№ 56
гр. Русе, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Г.
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20214500500454 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. АЛ. Т., Т. Н. Т., М. Л. Б., Д. ЛЮБ. Б. и В. Л.
Л., всички чрез адв. Г.Д. против решение № 260031 от 15.01.2021 г., постановено по гр.
д. № 4873/2014 г. на Русенския районен съд в частта, с която са уважени предявените
от ищците Н. ИЛ. Д. и ЕЛ. В. Д. претенции по сметките, представляващи обезщетение
за ползването, от което са били лишени. Твърдят, че решението в обжалваната част е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.
Според жалбоподателите изводът на съда за надлежно упражнено искане от ищците-
съсобственици е порочен и необоснован. В о. с. з. на 26.09.2017 г., когато съдът е
приел надлежно упражнената претенция изрично било заявено, че отдаването под наем
е по решение на мнозинството от съсобствениците, както и че делът от наема е на
разположение в касата на дружеството-наемател. Възразено е още, че останалите
съсобственици не са го получили от името на тези съсобственици. Същевременно при
обективен прочит на искането на двамата ищци можело да се установи знанието им, че
има сключени договори за наем с фирма „Медиком“ от 2015 г., както и че не правят
искане искане по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС – покана от неползващия съсобственик
към лично ползващия, а искат да участват в ползите и тежестите съразмерно на дела
си. Заемат позиция, че при така направеното изявление съдът е следвало да присъди на
двамата ищци само съразмерната на дела им част от уговорения наем, защото това
1
била ползата на останалите съсобственици, доколкото такова било и признанието в
искането. Това обаче според жалбоподателите не било претенция по сметките по
смисъла на чл. 346 ГПК. Поради това намират решението в обжалваната част за
незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът без да установи лично ползване от
някой от съсобствениците, незаконосъобразно е уважил тази претенция. Претендират
отмяна на решението в обжалваната част и разноски.
Ответниците по жалбата Н. ИЛ. Д. и ЕЛ. В. Д. не са депозирали отговор по реда
и в срока по чл. 263 ГПК.
Постъпила е и въззивна жалба от Н. ИЛ. Д., ЕЛ. В. Д. и Р. Г. Д., и тримата чрез
адв. К.К. против решение № 260031 от 15.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4873/2014
г. на Русенския районен съд в частта, с която е извършена съдебна делба между
съделителите на основание чл. 353 ГПК, ищците са осъдени да заплатят на
ответниците сумата в размер на 76 847 лв. за парично уравнение на дела им, както и в
частта, с която е отхвърлена за сумата над 12 597,47 лв. до пълния предявен размер от
85493 лв. претенцията им за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване за
периода от август, 2013 г. до юли, 2017 г. Намират решението в обжалваните от тях
части за неправилно като постановено при допуснати от съда съществени процесуални
нарушения, в противоречие с материалния закон и необоснованост. Последните според
жалбоподателите се състоят в процесуални нарушения във връзка с приетата СТЕ,
която намират за необоснована, непълна и невярна, изготвена от вещо лице, което не
притежава необходимата правоспособност, професионални качества и специални
знания и умения. Отделно, заемат позиция, че съдът е изопачил и не е зачел
възлагателните претенции и възраженията на ищците относно имотите, които
желаят/не желаят да получат в дял. Според жалбоподателите дяловете са определени
незаконосъобразно поради неправилно тълкуване и прилагане на чл. 353 във вр. чл.
348 ГПК относно избора на способа. Заявяват, че с избрания от съда способ за
извършване на делбата съдът бил нарушил принципа всеки съделител да получи по
възможност дял в натура. Нарушен бил и принципа за равноправие на съделителите.
Считат, че в случая имотите следва да се изнесат на публична продан като излагат
съображения за това. Позовават се на съдебна практика. Намират за неправилна
определената от съда пазарна цена на делбените имоти и стойността на дяловете по
съображенията за съществени недостатъци и пропуски в заключението на СТЕ.
Аналогично, по същите съображения намират за неправилно определен и размера на
обезщетението за лишаването им от ползване на делбените имоти. Въвеждат
оплакване, че съделителката Р.Д. не е получила обезщетение за лишаване от ползване
на делбените имоти въпреки заявената от името на всички съделители претенция в
законоустановения срок. Намират, че решението в обжалваните от тях части нарушава
основни начала на гражданския процес – за установявнае на истината за фактите,
служебното начало и състезателното начало. Претендират отмяна и постановяване на
2
ново, с което делбата да се извърши в съответствие с приложимите по ГПК способи,
както и да бъдат умажени изцяло претенциите им по сметките. Претендират разноски.
Ответниците по жалбата М. АЛ. Т., Т. Н. Т., М. Л. Б., Д. ЛЮБ. Б. и В. Л. Л.,
всички чрез адв. Г.Д. са депозирали отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК, с който
вземат становище за допустимост, но неоснователност на жалбата по подробно
изложените съображения.
