. на младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково.
Твърди се
незаконосъобразност на заповедта, тъй като към момента на издаване на ЗПАМ
жалбоподателят е правоспособен шофьор, тъй като притежава свидетелство за
правоуправление на МПС от 2013 г., издадено от РТурция. Представя във връзка с
твърденията си доказателства – СУМПС, издадено от РТурция. Моли ЗПАМ за бъде
отменена и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково не взема становище по жалбата.
Административен съд – Пловдив в настоящия си
състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок, видно от
заповедта, същата е връчена на 28.03.2021 г. чрез надлежно оформен отказ, а
жалбата е подадена на 12.04.2021г. пред Административен
съд – Хасково, който я е препратил по компетентност до Административен съд -
Пловдив, при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна,
предвид следното установено от
фактическа и правна страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 272з- 932 от 28.03.2021 г. на младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково, с която на Т.Б.К., ЕГН **********
***, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП, изразяваща се в прекратяване на ППС за срок от 6 месеца, както и
изземване на два броя табели, за нарушение на чл.150 ЗДвП – управление на лек
автомобил, без да притежава валиден СУМПС от съответната категория.
Съгласно чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а",
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В оспорената заповед е посочено, че
същата е издадена от М.М.Н.на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на МВР – Хасково. По делото е представена заповед
№ 1253з-479 от 16.11.2010 г. на директора на ОД на МВР - Хасково, по силата на
която и в изпълнение на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, са определени групите длъжностни лица, сред които и по т.9
държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково да прилагат
административните мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, т.3, т.4, т. 5, т.6, т.7 и т.8
от ЗДвП. Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган
и в кръга на неговите правомощия.
С процесната заповед е наложена на жалбоподателя санкция по чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на ППС за срок от 6 месеца, както и изземване на
два броя табели, за нарушение на чл.150 ЗДвП – управление на лек автомобил, без
да притежава валиден СУМПС от съответната категория.
Установено е при извършена проверка на 28.03.2021 г. в 10,45ч в района
на ГКПП Капитан Андреево терминал излизащи от Република България леки
автомобили в посока към Република Турция, че жалбоподателят управлява личния си
лек автомобил Сеат EXEO с рег.№ ***, като при извършена проверка и видно от експертна справка № 93 от 2021
г. е установено, че водачът не притежава валидно СУПМС от съответната
категория.
Посочено е още, че с това лицето е нарушило разпоредбата на чл.150 от ЗДвП – управлява ППС, без да е правоспособен водач.
Съгласно представената експертна справка № 93/ 2021 г. от 28.03.2021 г.
с обект на изследване Международно свидетелство за управление на МПС, издадено
на името на ***, роден на *** г., издаден на 10.03.2020 г., валидно до 10.03.2030 г.
при визуалното изследване с помощта на стереомикроскоп „Zeiss“ с увеличение до 160х и с VSC-4Plus във видимия,
инфрачервения и UV спектър на светлината с директна, проникваща и косопадаща светлина, че
същото не отговаря на международните изисквания по отношение на използваните
видове печатни техники и интегрирани защити на снимката и персоналните данни са
изготвени посредством термоцублимационен принтер, а под UV инкриминирания
документ реагира светло. Направен е извод, че международното свидетелство за
управление, издадено на името на ***, роден на *** г., издадено на 10.03.2020 г.,
валидно до 10.03.2020 г. не отговаря на международните изисквания по отношение
на материала, от който следва да бъде изготвена, използваните видове защитна
печатна техника и интегрирани защити.
По делото пред настоящата инстанция се представиха: свидетелство за
управление на МПС, издадено на Т.Б. на 06.04.2021 г. и валидно до 06.04.2031 г.
в легализиран превод на български език от турски език, както и копие на
документа и оригинал на същия пред съда за сверка. Представи се и удостоверение
за идентичност на имена на Т.Б.К. в легализиран превод на български език от
турски език, издаден от Република Турция, Общинска управа Байрампаша, Общинска
дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване от 10.01.2020 г.,
както и нотариално заверено копие на документа за сверка от съда.
При така събраните доказателства съдът намира от фактическа и правна
страна следното.
Редакцията на цитираната разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. "а"
от ЗДвП, в сила от 03.01.2018 г., гласи, че за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага ПАМ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
С други суми цитираната норма предвижда прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство, както когато е управлявана от неправоспособен водач,
така също и когато същият не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В
случая административният орган е посочил и двете хипотези в издадената заповед.
Така във връзка с посоченото в заповедта, че лицето е нарушило нормата
на чл.150 ЗДвП, представените от жалбоподателя оборват тези твърдения, тъй като
от представеното в оригинал за сверка и заверено копие в легализиран превод на
български език свидетелство за управление на МПС от 06.04.2021 г. се
установява, че лицето е правоспособен водач от 2013 г., в това число и за
категория В – управление на лек автомобил.
Относно твърденията в заповедта, че при проверката на 28.03.2021 г.
лицето е представило международното свидетелство за управление, издадено на
10.03.2020 г. от Република Турция на името на ***, което не отговаря на
международните изисквания по отношение на материала, от който следва да бъде
изготвена, използваните видове защитна печатна техника и интегрирани защити, от
страна на административния орган не беше посочено кои са тези международни
изисквания.
Макар да се установява, че Република Турция е страна, подписала
Конвенцията за движение по пътищата (Виена, 1968 г.), то в същата не се
откриват подобни изисквания за материал, видове печатна техника и интегрирани
защити.
Посочените изисквания липсват и в Наредба № I-
157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС (Наредбата).
В Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета е предвиден
образец и предприемане на мерки против фалшификация на свидетелствата за
управление на МПС, но Република Турция не е член на Европейския съюз. В този
смисъл съдът намира издаденият акт за немотивиран, тъй като не е посочено къде
са предвидени сочените международни изисквания, на които отговаря конкретният
документ.
От изложеното по-горе съдът достига
до извода, че издадената заповед е незаконосъобразна,
предвид събраните по делото доказателства, поради което жалбата против нея следва
да бъде уважена.
От жалбоподателя се претендират разноски, които се установиха в размер
на 410 лв, от които 10 лв. за държавна такса и 400 лв. адвокатско
възнаграждение.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Т.Б.К., ЕГН **********
***, против заповед за прилагане на ПАМ № 272з- 932 от 28.03.2021 г. на младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на Т.Б.К., ЕГН ********** ***,
сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: