№ 710
гр. София , 13.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Членове:Николай Николов
Анелия Щерева
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603189 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.
Образувано е по повод частен протест на прокурор от Софийска районна
прокуратура и частна жалба от частния обвинител ИЛ. Т. Т., чрез повереник
адв. Р.И., срещу протоколно определение от 30.03.2021 г. по н.о.х.д. №
6926/2020 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 103-ти състав,
с което на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдът е прекратил съдебното
производство и е върнал делото в досъдебната фаза за отстраняване на
констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с
изготвяне на обвинителния акт.
Според представителя на държавното обвинение, районният съд е
формирал неправилен извод за това, че в обвинителния акт не са посочени
съставомерните признаци на инкриминираното престъпление. В подкрепа на
възражението си са изложени съображения, че обвинителният акт отговаря на
изискванията както на процесуалния закон, така и на ТР № 2/2002г. на ОСНК
на ВКС. Поддържа се, че в диспозитива на обвинителния акт са описани
формите на изпълнителното деяния „възбудил“ и „поддържал“ заблуждение,
че подсъдимата Р.Б. ще съдейства за получаване на високи оценки при
кандидатстване на М.Д. по специалността „архитектура“ в Университета по
архитектура, строителство и геодезия, като по този начин подсъдимата имала
за цел да придобие за себе си имотна облага. Иска се отмяна на
определението на СРС и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В частната жалба на частния обвинител са изложени идентични
съображения за неправилност на атакуваното определение. Обобщено се
твърди, че обвинителният акт отговаря на изискванията на НПК, описани са
двете форми на изпълнителното деяния измама по основния състав, поради
1
което не е нарушено правото на защита на подсъдимата.
Препис от протеста е изпратен на подсъдимата и защитника й, от които е
депозирано възражение, в което излагат подробни съображения за
правилността на обжалваното определение, като е направено искане за
потвърждаването му.
Софийски градски съд, като взе предвид подадения частен протест,
частната жалба и постъпилото възражение, предвид материалите по делото и
въз основа на закона, приема за установено следното:
Частният протест и частната жалба са насочени срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол, подадени са от легитимирани за това
лица и преклузивния 7- дневен срок, поради което са процесуално допустим.
По същество същите са неоснователни.
Съдът формира този извод, като взе предвид следното:
Досъдебното производство е образувано пред СРС на 05.06.2020г. по
обвинителен акт срещу Р. Б. Б. за твърдяно извършено престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК.
С разпореждане от 26.11.2020г. на съдията – докладчик делото е
насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 18.12.2020г.
В първото съдебно заседание ход на делото не е даден, поради
неспазване срока на връчване на препис от обвинителния акт и
разпореждането за насрочване на делото.
В разпоредително заседание на 13.03.2020г. съставът на СРС е прекратил
съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на
допуснати нарушения на процесуалните правила. За да достигне до този
извод първостепенният съд е приел, че в обвинителния акт не са посочени
съставомерните признаци на инкриминираното престъпление, в частност не
били описани конкретните действия по „поддържане на заблуждението“,
както и дали целта за имотна облага е била за подсъдимата или за УАСГ.
Доколкото обвинителният акт определя предмета на доказване по
делото и очертава рамките, в които ще се развива процеса, чрез него
прокурорът следва да развие в пълнота своята обвинителна теза пред
решаващия съдебен орган и в приложения по НОХД № 6926/2020г. на СРС
обвинителен акт, тези рамки не са очертани. В обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите и
обстоятелствата, които обуславят съставомерността на деянието и участието
на обвиняемата в осъществяването му и в израз на конституционно
вменените му правомощия СРП е преценила, че именно изложените от нея
факти съставляват престъпление. Преценявайки процесуалната годност на
2
обвинителния акт в този стадии на наказателния процес, съдът не извършва
преценка за това правилно ли прокурорът е приложил материалния закон.
Дали изтъкнатите факти в обвинителния акт действително обуславят
престъпление е въпрос, който съдът решава по същество на делото,
обсъждайки въпросите по чл. 301 от НПК.
Този въззивен съдебен състав изцяло споделя извода на районния съд,
че в обвинителния акт не са описани фактите по обвинението, касаещо
изпълнителното деяние във форма по „поддържане на заблуждението“.
В обстоятелствената част на обвинителния акт /стр. 3/ е описано, че през
месец май на 2018г. обвиняемата Р. Б. Б. решила да възбуди заблуждение у
свидетелката И.Т., че ще съдейства за получаване на високи оценки при
кандидатстването на дъщеря й – свидетелката М.Д. по специалността
„архитектура“ в УАСГ за учебната 2018/2019г. В изпълнение на взетото
решение обвиняемата провела разговор със свидетелката Б. в антикварния
магазин на първата, като й казала, че може да гарантира висока оценка на
свидетелката Д., тъй като е проверяваща в комисията и от нея зависи
оценяването. Казала й още, че за целта следва да дари сумата от 6500 лв. в
полза на университета, но чрез нея, по 2000 лв. за изпита по математика и
1500 лв. за все изпит по рисуване. По нататък е описана срещата между
подсъдимата и свидетелката Т. (една седмица след първоначалния им
разговор), на която подсъдимата отново я уверила, че след като се получи
сумата, свидетелката Д. ще бъде приета по желаната от нея специалност, като
подсъдимата поръчала да бъде уведомена за входящия номер на свидетелката
М.Д.. На процесната среща свидетелката Т. предала на обвиняемата
уговорената сума пари.
Така описаните действия по време, място, начин, пострадало лице и
размер на вредите вреди изпълват единствено изпълнителното деяние на
измамата в хипотеза на „възбуждане на заблуждение“. Не са описани обаче
каквито и да било конкретните действия, чрез които субектът на
престъплението използва съществуващо у адресата на измамата заблуждение,
за да го мотивира да извърши едно вредоносно за него имуществено
разпореждане. В случая престъплението е довършено с настъпване на
имотната вреда, изразяваща се в предаване на паричната сума. Независимо от
проведената втора среща между подсъдимата и пострадалата, на същата не са
извършени нови, самостоятелни фактически действия, различни от тези,
касаещи формиране на неправилна представа на измаменото лице, че
подсъдимата, участвайки в изпитната комисия ще съдейства за получаване на
високи оценки при кандидатстването на М.Д.. Посочено е единствено, че
подсъдимата отново уверила пострадалата за „уреждане“ място в
университета на дъщеря й. Повтарянето на действията, които са довели до
формиране на престъпното заблуждение към момента на довършване на
престъплението не изпълват формата на изпълнителното деяние
„поддържане“ на вече възникнало заблуждение. Друго би било в случай, че
подсъдимата е поискала още пари или е обещала извършване и на други
3
допълнителни действия, с ясното съзнание че няма да ги изпълни, каквито не
се установяват от конкретиката по делото. При това положение, правилна и
законосъобразна е преценката на съдията от СРС, че от изложените
фактически положения подсъдимата е реализирала само първата формата на
изпълнително деяние по чл.209 ал.1 от НК.
Този въззивен съдебен състав не споделя обаче извода на съдията –
докладчик от първоинстанционния съд, че е налице противоречие между
обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт относно
специалната цел. От изложената фактическа обстановка в обстоятелствената
част на обвинителния акт еднопосочно се установява специфичната користна
цел, а именно подсъдимата да набави за себе си сумата от 6500 лв. Така на
стр. 3 от прокурорския акт ясно е посочено, че обвиняемата Б. имала за цел да
придобие за себе си имотна облага, като същевременно нямала намерение и
възможност да повлияе на оценките. Дарението на парите в ползва на
университета, опосредено чрез обвиняемата, само конкретизира начина, по
който Б. ще придобие инкриминираната сума. Налице е пълна идентичност
относно специалната цел и в диспозитива на обвинителния акт, където
изрично е описана специалната цел, изразяваща се в лично облагодетелстване
на обвиняемата.
По изложените съображения, СГС, 17 – ти въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.03.2021 г. по н.о.х.д.
№ 6926/2020 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 103-ти
състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
4