Постъпила е и въззивна жалба от Р. Г. Д. чрез адв. К.К. против решение № 260307
от 09.03.2021 г., постановено по гр. д. № 4873/2014 г. на Русенския районен съд, с
което съдът е отхвърлил молбата й за допълване на решението, постановено по
съществото на спора и на практика отказал да се произнесе по претенцията йза
уреждане на сметките между съделителите по чл. 346 ГПК във вр. чл. 30, ал. 3 ЗС.
Намира, че при постановяването му съдът е нарушил принципа за служебното начало в
гражданския процес, уреден в чл. 7, ал. 1 ГПК като не й съдействал да изясни от
фактическа и правна страна тази своя претенция. Последната била предявена преди
крайния срок, посочен в чл. 346 ГПК, устно, каквато форма законът допускал. Тази
претенция не била оттегляна, нито пък имало отказ от нея. Иска отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с която тя да бъде уважена.
Претендира разноски.
Ответниците по жалбата М. АЛ. Т., Т. Н. Т., М. Л. Б., Д. ЛЮБ. Б. и В. Л. Л.,
всички чрез адв. Г.Д. са депозирали отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК, с който
намират жалбата за неоснователна по подробно изложените съображения и правят
искане тя да не се уважава. Заявяват, че противно на твърденията на жалбоподателката
съдът й бил указал какви са нередовностите на отправеното от нея искане и й дал
подробни указания, които тя не изпълнила. Поради това и според тях съдът нямал
задължението да се произнася по нея.Претендират разноски.
Постъпила е частна жалба от М. АЛ. Т., Т. Н. Т., М. Л. Б., Д. ЛЮБ. Б. и В. Л. Л.,
всички чрез адв. Г.Д. против определение № 260643 от 24.03.2021 г., постановено по
гр. д. № 4873/2014 г. на Русенския районен съд, с което е оставена без разглеждане
подадената от тях молба за изменение на решението в частта за разноските. Твърдят, че
неправилно съдът е приел, че е сезиран с молба за изменение и я приел за недопустима,
тъй като не бил представен списък по чл. 80 ГПК.Заявяват, че с подадената от тях
молба искат не присъждане на разноски в своя полза, а оспорват присъдените в полза
на насрещната страна по представения списък по чл. 80 ГПК разноски. Намират
молбата за допустима и основателна, за което излагат подробни съображения. Според
жалбоподателите правилото по чл. 78 ГПК било приложимо единствено по отношение
на съединените в исковото производство искове съгласно чл. 355, изр. второ.
Разноските за адвокатско възнаграждение следвало да останат за страните така, както
са ги сторили, а не да се включват в разноските по прекратяването на делбата, каквито
3
са таксите и депозитите за вещи лица. Възразяват още, че неправилно и необосновано
било прието по възражението за прекомерност, че делото е от фактическа и правна
сложност. Оспорват изводите на съда в този смисъл като излагат аргументи в подкрепа
на това. Искат отмяна на обжалваното определение и произнасяне по молбата им за
изменение на решение № 260031 от 15.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4873/2014 г.
на Русенския районен съд в частта за разноските.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна
по частната жалба Н. ИЛ. Д., ЕЛ. В. Д. и Р. Г. Д., и тримата чрез адв. К.К., с който се
взема становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата по
подробно изложени съображения. Прави се искане жалбата да се остави без
разглеждане като процесуално недопустима, а в случай че съдът я намери за
допустима, се прави искане тя да не се уважава. Претендират разноски.
Въззивните жалби и частната жалба са подадени в срок, от легитимирани страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се
разгледат по същество.
Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Производството е по чл. 346 ГПК – втора фаза на делбата.
Предмет на делото е извършване на делбата на съсобствените на страните имоти
в гр. С. и с. Д., доколкото по отношение на имота в с. С. производството по делото е
прекратено поради оттегляне на иска.
По въпроса за прекратяване на съществуващата съсобственост
Първоинстанционният съд е приел, че с исковата молба съделителят Н.Д. е
поискал със съгласието на съделителката Р.Д. да му бъде възложен в дял апартаментът,
находящ се в гр. С., а при невъзможност за обособяване на относително равни дялове,
било поискано да бъдат възложени в общ дял на ищците посевните площи и
земеделските земи, находящи се в с. Д.. След конституирането на Е.Д. като съделител,
заявлението на всички ищци от 15.12.2020 г. било недвусмислено, че желаят квотите
им да бъдат обединени в общ дял. Заявеното от ищците разпределяне на имотите едва с
писмената защита намерил за преклудирано съобразно нормата на чл. 349, ал. 4 ГПК.
Приел също така, че с нарочна молба, на основание чл. 349, ал. 4 ГПК, в срок
ответниците са поискали в открито съдебно заседание на 23.04.2020 г., явяващо се
първо след влизане в сила на решението по допускане на делбата, обособяване и
възлагане в общ дял на всички поземлени имоти, находящи се в с. Д..
По делото е назначена и изслушана съдебно- техническа и ценова експертиза, на
коята били възложени задачи, съобразно исканията на страните. Според експерта,
4
процесните имоти са реално поделяеми при определените от съда квоти, като
технически е възможно да бъдат обособени два общи дяло - един за ищците,
включващ апартамента в гр. С. и един за ответниците, включващ имотите в с. Д..
Позовавайки се на заключението на вещото лице и съобразявайки че ответниците
формирали общо 16/24 ид. части, т. е. 2/3 от съсобствеността, районният съд приел, че
процесните недвижими имоти са поделяеми, съобразно квотите на съделителите, при
направените искания за възлагане в общ дял. Приел също така, че в настоящия случай
делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК без теглене на жребие, тъй като
последното в случая е невъзможно и извършил делбата по начина, предложен от
вещото лице.
Пред настоящата инстанция е изготвена и приета нова комплексна съдебно-
техническа и оценителна експертиза, по която вещите лица след оглед на имотите и
запознаване с приложените по делото писмени доказателства, при съобразяване на
направените в тях подобрения, местоположение и пр. дават следното заключение:
Процесните имоти са неподеляеми, съобразно определените с решението по допускане
на делбата квоти. Възможно е поделянето само на имот ПИ с идентификатор
************, като с оглед на лицето му е невъзможно да бъде поделен на повече от
две части, за да бъде спазено разположението на сградите спрямо съседните имоти при
спазване изискванията за лице към път, както и за оптимална застроена площ за
складово-промишлен имот.
Експертите са определили пазарните цени на имотите, като са уточнили, че
понастоящем имотите по т. 1 до т. 6 на исковата молба в с. Д. представляват три ПИ с
идентификатори ************, ************ и ************. Съставили са 7
варианта за разпределяне на имотите, като в шест от вариантите имотите са обособени
в по два дяла - съответно общ за ищците и общ за ответниците, а в 7-ия вариант са
обособили 3 дяла – 1 за ответниците, 1 за ищците Н. и Е. Д.и и 1 за ищцата Р.Д..
Настоящият въззивен състав намира за основателна жалбата на съделителите
Н.Д., Е.Д. и Р.Д. досежно начина на извършване на делбата. Съображенията за това са
следните:
В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението,с което е
допусната делбата, съделителите следва да изразят становище за начина, по който да
бъде извършена делбата и да ангажират доказателства в подкрепа на посочения от тях
способ. Допустимо е да се предяви и претенция от няколко съделители за поставяне в
общ дял в случаите, в които се иска делбата да бъде извършена по реда на чл.353 ГПК.
За претенциите за възлагане по чл. 349, ал. 4 ГПК това съдебно заседание е
преклузивен срок за предявяване. Във връзка с това следва да се отбележи още, че този
способ за извършване на делбата /по чл. 349 ГПК/ е допустим само ако предмет на
делбата е неподеляем жилищен имот. По отношение на имоти, които имат друго
5
предназначение този способ за извършване на делбата не може да бъде приложен, тъй
като съставлява изключение от установеното в разпоредбата на чл.69, ал.2 ЗН правило.
От съществено значение е и основанието за възникване на съсобствеността, тъй като
този способ е приложим само ако съсобствеността е възникнала от наследяване или
имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, която вече е
прекратена. Безспорно, съсобствеността в настоящия случай е смесена – от
наследяване и обикновена съсобственост и не попада в нито една от двете хипотези.
Поради това делбата не може да бъде извършена по този способ, както правилно е
преценил и районния съд, макар и по съвсем други, различни съображения. Независимо
от това, че изрично се е мотивирал, че в случая чл. 349 ГПК не може да намери
приложение, се е позовал от друга страна на предвидената в алинея 4 на този текст
преклузия за предявяване на възлагателните претенции на ищците. Основателно се
явява поради това възражението на жалбоподателите Д.и за необоснованост на така
постановения съдебен акт.
Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН делбата следва да се извърши чрез разпределение така,
че всеки съделител да получи реален дял в натура. Следва да се спазва обаче и общият
принцип в ГПК за равнопоставеност между съделителите при разпределението по чл.
353 ГПК. Критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти са големината
на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените в
обособените обекти подобрения, реалното им ползване по аргумент от т. 5 от ПП 7-73
г. При разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на
имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност следва
на всеки съделител да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена,
но и според вида и предназначението им.
Допустимо е разпределение на различни по вид самостоятелни имоти и без
прилагане на тези критерии само ако между страните липсва спор относно
обособяването им в самостоятелни дялове, какъвто обаче настоящият случай не е. От
данните по делото се установява, че ответниците по исковата молба в първото съдебно
заседание по извършване на делбата са заявили искане имотите в с. Д. да им бъдат
поставени в общ дял, което са поддържали и до приключване на производството пред
настоящата инстанция. Липсва обаче подобно съгласие от страна на ищците Д.и по
отношение на жилищния имот. Неправилно районният съд е възприел молбата им от
14.12.2020 г. /л. 618/ като категорично заявление за обединяване на квотите им в общ
дял. Такова е изразено единствено по отношение на ПИ с идентификатори
************ и ************. Поради това възприетият от районния съд способ за
извършване на делбата се явява неправилен. По същите съображения неприложим е и
вариант 1 от приетата пред настоящата инстанция експертиза, както настояват
ответниците. Неприложим се явява и вариант 7, по който пък според ищците следва да
се извърши делбата, доколкото липсва съгласие от страна на всички ответници да им
6
бъде поставен в общ дял жилищния имот. Аналогично е и положението с вариант 2,
посочен в писмените бележки на ищците.
При това положение, след като допуснатите до делба имоти се различават
съществено както по вид, така и по стойност и предназначение, броят им е по-малък от
броя на съделителите, чиито части в съсобствеността са различни, поради което не
могат да се обособят равностойни дялове и между страните съществува спор относно
обособяването на имотите в самостоятелни дялове, делбата следва да се извърши по
способа, предвиден в чл. 348 ГПК. В този случай съделителите могат да участват в
наддаването при публичната продан по реда, предвиден в чл. 354 ГПК. /в този смисъл -
Решение № 7 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4711/2015 г., I г. о., ГК/.
Първоначална цена на имота в хипотезите на извършването на делбата чрез изнасяне
делбения имот на публична продан не е елемент от диспозитива на решението по
чл.348 ГПК по арг. на чл.485 ГПК, тъй като тя ще се определи от вещо лице в
производството при съдебния изпълнител. В този смисъл Определение № 507 от
20.10.2010 г. по ч. гр. д. № 473/2010 г., ІІ г.о. на ВК, постановено на основание
чл.274,ал.3 ГПК. Решението в частта относно извършване на делбата, в т. ч. относно
присъдените суми за уравнение на дяловете, следва да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което процесните недв. имоти да бъдат изнесени на публична
продан.
Относно претенциите по сметките
В о. с. з. на 04.07.2017 г., в първата фаза на делбеното производство,
процесуалният представител на тримата ищци е заявил устно искането им на
основание чл. 344, ал. 2, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС съдът да се произнесе за уреждане
отношенията между съделителите във връзка с ползването на имотите до
окончателното извършване на делбата или да постанови какви суми съделителите,
които ползват имотите следва да платят на неползващите съделители. Отделно от това
устно заявил, че имат и иск за уреждане на сметките на основание чл. 30, ал. 3 ЗС във
връзка с ползването на имота от м. август, 2013 г. до настоящия момент.
Първоинстанционният съд е дал подробни указания на ищците, които е следвало да
изпълнят до следващото съдебно заседание. В съответствие с това, в о. с. з. на
26.09.2017 г. са депозирани 2 писмени молби от Н. и Е.Д. чрез упълномощения от тях
процесуален представител адв. Т. Н.. От страна на ищцата Р.Д. не е постъпила писмена
молба. На 25.10.2017 г. е постановено решение по допускане на делбата, а на
04.10.2018 г. решение за отстраняване на ОФГ в него.
В първото по делото заседание след допускане на делбата – на 21.07.2020 г., с
протоколно определение на съда са приети за съвместно разглеждане претенциите на
Н. и Е. Д.и, обективирани в писмените им молби от 26.09.2017 г., за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на процесните имоти за периода м. август, 2013
7
г. – м. юли, 2017 г. в общ размер 85 493 лв., както и от 26.09.2017 г. до извършване на
делбата.
При така изложеното, съобразно и уточненията на процесуалния им представител
пред настоящата инстанция, въззивният състав намира, че исканията на ищците Н., Е.
и Р. Д.и заявени устно в о. с. з. на 04.07.2017 г. и впоследствие поддържани писмено и
устно от съделителите Н. и Е. Д.и са били две:
1. За постановяване на привременни мерки /кой от съделителите от кои от
делбените имоти ще се ползува до окончателното извършване на делбата,
евентуално какви суми следва да бъдат заплащани между съделителите срещу
ползването/ с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК;
2. За обезщетение от лишаване от ползване на процесните имоти с правно
основание чл. 346, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съображенията за това са следните:
Фактическите твърдения, обосноваващи и двете претенции са, че имотите до 2013
г. са били ползвани за осъществяване на търговска дейност от едно или повече
търговски дружества, в които съделителите са били съдружници, което ползване
продължава и до настоящия момент. След напускането на дружеството от съделителя
Н.Д. през м. август, 2013 г., той престава да бъде съдружник и вече не ползва имотите.
Делбените имоти са продължили да се ползват от дружеството, в което съдружници са
ответниците, а ищците са били лишени от ползването им. Имало е договор за наем с
дружеството, но той е бил сключен на цени, които не са пазарни. Изрично е уточнено
неколкократно, че се претендира обезщетение за лишаване от ползване в размер на
средната пазарна цена на всеки от имотите, а не уговорената наемна цена.
При така изложеното, се налага извод, че в настоящия случай не се претендират
добиви от вещта по смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС /чието доказване е в тежест на ищеца, т.
е. посочването им, в т. ч. по вид, размер, е част от основанието на иска/, а обезщетение
за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съгласно Определение № 308 от 24.04.2014 г. по гр. д. № ********* г. на ВКС,
ІV г.о., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК претенцията за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е допустимо да бъде
предявена и да бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното
производство или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в
сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК, ако такова искане /по чл. 344, ал.2
ГПК/ е направено. Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от
ЗС е допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда на чл. 346 от ГПК - във
втората фаза на делбеното производство, дори и тя да е предявена още с иска за делба.
Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се
8
основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането
касае обезщетение за ползване за минал период от време, то е налице самостоятелна
претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на имота за
този период, т. е. претенция по сметките между съделителите, която следва да се
разгледа по реда на чл. 346 от ГПК. Ако обаче в делбеното производство се претендира
от съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите
съсобственици занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме,
че е налице искане за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Възможно е един съделител да предяви още преди постановяване на решението по
допускане на делбата, както искане за постановяване занапред на привременни мерки
по чл. 344, ал. 2 от ГПК, така и претенция за обезщетение за изминал период от време
по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Такъв е и настоящия случай. За да постанови процесуално
допустими съдебни актове, съдът следва да разгледа тези искания и да се произнесе по
тях съобразно посочените императивни процесуални норми – по искането за
привременни мерки – най-рано с решението си по допускането на делбата (което има
характера на определение в тази част и може да бъде изменено от същия съд - чл. 344,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК, като в него съдът не е необходимо да сочи периода, за който се
постановяват привременните мерки), а по материалноправната претенция за
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС – най-рано с решението си по чл. 346 ГПК (аргум. и
от чл. 351 от ГПК, като в него съдът следва да посочи изминалия период от време, за
който се присъжда обезщетението).
В случая безспорно е отправена претенция с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК
с едната молба на ищците Е. и Н.Д.и от 26.09.2017 г., по която липсва произнасяне на
първоинстанционния съд, което да бъде ревизирано по пътя на инстанционния
контрол. Страните не са искали допълване на първоинстанционното решение, нито пък
постановяване на нарочно определение по чл. 344, ал. 2 ГПК, а съдът служебно не
разполага с възможността да върне делото за произнасяне на РРС на това основание.
Това тяхно искане неправилно е било прието в първото съдебно заседание след
допускане на делбата за разглеждане като претенция по сметките. Това е така, защото
срокът, в който съделителите могат да предявят претенции по сметки помежду си е
преклузивен и е недопустимо да се предявяват в делбата, свързани с вътрешните
отношения между съсобствениците, осъдителни искове след изтичането на този срок,
както и да се претендират суми за времето след първото заседание във втората фаза на
делбеното производство, както е в настоящия случай. Възникване на вземане между
съсобствениците след този момент е извън предмета на делото по обективно
съединения в делбата осъдителен иск, приет за разглеждане в срока по чл. 346 ГПК.
Налице е и съдебна практика, изразена в Решение № 182 от 26.01.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 2067/2016 г., II г. о., ГК (постановено в производство по чл.290 от ГПК), според
която обезщетение на основание чл.31, ал.2 от ЗС не може да се претедира за бъдещ
9
период, а само за минал период от време, през който съответно съсобственикът е бил
лишен от възможността да ползва имота. Недопустимо е да се присъжда обезщетение
за бъдеще време на основание чл.31, ал.2 ЗС.
С оглед изложеното, налице е произнасяне по непредявен иск по чл. 31,ал.2 ЗС в
нарушение на чл. 6, ал.2 ГПК. Установената от въззивния съд недопустимост налага на
основание чл. 270, ал. 3, вр. чл. 269 ГПК обезсилване на решението в тази част, както и
в частта, с която съделителите Н. и Е. Д.и са осъдени да заплатят държавна такса от
503,90 лв. по исковете за обезщетение за лишаване от ползване. Недопустимо се явява
и присъждането на законна лихва върху тази сума, с каквото искане съдът не е бил
надлежно сезиран.
С втората си молба от 26.09.2017 г. съделителите Е. и Н.Д.и по реда на член 346
ГПК са заявили искане по сметките –за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на процесните имоти за периода м. август, 2013 г. – м. юли, 2017 г. в общ
размер 85 493 лв., поддържано и в първото съдебно заседание след допускане на
делбата от пълномощника им адв. Н..
За да се уважи тази претенция е необходимо наличието на следните
предпоставки: имотът да е съсобствен между страните, ответникът да ползва имота
или площ, по - голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността, ищецът да
е отправил писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването и
да е доказал ползата, която е пропуснал след поканата. Районният съд правилно е
разпределил тежестта на доказване по тази претенция в о. с. з. на 21.07.2020 г. /л. 530/,
когато я е приел за разглеждане макар и да не е посочил прецизно правната
квалификация. Задължението за заплащане на обезщетение от ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от
възможността да ползва общата вещ, от който момент ползващият съсобственик изпада
и в забава при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая по делото липсват данни
ищците Е. и Н.Д.и да са отправили покана като необходим елемент от фактическия
състав за възникване на вземането за обезщетение за ползване на съсобствения имот.
Такава е отправена едва с молбата им 26.09.2017 г., но същата би могла да произведе
действие единствено занапред, не и за минало време. С подобен иск обаче съдът не е
бил надлежно сезиран в преклузивния срок за това – първото по делото съдебно
заседание след допускане на делбата. Не кореспондира с цялостната позиция на тези
съделители заетата от процесуалния им представител защитна теза в писмените
бележки, че са претендирали събраните от делбените имоти наеми, за която претенция
действително покана не се дължи.
Предвид това, искът по чл. 31, ал. 2 ЗС правилно е бил отхвърлен като
неоснователен, макар и само за сумата от 72 985,53 лв. За остатъка от 12 597,47 лв. за
периода от м. август, 2013 г. – м. юли, 2017 г., така както е било заявено и прието
10
искането по сметките, липсва произнасяне на съда. Страните не са искали допълване
на първоинстанционното решение, а съдът служебно не разполага с възможността да
върне делото за произнасяне на РРС на това основание, поради което следва да се
приеме, че за тази част производството по делото е прекратено.
По въззивната жалба на Р.Д.
Жалбата е неоснователна. Действително, както бе посочено по-горе, в о. с. з. на
04.07.2017 г., в първата фаза на делбеното производство, процесуалният представител
на тримата ищци е заявил устно исканията им по чл. 344, ал. 2 ГПК и претенция по
сметките. Първоинстанционният съд е дал подробни указания, които обаче са били
изпълнени единствено от ищците Н.Д. и Е.Д. с двете молби от 26.09.2017 г. В първото
по делото съдебно заседание след допускане на делбата – на 21.07.2020 г. липсват
заявени както устни, така и писмени претенции от страна на съделителката Р.Д.. Няма
как да бъдат споделени възраженията в писмените бележки, че писменото искане било
подадено и от нея, но само била пропусната да бъде спомената в заглавната част, още
повече, че претендираната сума в размер на 85 493 лв. е изчислена, съобразно квотите
само на съделителите Е. и Н.Д.и /общо 5/24/.
Безпротиворечиво в своята практика ВКС приема, че претенциите по сметки,
преклузивният срок за които изтича в първото съдебно заседание след допускането на
делбата, могат да бъдат предявени както в писмен вид, така и устно в съдебно
заседание и трябва да съдържат елементите, от които да се определи спорното право -
фактическите твърдения, от които може да се извлече основанието на предявения иск,
искането, както и цената на претенцията. В случай, че не са спазени тези изисквания,
съдът следва да даде конкретни указания за отстраняване на недостатъците, които ако
не бъдат изпълнени съдът следва да я остави без разглеждане.
В настоящия случай обаче липсва надлежно предявена претенция по сметките
от съделителката Р.Д. в преклузивния срок за това. Оплакванията на жалбоподателката
за липса на съдействие от страна на съда са неоснователни. Нейният процесуален
представител е заявил устна нередовна претенция по сметките още на 04.07.2017 г., в
първата фаза на делбеното производство, когато са й били дадени подробни указания,
което е следвало да отстрани. На практика, към него момент все още не е било
установено със силата на пресъдено нещо между кои лица, за кои имоти и при какви
дялове се допуска делбата. Нещо повече, все още изобщо не е била допусната делбата
на процесните недвижими имоти, за които се твърди, че са съсобствени, за да могат
страните да искат справедливо уравняване на дяловете си въз основа на допълнителни
обстоятелства, които биха посочили в исканията си за сметки. Направеното по-рано
искане за сметки (преди да приключи първата фаза на делбеното производство) не
поражда правни последици и не може да се въвежда презумпция за по-късното му
предявяване (първото заседание във втората фаза), каквато ГПК не съдържа. В това
11
съдебно заседание липсва каквото и да било изявление /писмено или устно/ от страна
на съделителката Р.Д., касаещо претенцията й по сметките, в който случай съдът би
бил длъжен, както бе посочено по-горе да й съдейства за отстраняване на
нередовностите и указва последиците от неизпълнението им. Само относно заявената в
това съдебно заседание претенция по сметките е предвиден облекчен ред, в т. ч. и
устно предявяване. Въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното Решение №
260307 от 09.03.2021 г., постановено по гр. д. № 4873/2014 г. на Русенския районен съд
по чл. 250 ГПК като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По частната жалба против Определение № 260643/24.03.2021 г.
Обжалваното определение е неправилно. Действително в Тълкувателно
решение № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието ,че допустимостта
на искането за изменение на решението в частта за разноските е обусловено от
представянето на списък по чл. 80 ГПК и представянето на същия е положителна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на страната да иска
изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Разпоредбата
на чл. 80, изр. 2 ГПК не се прилага във всички случаи на направено искане по чл. 248
ГПК. С оглед предназначението на списъка, настъпването на неблагоприятните
последици по чл. 80, изр. 2 ГПК се свързва само с хипотезата, при която страната,
която не е представила списък на разноските, иска от съда да измени решението си по
отношение на присъдените в нейна полза разноски поради несъгласие с изчисляването
на размера им или по съображения, че съдът е пропуснал да вземе предвид извършени
по делото разноски. Когато страната не е претендирала разноски и/или не оспорва
произнасянето на съда по отношение на дължимите в нейна полза разноски,
представянето на списък по чл.80 ГПК е ирелевантно за упражняване на правото по
чл. 248 ГПК. Дори да не е представила списък на разноските, страната има право да
поиска от съда да измени решението си в частта за разноските, които е осъдена да
заплати на насрещната страна, ако счита същите за неправилно определени. В тази
хипотеза сезирането на съда с молба по чл. 248 ГПК е единственият път за защита на
недоволната от решението за разноските страна, предвид отсъствието на предвидена в
ГПК от 2007 г. процесуална възможност за обжалване на решението само в частта за
разноските.
По делото е безспорно, че частните жалбоподатели не са представили списък на
разноските по чл. 80 ГПК за производството пред Русенския районен съд, но този
пропуск не води до недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК за изменение на
решение № 260031/15.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4873/2014 г. на Русенския
районен съд в частта за разноските. С молбата е поискано изменение на решението по
отношение на разноските, които М. АЛ. Т., Т. Н. Т., М. Л. Б., Д. ЛЮБ. Б. и В. Л. Л. са
осъдени да заплатят на насрещните страни в процеса, с оглед изхода на спора.
12
Обстоятелството, че не е представен списък на направените от тях разноски, е лишено
от значение за надлежното упражняване на правото по чл. 248 ГПК, доколкото с
молбата не е поискано изменение на решението по отношение на претендирани от
жалбоподателите разноски.
Като е оставил без разглеждане молбата на М. АЛ. Т., Т. Н. Т., М. Л. Б., Д. ЛЮБ.
Б. и В. Л. Л. по чл. 248 ГПК Русенският районен съд е постановил неправилно
определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за
произнасяне по молбата за изменение на Решение № 260031 от 15.01.2021 г.,
постановено по гр. д. № 4873/2014 г. на Русенския районен съд в частта за разноските.
Относно разноските пред въззивната инстанция:
И двете страни претендират разноски, съобразно представени списъци по чл. 80
ГПК.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция за ищците разноски в
тяхна полза не следва да бъдат присъждани.
С оглед изхода на спора по подадената въззивна жалба против решението в частта,
с която са уважени претенциите по сметките за сумата от 12597,47 лв., в полза на
жалбоподателката М. Л. Б., ЕГН ********** следва да бъдат присъдени сторените от
нея разноски за държавна такса в размер на 251,95 лв., които да бъдат възложени в
тежест на Н.Д. и Е.Д..
С оглед изхода на спора по двете жалби срещу решението, в частта му по
сметките, в полза на М. Л. Б., М. АЛ. Т. и В. Л. Л. следва да бъдат присъдени разноски
за платеното от тях адвокатско възнаграждение. Тъй като и то е уговорено общо за
процесуално представителство пред Окръжен съд Русе, настоящият състав приема, че
същото е уговорено за материален интерес от 405 275 лв. /стойността на дела им 319
692 лв., за която е осъществявана защита по подадената от насрещните страни жалба +
85 583 лв. общ размер на претенцията по сметките, за част от която е подадена жалба, а
за другата част е осъществена защита по подадена срещу тях жалба/. На тези
съделители следва да се присъди част от платеното от тях адв. възнаграждение,
съответна на 85 583 лв. с оглед изхода на спора по двете жалби против решението, в
частта по сметките. Така в полза на съделителя М.Т. следва да се присъдят 1108,66 лв.,
а в полза на съделителите В.Л. и М.Б. по 554,33 лв., които да се възложат в тежест на
Н.Д. и Е.Д..
Не следва да бъдат присъждани сторените от М. АЛ. Т., Т. Н. Т. и М. Л. Б.
разноски за платено адв. възнаграждение за изготвяне на становище по молбата на Р.Д.
за допълване на решението по извършване на делбата в размер на 380 лв., тъй като
същите разноски са претендирани в производството пред районния съд, пред който са
сторени и в допълнителното решение е налице произнасяне за тях.
13
За производството по частната жалба разноски за адв. възнаграждение не следва
да бъдат присъждани, предвид трайната съдебна практика, че то е продължение на
съдопроизводството по конкретното дело и поради това не може самостоятелно да
породи задължение за страната, неоснователно предизвикала спора да заплаща
разноски за молбата по чл. 248 ГПК.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260031 от 15.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4873/2014
г. на Русенския районен съд, в частта относно извършването на делбата по реда на чл.
353 ГПК и присъдените суми за уравнение на дяловете и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти:
1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ************* ,
съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г., при граници:
самостоятелни обекти в сграда с № № - на същия етаж: *************,
*************, под обекта: *************3, *************2, *************1, над
обекта: *************, *************, ведно с мазе № 4, с площ от 5,54 кв.м. и със
съответните идеални части от общите части на сградата, находящ се в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор ***********, а съгласно нот. акт за собственост,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр. С., район В., ул. „Б.М.“ № 57,
етаж 1, състоящ се от кухненски бокс, трапезария и хол, три спални, две тоалетни,
баня, мокро помещение и два балкона, застроена площ 125,60 кв. м, ведно с мазе № 4,
застроено на 5.54 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена жилищната
сграда, цялото от 430 кв.м., съставляващо парцел ІV от квартал 141 по плана на гр. С.
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ************ с площ от 811 кв.м., съгласно влязла в
сила кадастрална карта, при съседи на имота: ************, ************,
************, ************, ведно с построената в имота сграда ************.1, с
предназначение: хангар, депо, гараж, на 1 етаж, със застроена площ 312 кв. м., а
съгласно документ за собственост представляващ ПИ с пл. № 633, кв.53 по плана на гр.
С., с. Д. с площ от 760 кв.м., за който е отреден УПИ, съставляващ парцел 1- 633, кв. №
53 по плана на гр. С., с. Д. с площ от 616 кв.м., ведно с построеното в имота
едноетажно метално хале – гараж за товарни камиони, със застроена площ 261.80 кв. м.
и застроен обем 1511 куб. м.
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по влязла в сила
14
кадастрална карта, с площ по скица 1207 кв. м. и предназначение земеделска земя и
начин на трайно ползване7: за друг вид застрояване, при съседи: ************,
************, ************, а съгласно документ за собственост представляващ
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ в землището на с. Д., общ. Н.И., Столична община, ЕКАТТЕ
***** - посевна площ с площ от 1,222 дка, шеста категория, местност Л., съставляващ
имот № ****** по картата на землището
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по влязла в сила
кадастрална карта, представляващ земеделска земя с НТП за друг вид застрояване с
площ от 6,475 дка от 07.12.2020 г., а съгласно документи за собственост представляващ
ПИ с №№ ******, ******, ****** и ****** от картата на възстановената собственост
на с. Д., местност Л., с обща площ 6,531 дка
Реализираната от проданта на всеки обект сума да се разпредели съобразно
квотите на съсобствениците, при които е допусната делбата, както следва: за М. Л. Б. и
Д. ЛЮБ. Б. - 4/24 ид. ч. в режим на СИО; 4/24 ид. части за В. Л. Л.; 8/24 ид. части за М.
АЛ. Т. и Т. Н. Т. в режим на СИО; 4/24 ид. части за Н. ИЛ. Д. и ЕЛ. В. Д. в режим на
СИО; 1/24 ид. част за Н. ИЛ. Д. /лично/ и 3/24 ид. части за Р. Г. Д..
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260031 от 15.01.2021 г., постановено по гр. д. №
4873/2014 г. на Русенския районен съд в частта, с която М. Л. Б., ЕГН **********, Д.
ЛЮБ. Б., ЕГН **********, М. АЛ. Т., ЕГН **********, Т. Н. Т., ЕГН ********** и В.
Л. Л., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на ЕЛ. В. Д., ЕГН ********** и Н. ИЛ.
Д., ЕГН ********** сумата 12597,47 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползване за периода от 26.09.2017 г. до 07.12.2020 г., ведно със законната лихва от деня
на предявяване на претенцията- 26.09.2017 год. до изплащане на задължението, както и
в частта, с която с която Н.Д. и Е.Д. са осъдени да заплатят в полза на Държавата по
бюджетната сметка на Русенски районен съд сумата 503,90 лв., представляваща
държавна такса по исковете за обезщетение за лишаване от ползване като
недопустимо.
ОТМЕНЯ Определение № 260643/24.03.2021 г., постановено по гр. д. №
4873/2014 г. на Русенския районен съд и ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на Русенския районен съд за произнасяне по подадената от
Община Русе молба по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 260031 от
15.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4873/2014 г. на Русенския районен съд, в частта
за разноските.
ПОТВЪРЖАВА Решение № 260031 от 15.01.2021 г., постановено по гр. д. №
4873/2014 г. на Русенския районен съд частта, с която са определени дължимите от
съделителите държавни такси върху стойността на дяловете им от съсобствеността,
както и в частта, с която е отхвърлен искът на ЕЛ. В. Д. и Н. ИЛ. Д. за сумата над
15
12597,47 лв. до предявената 85493,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване
от ползване за периода от август 2013 г. до юли 2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260307 от 09.03.2021 г., постановено по гр. д. №
4873/2014 г. на Русенския районен съд по чл. 250 ГПК.
ОСЪЖДА ЕЛ. В. Д., ЕГН ********** и Н. ИЛ. Д., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на М. Л. Б. СУМАТА от 806,28 лв., представляваща разноски пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЕЛ. В. Д., ЕГН ********** и Н. ИЛ. Д., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на В. Л. Л., ЕГН ********** СУМАТА от 554,33 лв., представляваща
разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЕЛ. В. Д., ЕГН ********** и Н. ИЛ. Д., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на М. АЛ. Т., ЕГН ********** СУМАТА от 1108,66 лв., представляваща
разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16